Зоуи Дийн
Момичетата от филма (26)

Защо да превръщаме комедията в трагедия?

— Ана! По дяволите, Ана! — извика Бен. Ана изскочи навън от сградата, решена да не поглежда назад. Но Бен я настигна.

— Къде отиваш?

Тя продължи право напред.

— Където и да е, само не тук.

— Ти беше тази, която се обади, помниш, нали?

— Да речем, че е било краткотраен пристъп на умопомрачение — предложи Ана.

Той не изоставаше въпреки бързата крачка, с която тя пресече градината към главната сграда.

— Виж какво, изобщо не очаквах това шоу в сауната. Не бях го планирал така.

— Чудесно. Не беше го планирал.

— Защо ме обвиняваш тогава?

Тя спря внезапно и се обърна към него.

— Да те обвинявам? Изобщо не става въпрос за обвинение. Видя ли какви хора наричаш приятели, Бен? Сам твърди, че ти е приятелка, но дори тя те нарича играч. Дий? Тя е просто трогателна. А Ками е коравосърдечна кучка.

— Не съди за мен по тях…

— Добре, тогава ще съдя, по това, което сама съм видяла от теб. Казваш, че не си много сигурен правил ли си секс с Дий, или не, понеже си бил твърде пиян, за да помниш. Кои хора постъпват така, Бен? Казваш, че се наложило да ме зарежеш на Нова година, защото трябвало да спасяваш приятелка. След това цели три дни изобщо не се обаждаш, за да ми подхвърлиш това извинение. И този път ли беше пиян, Бен? Не можеш да се отървеш от отговорност за поведението си, само защото си се сближил с „Джони Уокър“ червен етикет.

— Това не е нещо, което… Ситуацията беше… — Бен спря. Въздъхна и отпусна рамене. — О’кей. Може и да си права.

Изглеждаше толкова тъжен, че на Ана й се прииска да го прегърне.

— Имаш късмет, че Дий не е бременна — рече меко. — Но нима не разбираш? Не си спомняш какво е станало в онази нощ, следователно Дий може би казва истината. Какво щеше да правиш?

— Не знам — гласът му беше дрезгав, в очите му се четеше отчаяние. — Съжалявам за всичко, Ана. Искаше ми се да можех да ти обясня така че да ме разбереш… но, предполагам, вече няма значение. Извинявай, че те обезпокоих.

Той пъхна ръце в джобовете си и си тръгна. Ана се почувства така, сякаш Бен бе изтръгнал сърцето й от гърдите и го бе взел със себе си. По-точно казано — влачеше го след себе си. Трябваше да положи огромни усилия, за да не хукне след него.

Това беше краят. Този път нямаше връщане назад. Нямаше какво повече да си кажат.

Когато Ана се върна в апартамента си, сестра й я чакаше пред вратата.

— Е, това беше доста забавно — рече Сюзан, когато Ана отвори.

— Радвам се, че ти осигурих забавление след клиниката.

— Уау. Досега не бях чувала от теб саркастични забележки — отбеляза Сюзан.

Ана се строполи върху леглото и затвори очи.

— Как може да твърдиш, че е смешно?

— Че как да не е? Защо да превръщаме комедията в трагедия?

Ана отвори очи. Сестра й стоеше до писалището и изучаваше менюто на румсървиса.

— А как щеше да се почувстваш, ако аз бях реагирала така за теб?

— Браво, едно на нула за малката ми сестричка. Искаш ли нещо за хапване?

— Знаеш ли какво, Сюзан? Възможно е да срещнеш реални проблеми в живота си и без да си бил в клиника.

Сюзан не вдигна очи от менюто.

— Знам — отвърна едва чуто.

Сълзите напълниха очите на Ана и тя се изправи.

— Какво се случи с теб, Суз?

Сюзан вдигна поглед.

— За какво говориш?

— Тази, която стои в стаята с мен… това не си ти.

— Може и да съм.

— Не. Ти никога не си била студена. Или подла. Или зла. Напротив, ти винаги… вълнуваше се за другите. За мен.

Сюзан остави менюто и се отпусна в тапицирания фотьойл, като метна единия си крак върху облегалката.

— Може би просто не искам да чувствам толкова много, Ана. Така животът е много по-лесен.

— Това е твърде елементарно — заяви Ана.

Не възнамеряваше да спори със Сюзан, особено след случилото се в сауната. Дори още не беше осъзнала съвсем колко я тревожи поведението на сестра й. Но ето, че се стигна дотам.

— Защо, защото реших повече да не играя по мамините правила ли? — попита Сюзан. — С всичките допълнения и приложения кое е позволено и кое не? Забранено е да имаш апетит. Забранено е да изпитваш ярост. Правилата на мама са отвратителни, Ана. Предпочитам да живея по свой начин и дори да се прецакам, вместо да остана в този затвор. Казах ти го преди, ще го повторя още веднъж: „Кога за последен път пое риска да направиш нещо, каквото и да било?“

— Това че дойдох в Лос Анджелис, все пак е нещо. Пък и не става въпрос за мен.

— Да, защото предпочиташ да се занимаваш с моите проблеми, вместо със своите. Значи дойде в Лос Анджелис. Чудо голямо! Да се е променило нещо, освен океана?

Ала усети, че свива ръце в юмруци.

— Добре. Ще опитам по твоя начин. Какво да направя? Да зарежа училище и да заживея с някой непрокопсаник. Да прецакам всичко. След това да се скрия в някоя клиника. Сама да избера губещата страна. Правилно ли съм разбрала?

Лицето на Сюзан пребледня като платно.

— Не съм се скрила в клиниката.

— Напротив — настоя Ана. — Признай си поне…

— Изхвърлиха ме — изтърси Сюзан. — Доволна ли си?

Ана млъкна. Нямаше идея какво да каже. Най-сетне успя да отговори:

— Разбира се, че не съм доволна. Какво стана?

Сюзан втренчи поглед в килима, сякаш нямаше сили да погледне сестра си в лицето.

— Не съм се надрусала, ако си мислиш така. — Най-после вдигна очи. — Бях с едно момче. Той беше надрусан. Хванаха ни. Не смятам да питам дали ми вярваш, защото въобще не ми пука. Върви по дяволите, Ана, заедно с лицемерната си загриженост — Сюзан скочи на крака и изхвърча навън.

Ана остана на място, безсилна да помръдне. Знаеше, че Сюзан страда, че има тайни, които не споделя. И вместо да й се притече на помощ, да я утеши, тя я нападна. Въпреки че знаеше много добре колко се разстрои Сюзан, когато баща й се държа по същия начин.