Клей Харви
Черен шепот (31)

29.

Въпреки енергичните протести на болничен персонал — посещенията след осемнадесет часа били строго забранени — Дейв, Хедър, Джейсън и аз успяхме да се доберем до стаята, в която беше настанен Макелрой. Джейсън носеше саксия с така нареченото коледно цвете^[1], което вирее в Мексико и е много екзотично. Остави саксията на перваза под прозореца, но уханието на цветето така и не успя да се пребори с всепроникващата болнична миризма.

— Тайлър, приятелю — говореше Дейв, — слушай какво ти говоря! Те бяха професионални убийци, а не някакви малоумни хулиганчета, които са готови да те застрелят само защото си им пресякъл платното преди светофара. При това бяха дяволски добри. Онази госпожица в училището успя да се измъкне изпод носа ти, а убиецът, който беше нахлул в къщата на баща ти, беше по-бърз от змията мамба. Изпреварих го само с половин десета.

— Какво означава това? — озадачи се Джейсън.

— Половин десета от секундата.

Челюстта на Джейсън провисна от смайване.

— Искаш да кажеш, че си гръмнал онзи тип само за пет стотни от секундата?!

— Е, само фигуративно казано — поясних аз. — Дейв искаше да подчертае колко чевръст е бил този приятел. Но тъй като Дейв редовно печели състезанията за купата на щата по спортна стрелба, преценката му дори и за частите от секундата могат да се приемат за достоверни. Дано само не е изпаднал в пристъп на тахипсихия^[2]. Защото при тези пристъпи не е изключено да сбърка човек с около… около осем стотни от секундата.

Джейсън още повече се шашна от впечатляващите цифри.

— Не се диви, Джейсън. Когато пръв трябва да натиснеш спусъка, за да оцелееш, дори и стотните от секундата могат да се окажат от решаващо значение. Не забравяй, че не става дума за всички изстрели от една серия. За да изстреля човек всичките пет патрона, може би няма да му стигнат цели пет секунди.

— Само си въобразяваш! — насмешливо изсумтя Дейв.

Изгледах го сърдито.

— Нали си стрелял с револвера на баща ми?

— Да, но, слава богу, още не съм забравил как да натискам спусъка — отговори той.

— Старият „Смит & Уесън“ на баща ми е доста тежичък. Освен това, дръжката му е прекалено дребна и неудобна за твоите ръчища.

— Стига сте спорили, момчета — намеси се полковникът.

Ние дружно извърнахме глави към леглото.

— Забравихте ли, че съм ранен в гърдите? Докога ще ми говорите само за стрелба и оръжия?

— Какво означава тахипсихия? — запита Джейсън.

— Мъже! — тръсна глава Хедър. Изрече го с онзи тон, който жените пазят специално за преценките си по адрес на представителите на противния пол.

— Какво искаш да кажеш с това „Мъже!“? И защо с този тон? — нацупи се Дейв. — Ние не се караме. Само уточняваме незначителните си разногласия относно тънкостите при стрелковото умение на мъжете и влиянието му от скоростта на възприятието. Когато ти спориш с Тайлър за връзката между инфекциите на устната кухина и прекаляването с бибероните, аз никога не поклащам глава недоволно и не мърморя под нос: „Родители!“. Да не говорим за…

Така следващият час беше изгубен в разгорещени и естествено — безплодни спорове.

Поне накрая единодушно стигнахме до извода, че се налага да съставим точен и подробен план как да действаме през следващите дни.

Темата за бибероните повече не беше повдигана.

Кълън беше в стаята на баща ми. Оди учеше сина ми как се лъже майсторски при игра на покер. След като се бе уверила, че вече няма опасност за живота на баща ми, Етъл най-после се бе прибрала у дома, за да не се строполи от изтощение на пода в някой от болничните коридори. Потупах Оди по рамото, целунах Кълън по косата и им съобщих решенията на семейния съвет. Те гласяха следното:

— Ако Етъл склони да отстъпи, ще се премести в моята къща, докато не приключи учебната година на Кълън, за да го съпровожда по пътя до училището и обратно. Може би ще се наложи да се нагърби и с безопасността на Уеб.

— Макелрой и баща ми ще ми гостуват в моята къща, докато не се възстановят напълно. Денонощно ще ги пазят две от момчетата на Аксел Мършън. Единият от двамата пазачи ще дежури отвън на верандата, а вторият — вътре в къщата. С цел подсилване на мерките за сигурност ще бъде привлечен и един от бившите подчинени на полковник Макелрой — отлично обучен ветеран от специалните сили, от поделение Е-6. Този специалист ще отделя част от времето си и за обучение на нашия екип.

— Етъл, охранявана от най-малко двама от гореизброените мъже, ще води Кълън и Уеб на училище. За да не развият симптоми на клаустрофобия, веднъж или два пъти седмично децата ще си показват нослетата на игрището или ще ходят на кино. Истинско наказание е да се окажеш под домашен арест тъкмо по Коледа, но за съжаление това неудобство нямаше как да бъде избегнато.

— Дейв и аз, с безценната помощ на Ралф Гонзалес, ще се нагърбим с ролята на примамки, за да измъкнем от убежището му в Мексико Сити онзи сто тридесет и пет килограмов дебелак и да го вкараме в капана. Където ще можем да го обезвредим.

Баща ми се съгласи с всичките ни идеи, освен с една — никак не го зарадва перспективата да дели една и съща къща с Етъл, и то за продължителен период от време.

— Всичко ще бъде наред, дядо — побърза да го успокои Кълън. — Тя ще ти готви топла супа всеки ден.

— Да, да! Тъкмо от това най-много се тревожа.