Мери Никсън
Венецианската къща (36)

37.

Посрещането на Франсин — много по-топло, отколкото Виктория бе очаквала — беше една приятна изненада. Освен това изпита огромно облекчение, че не е настанена в стаята, в която винаги отсядаха двамата с Ричард. Франсин повдигна въпроса още докато се качваха по стълбите.

— Надявам се, че съм постъпила добре — каза тя, преди да отвори вратата на синята спалня. — Гай ми вдигна скандал, задето съм те сложила тук, но аз си помислих, че може би няма да искаш да си в старата си стая. Много лесно мога да те преместя, ако не си съгласна — погледна тя въпросително към гостенката си. После съжалително повдигна рамене. — Не бях сигурна как ще реагираш, — въпреки че никога не бих си го признала пред Гай, — затова зелената спалня също е оправена. Само кажи и ще те заведа там. За мен не е проблем.

Виктория беше трогната.

— О, какво облекчение! Съвсем правилно си предположила. Много умно от твоя страна — усмихна се тя на съпругата на Гай. — О, колко хубаво си подредила всичко! — възкликна, когато двете влязоха заедно. — Спомням си, че преди беше доста мрачна стая. Освен това виждам разкошни книги — едно от любимите ми неща в стаите за гости. О, оставила си „Младите посетители“ върху тоалетката! Каква невероятна досетливост — Дейзи Ашфорд^[1] е точно това, което ми се чете в момента. Създала си си доста главоболия. — Импулсивно прегърна Франсин и се изненада, когато видя сълзи в очите на по-възрастната жена.

— Толкова ли е трудно да посрещаш старите приятели и семейството на Гай? — попита Виктория.

— Ами предполагам, че съм малко нервна — призна Франсин. — Особено с теб, защото си толкова важна за Гай. — Засмя се и добави: — Но нямам намерение да покажа на Гай колко съм притеснена. Обичам да го карам да се чуди на реакциите ми — затова не ме издавай!

— Няма. Никой не може да може да повдигне нечий дух по-добре от Гай, когато реши, — но и никой не умее така добре да те стъпче — от дете съм свикнала да се чувствам ту възвисена, ту стъпкана в прахта от твоя съпруг! — Ето че каза „твоя съпруг“, и то без никакво усилие.

Виктория отиде до тоалетката и се взря в отражението си в огледалото.

— Той заяви, че косата ми се нуждае от подстригване. Аз си мислех да я оставя да поизрасне, но преди малко Гай ми каза, че съм рунтава като куче! Не съм ходила на фризьор, откакто напуснах Англия. Какво ще ми препоръчаш да направя с косата си? Твоята винаги изглежда фантастично.

Франсин я погледна замислено.

— Не мисля, че проблемът е в дължината, колкото във формата — отвърна сериозно. — Имаш толкова фина структура и мисля, че трябва да я подстрижеш много по-късо до линията на лицето ти — отстрани, но не непременно отзад. Би ли позволила на моя прекрасен Лени да си развихри въображението? Той ме боядисва, откакто дойдох в Англия, но върши чудеса с ножиците — и изобщо няма да ти натрапи нещо, с което не си съгласна или не се чувстваш удобно.

— Това би било чудесно — зарадва се Виктория. — Ще дойдеш ли с мен за морална подкрепа?

— Разбира се. С удоволствие — аз и без това исках да те помоля да ми помогнеш да си избера нови дрехи, за да прикрия малко този корем. Хайде да се поразвихрим из магазините. Вече го обсъдихме с Гай. А сега ще те оставя да си разопаковаш багажа и да се освежиш — вземи си вана, полегни си и изобщо прави каквото ти се иска. Когато решиш, слез долу. След това ще обядваме в кухнята. Гай каза, че ще сготви в твоя чест.

След като Франсин излезе, Виктория пое няколко пъти дълбоко въздух. Едно притеснение по-малко, каза си тя. Нямаше да бъде трудно да се разбира с Франсин, но не знаеше как щеше да се справи с чувствата си към Гай.

