Зоуи Дийн
Момичетата от филма (24)

Отмъщение

Никой не можеше безнаказано да се бъзика с Прима Макнотън.

Естествено, тя бе бясна на себе си, задето се хвана на номера, че майка й я търси. Но въпреки това онази мацка — Сюзан Пърси, също трябваше да си плати. Прима знаеше, че Сюзан и Паркър ще отидат в някоя от сауните по-късно вечерта заради някакъв ученически филм. И това й беше достатъчно.

Стиснала в ръка банския си костюм, тя слизаше на бегом по стълбите на крилото с помещенията за спапроцедури, когато едва не се сблъска с един невероятно готин младеж. Той беше висок, добре сложен, с къса кестенява коса и сини очи, носеше фланелка с цвета на очите и дънки, които му стояха перфектно.

Уау. Таймаут. Сюзан можеше да почака. Слава Богу, Прима бе облечена с любимата си къса рокличка на „Миу Миу“ и сандалите „Маноло Бланик“, с високи до небесата токове. В сравнение с това момче Паркър изглеждаше като палячо. Време беше да пофлиртува.

Представи се. Той каза, че името му е Бен и че търси една приятелка. На рецепцията му бяха казали, че Сам Шарп снима филм в сауната „Света Елена“. Тя знаеше ли къде се намира това?

Прима беше подготвила домашното си и без колебание посочи третата врата вляво. Искаше ли Бен да се преоблече? Защото Прима се канеше да сложи банския си — тя залюля кокетно розовата материя. Можеха да отидат на сауна заедно.

Но този Бен се оказа доста задръстен. Търсеше Сам Шарп и някакво момиче на име Ана Пърси. Трябвало да ги намери на всяка цена.

Ана Пърси? Това сестрата на онази кучка Сюзан Пърси ли беше? Та това си беше истинска конспирация.

Бен заряза Прима и влезе в сауната, а тя го проследи с поглед. Време беше за отмъщение. Видя оставена в ъгъла дълга тояжка за гимнастически упражнения. Идеално. Когато вратата на сауната се затвори, Прима пъхна тояжката между дръжката и стената.

Бинго. Сега бяха залостени.

Ах, да, знаеше, че вътре сигурно има паникбутон. В „Къщата на Вероник“ не можеха да пропуснат да се застраховат в случай, че някое старче получи сърдечен удар от жегата и има нужда от помощ. Но вероятно щеше да отнеме известно време, докато го намерят и натиснат, и още повече — докато дойде някой от главната сграда.

Прима се засмя. Отмъщението наистина е сладко нещо. Тя тръсна глава и отметна назад блестящите си червени къдрици. След това си тръгна оттам толкова бързо, колкото позволяваха скъпарските й обувки.