Даниъл Силва
Пратеникът (9)

9. Йерусалим

В осем вечерта на следващия ден Габриел пристигна на улица „Наркис“. Колата на Шамрон бе паркирана до тротоара, а неговият бодигард Рами стоеше на пост на алеята пред номер 16. Горе Габриел завари всички лампи да светят, а Ари седеше до кухненската маса и пиеше кафе.

— Как влезе?

— В случай че си забравил, това беше безопасен апартамент на Службата. В интендантството разполагат с ключове.

— Да, обаче аз смених ключалките през лятото.

— Наистина ли?

— Май ще трябва да ги сменям отново.

— Не си прави труда.

Габриел отвори прозореца, за да проветри стаята от пушека. Шест фаса лежаха като гилзи в една кафена чинийка. Шамрон беше тук от доста време.

— Как е във Венеция?

— Там е чудесно, но следващия път, когато влезеш с взлом в моя апартамент, прояви възпитание и не пуши. — Алон взе чинийката и изсипа фасовете в кофата за боклук. — Какво е толкова спешно, че не може да почака до утре сутринта?

— Друга саудитска връзка с атентата във Ватикана.

Габриел вдигна поглед към Шамрон.

— Кой е?

— Ибрахим ал Бана.

— Египетският духовник? Защо ли не съм изненадан.

Габриел седна до масата.

— Преди две вечери шефът на централата ни в Кайро се е срещнал тайно с един от нашите най-важни информатори в египетските служби „Мухабарат“. Изглежда, професор Ибрахим ал Бана има дългогодишна борческа традиция в рода си. По-големият му брат е бил член на „Мюсюлманско братство“ и близък съратник на Айман ал Зауахири — втория човек в Ал Кайда. Негов племенник е заминал за Ирак да се сражава срещу американците и е убит при обсадата на Фалуджа. Както става ясно, сред египетските ислямски бойци се слушат касети с проповедите на имама.

— Много жалко, че нашият приятел от „Мухабарат“ не е казал на Ватикана истината за Ал Бана. Седемстотин души щяха да са живи… и в купола на базиликата „Свети Петър“ нямаше да зее дупка.

— Египтяните знаели и още нещо за професор Ал Бана — рече Шамрон. — През по-голямата част от осемдесетте и деветдесетте години, когато проблемът с ислямския фундаментализъм избухна в Египет, професорът е получавал редовно пари в брой и инструкции от саудитец, който се представял за служител на Международната ислямска организация за освобождение — една от главните саудитски благотворителни организации. Този мъж се е представял като Халил, но египетското разузнаване е узнало истинското му име: Ахмед бен Шафик. Обаче още по-интересна е професията на Бен Шафик по онова време.

— Бил е от ГРД — подхвърли Габриел.

— Точно така.

ГРД, или Генерална разузнавателна дирекция, беше името на саудитската разузнавателна служба.

— Какво знаем за него?

— Допреди четири години Бен Шафик е бил шеф на тайно подразделение на ГРД с кодовото име Група 205, отговорна за създаването и поддържането на връзките между Саудитска Арабия и ислямските бойни групи в целия Близък изток. Египет е бил една от първостепенните цели на Група 205, заедно с Афганистан естествено.

— Какво е значението на номера?

— Това е бил вътрешният номер на кабинета на Бен Шафик в щабквартирата на ГРД.

— Какво се е случило преди четири години?

— Бен Шафик и неговите агенти предоставяха оръжие и пари на терористите от „Хамас“ и „Ислямски джихад“. Един палестински информатор ни каза за операцията и ние съобщихме на американците. Американският президент показа нашите доказателства на краля и му оказа натиск да закрие Група 205. Това се случи шест месеца след атентата на 11 септември и кралят нямаше друг избор, освен да отстъпи пред исканията на президента, за огромен потрес на Бен Шафик и другите хардлайнери в кралството. Група 205 бе разформирована, а Бен Шафик — изгонен от ГРД.

— Отишъл е от другата страна на барикадата?

— Питаш ме дали е станал терорист? Отговорът е, че не знаем. Това, което знаем обаче, е, че ислямската войнственост е в кръвта му. Дядо му е бил водач на Ихван — Обществото на ислямските братя, създадено от Ибн Сауд в началото на XIX век в Нажд.

Габриел познаваше добре Ихван. В много отношения те бяха прототипът и духовният предшественик на съвременните ислямски бойни групи.

— Къде другаде е действал Бен Шафик, когато е бил с Група 205?

— В Афганистан, Пакистан, Йордания, Ливан, Алжир. Дори подозираме, че е бил и на Западния бряг.

— Значи е възможно да си имаме работа с някого, който има терористични контакти, като се започне от Ал Кайда и се стигне до „Хамас“ и „Мюсюлманско братство“ в Египет. Ако Бен Шафик е минал от другата страна на барикадата, ние сме изправени пред кошмарен сценарий — перфектния терористичен „мозък“.