Докато слизаше по стълбите към кухнята, сцена на много от прочутите ергенски купони на братовчед й, я лъхна страхотно ухание. Гай беше опитен готвач и когато имаше настроение, правеше паеля, а Франсин се бе излегнала върху мекото канапе, което заемаше едната стена, и си бъбреше с него с чаша в ръка, докато той разбъркваше ориза с шафран и пускаше парченца пилешко филе и стриди в голяма тенджера. Двамата изглеждаха толкова уютно заедно, че Виктория изведнъж почувства как я залива вълна на самота и отчуждение. „Някога аз бях на нейното място — клюкарствах с Гай, докато той готвеше.“ Странно как самотата се усеща много по-болезнено в компанията на други хора, отколкото когато наистина си сам. Животът с Еванти през последните четири месеца, както и Джейк, който поглъщаше цялото й внимание, я бяха накарали да забрави какво означава да бъдеш свободният в компанията на женени приятели. Събра всичките си сили и се стегна. „Ще трябва да свикна да бъда сама, защото така ще бъде занапред“ — помисли си младата жена. В същото време я прободе чувство на вина, задето напоследък — след като Гай бе хвърлил бомбата — не си позволяваше да мисли за хубавите неща в брака си, а се бе съсредоточила единствено върху болката и предателството, които постоянно се уголемяваха и натежаваха като охранена гъска. „Трябва да си спомня и щастливите времена — напомни си тя — дори и това да усили самотата ми. Върви си“ — нареди на разпусналата се мъка, а на глас рече весело:

— Ухае страхотно! Умирам от глад.

— Здравей. Използваме те като извинение. Франсин в момента не бива да пие, но шампанското притежава лечебни свойства, а знам, че и ти го обичаш. — Гай подаде чаша на Виктория. — Ще ти се отрази добре. Моето гастрономично творение ще трябва да покъкри още малко, затова ела да седнеш и да направим планове за тази седмица. Кажи ни какви ангажименти имаш, с кои от своите близки приятели искаш да се видиш и какво би желала да правиш през останалото време. Ние бихме искали да бъдем с теб колкото е възможно по-дълго — затова те предупреждавам, че ще ревнуваме, ако прекарваш голяма част от времето си с други хора. За съжаление, колкото и да ми е неприятно, аз ще трябва да замина за два дни. Доколкото разбрах, вие двете възнамерявате днес да изпразните магазините. Може дори да платя сметките — днес съм в настроение да бъда щедър! Не казвай не — възпря я той, когато Виктория отвори уста да възрази. — Аз празнувам три много важни неща — предстоящото бащинство, твоето пристигане и фантастичния договор с „Кейпъбилити“, — така че мога да си позволя да се разпусна, а моята разточителна съпруга ми заяви, че ще бъде принудена да се сдържа, ако ти не харчиш колкото нея. — Завъртя очи. — В момента не мога да й отказвам нищо, тогава наистина става страшна, така че ще ми направиш услуга.

— Аз със сигурност съм в настроение да пилея пари — рече Виктория, обхваната от внезапно безразсъдство, — но не бих могла да приема дори и като възмездие за грубостта ти по отношение на прическата ми. Благодаря ти, Гай, предложението ти е много щедро, но аз съм в състояние сама да си платя сметките. — След тази лъжа тя се почувства значително по-добре. — Франсин ще се погрижи за външния ми вид и може би ще успея да омая онзи стар досадник Питър Мейсън с новия си светски имидж.

— Е, това вече наистина би било напразно пилеене на пари, но той ли е единственият човек, когото искаш да омаеш? — лукаво подхвърли Гай, засегнат, че бе отхвърлила щедрото му предложение. Срещна предупредителния поглед на жена си.

— Я върви да погледнеш в казана си, скъпиии! — предложи тя. — Струва ми се, че ври прекалено силно.

— Сякаш би разбрала дали изобщо е извряло — ти-която-през-живота-си-не-си-разбърквала-тенджера! — избърбори Гай. Но стана и отиде да намали котлона.

Погледът на Франсин не убягна от вниманието на Виктория. „Двамата са ме обсъждали — помисли си тя — и аз бях права, че Гай ще събере две и две и ще получи една дузина.“ Питаше се какво ли бе казал той на Франсин. Но за нейно облекчение братовчед й не подхвана повече темата — само по себе си доста изненадващо — и останалата част от вечерта премина без други неловки моменти. Гай, в прекрасно настроение, ги забавляваше с весели истории за ексцентрични личности в трите съвсем различни свята, сред които се движеше от двете страни на Атлантика — опера, журналистика и градинарство. Виктория осъзнаваше, че той едновременно се опитва да си възвърне властта над нея и в същото време да я прилъже да му прости. Макар че не можеше да не се смее на тези забавни истории, все още не беше готова да приеме протегнатата маслинова клонка. Не беше сигурна дали изобщо някога ще бъде в състояние отново да изпитва някогашните чувства към братовчед си. А за своя огромна изненада не беше сигурна дали го иска.

