Метаданни
Данни
- Серия
- Мечът на истината (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wizard’s First Rule, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невена Кръстева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 145 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://e-bookbg.com
Издание:
Тери Гудкайнд, ПЪРВОТО ПРАВИЛО НА МАГЬОСНИКА
първо издание
превод: Невена Кръстева
редактор: Йоана Томова
художник: Буян Филчев
коректор: Станка Митрополитска
компютърен дизайн: Силвия Янева
печат: „Балкан прес“ ЕАД
ИК „Прозорец“ ООД, всички права запазени
Страници: 752.
Цена: 6800.00 лв.
ISBN: 954-733-011-X
Terry Goodkind, WIZARD’S FIRST RULE
Tom Doherty Associates, 1994
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Първото правило на магьосника от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Първото правило на магьосника | |
Wizard's First Rule | |
Автор | Тери Гудкайнд |
---|---|
Първо издание | 1994 г.![]() |
Издателство | Tor Fantasy |
Оригинален език | английски език |
Жанр | епично фентъзи меч и магия |
Вид | роман |
Поредица | Мечът на истината |
Предходна | Дългът на костите |
Следваща | Камъкът на сълзите |
Издателство в България | „Прозорец“ |
Преводач | Невена Кръстева |
ISBN | ISBN 954-733-011-X |
„Първото правило на магьосника“ (на английски: Wizard's First Rule) е роман на американския писател Тери Гудкайнд. Това е първата книга от епичната фентъзи поредица „Мечът на истината“. През 2008 г. книгата е адаптирана за телевизионния сериал „Легендата за Търсача“.
Издания
Книгата е издадена от американското издателство Tor Books на 15 август 1994 г. с твърди корици и през септември 1995 г. с меки корици. Тя е преиздадена и с нова корица с илюстрация на Кийт Паркинсън на 23 юни 2001 г.
На български е издадена през 1998 г. от издателство „Прозорец“ в превод на Невена Кръстева.
Сюжет
Ричард Сайфър, млад горски водач, живее в област на света, известна като Западна земя, която е една от трите части на познатия свят, разделени от магически граници на подземния свят. От трите Западната земя е обединена под единно управление и не съдържа магия, Средната земя е коалиция от суверенни нации с магия, а отвъд друга магическа граница се намира империята Д'Хара – кралство, управлявано от магьосници.
Ричард разследва необяснимото убийство на баща си. Той открива парче лоза в бащината си къща и търси в планините жива част от растението, мислейки, че това може да го отведе до убийците. Той намира растението, но то го напада, имплантирайки му отровен трън. Докато се връща в града, за да намери лечител, той среща жена на име Калан Амнел, преследвана от група убийци. Ричард й помага да се спаси от преследвачите и научава, че Калан търси Първия магьосник, за когото се говори, че е преминал в Западна земя след създаването на границите. Ричард отвежда Калан при най-добрия си приятел и ментор Зед. Скоро след пристигането си Ричард се срива от болестта, причинена от лозата.
Когато Ричард се възстановява под грижите на Зед, той идентифицира Зед като Първия магьосник. Калан моли Зед за помощ, молейки го да посочи Търсач на истината, който да се изправи срещу Даркен Рал, владетелят на Д'Хара. Рал е активирал магическите „Кутии на Орден“, които, в зависимост от начина, по който бъдат отворени, биха могли да направят Рал владетел на света, да унищожат целия живот или да унищожат самия него. Калан вярва, че „Търсачът“, овластен от Меча на истината – магическо оръжие, изковано от могъщите магьосници от древността – може да спре Рал, преди магията да изтече в първия ден на зимата. Зед изпитва Ричард, за да види дали е достоен да владее Меча на истината. Ричард преминава изпитанието, превръщайки се в следващия Търсач.
Ричард измисля начин да преминат границата като група и с помощта на приятел, граничния пазач Чейс, Ричард, Калан и Зед пътуват на юг към проход в границата. Те се натъкват на подземни същества, които бягат от отслабващата граница. По време на една от срещите Чейс и Зед са ранени, но Калан и Ричард намират прохода. Там те срещат жената с костите Ади, която приютява Чейс и Зед и ги учи как да преминат през прохода.
