Мери Никсън
Венецианската къща (43)

44.

Нямаше нищо общо между настроението, с което Виктория бе пристигнала предишната вечер в „Олд Прайъри“, и това, с което потегли за Дърнфорд Хаус в петък следобед. Чувстваше се окрилена и жизнерадостна и дори й хрумна, че колата би могла да се движи само от енергията на нейното щастие без никакъв бензин, а докато задминаваше други превозни средства, почти очакваше да полети над тях.

— Не знаех, че можело да бъде така — бе прошепнала тя на Патрик, докато лежеше в прегръдките му, след като се любиха за пръв път. — Истинско откровение.

После избухна в смях.

— А явно също и забавление — повдигна развеселено вежди Патрик към нея, доволен от реакцията й.

— Ъмм… мислех си, че си взимал уроци по брачен живот от моята зълва — промърмори тя и му разказа за последното стълкновение на Тоула с английския език.

Преди вечеря двамата се разходиха, хванати за ръка из градините, докато през поляната, огласяна от монотонната песен на дивите гълъби и закъснелите трели на дрозда, се стрелкаха малки гущерчета. Виктория си помисли, че винаги от сега нататък щом чуе тези птичи песни, ще си спомня за това място и тази вечер. По-късно отново се любиха.

След охолната и спокойна закуска тя придружи Патрик до къщата, която той щеше да снима на следващата сутрин. Оказа се една доста уродлива късна викторианска постройка с такава странна смесица от стилове, че колкото и да бе странно, притежаваше някаква перверзна привлекателност. Също като неестетично огромна жена, чиято орисница бе замахнала с лошата си вълшебна пръчица над люлката, но в последния миг се бе разкаяла и за да изкупи лошотията си, я бе дарила с очарование, предположи Патрик. Със сигурност приличаше повече на замък от някой филм на Дисни, отколкото на провинциална къща в Котсуолд, и той с удоволствие я снимаше, запечатвайки върху лентата отделни детайли от кулите и минаретата, галериите и водоливниците с фантастични фигури, които подчертаваха ексцентричния й облик. Собственикът й, който съвсем наскоро я бе придобил заедно с обзавеждането и бе изцяло запленен от цялата тежка и тромава постройка, се оказа ерген и милионер, натрупал богатството си от обзавеждане на бани, и искаше да сподели цялата красота на новата си придобивка с по-широка публика. За разлика от други случаи той не получаваше финансова помощ от списанието „Херитидж ет Риск“, а само удостоверението им, че къщата си заслужава да бъде отворена за посещения. Беше изключително доволен, когато Патрик го увери, че домът му ще събуди огромен интерес.

Виктория не се бе забавлявала така от векове и реши, че Патрик е най-интересният компаньон на света.

Собственикът ги покани на обяд в просторната трапезария, украсена със съмнителни рицарски доспехи и проядени от молци препарирани животни, които биха възмутили всеки природозащитник, но менюто, за разлика от обзавеждането и украсата, беше съставено от леки и вкусни блюда, а домакинът им се оказа непретенциозен и приятен събеседник. Единственото нещо, което бе променил в къщата, гордо им заяви той, било водопроводната инсталация. Той тактично предложи на Виктория да се „освежи“, преди да тръгне, и тя прие с готовност, както по-късно сподели с Патрик, по-скоро за да задоволи любопитството си, отколкото нуждите на природата.

— Забави се цяла вечност. Вече започнах да се безпокоя да не ти е станало лошо.

— Изпробвах всички джунджурийки в банята — призна през смях тя. — Беше все едно да се озовеш във вътрешността на черупката на стрида — всичко е перлено и блести, а когато натиснеш правилния бутон, от устата на делфини бликва вода. Единственият недостатък е, че трябва да си член на Менса^[1], за да разбереш как да пуснеш водата в тоалетната. И представи си само! Когато успееш да я пуснеш, започва да звучи „Бог да пази кралицата“^[2], така че се чувстваш задължен да останеш, докато не свърши.

Завърнаха се в „Олд Прайъри“, за да поемат всеки по своя път — Патрик подкара направо към Йоркшър, а Виктория се върна в Дърнфорд Хаус, за да прекара там нощта. И на двамата щеше да им бъде много трудно да се сбогуват, ако предишната нощ, докато лежаха прегърнати, Патрик не бе предложил, обсъждайки надеждите им за бъдещето, да отиде в Корфу след две седмици и да отседне със Софи и Поси във вилата на семейство Маршъл, докато Рейчъл е в Испания.

— Мога да направя снимки на острова в разгара на лятото, за които отдавна си мечтая, а също и няколко снимки на венецианската архитектура на самия град Корфу, за да свържа Врахос с него — обясни Патрик.

— Смяташ ли да кажеш на децата си за нас… за мен? — попита боязливо Виктория, осъзнавайки колко отчаяно иска да бъде приета от семейството на Патрик.

