Клей Харви
Черен шепот (21)

19.

Отидох до вратата и тъкмо се канех да надникна възпитано през шпионката, но се смилих, когато съзрях една доста бледолика личност. Побързах да отворя. Заедно с въпросната личност от улицата нахлу нечие безгрижно тананикане.

— Още ми се виждаш бая бледичък — рекох аз и загрижено огледах физиономията на Джейсън.

— Хм, никой не е употребявал подобен израз, поне в мое присъствие — озадачи се домакинът. — Сигурен ли си, че така се произнася?

— Достопочтени господине — процедих аз и вирнах нос по простата причина, че той е по-височък от мен. — Аз съм професионален писател. За мен думите и словосъчетанията са най-важното. Поне на този свят.

— Ами тогава да проверим думите — настоя той. Нали си беше упорит като муле…

Надвесихме глави над речника.

— Видя ли? — ехидно го попитах аз.

— Проклет да съм!

— Може и това да се случи, ако не успея да те опазя от твоите приятели, онези с мюсюлманското вероизповедание. Току-виж, решили отново да ти перфорират талона.

— Моля те. Дори на шега не го казвай.

Ухилих се самодоволно.

— Стига де! Успокой малко топката.

Той се усмихна. Но подчертано вяло.

Напълних каната с чай — доста силна смес, от онези, по които си пада Джейсън. Подадох му я и предложих:

— Хайде да се качим на горния етаж. Само за малко. Ако не те затруднявам с молбата ми.

Щом се озовахме в кабинета ми, извадих от сейфа три екземпляра от колекцията огнестрелни оръжия и ги подредих върху бюрото. Джейсън ги изгледа смаяно:

— Какво си намислил, Тайлър? Да ме гръмнеш с единствената цел да спестиш малко усилия на братята мюсюлмани?

— Това наистина ще реши всичките ти проблеми с един замах, нали? Не, не, успокой се, нямам такова намерение. Искам само да си избереш един екземпляр от тези образци.

Той се вцепени.

— Но защо?

— А ти как мислиш? Защо хората си купуват пистолети?

— Никога не съм обичал огнестрелно оръжие.

— А повече ли ти харесва да те удрят по лицето?

Той се смути още повече.

— Но защо тогава ми предлагаш наведнъж три пистолета? Просто избери само един, зареди го и ми го дай — протестира Джейсън.

— Но преди това явно се налага да ти дам поне един кратък урок. Първо този тук, отляво, не е пистолет, а револвер.

Джейсън се засегна.

— Знам. Не беше нужно да ми обясняваш като на малко дете.

— Побира само пет куршума в барабана. Диаметърът на цевта му е по-голям от диаметъра на този тук в средата, който обаче притежава едно доста ценно предимство — презарежда се автоматично. Но някои хора и до ден-днешен се чувстват по-сигурни, когато насочват срещу противника револвер, а не пистолет. Защото по-лесно се проверява дали е зареден, по-безопасно се борави с него и не е необходимо да придърпваш затвора.

По лицето на Джейсън се изписа неподправен интерес.

— Това означава ли, че револверите са по-надеждни при самозащита?

— Невинаги е така. Този, в средата, е „Колт Покетлайт“, тридесет и осми калибър. Неговата огнева мощ не отстъпва на тази на револвера, който е от същия калибър, модел „Спешъл“, но с него по-лесно можеш да произведеш изстрел по погрешка, особено когато си сепнат от нещо неочаквано. Зареждането му и другите манипулации са облекчени, само не трябва да притискаш чукчето към затвора. Ще го натиснеш напред едва когато си решил да стреляш. Понякога, ако стрелецът е стреснат и изплашен от гледката пред него, може да блокира при тази операция, въпреки че е съвсем проста.

С всяка измината минута любопитството на Джейсън нарастваше.

— А какво ще ми кажеш за този дребен, грозен екземпляр отляво?