 

 

Пазарската експедиция беше истински успех. Двете с Франсин първо се отбиха при фризьора Лени на Олд Бромптън Роуд. Самият Лени — типичен обитател на Ийст Енд, с бръсната глава и с впечатляваща колекция бижута по себе си, зареден с остроумието на истински кокни — очевидно беше горещ поклонник на Франсин и ги посрещна много ентусиазирано. Огледа внимателно Виктория от всички ъгли, прокара гребена през гъстата й тъмна коса, раздели я на път и най-накрая обяви какво иска да направи.

— Ще ми се довериш ли, сладурче? — попита той, а Виктория с радост се съгласи, внезапно изпълнена с въодушевление, че отново е в Лондон.

— В момента ми е дошло до гуша от самата мен — рече тя, — така че… преобрази ме!

— Няма проблеми. Първо ще извикам Роза да ти измие косата, а след това ще се справя с тази грива — весело обяви той. — Няма да се познаеш. Но ти гарантирам, че много ще ти хареса това, което ще видиш.

И се оказа прав.

— О, благодаря ти! — с искрена радост рече Виктория, доволна от резултата. — Ти си истински гений. Сега вече мога отново да се покажа пред света.

— Удоволствието беше мое — галантно се поклони Лени. — Ти имаш прекрасна коса.

— Това беше една от най-блестящите ми идеи — доволно заключи Франсин, когато излязоха от салона. — Изглеждаш фантастично.

— О, Франсин, благодаря ти. Не е ли странно колко много може да направи една нова прическа за съживяването на духа? А сега на къде?

— А сега ще се отдадем на по-сериозните изкушения. Да отидем до „Мидас“ надолу по Фулам Роуд. Собственичката Кейт Морли е омъжена за един приятел на родителите ми. Тя предлага онези разкошни бродирани жакети и горнища от най-божествените материи, а пък за копринените й панталони направо си умирам.

Оказа се, че изкушението е наистина много сериозно — истинска пещера на Аладин от багри и нюанси, в която те се заеха да пробват най-различни екзотични дрехи от коприна и кадифе, повечето украсени с великолепна ръчна бродерия.

— Точно от това се нуждаех — нещо драматично, за да прикрия тази издутина — обяви Франсин, докато се въртеше, облечена в дълго златисто копринено сако, украсено с изумителна червено-оранжева бродерия. — Определено трябва да го имам, а онова черно сако в стил Неру с бродираните маншети е създадено като за теб. Трябва да го вземеш, Виктория.

— Не мисля, че имам достатъчно поводи да го обличам. Нямам представа какъв ще бъде социалният ми живот от тук нататък.

— О, я стига! Забрави ли, че вече имаш покана да присъстваш на една закрита изложба? Вземи си зеления копринен панталон, горнището към него, както и онова сако, черното — ще бъдеш неотразима. Освен това можеш да носиш сакото отворено с прав черен панталон и бяла фланелка. Както се казва, за по-обикновени случаи. С този тоалет можеш да ходиш навсякъде, както и на вечеря, независимо дали е официална или не. Ще подхожда за всички случаи. Позволи на Гай да плати поне сакото; знам, че за него ще е удоволствие.

— Не, в никакъв случай. — Виктория остана непреклонна. — Ще го купя, ако наистина смяташ, че е подходящо. — Все още беше в приповдигнато настроение, изтикваше в ъгъла на съзнанието си всички мисли за банкови баланси и мислено се плезеше на Питър Мейсън и Мериъл.

За Франсин беше ясно, че тя би искала да я убеди.

— Не мисля, че за него ще бъде удоволствие, а го знам — твърдо рече тя и си купи една пола с еластичен колан, която отлично прикриваше наедрелия й корем, а след това избра два безумно скъпи копринени шала за себе си и Виктория. — Щом не позволяваш на Гай да ти направи подарък, достави това удоволствие поне на мен — настоя тя. — Точно сега не бива да ми се противоречи!