— Ами все още нямам намерение да го споделям с Поси, тя е твърде малка, но мисля, че трябва да бъда откровен със Сам и Софи, не си ли съгласна? Да им кажа какво изпитваме един към друг, макар че двамата вече имат отлична представа. В крайна сметка това засяга бъдещето на всички ни.

— Предполагам, че е така — замислено промълви тя. — Просто мисълта е доста плашеща. Ние толкова добре се разбирахме през април и аз много харесвам и двамата, но ми се струва, че макар да бяха мили с мен на изложбата на Хю, Софи беше малко подозрителна. И се боя как би реагирала, ако реши, че съм заплаха за майка й.

— Не можеш да очакваш начаса да станете най-добри приятелки със Софи — реалистично заяви Патрик. — Ще е нужно време, но няма да е добре тя да се почувства изолирана, от което наистина ще я заболи. Със Сам също може да има някои проблеми — усмихна й се Патрик. — Той самият беше влюбен в теб през април. — После продължи по-сериозно: — Не се тревожи, любов моя. Това, което изпитваме, е толкова красиво и прекрасно, не го разваляй с напразни притеснения. Нека да разрешаваме проблемите един по един. — Целуна я нежно. — Ала ти трябва да помислиш как да постъпиш с Джейк. На него може никак да не му хареса идеята да те дели с някой друг — додаде Патрик, но целувката му ги накара да забравят семейните проблеми, докато изследваха други, по-вълнуващи аспекти на любовта.

Когато се върнаха в хотела, се сбогуваха с увереността, че скоро ще се видят отново.

— Ще се видим във Врахос, скъпа моя. Нямам търпение да говоря с Хю, когато се върна, защото знам колко много ще се зарадва той. Предай моята искрена обич на твоята специална баба, а аз ще ти позвъня по-късно довечера. Нали вече си добре?

— Докато карам по целия път до там, ще се чувствам на седмото небе! — обеща тя и се засмя.

 

 

Виктория пристигна в Дърнфорд Хаус малко след четири часа и завари Тоула и Антъни да пият чай в кухнята. След като толкова усилено се бе старала да избягва споменаването на името на Патрик пред тях, сега едва дочака да им разкаже за връзката им и за надеждите им за бъдещето. Дори не се замисли, че новината щеше да им дойде като гръм от ясно небе.

— Най-после ни каза! — Тоула я прегърна буйно сред облак от шалове. — О, agapi mou! Толкова много се радвам за теб! Сега ние на всяка цена трябва да се запознаем с това съкровище, защото вероятно — добави малко неохотно — Нона ще заяви, че цялата заслуга да се запознаете, е нейна, а аз не желая тя да ми го описва. Предпочитам сама да си съставя мнение!

Антъни смигна на Виктория и отиде да донесе бутилка шампанско от килера, за да пийнат преди вечеря. Помисли си, че никога не бе виждал племенницата си толкова щастлива и толкова красива.

По-късно я откара до Манор Фарм, за да заключи къщата, да се сбогува с Вайолет и да й даде ключовете. Изведоха трите кучета на разходка. Виктория реши да не взима Тийл във Врахос и въпреки че й беше трудно да се раздели със старото вярно куче и се чувстваше като предател, знаеше, че е по-добре да го остави със семейство Уинстън, където всичко му беше познато и го обичаха. Сред множеството домашни любимци във Врахос щеше неизбежно да бъде подчинен на Роки и Томасина и вероятно щеше да се чувства унижен и изоставен. Спряха за малко пред портата, за да му дадат възможност да настигне двата териера. Беше красива вечер, потънала в мека лятна светлина с перести облачета по небето. Английският провинциален пейзаж изглеждаше тих и спокоен като нарисуван от Констабъл^[3]. Трудно й беше да повярва, че само преди шест месеца тук се бе разиграла жестока трагедия.

По-рано през деня Антъни беше ходил в галерия „Кромптън“, за да разгледа изложбата на Хю — макар че добре познаваше по-старите му творби — и беше много впечатлен.

— Портретът на Еванти е наистина невероятен — сподели сега той с Виктория. — Какво странно съвпадение между тяхната някогашна любовна история и сега — вашата. Винаги е интересно, когато нишките на гоблена се окажат изтъкани в толкова неправдоподобни фигури. Това кара човек да се пита какъв е бил цялостният замисъл.

— Не мога да си представя какъв ще бъде следващият етап в развитието на отношенията между Хю и Нона, ако изобщо има такъв — замислено рече Виктория, като го хвана под ръка. — Знаем, че си пишат, ала и двамата са много потайни по въпроса. Мислиш ли, че трябва да им организирам една изненадваща среща?

— О, аз бих почакал да видя как ще се развият нещата — мъдро отвърна Антъни. — Вие, жените, винаги бързате и обичате да се правите на Купидон, но ако пожелаят, те са способни сами да се организират.

— Последния път са успели да сътворят доста голяма каша — възрази младата жена.

