Мери Никсън
Венецианската къща (23)

24.

Влизането на Дора развали магията. Когато влезе в дневната, тя светна лампата, а Еванти и Виктория примигнаха. Все едно току-що излизаха от кино и в първия момент се почувстваха объркани, че се намират сред обичайната си обстановка.

Виктория се ужаси, когато видя колко късно е станало — почти наближаваше девет. Толкова беше погълната от историята на баба си, че мисълта за Джейк напълно бе изхвърчала от главата й.

— Съжалявам, че закъсняхме толкова — започна Дора, която бе научила, че една от многобройните ексцентричности на англичаните, каквато според нея беше и Виктория, беше необичайно стриктното им придържане към режима на лягане на едно дете, — но по пътя за насам се отбихме при родителите на Янис. Изкъпах и двете момчета и сложих Джейк да си легне и сега той те чака да отидеш да му пожелаеш лека нощ.

— О, Дора, ти наистина си чудесна! Много ти благодаря. Отивам веднага. — Виктория протегна ръка към баба си. — Нона, ще дойда да те видя веднага щом кажа лека нощ. Добре ли си?

— Да, agapi, Бог да те благослови, чувствам се идеално. Но съм уморена от толкова много говорене и от съживяването на тези стари спомени. Дора ще ми помогне да си легна, но ти ела да ми кажеш лека нощ.

Виктория си помисли, че Еванти изглежда напълно изцедена, и я огледа разтревожено. След това хукна нагоре по стълбите. Завари Джейк сгушен в леглото да слуша една от касетите за Хари Потър, но вече почти заспал, докато въртеше лениво кичура коса на върха на главата си. Клепачите му бяха затворени, но широко отвори очи, когато майка му влезе, и се надигна да я прегърне, сетне отново се отпусна в леглото. Промърмори, че изкарал прекрасен ден. След като напазарували, отишли до Калами, а дядото на Ангелос ги качил на рибарската си лодка и те му помагали да издърпа мрежите, след това яли сладолед, а после… Гласът на Джейк пресекна на средата на изречението и очите му се затвориха. Виктория седеше на ръба на леглото му и галеше косата му, докато се увери, че е дълбоко заспал. Мислите й препускаха в опит да подредят новата информация. Нямаше търпение да чуе края на историята на баба си, но когато отиде да я види в спалнята й, Еванти също бе почти заспала.

— Не искаш ли да хапнеш нещо, Нона? Мога да ти донеса един поднос.

— Не, благодаря ти, agapi. Дора ми донесе чаша билков чай и това ми стига. Но ти трябва да вечеряш.

— Не се тревожи за мен. Ще нападна кухнята — успокои я Виктория. — О, Нона! Каква история! Ще ми разкажеш ли останалата част?

— Да, ще ти я разкажа, но не сега. А и трябва да те предупредя, че не свършва щастливо. А сега ме остави сама, chrysso mou. Имам да мисля за толкова много неща.

Виктория я целуна по меката буза, която изглеждаше бледа и призрачна като тънък лист хартия, и тихо затвори вратата зад себе си.

„Мили боже! Не й позволявай още да умре!“ — помоли се младата жена. Беше трогната от силата и дълбочината на чувствата на баба си, докато си спомняше първата среща с любимия си, случила се преди толкова много години. Потрепери при мисълта за неумолимия ход на времето. „И аз един ден ще остарея — помисли си Виктория. — Какви ли ще бъдат спомените ми? Дали ще разказвам на децата на Джейк за техния дядо? А какво ще разкажа на самия Джейк за Ричард?“

Запита се що за човек е бил Хю Марстън. Не можеше да си представи, че Еванти ще се влюби толкова силно и толкова бързо ще се подаде на чара на някой мъж, освен ако не е човек с изключително магнетично излъчване. Тъжно си помисли, че всичко това е на светлинни години разстояние от нейните преживявания. Очевидно по външен вид Хю е изглеждал също както племенника си сега, иначе Еванти и Нафсика нямаше веднага да го познаят, но дали си приличаха и по характер? Патрик със сигурност притежаваше очарование, но тя си каза, че може би бе по-сдържан като характер от вуйчо си и тъкмо затова повече й харесваше. Изведнъж я обзе желание да му позвъни, за да сподели с него това, което бе научила от баба си, но реши, че ще е по-добре да изчака до утре.

