Даниъл Силва
Пратеникът (21)

21. Лондон

Донесението против Андрю Малоун пристигна в централния офис на „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева следващия четвъртък, в десет часа и двайсет и две минути. Беше адресирано до господин Абдул Азиз ал Бакари и бе доставено от моторизиран куриер с униформата на местна куриерска служба. Подател беше госпожица Ребека Гудхарт, Ърлс Корт, Лондон, но проверката на служителите от охраната на Ей Ей Би установи, че госпожица Гудхарт е просто псевдоним на анонимен доносник. Като не откриха доказателство за наличието на радиоактивен, биологичен или експлозивен материал, чиновниците препратиха пакета в кабинета на Вазир бен Талал. Там той остана до късния петъчен следобед, когато Бен Талал се върна в Женева от еднодневно пътуване до Рияд.

Той трябваше да се занимае с други, по-спешни дела и така едва към осем часа вечерта стигна до отварянето на плика. Бен Талал веднага съжали за забавянето, защото твърденията бяха от доста сериозно естество. В не по-малко от девет случая, според госпожица Гудхарт, Андрю Малоун беше вземал пари на ръка, нарушавайки своя договор за работа с Абдул Азиз ал Бакари. Твърденията бяха подкрепени с доказателства, включително квитанции за банкови депозити, факсове и лични имейли, взети от домашния компютър на Малоун. Бен Талал незабавно се обади в имението край Женевското езеро на своя началник и в девет часа вечерта вече поставяше документите на бюрото на вбесения Зизи ал Бакари.

Същата вечер, в единайсет часа лондонско време, Бен Талал позвъни в жилището на Малоун в Найтсбридж и му нареди да дойде в Женева с първия възможен полет. Когато Андрю възрази, че има по-рано поет ангажимент и че е уикенд, за бога, Бен Талал му даде ясно да разбере, че присъствието му е задължително и неявяването му ще се счита за голяма обида. Разговорът бе записан от екипа невиоти и веднага бе препратен на Габриел в безопасната къща в Съри, както и обаждането с доста треперлив глас на Малоун до „Бритиш Еъруейс“ десет минути по-късно, за да си резервира билет за полета за Женева в осем и половина сутринта.

Ели Лавон си направи резервация за същия полет. При пристигането им в Женева двамата мъже бяха посрещнати от две напълно различни коли: Малоун — от черен мерцедес S-класа, каран от един от шофьорите на Зизи, а Лавон — от опръскан с кал опел, шофиран от един куриер от женевската централа на Службата. Ели нареди на бодела да даде голяма преднина на мерцедеса. В резултат на това те пристигнаха до имението на Зизи няколко минути след Андрю. Намериха усамотено място за паркиране по-надолу по улицата, но не им се наложи да чакат дълго, защото след двайсет минути Малоун излезе от къщата с по-бледо лице от обикновено.

Той се отправи директно към летището и си купи билет за най-ранния полет за Лондон, който беше в пет часа следобед. Лавон направи същото. На Хийтроу двамата мъже поеха по различни пътища: Ели се отправи към Съри, а Андрю — към Найтсбридж, където информира жена си, че ако не намери четири милиона паунда във възможно най-кратък срок, Зизи ал Бакари лично ще го хвърли от най-високия мост.

Беше събота вечер. До следващата сряда за Габриел и останалата част от екипа му бе ясно, че Зизи си търси нов ексклузивен художествен консултант. Беше ясно също, че вече си е набелязал конкретен човек, защото Сара Банкрофт — заместник-директор на „Ишърууд Файн Артс“ на Мейсънс Ярд, Сейнт Джеймс — беше поставена под наблюдение.

