Тери Брукс
Молитвената песен (33)

ГЛАВА 33

Муелретът Стайтис се приближаваше към него. Видът му беше суров и застрашителен. Джеър бавно се отдръпна назад.

— Дай сси ми магиитесс — изсъска чудовището и размаха кривите си пръсти. — Оссвободи ги, елфце.

Младежът от Вейл потъна още по-дълбоко в сенките, като влачеше веригите, които сковаваха китките и глезените му. Накрая гърбът му се опря в стената на килията. Вече нямаше накъде да отстъпва.

Дори не мога да избягам от него, помисли отчаяно той.

По каменния под на входа на килията се чу поскърцване на кожени ботуши и тъмничарят гном се появи в рамката на вратата. Той влезе мълчаливо с ниско приведена, потънала в качулката глава. Стайтис го погледна, а в очите му проблясва гневно пламъче.

— Не ссъм праштал за малки хорасс — изсумтя раздразнен муелретът и с люспестата си ръка направи знак на гнома да си върви.

Тъмничарят обаче не му обърна никакво внимание. Той безмълвно мина край гущероподобното същество, сякаш изобщо не го беше забелязал и се насочи право към Джеър. С ниско наведена глава, все така дълбоко скрита в сенките на качулката, с ръце пъхнати под диплите на окъсаното наметало, гномът се движеше като призрак в мрака. Джеър го наблюдаваше изненадан и изпълнен с подозрение. Когато дребният мъж се доближи съвсем, младежът от Вейл се опита да се отдръпне и се удари в каменната стена на килията. Железните вериги издрънчаха, когато вдигна ръце, за да се предпази.

— Махай ссе малки хорасс! — извика грубо Стайтис, излязъл извън кожата си и се изправи Заплашително.

Гномът тъмничар обаче вече беше стигнал до Джеър, прегърбена и няма фигура. — Повдигна бавно забулената в качулка глава.

Джеър се опули. Гномът в окъсаното наметало не беше тъмничарят!

— Случайно да имаш нужда от мъничко помощ, момче? — прошепна Слантър.

После от тъмния коридор в килията връхлетя облечена в черно фигура. Тънкото острие на дългия меч се допря до гърлото на изумения Стайтис и го притисна към стената.

— Да не чувам нито звук — предупреди го Гарет Джакс. — А си отворил уста, а си мъртъв преди да си успял да кажеш нещо!

— Гарет, ти си жив! — възкликна Джеър, не вярващ на очите си.

— Не само жив, но и в прекрасна форма — отвърна другият без да отмества очи от муелрета. — Хайде, размърдай се и освободи младежът от Вейл, гноме.

— По-спокойно! — Слантър извади халка с много ключове изпод наметалото и започна да ги пробва в белезниците на Джеър. — Проклети изчадия, не пасват… а-ха — ето този!

Чу се остро пощракване и веригите паднаха рязко на пода.

— Слантър — сграбчи го Джеър за ръката. Гномът съблече износеното наметало на тъмничаря и го хвърли встрани. — Как по дяволите успя да ме намериш?

— Без особени усилия, момче! — изпръхтя гномът, докато разтриваше изтръпналите му ръце, опитвайки се да раздвижи кръвта в подпухналите китки. — Казах ти, че съм най-добрият следотърсач, когото си срещал! За съжаление времето не ми помогна много — половината следи бяха измити от дъжда, който беше разкалял целия терен, но тръгнахме по следите на гущера точно извън тунелите. Знаехме, че ще те докара тук. Килиите в Дън Фий Арън винаги са на разположение за всеки, който плаща добра цена. Не се задават никакви въпроси. И хората в тях също са за продан. Заключват ги между каменните стени, докато им изгният костите, освен ако не…

— Остави приказките за по-подходящо време, гноме — сряза го Гарет Джакс. — А ти — той смушка грубо муелрета в ребрата — ти ще ни водиш и няма да допускаш никого до нас. Никой не трябва да ни спира. Никой не трябва да ни задава въпроси. Ясно ли ти е? В противен случай…

— Осставете ме тук, малки хорасс! — изсъска съществото.

— Защо наистина не го оставим — не възрази Слантър и лицето му се изкриви от погнуса. — На гущерите никога не трябва да се гласува доверие.

Гарет Джакс обаче поклати глава.

— Ще го вземем с нас. Форейкър смята, че може да ни е от полза.

Слантър, който вече тикаше муелрета към вратата, се изплю презрително зад гърба му.

— Нищо добро няма да видим от него, Майсторе на бойните изкуства — упорстваше гномът. — И не забравяйте, че съм ви предупредил.

