Мери Никсън
Венецианската къща (44)

45.

По-късно същата вечер Софи и Ели седяха край басейна във вила „Петради“, лакираха ноктите на краката си в съблазнителен оттенък на пурпурното и обсъждаха изминалия ден.

На връщане от водните ски, които се оказаха огромен успех, двете момичета се отбиха в едно интернет кафе в Криовриси, за да проверят електронната си поща. Софи имаше имейл от Сам от Тайланд, че си прекарвал фантастично, абсолютно всички били там и току-що били посетили резерват на слонове в Чанг Май.

„Двете с Ели ще полудеете, като видите малките слончета — пишеше Сам и накрая бе добавил: — Поздрави Ели и й кажи, че когато се върна, ще я заведа в нощен клуб. Как върви романът на татко?!! Не се разпускай много в бара на Петрос Афродитис и не прави това, което аз не бих направил!“ Софи преди малко бе получила текстово съобщение, пълно с целувки и сърчица от Матю Барнаби, който беше на риболов с баща си в Шотландия. Двете с Ели сияеха от щастие, че не бяха забравени от двамата младежи, превзели мислите им, въпреки че трябваше да се борят за вниманието им срещу слонове и сьомги.

— Колкото до големия роман, горкият татко — въздъхна Софи, изпаднала във великодушно настроение след комуникацията с възлюбения си. — Боя се, че нещата не се развиват много добре за него и Виктория. В момента Джейк и Поси са истинска отрова и това изглежда съсипва нервите на Виктория и вгорчава живота й. Тя наистина е стресирана — забеляза ли? Видях, че на татко никак не му стана приятно, задето тя не пожела да дойде с нас в Агия София — чух да я моли, но тя отказа и се държа доста хладно.

— Може би имат нужда да останат само двамата — предположи Ели, размахвайки крака във въздуха, за да ускори процеса на съхнене на лака. — Това е разрешението, освен ако не продължаваш да се опитваш да провалиш връзката им, както ми каза преди?

Софи се замисли над думите й.

— Мислих много за това — призна тя, — но не мога да причиня подобно нещо на татко. Виктория едва не се разплака, когато той беше малко рязък с нея, задето се престарава толкова с Джейк и Поси — тя се престори, че е глътнала нещо накриво, но аз видях, че се сдържа да не се разплаче. Мразех я само защото беше там, — а сетне внезапно изпитах огромно съжаление към нея. Не можеш да не забележиш колко много й се иска всички да се разбираме добре и всичко да е идеално, а то всъщност не е. Какво мисли майка ти за нея?

— Мама много я харесва и смята, че двамата с баща ти са много подходящи един за друг. Но също така мисли, че Виктория трябва да стане по-твърда, ако иска да се справи с цялата менажерия. Тя и без това вече е преживяла много със смъртта на съпруга си, бедното създание, но това е различно. Мама казва, че винаги малките камъчета преобръщат колата. Може би трябва малко да им помогнем, какво ще кажеш? Смяташ ли, че ще бъдеш нелоялна към майка си, ако го направиш?

— Не знам. — Софи с огромно внимание нанасяше втори слой от моравата течност. — Всичко ми е пълна каша и постоянно минавам от едната страна на другата. В един момент съм бясна на мама, задето започна всичко това, а в следващия не мога да понеса мисълта, че двамата с татко ще се разделят. Част от седмицата, която изкарах с мама в Лондон, беше страшно готина — ходихме заедно на пазар и тя наистина беше ужасно щедра, като ми купи онази тясна копринена пола, за която си умирах. Обаче после започна отново да ме критикува, а аз наистина не мога да я понасям, когато стане такава. Виктория ми харесва, и тя винаги е била мила с мен, никога не се е опитвала да се наложи или нещо такова, но ми е трудно да си я представя заедно с татко. Те се опитват да ме включват, но толкова са погълнати от себе си, сякаш са свързани с някаква невидима нишка, че когато единият се движи, дърпа след себе си и другия. Имам чувството, че са като едно цяло и се чувствам изолирана. Мислиш ли, че съм ужасна?

— Неее! — Праволинейната и открита Ели не бе склонна към такива комплицирани чувства и затова в гласа й прозвуча съмнение. — Не си ужасна… но винаги преживяваш всичко прекалено силно. Струва ми се, че в някои отношения двете с Поси много си приличате.

Софи изглеждаше ужасена.

— Между другото — продължи приятелката й — какво ти пише Матю?

