Даниъл Силва
Пратеникът (36)

36. Цуг, Швейцария

Двама от агентите на Навот успяха да се придвижат на юг през италианската граница, преди лошото време да блокира планинските проходи. Другите двама отидоха на изток, в Австрия. Самият Навот се присъедини, към Моше и замина за Париж, за да осигури безопасността на Хана Вайнберг. Габриел отведе Сара на частната писта извън Цуг. Докато шофираше към нея, седяха като любовници — той я беше прегърнал с една ръка през раменете, а тя бе притиснала мокрото си лице към шията му. В четири и половина самолетът излетя и се изгуби в облаците. Картър и Габриел не бяха на борда му.

— Добре, Габриел, слушам те.

— Сара е видяла Бен Шафик в Цюрих. Той й е казал, че планира нов атентат във Ватикана.

Картър изруга тихо под носа си.

— Вашият президент днес е на посещение в Рим, нали?

— Така е.

— По кое време трябва да е във Ватикана?

— По обяд.

Алон погледна часовника си.

— От Цюрих за Рим има полети на всеки кръгъл час. Ако побързаме, можем да се качим на самолета в седем.

— Карай — каза Картър.

Габриел запали колата и потегли към Цюрих. Ейдриън се обади в щаба на ЦРУ и поиска да го свържат с началника на американските тайни служби.

* * *

През първите трийсет минути от пътуването им Картър не спря да говори по телефона. Когато светлините на Цюрих изплуваха от мъглата в северния край на езерото, той приключи разговора и се обърна към Алон:

— Сара ще кацне във военновъздушната база Рамщайн след по-малко от час. Там ще я отведат в една американска военна болница, за да й направят обстоен преглед.

— Какво каза твоят лекар?

— Че състоянието й е такова, каквото може да се очаква. Охлузвания и натъртвания по лицето. Леко мозъчно сътресение. Рана на лявото око. Вътрешни натъртвания в областта на корема. Две пукнати ребра. Два счупени пръста на краката. Чудя се защо са постъпили така с нея.

— Влачили са я надолу по стълбите към мазето.

— А, и хипотермията. Предполагам, че я е получила в резултат от пътуването й в багажника. Така или иначе нещата можеха да бъдат много по-лоши.

— Погрижи се някой от твоите хора да е постоянно с нея — каза Габриел. — Последното нещо, от което имаме нужда в този момент, е Сара да издаде по невнимание тайните ни на лекарите в Рамщайн.

— Няма страшно, Габриел. Тя е в добри ръце.

— Каза, че е проговорила.

— Естествено, че е проговорила. По дяволите, и аз щях да проговоря!

— Трябваше да видиш онази стая.

— Да си призная, радвам се, че не я видях. Подобни работи не са по вкуса ми. Понякога си давам сметка, че копнея за добрите стари дни на Студената война, когато мъченията и кръвта не бяха част от работата ми. — Той погледна към Алон. — Предполагам обаче, че те винаги са били част от твоята. Така ли е?

Габриел не му отговори.

— Тя им е казала всичко, за да спечели време. Въпросът е дали Мохамед е успял да докладва някаква част от тази информация на шефовете си, преди да пристигнем.

— Взе ли бележника му?

Алон потупа горния джоб на коженото си яке.

— Ще разпитаме Сара, щом се възстанови.

— Може да не помни всичко, което им е казала. Била е дрогирана.

Продължиха да пътуват в мълчание. Въпреки ранния час, уличният трафик бе натоварен от колите на отиващите на работа хора. Трудолюбиви швейцарски бизнесмени — помисли си Габриел. И се запита колко ли от тях работят за компании, които са свързани по някакъв начин с риядската „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева.

— Мислиш ли, че ще ме пуснат да се кача на този самолет, Ейдриън?

— Густав ме увери, че заминаването ни ще е безпроблемно.

— За теб може би, но аз имам доста колоритно минало в Цюрих.

— Ти имаш колоритно минало навсякъде. Не се тревожи, Габриел. Ще те пуснат на самолета.

— Сигурен ли си, че приятелят ти Густав ще потули нещата?

— Да потули кое? — Картър се усмихна уморено. — Докато разговаряме с теб, към Ури пътува наш екип от чистачи. Густав ще охранява вилата, докато пристигнат. А после… — Сви рамене. — После ще бъде, все едно нищо не се е случило.

— Какво ще правиш с труповете?