Какво ли представлява съпругата на Патрик Хамънд, запита се тя. Беше изненадващо, че той почти не я споменава, макар че очевидно обожаваше децата си и беше мъж, който държи на семейството. Дали се бе обадил на жена си, за да й разкаже за необикновеното съвпадение да се натъкне на същата сребърна кутия, каквато притежаваше вуйчо му, и да сподели преживяванията си с нея? Виктория се улови, че копнее да чуе Ричард от другата страна на линията да я разпитва за живота й — да се потопи отново в спокойните води на тяхната връзка, непомрачени от съмненията и болката, които напоследък ги бяха размътили. Осъзна, че за пръв път от седмици съзнанието й бе напълно откъснато от обърканите емоции, които напоследък не й даваха мира и денем, и нощем. Замисли се дали да не се обади на Гай, както без колебание би направила само допреди няколко седмици, но при мисълта за него в гърлото й отново се надигна горчивата буца и тя едва не се задави от напиращите гняв и болка.

 

 

Тази нощ отново сънува същия сън. Беше започнал в детството й. Беше ясен и слънчев ден и тя, Гай и Ричард си играеха заедно на плажа — както често правеха в истинския живот, — но тя внезапно осъзна, че момчетата са изчезнали и са я оставили сама. Беше сигурна, че са някъде наблизо, защото чуваше гласовете им, но не можеше да ги види; гласовете им се превърнаха в смях, отвратителен подигравателен смях и тя разбра, че нарочно се крият от нея. Опита се да им извика, да ги помоли да се върнат, но от устата й не излизаше нито звук.

Сцената се смени и сега тя беше в гората, която ставаше все по-гъста и по-тъмна и сякаш я прихлупваше; дърветата изпълняваха някакъв странен и зловещ танц, полюлявайки се върху корените си, а клоните се протягаха и извиваха като клещи, опитвайки се да я сграбчат. Тя се препъваше като сляпа през гъсталаците, дъхът й излизаше на накъсани хрипове, докато в същото време се опитваше да извика на момчетата да се върнат и да я спасят, но от устата й все още не можеше да излезе нито звук. От време на време ги зърваше да надничат иззад дърветата и да й се смеят и въпреки че знаеше много добре кои са, лицата им се бяха превърнали в някакви гротески — противни и застрашителни. Тя се затича, този път не за да ги намери, а с отчаяно желание да избяга от тях, тъй като те се бяха превърнали в някакви чудовищни създания и сега я преследваха. Усещаше горещия им дъх да пари тила й и знаеше, че всеки миг ще я хванат, когато кракът й се закачи в един къпинов храст и тя се препъна. В същия миг всички дървета внезапно се издигнаха нагоре във въздуха, а корените им изскочиха от земята със съскащ звук. Тогава тя започна да пада — пропадаше с шеметна скорост в някаква черна бездна, а викът най-сетне се изтръгна от гърдите й.

Събуди се, плувнала в пот, трепереше и дишаше на пресекулки. Мина много време преди да успее напълно да се отърси от съня. На зазоряване се унесе в тежък сън, а когато отвори очи, което й се стори само след няколко минути, Джейк вече подскачаше в долния край на леглото.

 

 

След закуската се отправиха към крайбрежния хотел в Криовриси — огромен бетонен блок, доста поразкрасен в брошурите за туристи, с отлични удобства, но с чар колкото многоетажен гараж за коли.

Джейк, който се бе заловил да пише роман в една нова тетрадка, купена предишния ден в Керкира, се бе запасил и с цяла кутия моливи. Мъкнеше със себе си и един сак, пълен с любимите му коли играчки. Когато го обземеше писателското настроение, щеше да бъде изцяло погълнат от писането и Виктория знаеше, че докато вдъхновението не го напусне, вниманието му ще е ангажирано, докато тя играе тенис. Преди закуската той бе напреднал, изписа върху първата страница заглавието с няколко различни цветни молива, а на последния лист написа кратко резюме на все още ненаписаната сага. „Господин Шропшър — историята на един дракон от Петрос Пийни-кладенец“ обявяваше титулната страница в крещящи розови и пурпурни букви. Джейк имаше огромна слабост към псевдонимите, особено двойните, и рядко пишеше под собственото си име.