Излязоха в коридора, приведени в сенките и тишината. Слантър застана до младежа от Вейл, докато Гарет Джакс изведе Стайтис през вратата. Майсторът на бойните изкуства се спря за миг, ослуша се, после бутна муелретът пред себе си и всички тръгнаха по тъмния коридор. В поставка на стената пред тях гореше факла. Когато стигнаха до нея Слантър я свали и мина пред тях.

— Истински ад е това място! — изръмжа той тихо, като търсеше пътя напред в тъмнината.

— Слантър! — прошепна възбудено Джеър. — И Елб Форейкър ли е тук?

Гномът му хвърли бърз поглед и кимна утвърдително.

— Джуджето, елфът и човекът от границата са тук. Казахме, че тръгваме заедно на това пътешествие и заедно ще го приключим. — Тръсна мрачно глава. — Май всичките сме луди, а?

Промъкваха се през лабиринта на затворническите коридори, най-отпред вървяха гномът и младежът от Вейл. Майсторът на бойните изкуства беше на крачка зад тях, с насочено към гърба на муелрета острие. Движеха се бързо и мълчаливо през тъмнината и тишината, през зловонието на смърт и гнилоч, минаваха край затворените и ръждясали врати на затворническите килии, устремени към ведрината на деня. Постепенно мракът започна да се разсейва от снопчетата светлина, сива и мъглива, които се промъкваха в коридорите пред тях. Дочуха трополенето на дъжда и доловиха приятния мирис на свеж въздух. Отново се озоваха пред масивните, обковани с желязо врати, затворени и залостени. Вятърът и дъждът биеха по тях на силни пристъпи и барабанеха по дървото. Слантър хвърли факлата и се забърза към шпионката на вратата, за да види какво ги чакаше навън. Джеър го последва и с благодарност вдишваше дълбоко свежия въздух, който се промъкваше през процепите.

— Изобщо не се надявах да ви видя отново — прошепна той на гнома. — Нито един от вас.

Слантър гледаше през шпионката.

— Е, не може да се отрече, че ти наистина имаш късмет.

— Мислех, че никой не е останал жив, за да дойде да ми помогне. Сигурен бях, че всички сте мъртви.

— Не може да бъде — изръмжа гномът. — След като те загубих в тунелите и изобщо не знаех какво ти се беше случило, тръгнах през скалите на север над Капаал. Тунелът свърши там. Изобщо не се съмнявах, че ако другите бяха останали живи, щяха да минат по същия път. Такива бяха плановете на Майстора на бойните изкуства. И зачаках. Не след дълго те наистина дойдоха. Тогава тръгнахме да те търсим.

Джеър изгледа учудено гнома.

— Слантър, ти можеше да ме изоставиш. Можеше и тях да зарежеш. Никой нямаше да знае. Ти си бил свободен.

Гномът сви рамене и физиономията му го издаваше, че се чувства неудобно.

— Така ли? — Тръсна презрително глава. — Всъщност да бе, тази мисъл не ми дава покой.

Гарет Джакс се появи, подкарал Стайтис пред себе си.

— Още ли вали? — попита той Слантър.

С бързо движение Майсторът на бойните изкуства пъхна меча в ножницата и на негово място в ръката му се появи дълъг нож. Притисна Стайтис до стената на коридора и го изгледа сурово. Муелретът, който стърчеше с една глава над него, когато Гарет Джакс го изненада в килията на Джеър, се беше смалил, свит на кълбо като змия в плаща си. Вперил беше зелените си очи в човека от Южната земя и го гледаше злобно, без да мига.

— Осставете ме, малки хорасс — проплака пак той.

Гарет Джакс поклати решително глава.

— Щом излезем, само да си посмял да мръднеш на крачка от мен, муелрете. Хич не се опитвай да се измъкваш. Никакви номера, ясно ли е? Никой няма да ни разпознае с тези наметала и качулки. Дъждът ще ни помогне, но ако някой ни приближи, ти ще го отпратиш. И помни, иде ми да ти прережа гърлото като едното нищо.

Каза всичко това тихо, почти спокойно. Настъпи смразяваща тишина. Муелретът присви очи, които заприличаха на цепки.

— Васс имате магиятасс — изсъска той гневно. — Не ссе нуздаете от мен! Осставете ме!

Гарет Джакс насочи върха на острия си нож към люспестото гърло.

— Тръгвай.