— Това е още една причина да не се намесваме и сега. Съсредоточи се върху своя живот, скъпа Вики. Не мога да ти кажа колко щастлив ме накара да се чувствам новината, която ни съобщи. Не изпускай възможностите, които се откриват пред теб.

— Не, нямам намерение да го правя. За мен ще бъде като сбъдната мечта, ако двамата с Патрик успеем да разделим времето си между Англия и Врахос, но още не сме стигнали толкова надалеч в плановете си. Аз не бих могла да се откажа от Врахос. Чичо Антъни, може ли да те попитам нещо?

— Очевидно и без това ще го направиш. Разбира се, че можеш.

— Какво мислиш за заключението на съдебния лекар?

— Мисля, че той даде правилно заключение — единствено възможното при тези обстоятелства.

— И никога ли не ти е идвало наум, че Ричард съзнателно е отнел живота си?

Антъни я погледна.

— Е, ако трябва да бъда честен, да, идвало ми е. Ричард беше опитен стрелец — благоразумен и внимателен — и случилото се беше изключително изненадващо. Но инцидентите винаги са изненадващи и на всеки може да се случи. Какво се опитваш да ми кажеш, Вики?

Тя му предаде една редактирана версия на писмото на Ричард, като не скри, че Гай отдавна е знаел за хомосексуалността на Ричард; призна какъв шок е било това откритие за нея, но внимателно избегна да спомене за връзката между Ричард и Гай, макар че се питаше дали Антъни не подозира повече, отколкото показва. Въпреки новооткритото щастие в живота й, докато говореше, гласът й пресекваше.

— Нека оставим миналото на спокойствие — твърдо рече Антъни. — Няма да спечелим абсолютно нищо, ако отново и отново се ровим в тази трагедия. Дай си шанс да се радваш на новата си връзка и когато си готова, продължи напред. И не се чувствай виновна за щастието си. А сега по-добре да заключим и да отидем да намерим Вайолет, иначе Тоула ще се чуди какво е станало с нас.

Антъни и Тоула планираха да заминат за Врахос през септември, което направи сбогуването по-малко болезнено. От своя страна Антъни бе решил да поеме в свои ръце работите във Врахос и да поговори сериозно с тъща си за бъдещето на къщата и имението заради доброто и бъдещето на Виктория и да разбере как точно стоят нещата. Той винаги се бе разбирал много добре с Еванти и знаеше, че тя му вярва, но отношенията с дъщеря й бяха доста по-сложни и досега той се бе опитвал да не се намесва.

 

 

Когато Виктория пристигна във Врахос, Джейк я посрещна с огромен възторг. Той имаше да й разказва толкова много за времето, прекарано в нейно отсъствие, че не успяваше да изговаря думите и спираше на средата на изречението, за да си поеме дъх.

Тя имаше чувството, че е отсъствала много повече от две седмици и се чувстваше чудесно да е отново тук, да завари Джейк толкова добре — от седмици не бе имал пристъп на астма. Еванти също не изглеждаше така крехка и слаба и със сигурност беше подмладена и съживена. Дора й докладва, че баба й и Еванти искрено се били помирили, но въпреки че Нафсика получила великодушно пълно опрощение от старата си господарка, все още продължавала да се терзае и упреква с доста шумни излияния, които дотегнали на всички. Дора каза с усмивка, че кирия вече се била отегчила от постоянното хленчене на Нафсика и започнала да се държи по-безцеремонно с нея, а Виктория си помисли, че това е съвсем в стила на двете стари дами.

Еванти искаше да чуе всички подробности от срещата на внучката си с Хю и нямаше търпение да узнае всичко за своя някогашен любим. Разгледа каталога с искрена радост и гордост, ала не можа да се сдържи да не забележи с любяща насмешливост — и значително удоволствие, — че Виктория постоянно споменава името на Патрик. Както бе предсказала Тоула, Еванти си бе присвоила изцяло заслугата за ролята на Купидон в тази история.

Накрая Виктория предаде сребърната кутия на Хю на баба си. Еванти дълго я държа в ръцете си, накрая я остави внимателно върху скрина до креслото си в малката гостна, където доскоро винаги бе стояла нейната двойничка, но постоянно протягаше ръка да я докосне, сякаш искаше да се увери, че не е изчезнала внезапно. Или може би защото по този начин установяваше някакъв контакт с Хю.

— Отвори си подаръка, Нона — не се стърпя Виктория, изгаряща от нетърпение да узнае какво има в пакета, който Хю й бе дал. Еванти я изгледа развеселено и с влудяващо спокойствие бавно и внимателно го отвори, приглади тънката хартия, с която бе увито съдържанието, и извади малкия акварел на Врахос, сега поставен в красива рамка, който толкова бе възхитил Софи. Когато го видя, лицето й се озари от радост.

— О, виж… на гърба има нещо — забеляза Виктория.

Еванти обърна картината. Няколко стиха бяха изписани с острия, наклонен надясно почерк на Хю.