„Господин Пийни-кладенец е написал удивително добра книга“, гласеше цитат от „Сън“ върху последната страница, както и „Истинско удоволствие да се чете“ призоваваше „Таймс“.

— Много впечатляващо. Вече измислил ли си сюжета? — попита Виктория, докато закопчаваше колана на изгряващия автор на задната седалка.

— Не още — отвърна Джейк. — Първо е по-добре да се измисли заглавието. Но бедата е, че историята, която е в главата ми, няма много общо с драконите.

— А не е ли по-добре първо да напишеш историята, а после да избереш името?

— Не се работи по този начин — презрително я отряза синът й. — Не можеш да измислиш историите, докато не ги започнеш, но аз винаги съм пълен с готини идеи, затова не се притеснявам.

— О, добре — съгласи се Виктория, изпитвайки завист към увереността на сина си. — Ами в такъв случай ще очаквам с нетърпение да я прочета, когато я завършиш. — Вече едно чекмедже на бюрото в Манор Фарм беше пълно с литературни ръкописи на Джейк. Ако не друго, поне беше доста плодовит автор.

 

 

Семейство Хамънд вече разгряваха, когато Виктория и Джейк пристигнаха на тенис корта, но спряха, когато я видяха да идва. Поздравиха я с ентусиазъм, който стопли сърцето й и я накара да се почувства сякаш се познаваха много отдавна, а не само от два дни. За младия автор бе намерено едно сенчесто местенце близо до корта, а Сам най-любезно отиде да му купи „Фанта“ портокал, за да помогне на вдъхновението му. Беше решено, че бащата и дъщерята ще играят срещу Сам и Виктория. Получи се добро състезание. И Патрик, и Сам бяха добри играчи, а дързостта на Софи — подпомогната от някои умели удари — се компенсираше с ловкостта на Патрик; Виктория, въпреки крехкия й вид, доказа, че има блестящ форхенд, макар да не беше особено добра до мрежата, но Сам бе изключително доволен от избора на партньор и я гледаше с неприкрито възхищение.

Тя наистина притежаваше смайваща фигура. Имаше чувството, че баща му води с няколко точки преднина заради прекараните следобед и вечер във Врахос, и беше решен здравата да го поизпоти на корта. Нямаше да има никаква пощада заради такива предразсъдъци като възраст и родителска немощ, реши Сам, който едва напоследък бе започнал да бие баща си, когато играеха един срещу друг. След първия сет у бащата и сина се разгоря спортният дух и двамата се настървиха да спечелят. Към десет часа, по време на третия сет, ентусиазмът на партньорките им явно започна да поувяхва и Софи заяви, че ще се трупяса, ако продължат още малко.

— Стегни се, Софи. Не се разкисвай — опита се да я ободри Сам, но Виктория пък каза, че отдавна не е играла и много скоро ще припадне.

— Край на играта или тайбрек? — попита Патрик.

— Тайбрек — твърдо отсече Сам, но не остана никак доволен, когато баща му върна топката с най-добрия си сервис, а Виктория пропусна да върне.

— О, Сам! Съжалявам! Подведох те — извика тя.

— Нали си чувал какво казват за по-възрастните — обади се Патрик, развеселен от разочарованата физиономия на Сам. Много добре разбираше, че синът му иска да се представи в най-добрата си форма пред партньорката си и беше бесен, че е загубил от баща си пред дамата на сърцето си. — „Възрастта и хитростта винаги могат да триумфират над младостта и умението.“

— Почакай до следващия път — закани се Сам. — Ние с Виктория ще се реваншираме.

Отидоха да приберат Джейк, който бе зарязал литературните си напъни и си играеше с колите на детското игрище в близост до корта.

— Успях да ги пробвам всичките. Червената кола е безспорен шампион, а сребристата никаква я няма — осведоми той Сам. — Искаш ли и ти да опиташ да видиш коя е най-добрата? Можеш да си избереш моя цвят, ако искаш.

Сам си избра едно поочукано синьо мини, което за възмущение на Джейк се представи изключително добре с новия си шофьор и този път се оказа, че Джейк е този, който не обича да губи. Той започна да рита земята с върха на маратонката си и да оспорва правилата на играта, които току-що сам бе измислил. Виктория го стрелна предупредително с поглед, надявайки се, че няма да направи някоя сцена и да я засрами пред новите й приятели.

