Зоуи Дийн
Момичетата от филма (29)

Сюзан има нужда от кафе

— А аз чета сценарий и плача, защото искат от мен да участва в сцена под душ, разбирате ли?

Джъстин, високата, поразително красива украинка, бивш модел на Виктория сикретс, хленчеше в ухото на Ана. Заради джазтриото, което свиреше в единия ъгъл на салона, Ана едва я чуваше. Въпреки това кимаше съучастнически и даваше вид, че слуша с интерес, защото Джъстин беше клиентка на „Алекс“. Всъщност мисълта й беше заета с Брок. Не го беше виждала вече цял час, макар да положи всички възможни усилия да го открие.

— Искам играя сериозен роля — заяви Джъстин със силния си акцент.

Ана се зачуди каква сериозна роля би могла да изиграе, освен ако за нея не се изискваше специално лошо владеене на английски. Въпреки това заучената любезна усмивка не слизаше от устните й.

— И среща този чудесен писател във фитнес — продължи Джъстин. — Той казва, че напише роля за мен. Екшън. Както Лара Крофт, само по-висока.

В този момент Ана видя Маргарет, която влезе в дневната. Носеше безукорно скроен бежов костюм на „Долче и Габана“. Маргарет обиколи с поглед салона. Ана знаеше кого търси. Нея. Или по-точно казано — нея и Брок Франклин.

— О, но това е Маргарет Кънингам! — възкликна Джъстин и се размаха енергично. И понеже беше висока почти два метра с обувките с висок ток, най-вероятно я забелязаха дори хората във Фресно.

Естествено, Маргарет помаха в отговор.

— Може би да е възрастна, обаче изглежда добре, да знаеш — сподели Джъстин, докато Маргарет си проправяше грациозно път към тях. — Дали има лифтинг на лице, как мислиш?

— Джъстин, колко се радвам да те видя — рече Маргарет и изпрати въздушна целувка. — А, ето я и нашата скъпа Ана.

Ана сложи още по-любезна усмивка.

— И аз се радвам да те видя, Маргарет.

— Къде е Брок? — попита Маргарет.

Добър въпрос.

— Всеки момент ще се появи — увери я Ана.

— Е, предполагам не е било удобно да го придружиш в мъжката тоалетна, нали? — засмя се Маргарет. — Той забавлява ли се?

— Изглежда — отговори двусмислено Ана.

— Сигурна съм, че се справяш чудесно, Ана. Имам ти пълно доверие — Маргарет стисна леко ръката й. — Помислих си, че е добре да се отбия за малко, за да представя Брок на някои от по-важните гости, които още не познава. Да сваля малко напрежението от гърба ти, скъпа.

— Много мило — успя да промълви Ана.

— Какво удивително съвпадение, че сестра ти е излизала с него — продължи Маргарет. — Тя тук ли е? Щеше ми се да се запозная и с нея.

— Все още не е дошла.

— Нали няма някакви… проблеми? — попита бодро Маргарет.

Ана знаеше, че тя има предвид непредвиденото напускане на клиниката.

— Не, справя се чудесно — отвърна.

— Отлично — усмихна се Маргарет. — Сигурна съм, че е готова да започне на чисто.

— Всъщност Сюзан ще дойде с Ками Шепард — каза Ана, благодарна, че Маргарет се опитва да говори дискретно за сестра й.

Маргарет се разсмя звънливо.

— Дъщерята на Кларк? Боже, колко е малък светът! Не знаех, че сте приятелки.

— Видяхме се на сватбата на Джаксън Шарп — Ана реши да се ограничи, с достатъчния минимум информация. — Сам Шарп ни запозна.

— О, аз познава Сам! — извика доволно Джъстин. — Тя добро момиче!

Супер. Тук всеки познаваше всеки, всички без изключение бяха съвършени. Освен Ана, която знаеше, че ако не намери Брок в следващите пет минути, ще се изправи срещу гнева на шефката си. Затова се извини, че има нужда от освежаване и тръгна в посоката, където предполагаше, че се намират тоалетните. Веднага щом реши, че се е отдалечила на безопасно разстояние, изтича по коридора към задния двор. Не си позволяваше да губи надежда, че ще срещне Брок някъде по пътя.

Отвън партито имаше коренно различна атмосфера. Гостите стояха край широк фонтан, танцуваха под звуците на реге музика и отпиваха екзотични коктейли от срязани наполовина кокосови орехи. Дълги маси, застлани със снежнобели ленени покривки, бяха отрупани с ямайски деликатеси — ароматно пушено пиле, риба на скара, аки^[1]. Красиви хора бъбреха помежду си, смееха се и правеха всичко възможно, за да привлекат внимание, като същевременно се преструваха на безразлични. Брок Франклин не беше сред тях.

Точно когато се канеше да се върне вътре, Ана зърна сестра си сред навалицата заедно с Ками.

Олекна й. Сюзан със сигурност щеше да й помогне да намери Брок. Само трябваше да успее да я дръпне настрани, да й се извини още веднъж, да обясни ситуацията и…

Сюзан я забеляза.

— Ана! Ето я Ана! — изпищя тя и се втурна насреща й с широко разтворени ръце, като самолет, който захожда за кацане. — Малката ми сестричка!

Ана успя да я улови малко преди да падне, когато се спъна на крачка от нея. Бързо разбра ситуацията, когато усети дъха на сестра си. Сюзан беше пияна.