„Един акварел превърта ръждясал ключ.

Розова къща, сини жалузи,“

синьо небе, скитащи котки;

бугенвилия плъзнала по едната стена;

мушкато, избуяло в керамична саксия:

и ти си там отново,

… все още там с мен.

 

Рибарчетата вземат назаем

пера от вълните;

въздишка на делфини

отеква над нашия залив.

 

Цикадите неспирно коват

ритми под палещи лъчи

и разтърсват маракеши^[4];

по цели дни.

 

През звездните нощи

се обажда бухал,

а листата на маслината

шептят своите тайни;

и когато сребристата пътека

пресече лунното море

… аз ще те почувствам още веднъж,

все още там с мен."

Баба и внучка се погледнаха със сълзи в очите.

— О, Нона! Той те е обичал толкова много! — прошепна Виктория.

Дали ние двамата с Патрик, запита се тя, ще се обичаме и когато остареем?

 

 

Летният сезон беше в разгара си. Огромни водни цистерни пъплеха в двете посоки по острите завои на пътищата на острова, за да захранват модерните водопроводни инсталации и басейните. В средата на деня горещината бе твърде силна, за да се мисли за пътуване в раздрънкана стара кола, освен в краен случай. Невероятно висок беше броят на автомобилните злополуки, причинени от неопитни мотоциклетисти (изгарящи зад себе си не само километрите по пътя, но и изобилието разголена плът). Температурата на морската вода бе идеална за плуване и беше истински рай за любителите на уиндсърфинг, водните ски и новоизпечени моряци. Малките магазини и таверните се радваха на многобройните клиенти. Плажовете и главните курорти бяха претъпкани с намазани с плажни масла тела — хората явно не даваха пет пари за предупрежденията за изгаряне и се бяха изложили под лъчите на слънцето в най-големия пек. Ала ако пожелаеше, посетителят можеше да избяга сред хълмовете от досадното нашествие на двадесет и първия век. Това все още бе възможно, ако наемете лодка и се впуснете в търсене на изоставени пещери, където да си устроите пикник и да плувате на спокойствие — без да се броят осите, вечният враг на човека, които като по чудо се появяваха отникъде при отварянето на първата газирана напитка.

На терасата Джейк и Ангелос се бяха специализирали в изобретяването на безкрайна върволица от капани, конструирани от кутиите на вечните съперници Кола и Фанта, бурканчета от мед или конфитюр, като примамка за погубване на свирепите терористи. Двамата брояха тленните останки на поваления неприятел и си записваха постиженията.

Поток от приятели на Еванти и познати от различни националности се стичаха всеки ден, за да отседнат или във Врахос, или в наетите съседни вили на острова. Както обикновено, Еванти бе наела временна готвачка за юли и август, за да облекчи работата на Дора — която би предпочела да запази кухнята за себе си, но й доставяше удоволствие да саботира усилията на кулинарната си съперница. Тазгодишната й помощничка бе една весела австралийка, чието единствено желание бе да се промъква в свободното си време в кръчмата „Пристанищни светлини“, за да се опита да се пъхне в леглото на Петрос — не особено трудно постижима цел. Тъй като съпругата на Петрос беше приятелка на Дора, това гарантираше разгарянето на ожесточена война, в която Джейк и Ангелос с истинска страст изпълняваха ролята на двойни агенти и постоянно преминаваха от единия в другия враждуващ лагер.

Гай и Франсин дойдоха във Врахос след тяхната седмица на операта в Италия. Обикновено Гай избягваше летните жеги, но тъй като се очакваше Франсин да роди през октомври, тази година беше по-разумно да дойде по-рано. Виктория знаеше, че Франсин се притеснява от първото си посещение във Врахос, но противно на очакванията двете с Еванти си допаднаха от пръв поглед. И двете оценяваха прямотата и реализма у другата; наслаждаваха се на чувството за хумор, което притежаваха. С часове обсъждаха появата на бъдещото бебе — и ги обединяваха чувствата им към талантливия, непостоянен и вечно изплъзващ се мъж, когото и двете обожаваха. От своя страна Гай полагаше всички усилия да се държи добре и да предразположи околните: дразнеше баба си, което бе позволено единствено на него, бъбреше си със старата Нафсика (която в неговата компания забравяше за мъченическата си власеница), флиртуваше с Дора и водеше Джейк на безкрайни експедиции с лодка. Разведе съпругата си из всички кътчета на острова, които като малко момче обичаше най-много, и проявяваше изключително внимание и загриженост към нея.

Макар че Виктория броеше дните до идването на Патрик, в същото време чувстваше облекчение, че двамата с Гай няма да бъдат по едно и също време във Врахос.

Без знанието на братовчедка си Гай бе повдигнал пред Еванти въпроса за продажбата на иконата по време на едно от дългите си посещения за лека нощ, когато двамата обичаха да си обменят клюки.

Естествено обсъждаха и връзката на Виктория с Патрик и за пръв път Гай чу от устните на Еванти разказа за осуетената й любов.