— Разполагаме с тайни гробища в Източна Европа. Ще получат подобаващо погребение — повече от това, което заслужават. А някой ден, когато тази безкрайна война все пак свърши, може да кажем къде са заровени костите им на някои от техните роднини. — Картър поглади мустаците си. — И вие имате, нали?

— Какво да имаме?

— Тайно гробище? Някъде там в Йорданската долина?

Габриел го изгледа продължително в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо.

— Колко са труповете, Габриел? Помниш ли?

— Разбира се, че помня.

— Колко са тогава? Екипът трябва да знае къде да ги търси.

Алон му каза. Два в джипа. Два на поляната пред хижата. Един до прозореца на първия етаж. Още един до прозореца на втория етаж. Два в преддверието. Два в подножието на стълбището. И Мохамед.

— Единайсет души — отбеляза Картър. — Ще се сдобием с имената им. Ще открием кои са били и какво са планирали. Но мисля, че за момента може със сигурност да приемем, че тази нощ сте ликвидирали важно бойно звено, както и човек от изключително значение за операцията на Бен Шафик.

— Да, но не пипнахме този, когото искахме.

— Нещо ми подсказва, че ще го откриете.

— Поне двама от тях бяха европейци, а Узи е чул единия да говори на швейцарски немски.

— Опасявам се, че ще бъдат погребани заедно с мюсюлманските си събратя. Предполагам, че и те самите биха пожелали да стане така. — Картър погледна часовника си. — Не можеш ли да караш по-бързо?

— Карам почти с осемдесет, Ейдриън. Каква част от истината каза на тайните служби?

— Казах им, че разполагаме с обезпокоително достоверно доказателство, че силите на глобалния джихад планират да извършат атентат срещу президента по време на посещението му във Ватикана днес следобед. И наблегнах особено на думите „обезпокоително достоверно доказателство“. Тайните служби разбраха съобщението съвсем ясно и недвусмислено, така че се надявам да ми осигурят кратка среща с президента по-късно тази сутрин. Той е отседнал в резиденцията на посланика.

— Може да размисли и да отложи визитата си.

— Няма — рече Картър. — В момента Ватиканът е най-яркият символ в света на заплахата от ислямския тероризъм. Така че президентът няма да пропусне своя шанс да подсили мисията си на тази сцена.

— Лукези ще го смъмри.

— Той е подготвен — каза Ейдриън. — За всеки случай тайните служби вече преговарят с италианците да променят плановете за пътуването на президента. Оказа се, че са обмисляли това още преди да получат обаждането ми. В Рим цари истински хаос. Очакват по улиците днес да има два милиона души.

— И как смятат да го вкарат във Ватикана?

— Колоната от автомобили на гостуващите държавни глави обикновено влиза в Светия престол през портата „Санта Анна“, после продължава по Виа Белведере до вътрешния двор на „Сан Дамазо“. Там ги посреща командирът на швейцарската гвардия и ги ескортира до Апостолическия дворец. Телохранителите на държавните глави са принудени да останат долу в двора. Такъв е протоколът във Ватикана. Президентът продължава нагоре сам, охраняван единствено от гвардейците. Обаче ще ти издам една малка тайна. Тайните служби винаги внедряват двама-трима свои хора в официалната група — хубави момчета католици, които искат да се срещнат с негово Светейшество.

— И какви промени готвите?

— Президентът ще пристигне във Ватикана с хеликоптер и ще се приземи на папската хеликоптерна площадка.

— Но тя се намира в далечния западен ъгъл, точно срещу стената. Ако някой чака в засада на Виале Ватикано с друг гранатомет…

— Тайните служби казват, че ще обезопасят района.

— И колко хубави момчета католици ще внедрите в официалната делегация на президента?

— Повече от обичайното. — Картър погледна отново часовника си. — Може би единият от нас трябва да влезе в летището няколко минути след другия. Лангли ни е запазил отделни места в самолета.

— Срамуваш ли се от мен, Ейдриън?

— Всъщност никога не съм се гордял повече с теб. Ти и момчетата ти проявихте изключителна смелост, като отидохте в хижата.

— Нямахме друг избор, Ейдриън. Никога нямаме.

Картър затвори очи за момент.

— Знаеш ли, Бен Шафик може просто да се е перчел или да е блъфирал поради някаква причина.

— Защо му е да блъфира? Той възнамеряваше да я убие.