Майкъл Крайтън
Джурасик парк (53)

Контролът

Тим се изненада, когато видя, че големият екран в контролната зала примигва на равни интервали.

— Какво е станало? — попита Лекс.

Момчето забеляза, че доктор Грант се взира в екрана и колебливо посяга към клавиатурата.

— Не разбирам от компютри — каза той и поклати глава.

Но Тим вече беше седнал на стола и бързо докосваше екрана. На един от видеомониторите се виждаше как корабът все повече се приближава към Пунтаренас. Намираше се само на около двеста метра от дока. На друг монитор се виждаше стаята на Малкълм в хижата, където рапторите подаваха глави откъм тавана. По радиостанцията се чуваше злобното им ръмжене.

— Направи нещо, Тими — помоли Лекс.

Той натисна „SETGRIDS DNL“, макар че надписът примигваше.

Отговорът се появи на екрана:

ВНИМАНИЕ: ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОМАНДАТА СЕ ОТМЕНЯ

(СЛАБО СПОМАГАТЕЛНО ЗАХРАНВАНЕ)

— Какво значи това? — учуди се Тим.

Дженаро щракна с пръсти.

— Същото се случи и тази сутрин. Спомагателното захранване е слабо. Трябва да включиш главното захранване.

— Така ли?

Тим натисна „ELECTRICAL MAIN“.

Тим изпъшка.

— Какво правиш? — попита Грант.

Целият екран беше започнал да примигва. Тим натисна клавиша с надпис „MAIN“.

Нищо. Екранът продължаваше да примигва.

Момчето натисна „MAIN GRID P“. Прилошаваше му от страх.

ГЛАВНАТА СИЛОВА МРЕЖА НЕ Е ЗАДЕЙСТВАНА/

РАБОТИ САМО СПОМАГАТЕЛНОТО ЗАХРАНВАНЕ

Екранът продължаваше да примигва. Тим натисна „MAIN SET 1“.

ВКЛЮЧЕНО Е ГЛАВНОТО ЗАХРАНВАНЕ

Всички лампи в залата светнаха. Екраните на мониторите престанаха да мигат.

— Хей! Успя!

Тим натисна „RESET GRIDS“. Известно време екранът не отговори. Момчето погледна останалите монитори и после пак главния екран.

Грант каза нещо, но Тим не го чу, само долови напрежението в гласа му — гледаше го разтревожено.

Момчето усещаше как сърцето му се блъска като лудо в гърдите. Сестра му крещеше нещо. Тим не смееше да погледне пак видеомонитора. Чуваше как пречките на прозореца в хижата се огъват и рапторите ръмжат все по-силно. Чу и гласа на Малкълм: „Мили Боже…“

Той натисна на екрана „ХИЖА“.

ПОСОЧЕТЕ НОМЕРА НА МРЕЖАТА ЗА ВКЛЮЧВАНЕ

За един миг, който му се стори безкраен, детето не можа да си спомни кодовия номер, но после в съзнанието му изплува F4 и то го натисна.

ВКЛЮЧВАМ МРЕЖА НА ХИЖАТА F4

Видя на видеомонитора как избухват искри, които се посипват по пода на хотелската стая. После екранът внезапно побеля и изображението се изгуби.

— Какво направи! — извика Лекс, но в същия миг изображението отново се появи и те видяха рапторите, които, заклещени между пречките на прозореца, се гърчеха и пищяха сред водопада от искри, докато Мълдун и останалите се радваха, а по радиото гласовете им звучаха металически.

— Готово! — каза Грант и тупна Тим по гърба. — Браво! Успя!

Всички се бяха изправили и не можеха да си намерят място от радост, когато Лекс се обади:

— Ами какво ще правим с кораба?

— С кое?

— С кораба — повтори тя и посочи към екрана.

Сградите зад носа на кораба бяха много по-големи и се движеха надясно, докато корабът правеше ляв завой и се приближаваше към дока. Тим видя как хората от екипажа отиват към носа и се готвят да хвърлят въжетата.

Бързо се върна на стола и загледа главния екран.

След като внимателно прочете етикетите, реши, че и Телеком VBB, и Телеком RSD, изглежда, имат нещо общо с телефоните. Затова натисна на екрана „TELECOM RSD“.

ИМА 23 ЗАПИСАНИ ТЕЛЕФОННИ

ОБАЖДАНИЯ И/ИЛИ СЪОБЩЕНИЯ.

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГИ ПРОСЛУШАТЕ?

Тим натисна „НЕ“.

— Може би някое от тях е от кораба — каза Лекс. — Ами ако от него научиш телефонния номер!