— Не забравяй, че по-късно ще играем футбол — дипломатично рече Сам, с което си спечели една благодарна усмивка от своята богиня. — По-добре да дойда с теб, Виктория — оповести той, когато всички се запътиха обратно към паркинга. — Така ще мога да ти показвам пътя до „Петради“. — Метна триумфиращ поглед на баща си, докато се качваше на мястото до шофьора в таратайката на Виктория. И той можеше да хитрува.

Когато пристигнаха във вилата, Патрик ги поведе към кухнята.

— А сега вие двамата ако обичате да се размърдате — обърна се към децата си. — Сам, иди донеси питиета, а, ти, Софи, ще извадиш ли храната от хладилника, за да се заемем с приготвянето на нашия импровизиран обяд.

— Задръж за малко — отвърна Софи, която натискаше бутоните на мобилния си телефон. — Трябва да изпратя един SMS на Ели. Тя е много разстроена заради тематичния купон, на който трябва да ходи утре, и не знае какво да си облече, а аз имам жестока идея!

— Защо не се представи като рубенсова нимфа? — предложи Сам. — Ще бъде идеална с тези дебели розови бедра, а и така няма да се чуди какво да облече.

Софи му метна един смразяващ поглед.

— Темата е „хотикалчъ“.

— В такъв случай може би не е зле да се докара като картофа Дезире?

— О, много смешно. Не, тя трябва да се облече като Одри Хепбърн. Няма ли да бъде супер?

— Ели? — завъртя очи Сам. — Трябва съвсем да си превъртяла, Софи! Какво общо има Одри Хепбърн с тази тема?

— Ама ти наистина си много задръстен. Одри Хепбърн и „хотикалчъ“ са синоними — надменно го осветли по въпроса сестра му. — Искам да кажа, че когато си помислиш „хотикалчъ“ и веднага се сещаш за Хепбърн — не е ли така, Виктория? Не е ли тя първото, което ти идва наум?

— Ами… — Виктория изглеждаше объркана, но не искаше да нарани чувствата на Софи. — Освен че е една прекрасна актриса, тя наистина е образец на елегантност и изисканост, но никак не съм сигурна какво общо има Одри Хепбърн с градинарството^[1].

— Точно! — триумфално заяви Софи. — Образец на елегантност и изисканост — страхотно попадение! Кой е казал нещо за градинарство?

Сам избухна в гръмогласен смях, а Патрик прегърна дъщеря си.

— О, Софи, скъпа, толкова те обичам! Хотикалчъ означава градинарство. Да не би случайно да имаш предвид „от котюр“^[2].

Софи се втренчи в текстовото съобщение върху дисплея на телефона и изписка:

— О, не! — простена. — Защо винаги прочитам всичко погрешно? Мислех си, че французите само го произнасят малко по-иначе.

Всички се засмяха и Виктория отдаде дължимото на Софи, която също се присъедини към веселието.

— Добре, а сега да се заемем с работа, младежи. Дали да не обядваме навън — струва ми се, че е достатъчно топло. — Започна да подрежда ножове и вилици върху един поднос, а Софи отиде до хладилника.

— Да, но имаме проблем — в хладилника няма почти нищо, тате — подвикна тя. — Доколкото си спомням, ти каза, че вчера в Криовриси си купил много храна.

— Съвсем вярно. Когато снощи се върнах в отговор на отчаяния ти вопъл, защото си бяхте забравили ключа, ако си спомняш, те помолих да вземеш храната от колата и да я сложиш в хладилника, докато двамата със Сам внасяхме напитките и отключвахме къщата. Какво си направила с провизиите?

— О, Господи! Май съм забравила за тях.

Софи виновно си припомни, че когато баща й дойде, телефонът в къщата звънеше и тя се втурна да го вдигне в мига, в който отключиха вратата, като мислеше, че е Ели Маршъл, но беше още по-прекрасно и вълнуващо — оказа се приятелят на Сам, божественият Матю Барнаби, с когото бяха прекарали заедно деня и се бяха разделили само преди половин час — страхотно окуражаващ знак според Софи. Той всъщност искаше да говори с нея, а не със Сам, Информация, която тя вече бе изпратила на Ели. И съвсем естествено бе такова разтърсващо събитие да заличи напълно от главата й всякакви мисли за храна и хладилници.