Загърнаха плътно наметалата, отвориха тежката врата на мрачния затвор и излязоха на светлото. Дъждът се сипеше-като порой от сивото заоблачено небе и подгонен от вятъра, се удряше в крепостните стени. Наведоха ниско глави срещу силния вятър и тръгнаха през калния двор към укрепленията, които бяха точно на север. От време на време малки групи от гноми-преследвачи ги отминаваха, без да забавят крачка. Единственото им желание беше по-скоро да се приютят някъде от гнусното време. На наблюдателните кули часови с окаян вид се бяха свили под каменни заслони и се мъчеха да се предпазят от студа и влагата. Никой не обръщаше внимание на малката група, която прекосяваше долу двора. Никой дори не ги поглеждаше втори път.

Когато доближиха укрепленията, Слантър застана начело. Поведе ги край образувани от поройния дъжд кални локви към покрити с железни решетки врати, които препречваха пътя към малък двор. Минаха бързо през тях и тръгнаха към ниска наблюдателна кула, построена от камъни и дърво. Без да каже дума Слантър отключи дървената врата.

Озоваха се в антре, осветено от пламъците на поставени от двете страни на вратата факли. Спряха се и изтръскаха водата от наметалата, докато Слантър изучаваше един тъмен коридор, който водеше вляво под укрепленията. След като го огледа внимателно, гномът им махна с ръка да го последват. Гарет Джакс свали една факла от поставката й, подаде я на Джеър и му кимна с глава да последва Слантър.

Стигнаха до дълъг тесен коридор с врати от двете страни.

— Складове — обясни Слантър на Джеър.

Тръгнаха. Слантър се промъкваше предпазливо напред. На третата врата се спря и почука тихо.

— Ние сме — прошепна той в ключалката.

Бравата щракна и вратата се отвори широко. Пред тях стояха Елб Форейкър, Хелт и Еден Елеседил. Измъчените им лица цъфнаха в усмивки. Те наобиколиха младежа от Вейл и сърдечно се ръкуваха с него.

— Добре ли си, Джеър? — веднага го попита принцът на елфите. Лицето му беше покрито с отоци и рани и той изглеждаше толкова зле, че младежът от Вейл се уплаши за него. Елфът забеляза тревогата му и сви небрежно рамене.

— Нищо и никакви драскотини. Открих таен коридор за бягство и налетях на бодлив храст. Бързо ще се оправя. А ти — ти наистина ли си добре?

— Вече съм добре, Еден — прегърна го развълнуваният Джеър.

Лицата и ръцете на Хелт и Форейкър също бяха покрити с рани. Сигурно са били ранени, когато падна укрепителната стена.

— Не мога да повярвам, че всички сте тук! — В гърлото на младежът от Вейл беше заседнала буца и той едва преглътна.

— Нямаше да е честно, ако те бяхме изоставили, нали така, Джеър? — Огромният човек от границата сграбчи сърдечно ръката му. Трябва ни твоята магия, за да излекуваме Сребърната река.

Младежът от Вейл се ухили щастливо. Форейкър пристъпи напред, вперил очи в муелрета.

— Виждам, че сте успели да го докарате.

Гарет Джакс кимна, без да каже нещо. Докато другите се радваха на Джеър, той беше останал до Стайтис, насочил нож към гърлото му.

— Малки хора ссте ссъзалява, че ме взели ссъсс ссебе сси! — изсъска съществото злобно. — Ссте намеря нацин накара ги да ссъзаляват!

Слантър се изплю презрително. Форейкър насочи пръста си към него.

— Оттук нататък единствено ти носиш отговорността за това, което ще се случи, Стайтис. Ако не беше пленил младежа от Вейл, ние щяхме да те оставим на мира. Но ти го отвлече, така че сега ще си платиш за действията си. Ще ни изведеш живи и невредими от това място, после ще ни преведеш през горите на север до Рейвънсхорн. Само една погрешна стъпка и изобщо няма да си мръдна пръста, за да попреча на Слантър да направи това, което му се прииска да направи още щом те видя. — Хвърли поглед на гнома. — И не забравяй, Стайтис. Той знае пътя не по-зле от теб. Така че ще трябва добре да си помислиш, преди да се опиташ да ни измамиш.

— Хайде да се махаме оттук — изсумтя нетърпеливо Слантър.

Малката група тръгна след гнома, прекоси дългия коридор, премина през множество по-малки коридори и стигна до подножието на виеща се каменна стълба. Слантър постави предупредително пръст пред устните си. Започнаха да се изкачват в колона по един. Някъде отгоре долитаха гласове на гноми, все още неясни и далечни. В най-горния край на стълбите имаше малка дървена врата. Слантър се спря, ослуша се, после я открехна и надникна. Остана доволен и им махна да го последват.