— Открихме и още интересни неща в нашите архиви — каза Шамрон. — Преди две години получихме доклади за един саудитец, който обикалял бежанските лагери в Южен Ливан за набиране на опитни бойци. Според докладите, той се е представял като Халил.

— Същото име, което Бен Шафик е използвал в Кайро.

— За съжаление, не можахме да го проследим. Честно казано, ако се добирахме до всеки богат саудитец, който се опитва да създаде армия, за да води джихад, нямаше да можем да свършим нищо друго. Като теглим чертата, както се казва, сме валат.

— Какво още имаме за Бен Шафик?

— Опасявам се, съвсем малко.

— А снимка?

Шамрон поклати отрицателно глава.

— Както можеш да предположиш, той си пада срамежлив.

— Трябва да споделим тази информация, Ари. Италианците трябва да знаят, че може би има саудитска връзка. Американците също.

— Знам — отвърна мрачно Шамрон. За него идеята да сподели трудно придобити сведения беше като ерес, особено когато няма да спечели нищо в замяна. — Свикнал съм да бъда синьо-бял — допълни той, намеквайки за цветовете на националния флаг на Израел. — Това беше нашето мото. Нашата ценностна система. Ние сами си вършехме работата. Не сме молили други за помощ и не сме помагали на други да решават проблемите си.

— Светът се промени, Ари.

— Може би не съм роден за такъв свят. Когато се борехме срещу ООП и „Черният септември“, си беше чиста Нютонова физика. Наблюдавай ги, подслушвай ги, определи числеността на тяхната организация, елиминирай нейните ръководители. Сега се борим срещу „движение“ — рак, който е обхванал всички жизненоважни органи в тялото. Това е като да се опитваш да хванеш мъгла върху стъкло. Старите правила са неприложими. Синьото и бялото вече не са достатъчни. Обаче ще ти кажа едно нещо. Това няма да се приеме добре във Вашингтон. Саудитците имат много приятели там.

— Причина за това са парите — каза Габриел. — Ала американците трябва да узнаят истината за техния най-добър приятел в Арабския свят.

— Те знаят истината. Просто не искат да я приемат. Американците са наясно, че в много отношения саудитците са източникът на ислямския тероризъм, че те посяха семената, напояваха ги с петродолари и ги торяха с уахабитска омраза и пропаганда. Те явно са доволни да живеят с това, сякаш вдъхновеният от саудитците тероризъм е просто малък преразход за всяка цистерна с бензин. Това, което не разбират, е, че тероризмът никога не може да бъде победен, ако не се стигне до извора: Рияд и Ал Сауд.

— Още една причина да споделим с тях сведенията, свързващи ГРД и Ал Сауд с атентата във Ватикана.

— Радвам се, че мислиш така, защото ти бе избран да отидеш във Вашингтон и да им съобщиш какво знаем.

— Кога тръгвам?

— Утре сутринта.

Шамрон погледна разсеяно през прозореца и за втори път попита Габриел за пътуването му до Венеция.

— Примамиха ме там под фалшив претекст — отвърна Алон. — Обаче се радвам, че отидох.

— Кой те измами?

Габриел му каза. Усмивката, която се появи на лицето на Ари, го накара да се зачуди дали и той не е замесен в тази операция.

— Тя ще дойде ли тук?

— Прекарахме заедно само един ден — отговори Алон. — Нямаше време да правим никакви планове.

— Не ми се вярва — рече предпазливо Шамрон. — Със сигурност не възнамеряваш да се върнеш във Венеция. Забрави ли, че се ангажира да поемеш ръководството на „Специални операции“?

— Не, не съм забравил.

— Впрочем твоето назначение ще се извърши официално, когато се върнеш от Вашингтон.

— Броя часовете дотогава.

Шамрон огледа апартамента.

— Призна ли на Киара, че махна всичките й мебели?

— Тя знае, че трябваше да извърша някои промени, за да го пригодя за ателие.

— Никак няма да се зарадва — подхвърли Ари. — Бих дал всичко, за да видя лицето й, когато влезе тук за първи път.

* * *

Шамрон остана още един час, за да получи отчет от Габриел за атентата във Ватикана. В девет и петнайсет Алон го изпрати до колата и остана за малко на тротоара, докато габаритите на автомобила изчезнаха зад ъгъла. После се качи обратно в апартамента си, подреди кухнята, угаси лампата и отиде в спалнята. Точно тогава жилищната сграда се разтресе от мощна експлозия. Както всички израелци, той се бе научил да преценява пораженията от бомбените атентати по броя на сирените. Колкото повече сирени, толкова повече линейки. Колкото повече линейки, толкова повече убити и ранени. Чу една сирена, после втора, трета. „Не са твърде много“ — помисли си Габриел. После включи телевизора и зачака първите новини, но петнайсет минути след експлозията не бе спомената и дума за нея. Разтревожен, вдигна слушалката и набра номера на телефона в колата на Шамрон. Никой не отговори.