Високите заоблени прозорци във венециански стил отвеждаха към малка тераса с извит парапет от ковано желязо, боядисан — макар и не съвсем скоро — в същия синьо-зелен цвят, както всички жалузи на къщата. Патрик се облегна на парапета, покрит с ръжда от годините, и люспи от зелената боя се олющиха при допира на ръката му. Надяваше се, че желязото няма да подаде. Имаше чувството, че се е вкопчил във високата мачта на кораб, който пори вълните. Далече в подножието плискащите се води на Йонийско море изглеждаха почти черни. Яркозелени гори се простираха по протежение на цялата крайбрежна ивица, а сред равния им цвят тук-там тъмнееха високи кипариси. Покритите със сняг върхове на планините белееха като ослепителен екран зад тесния провлак между Корфу и Албания…