Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Пратеникът

ИК „Хермес“, Пловдив, 2008

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978-954-26-0661-1

История

  1. — Добавяне

Благодарности

Този роман, както и предишните книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъдат написани без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Няколко служители на израелското и американското разузнаване също ми съдействаха при написването му, но по очевидни причини не мога да им благодаря поименно. Жан Бекър, известна на многобройните си почитатели като „центърът на вселената“, при това не без основание, ми отвори много врати. Стиловият ми редактор, Джейн Хърман, ме спаси от много затруднения. Луис Тоскано направи безброй подобрения на ръкописа, същото може да се каже и за моята доверена приятелка и литературен агент Естер Нюберг от Ай Си Ем, Ню Йорк. Консултирах се със стотици книги, статии и уебсайтове, които са твърде много, за да ги цитирам тук, но не мога да пропусна да спомена невероятната начетеност на Дор Голд, Лоран Муравек, Джералд Познър и Дерек Фел, чийто анализ на последните дни на Винсент ван Гог в Овер ме вдъхнови да измисля „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“. Мисля, че е излишно да казвам, че този роман нямаше да бъде възможен без подкрепата на забележителния екип от професионалисти в „Пътнам“: Айвън Хелд, Мерилин Дъксуърт и особено на моя редактор Нийл Найрън.

Ние сме благословени с много приятели, които в различни критични моменти през изминалата в писане година ми осигуриха така нужната перспектива, както и много смях, особено Бетси И Андрю Лек, Елза Уолш и Боб Удуърд, Майкъл и Лесли Сабурин, Андрю и Маргарита Пати. Съпругата ми — Джейми Гангъл, беше мой довереник и умело редактира първите ми чернови, в това число и някои, които не харесвах. Джейми виждаше същността на историята дори когато тя ми се изплъзваше. Без нейните грижи, подкрепа и отдаденост този роман може би нямаше да съществува.

Край