— Ти си много щедра, Франсин — трогнато рече Виктория и наистина го мислеше.

— Каква е ползата да имаш пари, ако не можеш да се забавляваш с тях? За мен е страхотно, че се съгласи да ми правиш компания.

Двете излязоха от магазина с огромни лъскави торби и много доволни от себе си. Запътиха се към секцията на Питър Джоунс, където щастливо заразглеждаха детски креватчета и колички, фини камизолки и ританки.

Когато се върнаха в Болтън, номер четиридесет, филипинската прислужница, която работеше при Гай от години и по-рано сутринта бе посрещнала Виктория с искрена радост, я уведоми, че има няколко телефонни съобщения за нея.

— Обади се госпожа Уинстън-старша. Каза, че няма търпение да ви види. Щели сте да се видите в осем часа тази вечер. Каза още, че следващата седмица е по-добре да отседнете в нейната къща, а не в стария си дом. След това се обади секретарката на господин Мейсън — той ще се срещне с вас утре, както вие искате, и освен това предлага да ви заведе на обяд. О, позвъни и господин Хамънд. Можете да му се обадите, записала съм телефонния му номер — додаде тя и подаде на Виктория един лист.

— Ти не ми каза, че Тоула и Антъни ще идват. Колко хубаво!

— Това трябваше да бъде изненада. — Франсин извади две диетични коли от хладилника. — Разбира се, Тоула искаше да бъде тук, за да те посрещне. Едва успяхме да ги убедим да го отложат за довечера. Гай ги поизлъга малко за пристигането ти, защото искаше да бъдем само ние тримата — знаеш колко обсебваща е Тоула. Ние нямаше да успеем да разменим дори две думи с теб. Оказва се, че сте много търсена жена, госпожо Кънингам! Патрик Хамънд ли е мъжът, който пише книга за Врахос — племенникът на Хю Марстън?

— Да, той. — Виктория пое колата, благодарна, че Гай не присъства там. — Благодаря ти, Франсин, чудесна е, точно от това се нуждаех. Предполагам, че е по-добре да му позвъня.

— Можеш да правиш каквито искаш планове — каза Франсин. — Утре и вдругиден Гай ще отсъства, но аз ще съм тук през цялата седмица, така че можеш да си разпределиш времето както ти е удобно. Ползвай спокойно телефона.

— Благодаря, но ще използвам мобилния си. — Всъщност Виктория не искаше да звъни на Патрик пред Франсин, но пък в същото време не искаше тя да си помисли, че крие нещо. Набра номера, който Теси бе записала.

— Да? Патрик Хамънд на телефона. — Гласът му прозвуча рязко, леко заплашително.

— Здравей, Патрик — заговори тя, опитвайки се да звучи спокойно, макар вътрешно далеч да не се чувстваше така. — Виктория е. Разбрах, че си ме търсил.

— Виктория! Колко се радвам да те чуя! — Гласът му мигом се преобрази. Нямаше никакво съмнение, че наистина се радва. — Кога ще те видя?

— Ти какво предлагаш? — запита тя, а сърцето й пееше.

— Предлагам да те заведа на вечеря. Кога ще бъдеш свободна?

— Ами… утре твърде скоро ли е? — Копнееше да го види, а смяташе, че ще е много по-лесно да се срещне с Патрик, когато Гай не души наоколо и не я подлага на инквизиция.

— Утре е чудесно. Помислих, че ще е по-добре да се видим преди срещата ти с Хю в петък. Има един малък ресторант, в който ходя, когато съм в Лондон. Не е нещо луксозно и много изискано, но храната е добра.

— Звучи идеално. Кажи ми къде да дойда и по кое време?

— Не би ли искала аз да дойда да те взема?

— По-удобно е да се срещнем там, тъй като не съм сигурна къде точно ще бъда — отвърна Виктория, защото не искаше Патрик да се появява в къщата на Гай и Франсин.

— Добре, защо тогава не дойдеш първо тук да пийнем по едно питие — да кажем около осем, — а след това можем да отидем пеша до „Мерлин“, когато сме готови. Заведението е на две крачки от апартамента ми.

— Звучи чудесно. До утре тогава.