Калан и Ричард пътуват през прохода, като едва не биват убити от опасни същества, които живеят там. След като минават, Ричард моли Калан да ги отведе до Калните хора – племе, способно да се свързва с духове на предците, за насоки как да попречат на Рал да завземе третата кутия на Орден. За да призоват предците, те трябва да са пълноправни членове на племето. През това време Ричард и Калан се влюбват, но тайна сила, притежавана от Калан, пречи на пълноценната им връзка. След като убеждават Калните хора, че са почтени и се стремят да помогнат на всички хора, Ричард и Калан стават членове на племето. След това старейшините призовават предците, които разкриват, че вещицата Шота, един от най-страшните хора в Средната земя, може да разкрие местоположението на третата кутия. Даркен Рал прекъсва събирането, избива няколко Кални хора и отвлича Сидин, член на племето и приятел на Ричард.
Ричард и Калан пътуват до територията на Шота, където научават, че кралица Милена държи последната кутия. Калан разкрива на Ричард тайната си, че е Изповедница, омагьосана личност, чиято сила на любовта разрушава умовете на другите и ги поробва. Шота също предупреждава Ричард, че и Калан, и Зед ще използват силите си срещу него. Двамата пътуват до Тамаранг, седалището на кралица Милена, като по пътя се срещат отново със Зед. Пристигайки в Тамаранг, те откриват, че последната кутия я няма и осъзнават, че е била взета от Рал.
Скоро след това Ричард е заловен от красива млада Морещица на име Дена, която го измъчва в продължение на месец. Морд-сит носят прилепнал червен кожен гащеризон, кървавочервен, за да скрият кръвта на пленниците си по време на тренировките. Те живеят, за да измъчват и превръщат мъжете в послушни домашни любимци, които живеят и дишат, за да им угодят, а господарката Дена е най-добрата от всички Морещици в тази задача. След само половин час той е оставен да се кланя на пода на тъмницата, молейки се да угоди на господарката си, за да избегне болка. Тя го оковава за китките от тавана, за да бъде негова „тренировка“. След това го обучава и превръща в свой послушен роб с помощта на няколко инструмента, включително болезнена малка червена кожена пръчка на име Агиел. След като Ричард е пречупен, тя го взема за свой сексуален партньор. Господарка Дена докладва на Даркен Рал, а Рал се надява да принуди Ричард да рецитира Книгата на преброените сенки – магическа книга, която Ричард е научил наизуст по завещанието на баща си. Въпреки това, след месец като неин домашен любимец и роб, вродената нежност на Ричард променя връзката им и Ричард се освобождава от контрола на Дена. Рал позволява на Ричард да си тръгне, но му поставя магьосническа мрежа, която кара всички негови приятели да мислят, че Ричард е самият Рал.
След като помага на дракон на име Скарлет да намери яйцето си, откраднато от Рал, Ричард открива как да победи Рал и да бъде с Калан. Калан, погрешно мислейки, че Ричард е мъртъв от Рал, използва силите си върху него. Рал, мислейки, че Ричард вече е поробен, го използва, за да рецитира Книгата на преброените сенки. В крайна сметка Рал отваря грешната Кутия на Ордена, под лъжливото напътствие на Ричард, като по този начин убива Рал. Ричард разкрива, че е бил защитен от силата на Калан от вече пълната и безусловна любов към нея.
Зед разкрива, че Ричард е потомък на изнасилването на дъщерята на Зед от Рал. По този начин Зед е дядото на Ричард, а Ричард е новият лорд Рал. Калан и Ричард тръгват към селото на Калните хора, за да върнат Сидин на родителите му.