— О, за бога! Помолих те само за едно нещо! Как можа да забравиш? — разсърди се Патрик. — И къде е храната?

— Не се паникьосвай, едва ли някой я е откраднал — жизнерадостно го успокои Софи, докато си мислеше дали Матю пак ще й се обади. — Успокой се, татко. Сигурно все още си стои в багажника.

— Точно от това се опасявам. Едва ли й се е отразило особено добре да се пече под капака на багажника на една кола, която е била оставена на слънце — дори да е в хладилна чанта. Би ли отишла да провериш?

— Не й се сърди — обади се Виктория, когато Софи изчезна забързано зад ъгъла на къщата. — На всеки може да се случи.

— Не на всеки, но съвсем лесно на Софи. — Патрик се усмихна и лицето му доби примирено изражение. — Трябваше аз да забележа, но излязохме да вечеряме навън и не сме проверявали хладилника.

— Е? — попита той, когато дъщеря му се върна с трагична физиономия, стиснала носа си с два пръста.

— Трагедия! Пълна трагедия! О, татко, наистина съжалявам. Никога в живота си не сте помирисвали нещо толкова смърдящо. — Софи закърши отчаяно пръсти и драматично потръпна. — Със салатата е свършено — вмирисана и разплута, но пилето, хайверът и другите неща могат определено да те накарат да си изповръщаш червата!

— Да дойда ли и аз да помириша? — намеси се Джейк, предвкусвайки драмата.

Всички се отправиха към колата, а Софи с театрален жест отвори капака на багажника.

— Леле! — побърза да се извърне Джейк. — Трябва ли да ядем всичко това?

— Със сигурност не. Бедата е, че в къщата няма кой знае какво, освен няколко домата.

— Имате ли бекон и яйца? — попита Виктория.

— Трябва да има, освен ако Сам не ги е излапал, но няма да стигнат за всички ни.

— А спагети?

— Мисля, че да. Спомням си, че мярнах някъде един пакет.

— Сигурна съм, че двете със Софи ще успеем да сглобим нещо — бодро заяви Виктория. — Аз не съм най-добрата готвачка на света, но Дора прави страхотни спагети „карбонара“ с бекон и яйца, а една салата от домати ще бъде чудесно допълнение.

— Не може ти да ни приготвяш обяда! — възрази Патрик.

— О, ще бъде забавно! Домакинските несполуки ми вдъхват увереност — аз самата съм истинско бедствие в кухнята.

— Добре, че мама не е тук — обади се Сам. — Досега щеше да е побесняла. За нея домакинските несполуки не са особено забавни. Досега щеше да бъдеш смляна на кайма, Софи.

— Ти няма да кажеш на мама, че съм забравила покупките, нали, татко? — стреснато попита Софи.

— Не — топло я успокои баща й. — Смятам, че е по-добре да запазим този малък епизод само за себе си.

Софи изглеждаше толкова облекчена, че Виктория отново се запита що за човек е Рейчъл Хамънд.

— Хайде, Софи — подкани тя момичето. — Да видим дали можем да сътворим нещо за ядене. Ще ми покажеш кое къде е. А ти, Джейк, помогни за подреждането на масата.

Софи изгледа с благодарност Виктория и докато вървяха към кухнята, реши, че все повече я харесва. Патрик слушаше смеха, който се носеше откъм кухнята, и неволно си правеше някои сравнения, а това го караше да се чувства адски нелоялен.

След доста тропане, дрънчене и тракане с лъжици, двете готвачки най-сетне се появиха триумфално, понесли голяма купа с добре изглеждащи на външен вид спагети и още една по-малка купичка със съмнителна жълтеникава течност, в която плуваха няколко самотни парченца шунка.

— Нямаше никакъв бекон и вместо това нарязахме малко поизсъхнала шунка. Предполагам, че яйцата трябва да се разбият със сметана и затова им сипахме малко кисело мляко. — Виктория разбърка с вилица жълтеникавата течност. — Не виждам защо да не се е получило — обнадеждено заключи тя.

— Не ми прилича на нито едно от яденетата на Дора — обади се Джейк, който таеше дълбоки съмнения относно кулинарните способности на майка си.