— Голямата ми надежда е, че племенникът на Хю и Виктория може да довършат арката на дъгата, която ние двамата с Хю прекъснахме толкова лекомислено преди години — сподели тя. — Ако това се сбъдне, молитвите ми ще бъдат чути.

— Ако искаш Вики да живее някой ден с Патрик във Врахос, Нона, ти трябва да й помогнеш — вметна Гай, използвайки споменаването на Патрик, за да повдигне забранената тема. — Когато бяхме деца, винаги си ни учила, че няма смисъл да се молим за чудеса, ако не сме готови сами да ги сътворим. Мисля, че трябва да се примириш с финансовите потребности и да продадеш иконата.

— Точно това не спира да ми повтаря и баща ти — сведе патрицианския си нос към внука си възрастната жена с възможно най-високомерното си изражение.

— И? — настоя Гай, без да се смути ни най-малко.

— И аз почти бях решила поне да го обмисля — заради Виктория и Патрик… но…

— Почти, но не съвсем? Знаеш, че винаги можеш да поръчаш да ти направят едно прекрасно копие на иконата, ако не можеш да понесеш мисълта да се разделиш с нея.

— Копие? — Както очакваше, Еванти бе възмутена до дъното на душата си. — Ако реша да се разделя с нея, ще го направя от обич — надменно заяви тя. — И не бих искала копие. — Издаде звук, сякаш това беше мръсна дума.

— Е, добре тогава — сви рамене Гай, — в такъв случай по-добре си я запази за себе си, след като е толкова важна за теб. Татко винаги се е съмнявал, че ще се решиш да се разделиш с нея — дори заради Вики или Врахос. — Последното бе много лукаво от страна на Гай, макар и не съвсем вярно. — Той се изправи. — Лека нощ, скъпа Нона. Прекрасно е да съм отново тук и много се радвам, че Франсин ти хареса. Нямам думи, с които да ти кажа колко много означава това за мен. Сега трябва да отида да видя дали тя е добре. — Целуна баба си за лека нощ и се изнесе от стаята, без повече спорове по въпроса. Освен това беше много доволен от себе си, задето бе подготвил почвата за своя баща.

— Бях невероятно умен — похвали се той на Франсин, която четеше в леглото. — Ще се гордееш с мен.

— Мисля, че ти си изумително скромен и това е едно от най-привлекателните ти качества — промърмори съпругата му, поглеждайки го над ръба на книгата.

 

 

Патрик удържа на думата си и когато се прибра у дома се опита да поговори с дъщеря си и сина си за чувствата си към Виктория.

Те го изслушаха смутени и не знаеха как да реагират.

— Това означава ли, че вече няма никакъв шанс вие с мама да се съберете отново? — с тънък глас попита Софи.

— Боя се, че е така — отвърна баща й. — И двамата прекрачихме тази граница, а и тя също не го желае. Но вие знаете, защото миналата неделя говорихме за развода, докато бяхме в къщата на баба ви и дядо ви. Вкъщи нищо няма да се промени — просто ние двамата с майка ви няма да бъдем заедно толкова често, но ще продължаваме да правим заедно нещата, които ви засягат — дните на родителите в училище и други подобни неща. Предполагам, че ти, Софи, ще бъдеш доволна да прекараш следващата седмица с майка си в Лондон, преди тя да замине за Испания, а аз ще се грижа за Поси. Маги и Фил отново ни поканиха за ваканцията в „Петради“. Ще ти хареса, нали?

— Виктория ще бъде ли там?

— Е, няма да бъде в „Петради“, но ще бъде във Врахос. В крайна сметка тя живее там, а аз и без това трябва да посетя мястото отново, за да довърша книгата си.

— Колко удобно за теб — без да си дава труд да прикрива сарказма си, отбеляза Софи — и какво голямо забавление за всички нас, останалите! — И тя изхвърча от стаята, мразейки се за грубото си държание, ала неспособна да спре бебешките сълзи, напиращи в очите й. Прекоси тичешком градината и се втурна към ограденото място, за да вземе Пънч и излезе на дълга езда.

— Тя не искаше да каже това, татко — неловко промърмори Сам, който също се чувстваше неудобно, разкъсван от лоялността към сестра си и обичта към баща си. — Опитай се да бъдеш малко по-търпелив с нея.

— Благодаря, Сам, ще се опитам. — Патрик беше наясно колко притеснително е за младите да свързват секса с родителите си. — Знам, че и за двама ви е трудно. Вероятно за теб ще е по-добре, че възнамеряваш да пътуваш това лято.

