Майкъл Крайтън
Джурасик парк (20)

Когато динозаврите господствали на земята

Събраха се в сградата за посетители — двуетажна, цялата от стъкло, укрепена с черен анодиран метал. Според Грант всичко в нея беше последна дума на техниката.

Влязоха в малък салон, където вниманието им бе привлечено от един робот на Tyrannosaurus rex, надвесен застрашително над входа на изложбена зала с надпис:

КОГАТО ДИНОЗАВРИТЕ ГОСПОДСТВАЛИ НА ЗЕМЯТА

По-нататък имаше и други витрини, озаглавени „КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИНОЗАВЪРЪТ?“ и „СВЕТЪТ ПРЕЗ МЕЗОЗОЙСКАТА ЕРА“. Но не всички експонати бяха завършени. По пода бяха пръснати множество жици и кабели. Дженаро се качи на сцената и заговори на Грант, Ели и Малкълм, а гласът му леко отекваше в залата.

Хамънд седеше по-назад с ръце, скръстени на гърдите.

— След малко ще разгледаме апаратурата — започна Дженаро. — Сигурен съм, че господин Хамънд и неговите хора ще ни покажат всичко в най-добра светлина. Преди да тръгнем, ще ви напомня защо сме тук и какъв е проблемът, който трябва да реша, преди да напуснем острова. Всъщност, както вече сте разбрали, на този остров с методите на генното инженерство са създадени динозаври. Те се движат свободно из острова в почти естествена среда и представляват туристическа атракция. Паркът още не е открит за посетители, но и това ще стане след около година. Въпросът ми към вас е много прост. Безопасен ли е този остров? Безопасен ли е за бъдещите посетители и съществува ли риск динозаврите да го напуснат?

Дженаро угаси светлините в залата.

— Искам да спра вниманието ви на два факта. Най-напред, доктор Грант е класифицирал неизвестен досега динозавър, намерен по крайбрежието на Коста Рика. Видял е само рентгенова снимка на парче от животното. Намерено е през юли тази година, след като на някакъв плаж ухапало момиченце от САЩ. По-късно доктор Грант може да ви даде допълнителни обяснения. Самото парче от динозавъра се намира в една лаборатория в Ню Йорк и аз помолих да ни го изпратят, за да го разгледаме веднага. А междувременно ще ви съобщя още един факт. В Коста Рика има превъзходно медицинско обслужване, властите разполагат с всякакви данни за здравето на населението. От началото на март са получени множество сведения за гущери, които хапят заспали пеленачета, а също и възрастни хора, потънали в дълбок сън. Сведения за такива ухапвания са постъпвали от почти всички крайбрежни села между Исмалоя и Пунтаренас. След края на март вече няма данни за ухапвания. Все пак искам да ви покажа следната диаграма, която получих от Здравното министерство в Сан Хосе и която отразява смъртността при новородените в градовете по западния бряг преди няколко месеца.

— Бих искал да насоча вниманието ви към две особености в тази диаграма — продължи Дженаро. — Първо, през януари и февруари смъртността при новородените е ниска, покачва се през март, а през април отново е ниска. Но от май нататък е все висока чак до юли, месеца, когато е ухапано детето на туристите от САЩ. Здравното министерство смята, че нещо влияе върху смъртността при новородените, ала лекарите в крайбрежните села не съобщават какво. Втората особеност е странното й покачване на всеки две седмици, което, изглежда, предполага някаква периодичност. — Дженаро включи осветлението и продължи: — Е, това са данните, които бих искал да ми обясните. А сега имали някакви…

— Мисля, че можем да си спестим усилията — обади се Малкълм. — Веднага ще ви го обясня.

— Наистина ли? — учуди се Дженаро.

— Да — потвърди Малкълм. — Преди всичко, някои от животните по всяка вероятност са избягали от острова.

— Дрън-дрън — изръмжа отзад Хамънд.

— И второ, диаграмата от Здравното министерство почти със сигурност няма нищо общо с избягалите животни.

— Защо мислите така? — попита Грант.

— Сигурно забелязвате, че на нея се редуват по-високи и по-ниски пикове — каза Малкълм. — Това е характерно за много сложни системи. Да вземем за пример вода, която капе от чешмата. Ако завъртите крана съвсем леко, от чешмата постоянно ще капят малки капки, кап-кап-кап. Но ако отворите крана още малко, така че да се получи леко завихряне на струята, тогава ще се редуват малки и големи капки. Ето така… Кап-кап… Кап-кап… Турбуленцията предизвиква промени — това е характерно за нея. И за разпространението на всяка нова болест в даден район ще получите графика, подобна на тази, с променящи се стойности.

— Но защо казвате, че причината не е в избягалите динозаври? — попита Грант.

— Защото зависимостта е нелинейна — каза Малкълм — и за да се получи, е необходимо да има стотици избягали динозаври. А аз не мисля, че избягалите динозаври са стотици. Затова изводът е, че колебанията, които виждате на диаграмата, са причинени от нещо друго, например от нов вид грип.