Всеки от романите от поредицата „Мечът на истината“ разкрива „Правило на магьосника“ – магически принцип, който позволява на магьосниците да бъдат умели манипулатори на света около тях. Романът разкрива Първото правило на магьосника:[1]
„ | — Първото правило на магьосника: хората са глупави. — Ричард и Калан се намръщиха още повече. — Хората са глупави; получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави; те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш. Поради първото правило на магьосника Старите магьосници създадоха Изповедниците и Търсачите като средства, които помагат да се установи истината, когато истината е достатъчно важна. Рал познава Правилата на магьосника. Той използва първото от тях. Хората имат нужда от враг, за да си създадат чувство за цел. Лесно е да ръководиш хората, когато те имат чувство за цел. Целта е несравнимо по-важно нещо от истината. Всъщност истината няма нищо общо с това. Мрачният Рал им осигурява враг, различен от себе си, дава им чувство за цел. Хората са глупави; искат да повярват на нещо и го правят. | “ |
гл. 36 от „Първото правило на магьосника“, изд. „Прозорец“, София |
Телевизионен сериал
Първият сезон на телевизионния сериал „Легендата за търсача“ е базиран на „Първото правило на магьосника“. С участието на Крейг Хорнър в ролята на Ричард и Бриджит Ригън в ролята на Калан, сериалът е продуциран от Сам Рейми и Робърт Тапърт и разширява някои от темите от сюжета на книгата, но има само бегла прилика с книгата в по-голям мащаб. Тери Гудкайнд отбелязва липсата си на участие и недоволството си от продукцията през 2019 г.: „...след като Дисни купиха [правата за продуциране на сериала], те не ми позволиха да участвам по никакъв начин. Личеше си.“[2] Премиерата му е на 1 ноември 2008 г. Последният епизод е излъчен през май 2010 г.
Бележки
- ↑ WIZARD'S FIRST RULE by Terry Goodkind | Kirkus Reviews // Kirkus Reviews. Посетен на 2016-05-31. (на американски английски)
- ↑ AMA // Terry Goodkind 2020. Посетен на 2022-09-27. (на английски)
Външни препратки
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wizard's First Rule в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
Осма глава
Ричард се сепна и се събуди. Топла дневна светлина изпълваше стаята, а в дробовете му нахлу чудесният, силен аромат на зеленчукова супа. Лежеше в своята стая в къщата на Зед. Вдигна поглед към познатите израстъци по дървената стена и в главата му се появиха лицата, на които ги оприличаваше. До леглото му чакаше празен стол. Той седна, като избута завивките си надолу и видя, че все още е облечен в мръсните си дрехи. Попипа под ризата си за зъба и въздъхна с облекчение, когато установи, че е там, на сигурно място. Една пръчка държеше прозореца отворен няколко инча и през него в стаята влизаше свеж въздух, примесен със смеха на Калан. Зед сигурно й разказва нещо, помисли си той. Погледна лявата си ръка. Беше превързана, но вече не го болеше при раздвижване на пръстите. Не го болеше и главата. Всъщност се чувстваше отлично. Гладен, но в добро разположение. Поправи се: мръсен, с кирливи дрехи и гладен, но в добро разположение.
В средата на малката стая видя ведро с вода, сапун и чисти кърпи. Върху стола бяха сгънати и прилежно подредени чист кат дрехи. Ведрото го подканваше изкусително. Потопи ръка в него и установи, че водата е топла. Зед е знаел кога ще се събуди. Тъй като го познаваше достатъчно добре, това не го изненада.
Съблече се и се потопи в гостоприемната вода. Ароматът на сапуна му се стори почти толкова приятен, колкото и този на супата. Обичаше да се кисне във водата, докато тя се просмуче в цялото му тяло, но този път трябваше да бъде нащрек, така че не си го позволи, пък и беше нетърпелив да се присъедини към двамата навън. Махна превръзката от ръката си и се изненада колко бързо е заздравяла раната през нощта.
Когато се показа навън, видя Калан и Зед, седнали на масата, очакващи го. Забеляза, че роклята на Калан е изпрана, а и самата тя изглеждаше къпана. Косата й беше чиста и блестеше на слънчевата светлина. Зелените й очи заискриха срещу него. До нея го очакваше огромна паница супа, сирене и пресен хляб.
— Не предполагах, че ще спя до обяд — каза той, прекрачвайки пейката. Другите двама се засмяха. Ричард им хвърли подозрителен поглед.