* * *

Тя започна да мисли за тях като за приятели. Те пътуваха с нея в метрото. Разхождаха се в Мейсънс Ярд и се шляеха по Дюк Стрийт. Следваха я на обяд и всяка вечер един от тях я чакаше в ресторант „Грийнс“, когато тя се отбиваше на бара за едно бързо питие с Оливър и момчетата. Отидоха с нея на един търг в „Сотби“ и я наблюдаваха, докато преглеждаше внимателно скучните картини в аукционната зала на „Хъл“. Дори я съпроводиха в дългото пътуване до Девън, където трябваше да ласкае един скучен дребен аристократ, за да го убеди да се раздели с прекрасната венецианска картина „Мадоната с младенеца“, която Ишърууд желаеше от години. „Зизи идва за теб — беше й казал Габриел в кратък телефонен разговор в понеделник следобед. Въпрос е само на време. Не се притеснявай, ако вещите ти са малко не на място, когато се прибереш вкъщи, довечера. Тази сутрин Шаруки влезе с взлом в апартамента ти и го претърси“.

На следващия ден пристигна първият подарък — диамантен часовник „Хари Уинстън“. Към луксозно опакованата кутийка бе прикрепена написана на ръка бележка: Благодаря ви за намирането на Маргьорит. Вечно признателен — Зизи. Обиците от „Булгари“ дойдоха на следващия ден. Двуредното перлено колие „Микимото“ — на по-следващия. Златната плетена гривна от „Тифани“ — в четвъртък вечерта, точно когато се приготвяше да си тръгне от работа. Тя я сложи на дясната си китка и отиде до „Грийнс“, където Оливър се опита недодялано да я сваля.

— Някой друг път — отвърна тя, като го целуна по бузата, — но не и тази вечер. Бъди добър, Оливър, и ме изпрати до метрото.

Вечерите бяха най-трудни за нея. Вече нямаше пътувания до безопасната къща в Съри. Що се отнася до Сара, къщата в Съри не съществуваше. Откри, че всички от екипа страшно й липсват. Те бяха семейство — шумно, свадливо, какофонично, любещо семейство, онова семейство, което тя никога не бе имала. Единственото, което й бе останало от него сега, бяха редките потайни обаждания на Габриел и светлината в апартамента на отсрещната страна на улицата. Светлината на Йоси, но скоро щеше да загуби и него. Понякога през нощта, когато бе самотна и уплашена, й се искаше да им бе казала да си намерят друга. Понякога си мислеше и за клетия Джулиан и се чудеше как ли ще се справи без нея.

* * *

Последният пакет пристигна в три часа следващия следобед. Беше доставен лично от куриер, облечен с костюм и вратовръзка. В него имаше написана на ръка бележка и самолетен билет. Сара отвори обложката на билета и погледна дестинацията. Десет секунди по-късно телефонът на бюрото й иззвъня.

— „Ишърууд Файн Артс“, Сара е на телефона.

— Добър ден, Сара.

Беше Зизи.

— Здравейте, господин Ал Бакари. Как сте, сър?

— Ще знам това след минута. Получихте ли поканата и самолетния билет?

— Получих ги, сър, както и обиците. И часовника. И перлите. И гривната.

— Гривната най-много ми харесва.

— И на мен, сър, но подаръците бяха напълно ненужни. Поканата — също. Съжалявам, но не мога да я приема.

— Обиждате ме, Сара.

— Нямам такова намерение, сър. Колкото и да искам да прекарам няколко дни на слънце, опасявам се, че не мога да замина ей така изведнъж.

— Не е изведнъж. Ако погледнете внимателно билета, ще видите, че разполагате с три дни до заминаването ви.

— Не мога да излетя и след три дни. Имам работа в галерията.

— Сигурен съм, че Джулиан може да мине няколко дни без вас. Току-що му спечелихте доста пари.

— Вярно е.

— Е, какво ще кажете, Сара? Ще дойдете ли?

— Опасявам се, че отговорът ми е „не“, сър.

— Би трябвало да знаете едно нещо за мен, Сара. А то е, че никога не приемам отказ.

— Просто не мисля, че е уместно, сър.

— Уместно? Мисля, че погрешно сте изтълкували моите мотиви.

— А какви са те, сър?

— Бих искал да дойдете да работите за мен.

— Като каква, сър?

— Никога не обсъждам подобни въпроси по телефона, Сара. Ще дойдете ли?

Тя изчака да минат десет секунди, после му отговори.