Те преминаха на по-безопасни теми и скоро врещяха от удоволствие и се заливаха от смях. След малко Маги излезе, за да се присъедини към тях, а когато внимателно им подхвърли идеята да заведат Поси на един от плажовете с хубав пясък в западната част на острова за един ден, за да освободят малко Патрик от задълженията му на бавачка, остана приятно изненадана, когато не само Ели, но и Софи се съгласи ентусиазирано.

— Мислиш ли, че бихме могли да вземем и Джейк? — попита Софи, готова на самопожертвувателност.

— Няма начин! — отсече Маги и се засмя. — Съгласна съм с Патрик — няма смисъл да се насилват нещата между тези двамата. Не бихме искали да стане някое кръвопролитие! И без това съм сигурна, че Джейк би предпочел да прекара деня със своя малък гръцки приятел, и не го упреквам. Ще отида да видя какво ще каже Патрик за идеята ни. Но съм убедена, че ще я приеме с възторг. Ще си играем с кофичките и лопатките с Поси и ще бъде забавно да видиш и другата част на острова, Софи. Трябва да добавя, че е много щедро от твоя страна да се съгласиш.

Софи засия от удоволствие.

По-късно се оказа, че имат истински повод да празнуват. Двете момичета позвъниха в училище, за да узнаят резултатите от годишните изпити. Софи така запищя от вълнение, че всички се разбягаха.

— Татко! Никога няма да познаеш! Имам една шестица и три петици! — хвърли се тя буйно да прегръща баща си.

— О, Софи, скъпа, чудесно си се справила. Толкова се гордея с теб!

Ели, както се очакваше, имаше три шестици и една петица, но с нейната дислексия резултатът на Софи бе надминал всички очаквания.

 

 

Еванти си беше легнала, когато по-късно същата вечер Патрик позвъни. Виктория изпита такова облекчение, като чу гласа му, че се почувства лека като перце и изпълни няколко танцови стъпки във въздуха в изблик на чувствата си. Зарадва се за резултатите на момичетата и изпрати поздравленията си, а когато той й каза за предложението на Маги, се почувства истински трогната.

— О, Патрик, ще бъде чудесно. Много мило от тяхна страна.

— Да разбирам ли, че вече не си ми сърдита? — подразни я той.

— Не съм. Обещавам ти, че повече няма да се сърдя, и съжалявам, че бях толкова нервна и избухнах, но ще бъде истинско блаженство да бъдем само двамата.

— Точно това си помислих и аз. — Реакцията й го зарадва. — Ще се отървем за малко от ужасните си деца. Къде ще отидем? Искаш ли да излезем с лодка в морето?

— Страхотна идея! — въодушеви се младата жена. — Хайде да отидем до Хелидония, специалния остров на Хю и Нона, а аз ще ти покажа скалата от портрета. Ще си устроим пикник.

— Прекрасно!

— Смяташ ли, че ще бъде добре, ако върна жеста и предложа утре сутринта да излезем с момичетата из Корфу? — попита Виктория. — Може да обиколим със Софи и Ели магазините, които понякога е доста трудно да се открият сред цялата туристическа дандания. А ако Маги никога не е посещавала красивата библиотека на „Читателското общество“ в Листон, мога да уредя чрез Нона да я заведа. Можем да вземем Поси с нас и да обядваме в града, а вие двамата с Фил ще си починете от всички жени!

— Смятам, че би било чудесно — съгласи се Патрик. — Е, не и за мен, бързам да добавя — не мога да се наситя на компанията ти, — но Софи и Ели си умират да нападнат магазините. Почакай малко, докато получа инструкции. — Върна се след малко и каза, че идеята е приета с всеобщо одобрение, а Фил щял да даде комисионна на нея и Маги, за да купят подаръци за момичетата за успешното им представяне на изпитите.

— Лека нощ… скъпа Виктория… обичам те — прошепна той.

— Лека нощ, Патрик — меко отвърна тя. — Аз също те обичам.

Беше новолуние, а на небето грееше една ярка звезда. Виктория си пожела всичко между двамата да е наред.

Обиколката из магазините беше много успешна. Поси, лишена от съперник за всеобщото внимание, беше истинско съкровище и всички се наслаждаваха на взаимната си компания. Филип и Патрик играха голф в клуба в Корфу в долината Рор, а когато всички се събраха за вечеря, атмосферата беше много спокойна и приятна.