— Толкова съжалявам за скандала. И ужасно се срамувам. По дяволите, всичко е затова, че те обичам — изхълца Сюзан и се вкопчи здраво в Ана. — Хей, добре ли се чувстваш, Ана? Хайде да се забавляваме!

Ками се промъкна до тях.

— Както виждаш, Ана, сестра ти е в приповдигнато настроение.

— На теб ли го дължим? — попита я Ана, без да очаква отговор. Мислено си представи как стиска с ръце гърлото на Ками и започва да я души.

— На мен? — престори се на учудена Ками. — В клиниките не учат ли пациентите, че сами отговарят за постъпките си?

— Защо, Ками? Много държа да разбера защо.

— Попитай Бен — отвърна студено Ками.

— Значи това е твоето отмъщение, така ли? Ти си луда, Ками. Имаш нужда от лечение.

— Всъщност се чувствам прекрасно — рече Ками и изгледа многозначително Сюзан, която опитваше безуспешно да отлепи косата си, залепнала върху гланца за устни. — Струва ми се, че в момента сестра ти е тази, която има нужда от помощ.

Ана успя да запази самообладание и да не повиши глас.

— Аз пък мисля, че си коравосърдечна кучка, която се стреми да направи всички около себе си толкова нещастни, колкото е самата тя.

— Майната ти — отвърна Ками с крива усмивка.

— И на теб — изсъска Ана. Не можеше да си позволи да губи повече време с нея. Трябваше да измъкне сестра си оттук час по-скоро.

— Да потърсим кафе, Сюзан — рече, като я прегърна.

Сюзан бутна ръката й.

— Не искам кафе. Искам да се забавлявам — тя се завъртя към реге-триото, което тъкмо подхвана „Една любов“ на Боб Марли и задърпа Ана към музикантите. — Хайде да танцуваме, Ана!

Ана се дръпна.

— Никакви танци, Сюзан. Да влезем вътре и…

— Не! Хайде де! — Сюзан продължи със залитане към музикантите, като подканваше пиянски сестра си да я последва. Няколко души се усмихнаха с разбиране и взеха да я сочат.

Ана стисна китката на Ками като в менгеме.

— Чуй ме добре, Ками. Ти ще ми помогнеш да заведа Сюзан вътре възможно най-незабележимо.

— Или какво?

— Или ще те накарам да съжаляваш — закани се Ана. Не си спомняше друг път да е заплашвала някого през живота си и дори нямаше идея как ще изпълни заканата си. Обаче със сигурност знаеше едно — че говори сериозно.

Ками изгледа Ана със смразяващ поглед и отвърна насмешливо:

— Добре, де.

— Ана Кабът Пърси, ела тук! — извика Сюзан. Тя бе вдигнала с ръка косата си и се въртеше в кръг, олюлявайки се. — Да танцуваме!

О, Господи!

Ана остави Ками и тръгна към сестра си, но беше пресрещната от жена с бяла блуза и черна пола.

— Извинете, аз съм организаторът на партито — представи се тя. — Познавате ли това момиче?

— Това е сестра ми. Сюзан.

— Сюзан има нужда от кафе. Позволете да ви помогна.

— Би било чудесно. Благодаря.

Двете с Ана приближиха към Сюзан, която им махна весело и продължи да танцува.

— Толкова си задръстена, Ана Пърси. Всички в проклетото ни семейство са задръстени. У-хуу! — Тя се завъртя като дервиш и изведнъж се строполи на земята. Няколко души се притекоха на помощ, а тя помоли да й дадат нещо за пиене.

— Нямаш нужда от пиене — рече Ана и стисна ръката й.

— Напротив, имам — сопна се Сюзан. — Толкова е горещо тук!

— Сюзан, ела с нас вътре! — обади се организаторката.

Сюзан мушна пръст в лицето на Ана.

— Тя те накара да се държиш така, нали? Защото тя е повелителка, а аз съм загубенячка. Победителка, исках да кажа. Тя е победителката, а аз съм губещата. Боже, тук е адски горещо!

Преди Ана да успее да я спре, Сюзан се отскубна и се втурна към широкия фонтан в центъра на двора. Ана усети, че стомахът й се свива. Сюзан нямаше да… Очевидно щеше.

Тя прескочи каменния парапет, събу панталоните си и бързо съблече блузата. След това, останала само по бикини от фина дантела, скочи в плиткия фонтан, точно когато реге-триото спря да свири. Въздухът затрептя от напрегната тишина, всички следяха забавния спектакъл.

— Ана! Ана! Какво става…?

Ана позна студения глас, въпреки че реге-триото го заглуши, като подхвана следващото парче. Един поглед бе достатъчен да потвърди подозрението — Маргарет, с посивяло от гняв лице, стоеше до вратата заедно Брок, който изглежда също трудно се държеше на краката си.

— Хей! Аз те познавам! — младият писател махна на Сюзан, която танцуваше във фонтана, следвайки музика, която само тя чуваше. — Ти си Сюзан Пърси! Бих познал този задник навсякъде!

Сюзан се обърна към него.

— За задника ми ли питаш, негоднико? Ще ти дам аз…

Така и не успя да довърши. Вместо това се строполи като подкосена и оплиска застаналите край фонтана, а главата й потъна под водата.