— Чудесно — каза той. — Един от хората ми ще ви придружи. Ще ви вземе от апартамента ви в осем часа сутринта в понеделник.

— Напълно способна съм да пътувам сама, господин Ал Бакари.

— Сигурен съм, че е така, но ще бъде по-лесно, ако някой от моите охранители дойде с вас. Ще се видим в понеделник вечер.

След тези думи Зизи затвори. Докато връщаше слушалката на мястото й, тя си даде сметка, че той не я попита за адреса й.

* * *

Габриел разваляше ателието си в безопасната къща в Съри, когато Лавон се качи, трополейки по стълбището като носеше разпечатка на съобщението, което току-що пристигна от екипа невиоти в Мейсънс Ярд.

— Зизи направи своя ход — каза той и му подаде разпечатката. — Иска да я види веднага.

Габриел прочете съобщението, после вдигна поглед към Ели.

— Мамка му! — прошепна той. — Ще ни трябва кораб.

* * *

На вечеря пиха шампанско, за да го отпразнуват, като бяха поставени прибори и за Сара — единствения член на екипа, който не можеше да се присъедини към тях. На следващата сутрин Лавон закара Габриел до летище Хийтроу и в четири и половина следобед той вече се наслаждаваше на гледката на залеза от безопасния апартамент на ЦРУ на Колинс Авеню в Маями Бийч. Ейдриън Картър носеше свободен памучен панталон, памучен пуловер и евтини мокасини на бос крак. Той подаде на Габриел чаша лимонада и снимката на много голяма яхта.

— Нарича се „Слънчевата балерина“ — каза Ейдриън. — Това е луксозна моторна яхта, дълга двайсет и два метра и половина. Сигурен съм, че ти и екипът ти ще се чувствате повече от удобно на нея.

— Откъде я взехте?

— Преди няколко години я конфискувахме от панамския наркобос Карлос Кастильо. Сега господин Кастильо пребивава във федералния затвор в Оклахома и ние използваме яхтата му, за да вършим богоугодното дело тук, на Карибите.

— Колко пъти е използвана?

— Пет-шест пъти от Отдела за борба с наркотиците и два пъти от нас.

Габриел върна снимката на Картър.

— Дискредитирана е — каза той. — Не можеш ли да ми намериш нещо с чист произход?

— Ние сменихме името и регистрацията й няколко пъти. Няма начин Зизи или някой от неговите главорези да успее да я проследи до нас.

Габриел въздъхна.

— Къде е сега?

— В пристанището на остров Фишър — отвърна Картър, сочейки на юг. — Точно сега я товарят с провизии. Тази нощ екипаж на ЦРУ тръгва от Лангли.

— Добър опит — каза Габриел, — но ще използвам свой собствен екипаж.

— Ти?

— Ние имаме военен флот, Ейдриън. И то много добър. Имам екипаж, който чака в готовност в Хайфа. И кажи на момчетата си да махнат подслушвателните ви устройства. Иначе ще го направим заради тях и „Слънчевата балерина“ няма да изглежда много добре, когато ви я върнем.

— Вече сме се погрижили за това — каза Картър. — Как планираш да доведеш екипа си тук?

— Надявах се, че мой приятел от американското разузнаване ще ми протегне ръка за помощ.

— Какво ти трябва?

— Право за излитане и кацане.

— За колко време екипажът ти може да стигне от Хайфа до Лондон?

— Те могат да тръгнат още утре сутрин.

— Ще изпратя един от нашите самолети в Лондон тази вечер. Той ще вземе екипа ти и ще го докара тук. Ще кацнат в Хоумстед и ще минат без паспортна и митническа проверка. Можеш да отплаваш в неделя през нощта и да бъдеш при Зизи в понеделник следобед.

— Изглежда, сключихме сделката — каза Габриел. — Единственото, от което се нуждаем сега, е Ахмед бен Шафик.

— Той ще дойде — каза уверено Картър. — Единственият въпрос е дали твоето момиче ще е там, когато той се появи.

— Тя е нашето момиче, Ейдриън. Сара е на всички нас.