Сам смяташе да отиде в Тайланд и Виетнам за два месеца заедно с група приятели от университета, затова Патрик с готовност прие поканата на семейство Маршъл за Софи и Поси. Знаеше, че Сам ще липсва ужасно на Софи въпреки веселата компания на Ели и привързаността й към Маги и Фил. Ивон, която бе започнала временна работа за август, бе обещала през есента да се върне при семейство Хамънд, за да им помогне да сложат в ред живота си с колкото е възможно по-малка травма за Поси — при условие, бе заявила тя, лепвайки си страховита физиономия, а след това разцъфвайки в обезоръжаваща усмивка, че няма да се наложи да прекарва твърде много време в Чоубам.

Както Патрик, така и Софи споделиха с Маги различните страни на една и съща история. Тъй като Филип беше не само негов адвокат, но и приятел от ученическите дни, Патрик чувстваше, че може спокойно да се довери на двамата Маршъл. Въпреки че Рейчъл се бе държала много лошо последния път, когато бракът на двамата бе застрашен, Маги все още изпитваше известна симпатия към нея, ала този път беше изцяло на страната на Патрик.

Софи, разбира се, също изля сърцето си пред Ели, която попиваше жадно всяка история за семейните драми на Хамънд и нямаше търпение да узнае за следващото вълнуващо развитие на нещата. Животът на родителите й се струваше безумно скучен в сравнение с този на семейството на приятелката й.

— Бедната Софи! Майка й току-що си тръгна, а баща й вече си е намерил друга жена — драматично обяви на майка си.

— Няма да направиш услуга на Софи, ако я подтикваш да се чувства още по-зле — упрекна Маги дъщеря си. — Този брак не вървеше от години и въпреки че раздялата е тъжна и болезнена в много отношения, Софи трябва да се примири и да приеме Виктория. Лично аз се радвам, че Патрик е намерил някой, и се надявам, че този път ще се радва на връзката си и ще бъде щастлив с жената до себе си.

— Мислиш ли, че ще се оженят? — развълнувано попита Ели, но майка й не пожела да обсъжда този въпрос.

— Много е рано да се говори за това — твърдо заяви тя. — Патрик и Рейчъл едва започват процедурата по развода, така че той още не е свободен. Междувременно може да се случат много неща. А ти, Ели, гледай да убедиш Софи да се държи цивилизовано с Виктория Кънингам, докато сме в Корфу, дори и да не я харесва, в противен случай всички ще са нещастни, включително и тя самата.

— О, но тя я харесва — увери майка си Ели. — Всъщност много я харесва и казва, че Виктория се държала много мило с нея, но Софи смята, че би било много по-лесно, ако я мразеше.

Маги изпъшка.

— Е, кажи й тогава да не се тръшка чак толкова. Тя има късмет, че харесва приятелката на баща си, която от своя страна е мила с нея. Уверявам те, че невинаги е така.

Но въпреки думите си към Ели Маги знаеше от Патрик, че самият той вече е напълно сигурен какво иска и нямаше търпение Филип и Маги да се запознаят с Виктория.

— Казах ти, че ако Патрик си намери някоя жена, нещата ще са сериозни — заяви Маги на Филип, докато лежаха в леглото в неделя сутринта. — Той се притеснява, че е доста по-млада от него, но е напълно луд по нея.

— Не мисля, че разликата във възрастта ще бъде проблем — отвърна съпругът й. — Повече се безпокоя, че след трагедията, която тя наскоро е преживяла, може да се окаже, че за нея това е така нареченият случай на „реакция от разочарование“, а в такъв случай Патрик много лошо ще се опари.

— Ще бъда много изненадана, ако самата Виктория не се чувства страшно объркана — обади се Маги. — Та тя попадна на най-привлекателния мъж, когото познавам.

— Страшно ти благодаря! — ухили се Филип на съпругата си. — Много си откровена, скъпа.

— О, ами… присъстващите се изключват, разбира се — избъбри Маги, сетне се засмя и се сгуши до съпруга си. — Остави неделните вестници, Фил — имаш на разположение остатъка от деня, за да ги прочетеш, но аз ще трябва по-късно да отида да погледна градината.

 

 

Семейство Маршъл отпътуваха за Корфу една седмица по-рано и когато пристигаха семейство Хамънд, Филип отиде да ги посрещне на летището. Виктория изгаряше от желание да иде и тя, ала двамата с Патрик бяха решили засега да не афишират връзката си и заради Софи да отложат срещата си за по-късно. Патрик бе обещал на следващата сутрин да отиде във Врахос и тогава да направят план.

Въпреки предупрежденията на Патрик Виктория не можеше да не си фантазира как ще се развият нещата. Тя постоянно си представяше изграждането на връзка с малката дъщеря на Патрик и реши, че ще бъде много хубаво, ако Поси и Джейк станат приятели. Това обаче се оказа доста нереалистичен сценарий. Срещата между Патрик и Виктория, която двамата очакваха с такова нетърпение, беше изключително възторжена, но приятелството между малките им деца не започна никак добре.