Калан стана сериозна.
— Това е вторият обяд, който проспиваш, Ричард.
— Да — добави Зед, — спа целия ден вчера. Как се чувстваш? Как е ръката ти?
— Добре съм. Благодаря ти за помощта, Зед. Благодаря и на двама ви. — Той раздвижи пръстите си, за да им покаже колко бързо се възстановява. — Чувствам ръката си много по-добре, само малко боде.
— Майка ми винаги казваше, че щом боде, значи се оправя.
Ричард й се озъби:
— И моята казваше същото. — Той загреба късче домат и една гъба с лъжицата си и опита супата. — Вкусна е точно като моята — каза й сърдечно.
Тя седеше с кръстосани крака и го гледаше, подпряла глава на изправената си върху масата ръка, свита в лакътя. Усмихна му се съучастнически.
— Зед се изрази по-различно.
Ричард хвърли укорителен поглед на приятеля си, който се правеше, че не го забелязва, и разсеяно гледаше небето.
— Така ли? Ще трябва да му го напомня, когато следващия път ме помоли да му сготвя зеленчукова супа.
— Честно да ти кажа — каза тя тихо, но не чак толкова, че Зед да не чуе, — от това, което видях досега, си вадя заключение, че той би ял и изпражнения, стига някой друг да му ги приготви.
— Виждам, че си започнала да го опознаваш — засмя се Ричард.
— Слушай какво ще ти кажа, Ричард — обади се старецът, като насочи към него кокалестия си пръст, очевидно решен да не падне по гръб. — Тя и от изпражнението може да направи нещо вкусно. Ще е добре да вземеш малко уроци от нея.
Ричард отчупи парче хляб и го потопи в супата. Знаеше, че Зед пуска шеги, за да уталожи напрежението, което почувства още със сядането на масата — това беше начин да прекарат времето, докато той привърши с обяда си. Калан му беше дала дума, че ще изчака Ричард сам да помоли Зед за помощ; и очевидно бе спазила обещанието си. А за Зед беше нормално да се прави на невинен и незнаещ, изчаквайки другият пръв да зададе въпрос и по този начин да се ориентира с каква информация разполага събеседникът му. Този път обаче Ричард нямаше да му позволи играта да върви по неговите правила. Този път нещата бяха различни.
— Въпреки всичко има едно нещо, заради което не мога да й се доверя — гласът на Зед стана мрачен, заплашителен.
Ричард замръзна, дъвчейки. Преглътна и изчака, без да се осмелява да погледне към който и да е от тях.
— Тя не обича сирене! Мисля, че никога не бих могъл да имам доверие на някой, който не обича сирене. Това не е нормално!
Ричард се отпусна. Зед просто си играеше с нервите му, както сам обичаше да се изразява. Старият му приятел очевидно обичаше да го изненадва в гръб, изпитваше удоволствие от това. Погледът на Ричард се прокрадна към Зед, който си седеше с най-невинна усмивка на лицето. Без да ще, Ричард също се усмихна. Докато той се наслаждаваше на супата, Зед гризеше парче сирене в подкрепа на становището си. Калан гризеше парче хляб, за да изрази своето. Хлябът беше вкусен. Привършвайки обяда си, Ричард реши, че е време да сменят тона на разговора и да се върнат към работата си.
— Какво става с четворката, която очакваме? Някаква следа?
— Не. Аз се притеснявах, но Зед разбра по облаците, че вероятно са се сблъскали с някакъв проблем, тъй като не се виждат никакви.
Той погледна косо Зед.
— Вярно ли е?
— Вярно като крастава жаба, — Зед използваше този израз. когато Ричард беше малък, за да го спечели на своя страна с майтап, да му покаже, че винаги може да разчита на стареца, че каквото и да се случи, Ричард няма да бъде излъган от него. Ричард се замисли с какъв ли „проблем“ би могла да „се сблъска“ една четворка.