След като той затвори, тя осъзна, че все още не знаеше дали съпругата му ще го придружава. Не можеше да обясни защо, но й се струваше, че няма да идва. И все пак трябваше на всяка цена да го изясни. Още в Корфу бе усетила някаква сдържаност и хладина у Патрик при споменаването на името на Рейчъл и това бе събудило любопитството й. Все пак не бе изречено нищо, което би могло да й подскаже дали съществуват проблеми в този брак. Дали Рейчъл ще присъства на закритата изложба на Хю Марстън? Виктория си каза, че би искала да се запознае с нея.

— Уговорих се да вечерям утре с Хамънд, но ако нямаш нищо против, дали бих могла да се върна първо тук, за да се възстановя от срещата с Питър Мейсън? — обърна се тя към Франсин.

— Разбира се, че можеш. Ще ти дам ключ. Ще те очаквам със съживителен чай и симпатия. С нетърпение ще очаквам да чуя последните бисери на Масона. След като ми разказа за това, аз се запознах с Питър — да не говорим за Клътърбък, — когато бях заедно с Гай, и едва успях да запазя сериозно изражение на лицето си. А сега, хайде да си похапнем нещо.

„Франсин може да ми стане истинска приятелка — с изненада си помисли Виктория. — Защо тогава не я харесвах, когато беше само една от многобройната тайфа на Гай?“ А след това си отговори: защото Ричард винаги се изказваше с пренебрежение за нея — всъщност направо злобно. За разлика от Гай, Ричард обикновено беше мил и внимателен с хората, но винаги след среща с Франсин той правеше унищожителни коментари. Виктория предположи, че навярно е ревнувал до полуда. „Но ако трябва да съм честна, аз също бях ревнива към нея“ — призна си младата жена. Незнайно как, ала тази ревност бе изчезнала — дали заради настоящия й гняв към Гай, загубата на Ричард или се дължеше на самата Франсин.

 

 

Същата вечер прекара прекрасно заедно с Антъни и Тоула. Както обикновено, Тоула пристигна като вихрушка, ръкомахаща и цялата в дълги шалове. Виктория не беше на себе си от радост, че ги вижда. Направи й впечатление, че отношението на Тоула към Франсин се бе смекчило, откакто за последен път бяха заедно, което без съмнение се дължеше на очакваното първо внуче. Но в същото време предположи, че Антъни се бе постарал да убеди Тоула да не се меси относно бебето. За онези, които я познаваха, беше пределно ясно, че тя прави огромни усилия да се сдържа да не засипва снаха си с цял порой съвети във всички аспекти на отглеждането на малки деца. Но Виктория си даде сметка, че това може да не е чак толкова очевидно за онези, които не са толкова добре запознати с обичайното държание на Тоула. Франсин изглежда понасяше всичко много добре, макар че двете с Виктория се спогледаха веднъж или два пъти, когато Тоула се впусна да изнася лекция по въпроса за дрешките и всички принадлежности на новороденото, който явно смяташе за особено важен. Съвсем естествено тя заяви, че всички неща, които Виктория и Франсин бяха купили сутринта, никак не били практични, но Франсин само се засмя, без изобщо да изглежда засегната.

— Предполагам, че с теб винаги можем да отидем заедно да напазаруваме, Тоула — спокойно рече тя. — Аз винаги съм готова за това, но двете с Виктория нямаме възможност да го правим често.

Тоула беше доста остро настроена по отношение на преоткритата стара любов на Еванти. Тя винаги се бе възхищавала изключително много на своя строг и суров баща и мисълта, че майка й през цялото време на брака си е въздишала по някой друг, я обиждаше.

— Никога не съм чувала нещо толкова абсурдно! — Мисля, че всичко се дължи на твърде много лунна светлина — презрително отбеляза тя, а Антъни скришом смигна на Виктория. — Що за нахалство има този мъж да се появи и да преследва майка ми след всичките тези години! — Очите на Тоула гневно заблестяха. — Мисля, че баба ми е била абсолютно права да го изгони — той сигурно е бил някакъв зестрогонец. Както и да е, останах с впечатлението, че на него изобщо не може да се разчита, и ако някога го срещна, ще му го кажа. Когато бях дете, никога не съм се разбирала особено добре с Нафсика, но сега мнението ми за нея значително се подобри.