— О, ами може да се окаже кулинарно откритие! — весело обяви Виктория. — Не ставай досаден, скъпи — живей и рискувай! — Отсипа малко от спагетите върху една чиния и ги поля със соса. — Хайде, опитай. — Джейк гребна предпазливо и бързо остави вилицата.

— Отвратително е, мамо — лигаво.

— Яйцата запечени ли са — питам само от любопитство? — намеси се Патрик, който страшно се забавляваше от цялата ситуация.

— Ами, не — и ние се чудехме, нали, Софи? Но аз мислех, че те ще се запекат когато ги излеем върху горещите спагети.

— Тези спагети ми изглеждат отчайващо студени — надникна Сам в купата. — Трудно може да се каже, че вдигат пара.

Софи и Виктория се спогледаха и се закискаха.

— Дали да не ги сложим в микровълновата? — предложи Виктория.

— Блестяща идея!

Двете изнесоха карбонарата. След малко откъм кухнята се разнесе взрив от смях. Цялото им творение се бе превърнало в твърда буца, която повече приличаше на цимент, отколкото на нещо за ядене.

— Съжалявам, момчета! Току-що се простихме с карбонарата — осведоми ги Виктория.

— Слава богу! Поне няма да пипнем салмонела! — ухили се Сам.

В социален, макар и не в гастрономически аспект, обядът беше огромен успех. Доматената салата, подправена с пресен босилек, имаше прекрасен вкус, а на дъното на хладилника откриха малко сирене и пресен хляб. Както често се случва, щом веднъж хората се отърсят от бремето на усилията непременно да направят добро впечатление, нещата си идват на мястото — всички се отпуснаха и се наслаждаваха на компанията си.

Разговорът неизбежно се насочи към откриването на отдавна изгубения любим на Еванти и Виктория им разказа какво бе научила от баба си предишната вечер. Според Софи всичко било толкова романтично, че чак нямала думи.

— Вуйчо Хю много ще ти хареса — осведоми тя Виктория. — Той е прекрасен и е забележителен художник. Наистина е известен.

— И аз така разбрах. Що за човек е той? Толкова съм любопитна да разбера.

Софи сбърчи нос и се замисли.

— Ами трудно е да го опиша, защото е много различен. Когато сме с него, двамата със Сам умираме от смях, но някои хора го намират за доста плашещ. Мама е малко нервна и остра в негово присъствие, защото подозира, че й се подиграва, но всъщност той е много деликатен и мил човек. Предполагам, че прилича на татко, само че вуйчо Хю е дори по-висок и е нещо като… — Млъкна и се втренчи изучаващо в баща си. — Ами той е нещо като по-шумна и по-голяма версия на татко — завърши момичето.

— Тя иска да каже, че е много по-талантлив и оригинален от мен, но пие повече — поясни през смях Патрик и доля чашите им с вино. — Освен това аз съм много обикновена личност, а той със сигурност не е. Какво да му разкажа за всичко това? Смятате ли, че трябва да уредим да се срещнат, или това ще бъде провал? Може би за двамата е по-добре да се запомнят такива, каквито са били на младини, а не белязани от жестокия ход на годините.

— Но не можеш да не му кажеш — възпротиви се Софи. — Бабата на Виктория вече знае, че е жив, така че няма да е честно той да не узнае, че тя също е жива. Както и да е, аз мисля, че въпреки възрастта двамата са чудесни.

— Добре казано, Софи — кимна Патрик. — А ти какво мислиш, Виктория?

— Мисля, че Софи е права, но би било хубаво да чуем и неговата версия на историята. Можеш ли да го попиташ, когато се приберете у дома, а след това да решаваме какво да правим в зависимост от реакцията му? Но като познавам Нона, съм сигурна, че тя вече е взела решение, и не се съмнявам, че ще го изрази доста ясно и категорично. Колкото до това дали да се срещнат… не знам дали сега Нона може да пътува. В момента със сигурност не може, но тя се възстанови забележително добре и след известно време ще може да прави всичко.

— Лекарите казват, че хората, които често боледуват, но притежават достатъчно силна воля за живот, за да изживеят нещо конкретно, много често успяват — каза Патрик. — Твоята баба не е чак толкова зле, така че една среща може да вдъхне живот и на двамата. — Изправи се. — Ще отида да направя кафе — кой иска? Само Виктория? Добре, ей сега идвам.