 

 

Докато на следващата сутрин Патрик привързваше към малкия пристан на Врахос лодката, която бе наел от Криовриси, видя Виктория да се спуска надолу по стръмната камениста пътека откъм къщата, понесла кошница за пикник. Той стоеше на кея и наблюдаваше стройната й фигура в протрити розови шорти и избеляла синя риза. Жегна го мисълта, че не изглежда много по-голяма от дъщеря му Софи. Когато младата жена стигна долу, той разтвори ръце, а тя пусна багажа си и се втурна право в обятията му. Парадоксално, но това й се стори едновременно и най-естественото, и най-вълнуващото нещо на света. Когато тя изплува от омаята на целувката му, ръцете му се плъзнаха надолу по голите й загорели рамене и той я отдалечи от себе си, впил поглед в лицето й. Изпита облекчение, когато видя, че тя вече не прилича на тийнейджърка, а на зряла жена, жената, която обичаше.

— Мисля, че е по-добре да се качваме на тази лодка и да потегляме — усмихна й се той.

— А и целият ден е пред нас — засмя се в отговор тя.

— Да — кимна Патрик. — Същата мисъл хрумна и на мен.

Беше съвсем различно от последния път, когато само преди няколко месеца бе дошла на малкия остров, нещастна и отчаяна. Сега небето, морето, вятърът и всичко наоколо сякаш принадлежаха на друг свят. „Аз също съм съвсем различна“ — помисли си Виктория.

— Има ли вероятност и други да са дошли да потърсят усамотение на този остров? — попита Патрик, когато се насочиха надолу по брега.

— Много слаба — Хелидония принадлежи на Врахос и местните хора обикновено не идват тук, а за туристите мястото е твърде отдалечено и труднодостъпно. Има само едно място, където може да се закотви лодка, и трябва да знаеш къде е. Малко е опасно. — Тя му разказа за последното си, едва не завършило с фатален край идване тук. — Постъпих много глупаво. За щастие Гай и Петрос се досетили къде може да съм и ме спасиха.

— Какви щастливци са Гай и Петрос! — кисело се усмихна той. — Завиждам им!

— Ти също ме спаси, макар и по различен начин, от много неща — сериозно отбеляза младата жена. — Никога няма да узнаеш какво означаваш за мен.

Двамата прекараха идиличен ден. Плуваха, пекоха се на слънце, разхождаха се из острова. Стъкмиха огън и си опекоха на жарта риба меч, набодена на шишове от клонки розмарин, както някога бяха правили Хю и Еванти; пиха сухо бяло вино и ядоха големи черни маслини, които Патрик сравни с очите на любимата си.

— Колко неромантично описание — оплака се тя, като го замери с костилката на една маслина, ловко изстрелвайки я между палеца и показалеца си.

После му показа драконовата скала, а той я снима, седнала на нея, потопила босите си ходила във водата, както някога Еванти преди толкова много години.

— Историята се повтаря — отбеляза Патрик. — Но този път върху скалата е седнало моето момиче! Когато се върнем в Англия, ще я покажа на Хю и ще сравним двата портрета.

Гмуркаха се голи от скалите в изумително бистрата вода, с цвета на крилата на рибарчето, а докато плуваха, се любуваха на сребристите пасажи малки стрелкащи се риби.

По-късно историята отново се повтори, докато се любеха със същата радост и себеотдаване, които двамата други любовници бяха споделили преди повече от шестдесет години.

— Ние никога няма да позволим нещо да застане между нас, както се е случило с Хю и Еванти, нали? — попита Виктория, докато лежаха в прегръдките си, след като страстта им бе стихнала. — Дори и на нашите обични, но понякога толкова досадни деца? — Вместо отговор, той отново я целуна.

Както обикновено, в средата на деня внезапно се изви вятър, но много скоро стихна кротко като края на въздишка. Когато напуснаха острова, бризът галеше леко морската шир и си играеше с косите на Виктория, седнала в предната част на лодката, с преливащо от щастие сърце.

— Имаш ли време да се качиш и да се видиш с Нона за малко? — попита тя, когато се върнаха във Врахос. — Знам, че ще се зарадва да те види.

— Разбира се. Маги не знаеше точно кога ще се върнат, а Софи ми обеща, че ще сложат Поси да спи, ако се приберат първи. Аз само бих искал да се върна на време, за да я целуна за лека нощ.

Еванти четеше на терасата. Един поглед й бе достатъчен, за да разбере как бе прекарала този ден внучката й. Сякаш гледаше в кристална топка, но вместо да вижда бъдещето, там се мяркаха образи от миналото. Тя протегна ръцете си към тях и всеки улови по една. Виктория се наведе и я целуна.

— Къде е Джейк? — попита тя.