Виктория, която смяташе да предложи двамата с Антъни да дойдат на изложбата на Хю Марстън, реши, че идеята й май не е особено добра.

Преди да си тръгнат Антъни дръпна Виктория настрани.

— Искаш ли утре да дойда с теб при Питър Мейсън? Той е един надут задник и малко груб, но едва ли ще се опита да те принуди да вземеш някое решение, ако съм с теб.

Предложението беше доста изкушаващо, но Виктория чувстваше, че ако иска занапред да постигне някакъв успех при уреждането на своя живот и този на Джейк, трябва да се научи сама да се справя с всички Питър-Мейсъновци на този свят.

— Ти си много мил, но не, благодаря ти — отклони тя предложението му. — Заради доброто на Джейк ще трябва да се науча сама да отстоявам интересите си.

Антъни кимна одобрително.

— Браво на теб. — Помисли си, че нещо много позитивно се е случило с Виктория, откакто я бе видял за последен път. Реши, че открива признаци, че Спящата красавица е започнала да се пробужда. — Просто искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен. През целия ден ще бъда в галерията, така че само ми се обади по мобилния и аз ще препусна на белия си кон с блестящи доспехи, за да те спася.

Тоула обеща да посрещне Виктория на гара Тодингам в понеделник сутринта и да я откара до Бейбъри.

— Вайолет вече подготвя къщата за пристигането ти, но аз въпреки това ще ти приготвя стаята у дома, така че не е нужно още от сега да решаваш дали да спиш в Манор Фарм или не — рече тя с нехарактерна за нея тактичност.

 

 

На следващия ден Виктория пристигна в офисите на адвокатска кантора „Мейсън, Уитакър & Зиглър“. Остана приятно изненадана, когато откри, че изобщо не се чувства толкова уплашена като последния път, когато беше тук. Направо не можеше да повярва, че оттогава са изминали само четири месеца. Струваше й се, че е било преди цяла вечност. Франсин бе настояла да й заеме един елегантен ленен костюм от „Блумингдейл“, в който вече не можеше да се пъхне. С него и с новата си прическа Виктория реши, че изглежда едновременно изискана и самоуверена — надяваше се, че това погрешно впечатление ще изпрати на Питър Мейсън недвусмисленото съобщение „не се захващай с мен“. Когато Гай дойде да се сбогува с нея, преди да тръгне за интервюто си със собствениците на една прочута градина в Прованс, повдигна вежди в полуподигравателно одобрение.

— Виж ти, виж ти, моята малка братовчедка! Какво излъчване! Приличаш на безмилостна бизнес дама, на която й предстоят важни преговори по поемането на ръководството на някое предприятие.

— Точно това смятам да направя, но на собствения си живот.

— Моля те, не се променяй прекалено много, Вики — поклати глава той. — Не бих искал да те загубя.

— Мисля, че доста по-отдавна би трябвало да помислиш за това — отвърна тя и видя колко силно го разтърсиха думите й.

Франсин, която наблюдаваше сцената, изпита неочакван прилив на симпатия към съпруга си. Знаеше, че той си бе заслужил това наказание. Досега се бе носил по течението на живота, задоволявайки всичките си прищевки, без да го е грижа за вероятния ефект от подобно самоугаждане, — но внезапно бе започнал да изпитва на гърба си последиците, които се стоварваха обратно върху него като бумеранг.

 

 

Питър Мейсън я накара да чака обичайните двадесет минути, след което се появи, разсипвайки се в извинения.

— Съжалявам, че те задържах, но нали знаеш — бизнес. Животът не е никак лек.

Тя си го представи в кабинета му — как този едър мъж жонглира с топки, застанал върху смущаващо малките си ходила, с часовник в ръка, отмервайки времето за чакане в зависимост от социалния статус на клиента, преди да благоволи да се появи. Той очевидно бе изненадан от промяната във външния й вид, а тя си помисли, че с изключение на появата на още една брадичка към досегашната колекция, стелеща се на гладки гънки върху яката му като пясъчни дюни, той изглеждаше потискащо същият, какъвто си го спомняше — мазен, преуспяващ и много, много доволен от себе си.