Джейк, който вече бе започнал да се отегчава от разговора, попита дали може да излезе на двора, и многозначително започна да подритва топката, която бе намерил на терасата. Сам, който също не бе особено заинтригуван от романтичната любов на двама старци, а и се нуждаеше от малко физическо разтоварване, с радост реши да се присъедини към момчето за обещания мач.

— Ти си истинско съкровище, Сам! — възкликна Виктория и той се почувства напълно възнаграден за усилията си, докато двамата с Джейк вървяха към маслиновата горичка.

Патрик се появи от къщата само след няколко минути и обяви, че телефонът е звънял.

— За теб е, Софи — Матю как-му-беше-името — синът на приятелите на Маршъл, с когото сте били вчера — иска пак да се види с теб и Сам.

Софи излетя.

Патрик подаде на Виктория чаша силно кафе и седна до нея.

— Джейк е прекрасно малко момче — отбеляза той. — При все това сигурно не ти е много лесно да се справяш с него съвсем сама. Много зле ли му се отрази трагедията? Навярно баща му много му липсва.

— О, да, ужасно много. Сърцето ме боли за него. Той не говори много за това, а и аз се опитвам да го окуражавам, но често е раздразнителен и се разплаква за дреболии. Винаги е бил чувствително дете, но понякога наистина става непоносим — избухлив и груб, което изобщо не е характерно за него. Ричард обожаваше Джейк и беше прекрасен баща. Трудно е да се каже доколко му се е отразило случилото се и какви ще са последствията в бъдеще, защото пребиваването тук е като ваканция за него. Всички го обграждат с особено внимание, в това число и аз! Това малко ме тревожи, тъй като малките момчета проявяват собственическо отношение към майките си, нали? Толкова е трудно да не се разглезят.

Патрик не каза нищо. Сам и Рейчъл се караха, откакто синът му се бе родил.

— О, аз не бих се тревожил особено — безгрижно заяви той. — Почти всичко отминава с времето. В нашето семейство само най-малката ми дъщеря е залепена за майка си. В момента е малко досадна, но предполагам, че в крайна сметка всичко ще си дойде на мястото.

— Е, аз бих била много щастлива, ако Джейк стане като Сам или Софи. И двамата са чудесни деца. Колко време още ще останете тук? — попита Виктория.

— Още два дни. Ще си тръгнем в четвъртък. Нагласили сме ваканцията си да е между двата Великдена.

Виктория изведнъж почувства, че я пробожда остро разочарование.

— Жалко, че няма да ви има за нашия Великден — рече тя. — На Сам и Софи щеше да им хареса местната живописна процесия — Свети Спиридон, светецът покорител на острова, обикаля града в сребърния си ковчег и прави чудеса под шумния съпровод на местните оркестри, да не споменавам древния обичай да се трошат керамични съдове на улицата. Джейк го обожава.

— Звучи страхотно. Струва ми се, че съм чел за това. Какъв прекрасен начин да се отървеш от очуканите си чинии, заврени в дъното на шкафовете! Това не символизира ли заклеймяването на Юда Искариотски?

— Да, но има и други теории за символите — някои са свързани с християнството, други с езическите времена, но всички ритуали символизират пролетта и новото начало. Не мисля, че хората се интересуват особено от историята. Просто това е едно идеално извинение да трошиш каквото ти падне. Много освобождаващо! На Нона едни приятели притежават апартамент, от който се открива прекрасна гледка към Листон, и ние често ходим там да наблюдаваме шествието. Обикновено отиваме на среднощната служба в събота вечер. Цари такова радостно оживление — камбаните бият, свещениците припяват „Христос воскресе!“ и в небето гърмят разноцветни фойерверки. Спомням си, че когато бях дете, се почувствах особено разочарована на първия си английски Великден — стори ми се толкова скучен!

— Искаше ми се да можем да останем — въздъхна Патрик и си помисли, че би искал да удължи престоя си в Корфу, но не само заради празника. — Но за съжаление тази година нашият Великден е по-рано и Софи започва училище следващата седмица, а Сам трябва да се върне в Нюкасъл. Разкажи ми нещо повече за местните обичаи. Звучи много интересно.