Озоваха се в огромен склад. По пода бяха струпани на купчини оръжия, брони и провизии. През високите зарешетени прозорци се просмукваше сива светлина. В помещението нямаше жива душа и Слантър ги поведе забързано към една врата в най-отдалечения край.

Почти беше стигнал до нея, когато вратата се разтвори широко от външната страна. Озова се лице в лице с цял взвод от гноми преследвачи.

Гномите се поколебаха, когато Слантър се изпречи пред тях. После видяха и спътниците му. В момента, в който забелязаха Форейкър, те почти несъзнателно посегнаха към оръжията си.

— Този път късметът ти изневери, момче! — изръмжа Слантър и се хвърли пред Джеър, за да го защити с тялото си.

Гномите преследвачи се втурнаха срещу тях, но Гарет Джакс вече се беше задействал и размахваше яростно тънкия меч. Нападателите от първите редици падаха посечени. Форейкър застана до Майстора на бойните изкуства и със брадвата си с две остриета отблъскваше останалите. Зад тях Стайтис се обърна и хукна към вратата, но Хелт се хвърли като котка връз него и го събори на пода. Те се затъркаляха в гора от копия, които падаха около тях и дрънчаха, когато се удряха в дървото и желязото.

Гномите преследвачи стояха пред отворената врата и се отбраняваха. В един момент Гарет Джакс и Форейкър ги притиснаха. Нападателите нададоха гневен вик, разпръснаха се и се разбягаха. Майсторът на бойните изкуства и джуджето хукнаха след тях и се спряха на врата. Видяха, че е безсмислено да ги преследват. Бързо се обърнаха и се спуснаха да помагат на Хелт. Изправиха Стайтис на крака. Муелретът съскаше злобно и уголемяваше тялото си. Накрая то се извиси дори над огромния човек от границата. Стиснаха го здраво и го повлякоха към Слантър и Джеър, които се взираха в коридора навън.

От двете страни на коридора се носеха виковете на бягащите гноми.

— Накъде? — викна Гарет Джакс на Слантър.

Без да каже дума гномът сви вдясно, в посока обратна на посоката на гномите, затича се в бърз тръс по коридора и махна на другите да го следват. Те тръгнаха в плътна група след него. Гарет Джакс подканяше Стайтис, като го смушкваше леко в ребрата.

— Глупави малки хорасс — задъхваше се гневно муелретьт. Ссте умрете тук в тези затвори!

Стигнаха до място, където коридорът се разклоняваше. Група гноми вляво ги забелязаха и насочиха оръжията си към тях. Слантър поведе хората си вдясно. От една врата изскочи гном преследвач, но Форейкър го блъсна, без да спира, удари главата му с невероятна сила и шлемът издрънча рязко. От всички страни се носеха виковете на преследвачите.

— Слантър — викна предупредително Джеър.

Твърде късно обаче. Гномът се беше врязал в група въоръжени преследвачи, които се появиха неочаквано от съседен коридор. Те го събориха и настъпи истинско меле от ръце и крака. Гарет Джакс блъсна Стайтис към Хелт и се спусна да помага на Слантър. Форейкър и Еден Елеседил хукнаха на крачка зад него. Оръжията проблясваха остро в сивкавия сумрак и викове на болка и гняв изпълниха коридора. Тримата се хвърлиха върху гномите и ги отблъснаха от падналия Слантър. Гарет Джакс приличаше на котка, тръгнала на лов за мишки. Парираше умело ударите и размахваше бързо тънката си сабя. Гномите се разпръснаха. Подпомогнат от Еден Елеседил, Слантър отново стана.

— Слантър! Изкарай ни оттук! — викна му Елб Форейкър.

— Напред — изрева Слантър и хукна.

Останалите го последваха, влачейки дърпащия се Стайтис, и се вклиниха в гномите, които препречваха пътя им. Изникваха все нови и нови преследвачи, които се нахвърляха върху им от всички страни, но те ги отблъскваха яростно и решително. Слантър отново падна, съборен от метнато по него късо копие. Форейкър моментално му се притече на помощ. С едната ръка размахваше широката си брадва срещу нападателя, а с другата се мъчеше да вдигне Слантър на крака. Виковете зад тях се превърнаха в рев. Стотици гноми заляха коридора около вратата с хералдиката и хукнаха след тях.

Озоваха се на площадка и се спуснаха по някакви стълби. Стигнаха до кръгла зала с много затворени прозорци и врати. Без да намалява ход, Слантър със силен удар на рамото отвори най-близката врата и малката група отново се озова под дъжда. Намираха се в друг двор, ограден с високи стени. Вятърът бръснеше лицата им и гръмотевици трещяха над главите им. Слантър позабави крачка, преведе ги през двора и отвори вратата. Външна стълба се виеше надолу към редица укрепления и наблюдателни кули. Зад стените се виждаше тъмната сянка на гъстата гора. Слантър смело поведе групата по стълбите към укрепленията. Гномите преследвачи се скупчиха около наблюдателните кули. Разбрали бяха, че нещо се е случило в крепостта.