— Трябва да отбележа, че изглеждаш забележително добре, Виктория — рече той, стискайки я за ръцете малко под лактите, сякаш искаше да провери потенциала й за хвърляне на колове в шотландско състезание. — Забележително добре. Много по-добре, отколкото очаквах. — Звучеше почти обидено. — А как е твоят млад мъж? Предполагам, че си го довела у дома със себе си.

— Всъщност оставих Джейк в Корфу с баба ми. Щеше да бъде жалко да го откъсвам от училище, след като той се чувства толкова добре там. — Виктория реши, че е по-добре веднага да засегне въпроса за училището на Джейк.

— Хмм, хмм. — Питър Мейсън стисна устни, извивайки ъгълчетата на устата си в неодобрителна гримаса. — Бил ще бъде разочарован. Доколкото разбрах, възнамеряваш да се видиш с него следващия вторник. Всъщност образованието на Джейк е един от въпросите, които трябва да обсъдим днес. Хайде да отидем в заседателната зала и да започнем с деловите разговори, а след това може би ще те заведа на обяд.

През следващия час той нарисува една доста обезкуражаваща картина, както се стори на Виктория, за нейното бъдеще. Ричард беше губил на фондовата борса, за което тя не знаеше нищо. Разбра, че образованието на Джейк може да бъде платено от семейния попечителски фонд — средствата ще бъдат предоставени, ако разбира се, Питър Мейсън и свекърът й като съуправители одобрят избора на училище. — Което съм сигурен, че ще направим — мазно рече Питър, поглеждайки я над очилата си.

Виктория не каза нищо. Нямаше смисъл да влиза в спор на този етап преди посещението й в Бейбъри.

— А сега за твоята къща — като, разбира се, имам предвид Манор Фарм — продължи Питър, сякаш тя не бе живяла там през последните осем години, помисли си младата жена. — Този въпрос е малко по-проблематичен. — Адвокатът свали очилата си и започна старателно да ги лъска. — Както стоят нещата в момента, съмнявам се, че ще имаш достатъчно голям доход — освен ако не разполагаш със средства, които са ми неизвестни, — за да продължаваш да живееш там. Но аз съм щастлив да те осведомя, че има една или две други интересни възможности, които Бил предложи, а и ти без това едва ли би искала да останеш в Манор Фарм.

— Какво те кара да смяташ така? — попита Виктория.

Питър се смути.

— О, ами… на първо място асоциациите с миналото. Необходимостта от ново начало и така нататък. — Той лъсна още веднъж очилата, после ги вдигна към светлината, сякаш очакваше да види нещо неочаквано през тях. — А и… трябва да се вземе предвид и големината на къщата, разбира се. Ти не би искала да живееш в толкова голяма къща.

— Не е чак толкова голяма. — Виктория бе решила да накара Питър да каже ясно какво има наум и за нея, и за къщата.

— За едно семейство не е, определено мога да ти го гарантирам — това е идеална къща за семейство, но мисля… по-точно Бил смята… че може би… имайки предвид, а… обстоятелствата… — Остави изречението недовършено.

— Това, което имаш предвид, е — заговори Виктория, — че Мериъл иска Манор Фарм за свой втори дом и вече го е уредила с Бил. Тя винаги го е искала. Навремето имаше известни търкания и напрежение в семейството, когато Бил реши да го даде на Ричард, но тогава той за пръв път й се противопостави.

Настъпи неловка пауза. Виктория забеляза, че споменаването на името на Ричард накара Питър да се почувства неудобно, но той бързо се възстанови.

— Радвам се, че ти сама спомена идеята къщата да остане за Мериъл, тъй като това представлява, разбира се, една много вероятна възможност. — Питър Мейсън се впусна в пространни обяснения. — Бил мисли, че това би било много удобно за тях. Имението е сравнително близо до избирателния район на Стафорд Хокинс и Мериъл ще има възможност да наглежда баща си — което е важно и за двамата, а и семейство Хокинс могат да си го позволят. Стафорд работи много, както знаеш. Отделям му голяма част от времето си.

Виктория си спомни, че когато Мериъл се сгоди за Стафорд, Ричард й бе казал, че семейството не го смята за достатъчно добър за нея. Това я бе успокоило, когато семейство Кънингам не одобри и нейния годеж — макар и по съвсем други причини. Гай се шегуваше, че гледали на Стафорд отвисоко като на новобогаташ, а на Виктория — като на новобеднячка, а на всичко отгоре и чужденка. Сега Стафорд бе натрупал още повече пари и беше влиятелен член на парламента, ала тя си бе останала пълно разочарование, горчиво си помисли Виктория.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не мога да си позволя да живея в Манор Фарм дори и да искам? — попита младата жена.