За добро или лошо беше успял да смени тона на разговора. Чувстваше нетърпението на Калан той да повдигне въпроса, у Зед също се усещаше някаква припряност. Калан се обърна отново към масата и в очакване отпусна ръце в скута си. Ричард се притесняваше, че ако не успее да изложи нещата ясно, тя може да направи онова, за което е дошла тук, и тогава той нямаше да може да промени нищо.
Привърши с яденето и бутна встрани паницата си, като същевременно вдигна поглед към Зед. Веселостта на приятеля му беше се изпарила, но иначе с нищо не издаваше мислите си. Просто чакаше. Ричард трябваше да започне, а започнеше ли веднъж, връщане назад нямаше.
— Зед, приятелю, нуждаем се от помощта ти, за да попречим на Мрачния Рал.
— Зная. Искате да ви помогна да намерите великия магьосник.
— Не, няма да се наложи. Аз вече го намерих — Ричард почувства въпросителния поглед на Калан върху себе си, но продължи да гледа Зед. — Ти си великият магьосник.
Калан се надигна от пейката. Без да сваля поглед от Зед, Ричард се протегна под масата и я дръпна за ръката, принуждавайки я да седне на мястото си. Лицето на Зед все още не показваше чувствата му. Гласът му дойде до тях равен и тих.
— И какво те накара да стигнеш до този извод, Ричард?
Ричард пое дълбоко въздух, след това бавно го издиша, докато поставяше ръцете си на масата, сплитайки пръсти. Сведе поглед и заговори.
— Когато Калан за първи път ми разказа историята на трите земи, тя спомена, че съветът с действията си направил така, че смъртта на жената и дъщерята на магьосника, които били убити от четворка, се оказала напразна и тогава магьосникът избрал за съвета най-тежкото наказание — оставил ги да страдат от последиците на собствените си действия. Това ми прозвуча като нещо, което би направил ти, но още не бях сигурен; трябваше да намеря начин да се убедя в предположението си. Когато ти за първи път видя Калан и се ядоса, че тя е дошла тук от Средната земя, ти казах, че е била нападната от четворка. Погледнах очите ти. По тях разбрах, че съм бил прав. Единствено човек, преживял загуба като твоята, може да има такъв поглед. Когато разбра това, ти промени отношението си към нея. Напълно. Единствено човек, който на гърба си е изпитал подобен ужас, може да прояви подобно съпричастие. Но все още не се доверявах напълно на интуицията си. Изчаквах.
Той погледна към Зед и задържа погледа му в своя, докато говореше.
— Най-голяма грешка допусна, когато каза на Калан, че тук е в безопасност. Ти не би излъгал, особено когато се отнася до нещо подобно. Още повече ти знаеш какво представлява четворката. Как може един старец да осигури безопасността на Калан тук, защитавайки я от четворка, ако не може да борави с магия? Обикновен старец не би могъл, но един стар магьосник — да. Следващата четворка не се вижда никъде, ти сам го каза; били се сблъскали с някакъв проблем. Мисля, че проблемът, с който са се сблъскали, би могъл да бъде единствено магия. Ти сам го каза. Винаги правиш така.
Гласът на Ричард стана по-предпазлив.
— Винаги съм се досещал по всякакви мънички знаци, че си повече от онова, за което се представяш, че си специален човек. Винаги е било чест за мен да съм ти приятел. И като твой приятел зная, че ще направиш всичко, всичко, което е необходимо, за да ми помогнеш, ако животът ми е в опасност, също както и аз бих направил всичко за теб. Вярвам ти с цената на живота си, който сега е в твои ръце.
Ричард не обичаше подобен начин на изразяване, но животът на всички тях беше в опасност. Нямаше време за игрички.
Зед сложи ръце на масата и се наведе напред:
— Никога не съм бил по-горд с теб, Ричард. — По очите му личеше, че наистина го мисли. — Справи се чудесно. — Той стана и заобиколи масата. Когато и Ричард стана, те се прегърнаха. — И в същото време никога не ми е било по-тъжно за теб — Зед го прегърна по-силно и го задържа така още миг. — Седни. Ще се върна веднага. Имам нещо за теб. И двамата седнете и ме почакайте.