Слантър изобщо не се стресна от тях. С ниско наведена глава, с плътно увито около тялото наметало, той им посочи коридор под укрепленията. Те се скупчиха около него в сенките на парапетите.

— Ще минем направо през вратата — каза той задъхано. — Никой освен мен да не говори. Наведете ниско глави и ги скрийте дълбоко в качулките. Каквото и да се случи, не спирайте! Хайде, бързо!

Никой не каза нищо, дори и Гарет Джакс. Загърнаха се плътно в наметалата и качулките и отново потънаха в сенките. Тръгнаха след Слантър край стените на укрепленията под наблюдателната кула към една отворена врата. Пред тях имаше група гноми, които разговаряха и отпиваха бира от едно плоско шише. Един-двама вдигнаха глави, когато ги доближиха. Слантър махна с ръка и им викна нещо на гномски език, което Джеър не разбра. Един от гном се отдели от останалите и тръгна към малката група от Кълхейвън.

— Продължавайте напред — прошепна Слантър през рамо. Гномите дочуха викове зад гърбовете си. Изненадани, те погледнаха към крепостта, за да видят какво се беше случило. Малката група мина край тях без да намалява ход. Джеър инстинктивно така прилепи наметалото до тялото си, че се препъна и насмалко не падна. Добре че Елб Форейкър го прихвана. Докато минаваха край наблюдателната кула Слантър се отдели и ги прикри от очите на един гном, който беше решил да ги спре. Заговори му нещо гневно и Джеър чу, че споменава думата муелрет. Всички се бяха измъкнали вече с изключение на Слантър. Никой не ги спря. Отдалечиха се бързо от Дън Фий Арън и се скриха в тъмнината на дърветата. Джеър забави крачка и погледна неспокойно назад. Слантър продължаваше да спори нещо с часовия.

— Не си вдигай главата — припомни Форейкър на младежа от Вейл и го побутна да върви напред.

Той навлезе в прогизналата от дъжда гора, като следваше неохотно останалите. Стените и кулите на крепостта изчезнаха от погледа. Продължиха бързо още няколко минути, като заобикаляха храсти и дървета, следвайки Елб Форейкър. После спряха под един чудовищно огромен дъб с окапали листа, които бяха образували разкалян жълт килим. Гарет Джакс притисна Стайтис до ствола на дървото и не му позволяваше да шавне. Чакаха Слантър и мълчаха.

Минутите течаха. Гномът не се появяваше. Клекнал в края на малкото празно пространство, което ограждаше стария дъб, Джеър се взираше отчаяно в дъжда. Другите говореха приглушено. Дъждът се изливаше като порой и плющеше по дърветата и на земята. Слантър все още го нямаше. Младежът от Вейл сви решително устни. Ако гномът не се появеше до пет минути, Джеър щеше да тръгне да го търси. Нямаше да остави гнома — не и след всичко, което Слантър беше направил за него.

Петте минути минаха, а от Слантър нямаше и помен. Джеър стана и погледна въпросително другите.

— Връщам се — каза той.

После нещо прошумоля и Слантър се появи между дърветата.

— Поразприказвах се малко повечко, отколкото възнамерявах — заяви гномът. — Скоро ще тръгнат след нас. — Забеляза облекчението на лицето на младежа от Вейл. — Ти май си намислил да ходиш някъде, момче. — Явно беше се досетил.

— Аз ли…, а не. Вече е безсмислено — заекна Джеър.

На грубото лице на гнома се изписа учудване.

— Отказа ли се? Нима си се отказал да откриеш сестра си? — Джеър завъртя глава. — Е, добре тогава. Значи ти все пак си се запътил нанякъде? Тръгваш с всички нас на север, нали така? Хайде, движение.

Махна на другите и се обърна към дърветата.

— Ще прегазим реката на шест мили надолу по течението, за да се измъкнем най-после от това преследване, което и без това се проточи толкова много. Там реката е дълбока, но мисля че ще се справим.

Джеър се усмихна леко и тръгна след останалите. Върховете на Хай Бенс се извисяваха пред тях, сиви и мъгливи. Още по на север, скрита от погледа, планината Рейвънсхорн ги чакаше. Има още много път до Греймарк, помисли си Джеър, но за пръв път след Капаал той изпита увереност, че все пак те ще стигнат дотам.