Питър преплете пръсти, които напомниха на Виктория за сурови наденички, сетне ги разплете, сякаш се канеше да изсвири „Ето я църквата, ето я камбаната“ на някое малко дете. Каза си още, че той наистина би трябвало да поръча пръстена си с печат с един размер по-голям, тъй като се беше впил дълбоко в плътта на малкия му пръст.

— Не и освен ако нямаш таен източник на средства, за който аз да не знам. — Той съвсем явно очакваше тя да се разсмее на шегата му, че нито за миг не вярва на подобен сценарий. — Но няма защо да се тревожиш, скъпа моя — продължи адвокатът с успокояващ глас. — Естествено, че никой няма да иска да си тръгнеш толкова скоро! Повярвай ми, аз ще се погрижа за теб и за Джейк. Както вече казах, Бил предложи две възможности за теб, всяка от които смятам, че прекрасно те устройва.

— И те са?

— Ами първата е да се обзаведе един очарователен малък апартамент за вас двамата с Джейк в къщата на Бил. Това би било много удобно за всички. В крайна сметка много скоро Джейк ще си идва вкъщи само за ваканциите и аз съм сигурен, че би искал да тича на воля из градината. — Виктория си помисли, че изкарва Джейк като някакво кученце, което ще пускат от време на време на воля. Не беше трудно да се досети, че Мериъл стои зад това предложение.

Питър повдигна вежди към нея, ала лицето й остана безстрастно.

— И каква е втората идея?

— Може би ще предпочетеш да се настаниш във вилата за гости в Манор Фарм. Знам, че там сега живее управителят на фермата със съпругата си, но доколкото разбрах, това няма да е голям проблем. Вилата също е много удобна и има предимства за вас двамата. Мериъл и Стафорд ще могат да наглеждат Джейк, а и той ще бъде близо до братовчедите си. Знам, че децата на Хокинс са по-големи, но те са част от семейството му. Никак няма да ти бъде лесно да отглеждаш момчето сама и ще се нуждаеш от помощ.

Очевидно семейство Кънингам възнамеряваше да я наблюдава отблизо.

— А какво ще стане с фермата?

— А, фермата ли? Ами в момента Бил е поел управлението й, но аз съм уверен, че Стафорд Хокинс може да даде много полезни идеи за бъдещата й реорганизация. Не бива да се тревожиш за фермата.

— Разбирам. А ако Джейк по-късно поиска фермата?

— Тогава съм сигурен, че в лицето на Стафорд ще намериш отличен съветник.

Внезапно Виктория почувства, че повече не може да понася потискащата компания на Питър и покровителствения му маниер. Погледна часовника си. Минаваше един.

— Благодаря ти, Питър. Ти ми обясни как стоят нещата и ще трябва доста да си помисля. Бих желала да знаеш, че никога не съм имала намерение да отдалечавам Джейк от семейството на Ричард — особено от Бил, — но все още не съм решила къде ще живеем или какво ще правя с живота си. Ти спомена за ново начало и аз може би ще реша да живея в Корфу — в крайна сметка там са истинските ми корени, но следващата седмица ще отида в Бейбъри, за да преценя по-добре нашето положение. Ще те уведомя, когато взема някакво решение. — Изправи се и му подаде ръка, за да избегне целувката. — Благодаря ти, че ми отдели от времето си Питър, и за това, че ми изложи своята гледна точка. Ще обмисля всичко, което ми каза. Беше много мило от твоя страна да ме поканиш на обяд, но трябва да свърша доста работа, докато съм тук през тази седмица. Затова графикът ми е прекалено натоварен и моля те да ме извиниш, но този път съм принудена да откажа поканата ти.

Питър сякаш се накани да възрази, но след това се отказа. Виктория си помисли, че и двамата изпитват еднакво облекчение — той да я види, че си тръгва, а тя да му каже довиждане. Надяваше се, че тя също му е дала достатъчно храна за размисъл. Не се съмняваше, че ще се обади на Мериъл в мига, в който излезе от кабинета му.