Той раздигна масата; след това събра чиниите и закрачи към къщата. Калан го проследи с поглед, изглеждаше притеснена. Ричард предполагаше, че ще бъде щастлива, когато намери магьосника, но вместо това, сега тя му изглеждаше по-изплашена отвсякога. Нещата се развиваха не така, както той очакваше.
Когато Зед се появи отново, той носеше със себе си нещо продълговато. Калан скочи на крака. Ричард разбра, че нещото в ръката му е ножница на меч. Калан се изпречи на пътя му, преди той да стигне до масата, сграбчвайки полите на робата му.
— Не прави това, Зед — гласът й беше отчаян.
— Не аз избирам.
— Моля те, Зед, недей, избери някой друг, не Ричард…
Зед я сряза.
— Калан! Бях те предупредил за това. Казах ти; той сам избира себе си. Избера ли някой, който не е истинският, всички ще умрем. Ако знаеш друг начин… нека го чуем!
Той я избута встрани, приближи се до масата и застана срещу Ричард, като стовари меча пред него. Ричард подскочи. Вдигна поглед от меча към пламналите очи на Зед, който се навеждаше над масата.
— Това ти принадлежи — каза магьосникът. Калан им обърна гръб.
Погледът на Ричард се спря върху меча. Сребърната ножница блестеше със златните си орнаменти, украсяващи я с линии и фигури. Два стоманени предпазителя величествено и могъщо тръгваха в двете посоки. Изящна сребърна нишка се виеше около дръжката, втъкана в сребърната инкрустация, златна нишка изписваше думата Истина. Това, помисли си Ричард, е меч, достоен за крале. По-красиво оръжие не бе виждал никога през живота си.
Той бавно се изправи на крака. Зед вдигна ножницата за острата част, поднасяйки дръжката й към Ричард.
— Извади го.
Като в транс Ричард обви пръсти около дръжката и извади меча, при което острието издаде звънтящ металически звук, който увисна във въздуха. Ричард никога не беше чувал меч да издава подобен звук. Ръката му стисна здраво дръжката и той почувства с китката и пръстите си как релефната нишка, изписваща думата Истина и от двете страни на дръжката се впи почти болезнено в плътта му. За негова голяма изненада, мечът пасна идеално в ръката му. Тежестта му също беше най-подходящата за Ричард. Той почувства как една част от него става съвършено цяла.
Някъде дълбоко в себе си усети как гневът му започва да се надига, извикан на живот и търсещ към какво да се насочи. Изведнъж се сети за зъба под ризата си.
С нарастването на гнева Ричард почувства как мечът го зарежда с все по-голяма сила: беше като огледален образ на собствения му гняв. Винаги бе смятал чувствата си за независими, цялостни. Сега сякаш събуди отражението си в огледалото. Гледката го ужаси. Гневът му се подхранваше от силата на меча и обратното — яростта на меча се подхранваше от собствения му гняв. Двете паралелни сили преминаха през тялото му. Като че самият той беше безпомощен зрител, случайно присъстващ на събитията. Усещането беше ужасяващо и в същото време изкусително, граничещо с чувството, че си нарушил нещо. Едновременно се страхуваше от гнева си и беше привлечен от онова, което той изкусително му обещаваше. Обърканите му чувства се втурнаха бясно през него, вкопчиха се в гнева му и се възвисиха с него. Ричард се опита да се овладее. Беше на ръба на паниката. На ръба да се откаже.
Зедикус Зу’л Зорандер отметна глава назад и разтвори ръце. Провикна се към небето:
— Предупреждение към всички живи и мъртви! Търсачът е определен!
Гръмотевица, разтърсваща земята, разсече синьото небе и се насочи към границата.
Калан падна на колене пред Ричард с наведена глава и ръце на гърба.
— Посвещавам живота си в защита на Търсача.
Зед също коленичи до нея с наведена глава.
— Посвещавам живота си в защита на Търсача.
Ричард стоеше, стиснал в ръка Меча на истината, объркан, с широко отворени очи.
— Зед — прошепна той, — в името на всичко добро, какво е това Търсач?