— Ами през Страстната седмица се прави основно почистване на къщите и се приготвят koulouri — специални бисквити. По селата все още може да се видят жени с огромни тави с бисквити върху главите да ги носят към местната фурна. В Корфу се правят традиционни сладки, украсени с яйца и пера. — Виктория се намръщи. — Но не всичко е толкова прекрасно — в задните дворове на къщите се колят много агнета, което разстройва Джейк, а бабата на Дора, Нафсика — тази, която се е изплашила при вида ти — винаги настоява за празника да се приготвя традиционното ястие, което се нарича mageritsa и се консумира след среднощната служба. Това е варено от агнешко шкембе и черва и всякакви други карантии — бял и черен дроб, далак, бъбреци. Мирише ужасно и като дете съм изяла някои доста отвратителни mageritsi, макар че Нафсика успява да го приготви изненадващо вкусно с много лимон и подправки и пресен лук.

— Мисля, че определено бих могъл да мина и без това — засмя се Патрик, като видя физиономията й.

— Не знам какво ще правя тази година — тъжно отбеляза тя. — Може би ще позволя на Джейк да излезе с Янис, Дора и Ангелос. Нона все още не е съвсем добре, а в момента не ми е до празници — събуждат твърде много спомени. Навярно ще ида на службата в Криовриси.

Патрик си помисли, че лицето й внезапно бе придобило уморен и болезнен вид, и сърцето му се сви от мъка по нея.

— Предполагам, че докато си тук, ще искаш да направиш още снимки? — попита тя след малко.

— Да, бих искал, ако е възможно. Но не бива да се съобразяваш с мен. Аз мога да се оправя съвсем сам, ако баба ти ми позволи да пообиколя къщата. Не искам да ви създавам излишни главоболия и да ви преча.

— О, ти никога няма да ни пречиш! — бързо възрази Виктория. Той вдигна глава и погледите им се срещнаха за миг. После и двамата се извърнаха мълчаливо.

Изведнъж спокойното другарско разбирателство помежду им се изпари, заменено от неловкост и притеснение. И двамата се чувстваха смутени от връзката, която започваше да се изгражда между тях, но не бяха сигурни дали е позволена и уместна.

Виктория първа не издържа и стана.

— Ние наистина трябва да тръгваме. И без това ви отнехме почти целия ден, а и трябва да се прибера, за да видя как е Нона. Но наистина прекарахме чудесно. Благодаря за всичко.

Беше прекрасно, че вие двамата бяхте с нас — усмихна й се Патрик. Следващия път, когато ни дойдете на гости, се надявам да се справим по-добре с обяда! Ще отида да доведа Джейк.

Виктория започна да прибира нещата им. Докато проверяваше дали някоя от количките на Джейк не е останала на терасата, от къщата излезе Софи, разцъфнала в блажена усмивка.

— Изглежда телефонният разговор е минал добре? — повдигна вежди Виктория и й се усмихна.

— Фантастично! — подбели очи Софи.

Искаше й се да обсъди страхотния Матю Барнаби с гостенката, но появата на брат й я възпря — Софи по-скоро би умряла, отколкото да изпада в излияния относно Матю пред Сам. Лицата на двамата с Джейк бяха зачервени, а тъмната коса на малкото момче бе влажна от пот.

— Джейк е новият Дейвид Бекъм — обяви Сам. — Всяка минута може да се очаква телефонно обаждане от Свен-Горан Ериксон. Аз съм напълно разбит.

— Беше жестоко, мамо! — похвали се Джейк. — Може ли пак да дойдем?

— Е, като гледам, доста си загрял — засмя се Виктория. — Явно е, че си прекарал добре, скъпи. Какво ще кажеш на Сам, задето игра с теб, и на господин Хамънд и Софи за обяда?

— Много благодаря — рече Джейк. — Може ли да дойдем пак?

— Разбира се, че може — отвърна Патрик, ала докато го казваше, се запита дали наистина ще има следващ път. Осъзна, че мисълта да няма никак не му бе приятна.

Докато семейство Хамънд изпращаха Виктория и сина й до колата им, мислите на Софи бяха изцяло заети от Матю. Тя целуна набързо Виктория и се втурна към къщата, за да изпрати SMS на Ели, но Патрик и Сам останаха и махаха, докато колата на гостите изчезна надолу по пътя.