— Е, не бих казал, че продуктът на уважаваната компания „Смит & Уесън“ е кой знае колко красив, но не бих го нарекъл „грозен“. Това е модел „Сигма“. Също е тридесет и осми калибър. Неговото предимство е в това, че манипулациите са доста облекчени — не е нужно да се изтегля затвора, няма предпазител, няма чукче. Просто го насочваш и стреляш. Също както при револвера, но с тази съществена разлика, че има да изстреля седем куршума, а не пет. Защо не провериш собственоръчно мерника на всеки от тези три образци? Разбира се, нито един не е зареден. Така сам ще можеш да избереш този, който най-много ще ти допадне.

Той го направи, дълбоко концентриран върху изпълнението на задачата. В продължение на две минути размахваше дулата наляво и надясно, нагоре и надолу, дърпаше чукчето и го връщаше обратно в положение за стрелба, проверяваше затвора, примижаваше зад мерника. Накрая се спря на сигмата.

— Понеже тук няма странично плъзгане на затвора, най-добре ще е да държиш един зареден пълнител в магазина. Ето така се поставя. — Аз му показах как се зарежда. — После натискаш, докато се чуе прещракване. Плъзгаш затвора назад и го оставяш да се върне напред, без да го притискаш. После сваляш пълнителя, проверяваш дали не е останал куршум в цевта — за тази цел винаги трябва да внимаваш да бъде насочен в безопасна посока. Накрая отново затваряш магазина.

Оставих го да потренира. При първото зареждане Джейсън не успя да вкара веднага седмия куршум в цевта.

— Ако не греша, ти ми спомена, че този пистолет побира седем куршума, също като колта.

— По-точно е да се каже патрона. Куршум е това, което изхвърча от дулото. Да, наистина са седем.

— Хм, защо тогава не мога да открия седмия?

— Казах ти, че пистолетът побира седем, но не и магазина.

За миг Джейсън се озадачи, но внезапно му просветна.

— Аха, значи седмият е в дулото!

— Е, значи не си съвсем безнадежден случай.

— Който не го бива в главата, го бива в краката.

— Напълно вярно. Има още нещо, Джейсън.

— Какво?

— Не бива да оставаш невъоръжен. През цялото време.

Той отново се почувства неудобно.

— Ами… ами това не е ли незаконно?

— Все пак е за предпочитане пред това да бъдеш мъртъв, нали? Освен това, едва сега влиза в сила новият закон срещу незаконно притежаване на огнестрелно оръжие. При извънредни обстоятелства — като това, пред което беше изправен — никой не може да чака шестдесет дни, колкото е обичайният срок за отговор на молба за разрешително. Понякога бавят отговора до три месеца, че и повече… Но ако ситуацията се влоши, може да се позанимаем и с въпроса за легализирането на твоето средство за самозащита. Поне засега най-важната ти задача ще бъде да оцелееш. Все пак съм длъжен да ти припомня, че пистолетите са средство не само за защита, а и за заплаха.

— Хм… това не е ли наказуемо?

— Не и в нашия случай. Макар че вече се говори, че ще внесат промяна в законите, за да включат и това деяние в списъка на престъпните. Джейсън, има още нещо…

Той отново се вцепени, макар джобът му да беше издут от моя „Смит & Уесън“, което би трябвало да му дава кураж.

— Какво пък сега?

— Длъжен съм да те предупредя, че това не е детска игра. Последният път едва не те пребиха до смърт. А следващият път могат да решат да те изкормят като шаран. Или да наранят жестоко някого, на когото държиш.

Това предупреждение веднага обсеби вниманието му.

— Разбира се, ще използваш оръжието по своя преценка, но не е зле да се приготвиш за най-лошото.

— Добре — сухо и мъчително преглътна той.

— Утре първата ми работа ще бъде да се срещна с Ралф Гонзалес. Надявам се всичко да приключи бързо. Ако се окаже, че заплахата над теб отпада, ще ми върнеш оръжието.

Но той не изглеждаше много убеден в тази перспектива.

Нито пък аз.