Брат й не й обърна внимание.

ВЪВЕДЕТЕ ТЕЛЕФОННИЯ НОМЕР, КОЙТО ИСКАТЕ

ДА НАБЕРА, ИЛИ НАТИСНЕТЕ F7 ЗА ТЕЛЕФОННИЯ

УКАЗАТЕЛ

Тим натисна F7 и екранът внезапно се изпълни с безкраен списък от имена и цифри. Имената не бяха подредени по азбучен ред, затова мина доста време, докато момчето намери онова, което търсеше:

КОРАБ „АННА Б.“ (ФРЕДИ) 708–3902

Сега оставаше единствено да разбере как да набере номера. Натисна един ред клавиши в долната част на екрана:

СЕГА ЛИ ЩЕ НАБЕРЕТЕ ИЛИ ПО-КЪСНО?

Момчето натисна „СЕГА“.

СЪЖАЛЯВАМЕ, РАЗГОВОРЪТ НЕ

МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСЪЩЕСТВЕН

(ГРЕШКА ПРИ НАБИРАНЕТО — 598)

МОЛЯ, ОПИТАЙТЕ ПАК

Тим опита отново и този път чу как компютърът автоматично набира телефонния номер.

— Готово ли е? — попита Грант.

— Страхотен си, Тими — каза Лекс. — Но те вече пристигат.

На екрана се виждаше носът на кораба, почти долепен до дока на пристанището в Пунтаренас. Чуха пронизително изскърцване, а след миг се обади някакъв глас:

— Здравей, Джон, обажда се Фреди. Чуваш ли ме?

Тим вдигна слушалката на най-близкия до пулта телефон, но чу само сигнал „свободно“.

— Ало, Джон, обажда се Фреди. Край.

— Отговори му — извика Лекс.

Грант, Лекс и Дженаро започнаха да вдигат слушалките на всички телефони в залата, но чуваха само свободен сигнал. Накрая Тим забеляза един телефон, който беше монтиран отстрани на пулта, а до слушалката му примигваше някаква светлинка.

— Ало, контролна зала. Обажда се Фреди. Не ме ли чувате? Край.

Тим грабна слушалката.

— Ало, обажда се Тим Мърфи. Трябва незабавно да…

— Не чух добре, Джон, повтори.

— Не акостирайте! Чувате ли?

Настъпи тишина. После някакъв глас промърмори учудено:

— Изглежда, някакво хлапе си прави шеги.

— Не акостирайте! Върнете се на острова!

Сега гласовете се чуваха по-слабо и Тим не долавяше всичко.

— Не …за ли, че име… му е Мърфи?

— Не …ух добре — обади се друг глас.

Тим отчаяно погледна останалите. Дженаро посегна към слушалката.

— Нека опитам аз. Можеш ли да ми намериш името му?

Слушалката продължаваше да пука.

— …рно е някаква шега или …кой побъркан радиолюбител …ещо такова.

Тим натискаше различни клавиши. Сигурно имаше някакъв начин да разбере фамилията на Фреди и кой е той…

— Чувате ли ме? — извика Дженаро в слушалката. — Ако ме чувате, потвърдете. Край.

— Ей, малкият — отвърна провлачен глас отсреща, — не знаем кой си, но шегата ти никак не е забавна. Готвим се да акостираме и ни чака много работа. Затова или се представи като хората, или се разкарай от този канал.

Най-сетне на екрана се появи „ФАРЪЛ, ФРЕДЕРИК Д. (КАЛ.)“.

— Ще ви се представя, капитан Фаръл, и още как — извика Дженаро в слушалката. — Ако не обърнете кораба и не се върнете незабавно на острова, ще ви подведа под отговорност за нарушение на параграф 509 от Наредбата за движение в териториални води. В случай на неподчинение ще ви бъде отнето разрешителното и ви заплашва глоба от петдесет хиляди долара плюс пет години затвор. Добре ли ме чухте?

Отсреща мълчаха.

— Разбрахте ли, капитан Фаръл?

— Разбрах — тихо отвърна гласът. После някакъв друг глас извика: — Давай с кърмата напред.

Корабът започна да се отдалечава от дока.

Лекс изръкопляска. Тим се строполи в стола и избърса запотеното си чело.

— Каква е тази Наредба за движение в териториални води? — запита Грант.

— Дявол знае — отвърна Дженаро.

Всички доволно наблюдаваха екрана. Корабът все повече се отдалечаваше от брега.

— Е, най-трудното вече мина — въздъхна Дженаро.

— Най-трудното едва сега започва — поклати глава Грант.