Джейк и Поси, свикнали да бъдат пълновластни господари на своята територия, не проявиха възторг при запознанството си и някой външен човек би казал, че когато са заедно, изявяват най-лошите черти на характера си. Джейк, разочарован от отсъствието на Сам, сметна почти тригодишната Поси за жалка заместница на своя герой и не направи никакво усилие да прикрие чувствата си. Той не искаше едно тригодишно същество — още по-малко пък момиче да му се мотае из краката по време на разходките, при това с претенциите да бъде център на вниманието, и предпочиташе да си остане във Врахос в приятната компания на Ангелос, отколкото да ходи по екскурзии с новите приятели на майка си. С наивния си брътвеж Поси го подлудяваше, но той си отмъщаваше, като се преструваше, че не разбира нито една нейна дума, и се обръщаше към нея на гръцки, демонстрирайки своите наскоро придобити познания. Поси използваше всички хитрини от добре изпитания си досега репертоар, включително пронизителни писъци, за да привлече вниманието му. Една сутрин, след напразни опити да събуди интереса му, тя нарочно стъпка ръкописа на последния роман на Джейк, който той съчиняваше под сянката на маслиновото дърво в градината на вила „Петради“.

— Историята на момчето вече я няма — със задоволство обяви тя, стъпквайки в прашната земя творението му с платнената си обувка.

— Днес няма да влизаш в морето, Поси — твърдо заяви Патрик, докато отнасяше ритащото и пищящо момиченце в стаята му, където щеше да остане, докато се извини. След това седна с невъзмутимо изражение да решава кръстословицата в „Таймс“, без да обръща никакво внимание на смразяващите кръвта вопли над главата му.

Когато творбата бе изтупана от праха и откъснатата страница внимателно залепена, се оказа, че произведението не е пострадало чак толкова лошо. Обаче за Джейк това бе начало на безмилостна война.

Софи, макар че бе настроена изненадващо закрилнически към по-малката си сестра, която толкова често я беше вбесявала, в същото време не можеше да не изпитва жал към Виктория. Водена от силното желание Патрик да бъде впечатлен от Джейк, Виктория беше бясна на сина си, задето се държеше дръпнато, което си бе съвсем нормално за едно шестгодишно момче. Още повече влошаваше нещата осъзнаването, че не се справя добре със ситуацията. От друга страна й се струваше, че Патрик, свикнал с променливите и подмолни води в семейството си, приема всичко с влудяващо спокойствие.

— Не го вземай чак толкова присърце, скъпа — каза й той, когато двамата най-после успяха да си откраднат малко време и да излязат сами на разходка, след като Поси прагматично поднесе извинението си на Джейк, което бе прието с подобаващо снизхождение. — Колкото повече им обръщаш внимание, толкова по-лоши ще бъдат.

В деня след въпросната кавга обитателите на вила „Петради“ дойдоха за обяд във Врахос и за радост на Виктория семейство Маршъл не само остана във възторг от къщата, но и Еванти ги хареса — особено Филип, чиито познания за историята на острова бяха сигурна гаранция, че ще спечели благоволението й. Тя блестеше в цялото си великолепие начело на масата и Виктория се чувстваше еднакво горда с фамилния си дом, с баба си и със своите нови приятели. Патрик бе донесъл снимките на Врахос заедно с текста, който бе написал, за да ги покаже на Еванти. Софи и Ели се държаха естествено и приятелски, а Поси като никога също беше послушна и мила. По молба на Джейк на Ангелос му бе разрешено да обядва в трапезарията, всички изглеждаха оживени и щастливи и Виктория се отпусна и си позволи да се наслади на обяда и компанията.

Преди да пристигнат тя беше притеснена от срещата със семейство Маршъл, за които толкова много бе слушала, но те се държаха много любезно и приятелски с нея и тя усети, че Маги може да й стане близка. Дора поднесе кафето, заведе Ангелос при баща му и придружи Еванти до стаята й, за да си почине, а останалите излязоха на терасата, за да се полюбуват на гледката и да обсъдят какво ще правят следобеда.

Като видя Джейк и Поси седнали в другия край на терасата, Виктория реши, че помежду им започва да се заражда приятелство. Ала скоро илюзиите й бяха пометени от пронизителния вой на Поси.

Воден от жажда за мъст, Джейк бе пуснал в ход таланта си на разказвач, за да съчини една вълнуваща сага за Бийни Бейбис на Поси, в която щраусът Стреч биваше изяден от пеликана Скуп. Всеобщият любимец Спайк, обладан от зъл дух, беше направил магия на Боунс, след което всички били отвлечени от Извънземни. Поси нямаше никаква представа какво е това Извънземни, но както Джейк любезно й бе обяснил, без да пропуска нито една страховита подробност, съдбата на Бийнитата можела да се сравни само с най-ужасяващите кошмари.

Виктория се нахвърли ядосано върху Джейк и този път той беше заточен в стаята си.

— Престани толкова много да се стараеш да ги накараш да се сприятелят, Виктория — посъветва я Патрик, когато страстите се поуталожиха след поредната драма. — Не можеш да очакваш на тяхната възраст да имат много общи интереси и колкото повече се ядосваш, толкова по-лошо ще се държат. И двамата трябва да се научат да се държат възпитано, без значение дали в момента се харесват или не.