— Дора и Янис го заведоха заедно с Ангелос на гости при родителите на Янис. Знаеш колко много обича да ходи при тях. Тя ми каза да ти предам, че може да закъснеят и че ще сложи момчетата да си легнат, ако ти не си тук.

— В такъв случай може ли да отвлека Виктория за вечеря? — попита Патрик.

— Май ще трябва да я пазя малко повече от теб — усмихна се Еванти и на двамата.

Той повдигна въпросително вежди към Виктория, но нямаше никакво съмнение в съгласието й.

— Първо трябва да се отбия в „Петради“ — рече Патрик, — но и без това планирахме да вечеряме в Криовриси, защото обещах на Ели и Софи, че след това могат да отидат да потанцуват. Ако нямаш против да дойдеш с мен сега, Виктория, след вечеря ще те върна у вас. Старата Лефка, която наглежда „Петради“, обеща да остане при Поси, а Фил и Маги ще се радват, ако бъдеш заедно с нас на вечеря.

Виктория се качи горе, за да си вземе душ и да се преоблече, а Патрик остана да си поговори с Еванти.

— Как мислиш, ще бъде ли трудно за Хю да дойде тук отново? — рязко попита възрастната жена. — Той не споменава нищо за здравето си и доколко е подвижен и оставя без отговор всичките ми въпроси за физическото му състояние. — Това бе първото доказателство, че двамата може би бяха разговаряли по телефона.

— Сигурен съм, че ще може да се справи с малко помощ — отвърна Патрик, преструвайки се, че не е обърнал внимание на тази важна информация, макар че нямаше търпение да я сподели с Виктория. — Ако успея да го накарам да се съгласи да ползва инвалиден стол на летището, пътуването няма да представлява никакъв проблем. Да се опитам ли да го доведа в началото на октомври?

— Е, първо трябва да го обсъдиш с него. Аз се изплаших от идеята отново да се срещнем, когато той пръв предложи, но сега мисля, че ще мога да се справя. Толкова много бих искала да го видя, преди да умра, — което — смея да ти заявя — бързо додаде тя — нямам никакво намерение да е в скоро време! — Сложи ръка върху рамото му. — Искам да знаеш, че ти ме направи много щастлива — рече тихо. — Никога не съм виждала Виктория такава, каквато е сега. Толкова дълго чаках този момент.

 

 

— Да бъдем тази вечер заедно е като допълнителна награда — отбеляза Виктория, докато пътуваха към „Петради“. — О, Патрик, не мога да понеса мисълта, че ще бъдеш тук само още два дни. Времето мина толкова бързо. Никога досега не съм се чувствала толкова щастлива, както днес. Мисля, че това беше най-хубавият ден в живота ми!

— И в моя също — трогнат отвърна той.

Колата пое по неравния път към къщата, вдигайки кълбета прах. Един старец в безформени панталони, с пищни мустаци на сбръчканото му лице се тътреше бавно през маслиновата горичка и водеше след себе си пет овце, завързани на протрити въжета, а здравите им пъргави агънца припкаха покрай тях. Отстрани изглеждаше сякаш репетираха за танците край украсения с ленти и цветя кол по време на селското празненство.

— Харесват ми тукашните овце — заяви Виктория. — С дългите си крака те са много по-елегантни от английските си роднини и винаги ми се е струвало, че очите им са подчертани с въглен, като тези на Елизабет Тейлър в ролята на Клеопатра. Това е истинският Корфу — не бетонните здания и претъпканите плажове. Толкова се радвам, че усещаш магията на острова. Нали всичко изглежда много по-красиво във вечерния сумрак? — И тя въздъхна щастливо.

— Изключително красиво — засмя се Патрик и я изгледа влюбено. — Дори овцете, но най-вече ти.

Изпитаха облекчение, примесено с вина, когато видяха, че колата на семейство Маршъл я нямаше.

— Добре, така ще имаме още малко време само за нас двамата. Хайде да седнем отвън на терасата, да пийнем нещо и максимално да се възползваме от усамотението, преди ордата да се завърне.

Вътре беше тъмно. Когато бе идвала да почисти по-рано през деня, Лефка бе спуснала всички капаци на прозорците, за да предпази поне малко обитателите на къщата от яростните слънчеви лъчи. Затова Патрик и Виктория вървяха пипнешком през голямата дневна, смееха се и се вкопчваха един в друг, докато се блъскаха в мебелите. Двамата примигнаха, когато отново се озоваха на светло, хванати ръка за ръка.

Нужно им беше известно време, докато видят, че някой се бе излегнал на един от шезлонгите.

— Здравей, Патрик — каза Рейчъл Хамънд. — Върнах се при теб.