— За мен обаче има значение — сковано отвърна Виктория.

Семейство Маршъл наблюдаваха с искрено съчувствие буреносните облаци, трупащи се на хоризонта на току-що разцъфналата любов.

 

 

Всички решиха да наемат лодка в Криовриси и да се спуснат по брега на Агия София, за да покарат водни ски и уиндсърф, но Виктория отклони предложението на Патрик да отмени наказанието на Джейк и да го пусне с тях.

— Елате и двамата — с умоляваща усмивка се опита да я убеди той, докато останалите събираха нещата си. — Заради мен. Няма да бъде същото, ако теб те няма.

Но Виктория не отстъпи. Имаше чувството, че в гърлото й е заседнала огромна буца, която й пречеше да приеме поканата му. Сбогува се с гостите си с фалшива усмивка и ги гледа, докато се скриха от погледа й, чувстваше се нещастна и бе убедена, че се е изложила пред Патрик.

Качи се бавно на горния етаж и мина по коридора към стаята на Джейк. Той лежеше върху леглото си с книга в ръце и не вдигна глава, когато тя влезе. Виктория отиде и приседна на ръба на леглото. По движението на очите му позна, че е спрял да чете, макар че продължаваше да обръща страниците с подчертано равнодушие към присъствието й. Тя чакаше.

— Отидоха ли си? — попита накрая синът й.

— Да.

— Добре — рече Джейк.

Виктория въздъхна.

— Скъпи, Поси е много по-малка от теб и ти наистина я изплаши — и не ми казвай, че не си искал, защото знам, че си го направил нарочно. Ти вече си голямо момче, почти на седем — защо трябваше да се държиш толкова нелюбезно?

— Знаеш защо. А и без това тя е едно ужасно малко момиче. Защо трябва през цялото време да са с нас?

— Защото те са мои приятели и са тук за кратко. Знам, че тя постъпи ужасно с твоя роман, но нейният баща й се разсърди и не й позволи цял ден да влиза в морето, след което тя ти се извини. Когато бяха тук през април, ти харесваше семейство Хамънд — много добре си спомням, че тогава искаше през цялото време да бъдем с тях.

— Тогава тук беше Сам, а Поси я нямаше. Сега е съвсем различно. Тя разваля всичко.

— Е, признавам, че понякога е досадна — призна Виктория, после прибързано додаде: — Но й липсва майка й, затова трябва да се опиташ да бъдеш мил с нея.

Джейк запрати книгата си през стаята с такава злост, че страниците се разхвърчаха, когато се удари в стената.

— На мен също ми липсва татко — изкрещя й той, — макар че очевидно не и на теб! — Зарови лице във възглавницата и избухна в сълзи.

Виктория се опита да го прегърне, но той я отблъсна.

— Какво искаш да кажеш, Джейк? — Чувстваше се наранена. — Разбира се, че и на мен татко ти ми липсва.

— Не ти липсва, не ти липсва! — изкрещя отново Джейк. — Ангелос каза, че ще се омъжиш за господин Хамънд.

— Ангелос е едно много глупаво малко момче — вбеси се Виктория. — Той не знае нищо.

— Чул е Дора да го казва на Янис.

— Е, и Дора не знае нищо. Тя няма право да говори такива неща.

— Тогава ти няма да се омъжиш за господин Хамънд, така ли?

Виктория имаше чувството, че пред нея се е разтворила дълбока бездна.

— Чуй ме, скъпи — предпазливо започна тя, — може би някой ден ще се омъжа. Няма да бъде честно от моя страна да ти обещая, че няма да го направя, защото хората често сключват втори брак и никой не знае какво го очаква за в бъдеще. Ние не знаехме, че татко ще умре. Това беше ужасно — и все още е ужасно, — но не можем да го върнем обратно. Обещавам ти, че ако реша да се омъжа, ти първи ще научиш. И това никога няма да промени нещата помежду ни. Разбра ли?

Джейк я изгледа предизвикателно.

— Господин Хамънд помолил ли те е да се омъжиш за него?

— Не — отвърна Виктория, благодарна, че можеше да бъде честна поне за това. — А и аз все още не съм готова… но те предупреждавам, Джейк, ако си груб и се държиш лошо, ще си имаме големи неприятности, тъй като няма да го допусна.

Джейк стрелна с несигурен поглед майка си, но благоразумно реши, че не бива повече да насилва късмета си.

— Съжалявам — промърмори момчето.

— Добре. — Виктория го прегърна и този път той не я отблъсна. — Но не ме разочаровай отново. Сега хайде да забравим за цялата история и да отидем да поплуваме — само ние двамата.

Но докато се спускаха надолу към плажа, тя чувстваше, че посещението на Патрик, което бе очаквала с такава радост и нетърпение, й бе донесло само тревога и разочарование.