— И все пак мислите, че има избягали динозаври? — попита Дженаро.

— Най-вероятно, да.

— Защо?

— Заради онова, което се опитвате да направите тук. Вижте сега, този остров представлява опит да се възпроизведе една естествена среда от миналото. Да се създаде един изолиран свят, в който свободно да бродят изчезнали животни. Прав ли съм?

— Да.

— Но според мен подобна задача е неосъществима. От гледна точка на математиката това е толкова очевидно, че няма нужда да се изчислява. Все едно да ви попитам дали, ако имате доход от един милион долара, трябва да плащате данъци. Няма нужда да вадите калкулатора. Вие просто знаете, че трябва да платите данък. По същия начин на мен ми е повече от ясно, че човек не е способен нито така да копира природата, нито пък да се надява, че може да я изолира.

— Защо да не може? Нали все пак има зоологически градини…

— Зоологическите градини не възпроизвеждат природата — възрази Малкълм. — Нека сме наясно. Зоологическите градини използват природата каквато е и я променят съвсем малко, за да направят места, където да пазят животните. Но дори и тези дребни изменения често се оказват неуспешни. Животните непрекъснато бягат. Този парк обаче не е създаден по образец на зоологическа градина. Неговата цел е далеч по-амбициозна. Опитът по-скоро прилича на построяването на космическа станция на Земята.

— Не ви разбирам — поклати глава Дженаро.

— Всъщност е много просто. Като изключим въздуха, който се движи свободно, всичко в парка би трябвало да бъде изолирано. Нищо не влиза и нищо не излиза от него. Тукашните животни не бива да влизат в допир с големите екосистеми на Земята. Те не бива в никакъв случай да избягат.

— И никога не са бягали — изсумтя Хамънд.

— Подобна изолация е невъзможна — уморено каза Малкълм. — Тя е просто неосъществима.

— Възможна е. И действа безотказно през цялото време.

— Моля да ме извините — рече Малкълм, — но вие не знаете какво говорите.

— Нахален млад негодник! — избухна Хамънд, след което стана и напусна залата.

— Господа, господа… — опита се да ги успокои Дженаро.

— Съжалявам — обади се Малкълм, — но казах самата истина. Онова, което ние наричаме „природа“, всъщност е сложна система, далеч по-чувствителна, отколкото ни се иска да приемем. Създаваме опростен образ на природата и после го разваляме. Не съм специалист по околната среда, но трябва да проумеете това, което не искате да разберете. Колко пъти трябва да се обяснява важността на проблема? Колко още доказателства искате? Строим Асуанския язовир и твърдим, че той ще вдъхне нов живот на земята. Вместо това язовирът съсипва плодородната делта на Нил, предизвиква масово нахлуване на паразити и опропастява египетската икономика. Строим…

— Извинете — прекъсна го Дженаро, — но май чувам хеликоптера. Сигурно пристига екземплярът, който доктор Грант трябва да разгледа.

Той излезе от залата и другите го последваха.

Застанал в подножието на планината, Дженаро се опитваше да надвика шума на хеликоптера, а вените по шията му се издуваха от напрежение.

— Какво сте направили? Кого сте поканили?

— Спокойно — каза му Хамънд.

— По дяволите, да не сте луд? — изкрещя Дженаро.

— Виж какво — започна Хамънд, като се поизпъчи, — май трябва да си изясним някои неща…

— Не — отсече Дженаро. — Вие трябва да си изясните нещо. Не сме дошли тук да се забавляваме. Това не е обикновен излет в края на седмицата…

— Островът е мой — прекъсна го Хамънд — и мога да каня когото си искам.

— Дошли сме да направим сериозно проучване на острова, защото инвеститорите ви се опасяват, че нещата са оставени на самотек. Смятаме, че мястото е опасно и…

— Няма да забраниш този проект, Доналд…

— Ако се наложи, ще го направя…

— Островът е съвсем безопасен — рече Хамънд, — пък онзи проклет математик нека си приказва каквото иска…

— Не е…

— Аз ще ти докажа, че е безопасен…

— Аз пък искам незабавно да ги качите на хеликоптера — каза Дженаро.

— Невъзможно — отсече Хамънд и посочи облаците. — Отлетя.

И наистина шумът на моторите вече заглъхваше.

— По дяволите! — беснееше Дженаро. — Не разбирате ли, че това е излишен риск…

— Хайде, хайде — прекъсна го Хамънд. — После ще говорим. Не искам да разстройвам децата.

Грант се обърна и видя, че Ед Реджис води надолу по хълма две деца. Едното беше очилато момче на около единайсет години, а другото — седем-осемгодишно момиченце с бейзболна шапка, под която се подаваха руси кичури, и бейзболна ръкавица, метната през рамо. Двете деца пъргаво се спуснаха по пътеката от площадката за приземяване и се спряха на известно разстояние от Дженаро и Хамънд.

— Божичко! — съвсем тихо въздъхна Дженаро.

— Хайде, по-спокойно — рече Хамънд. — Родителите им се развеждат и искам да ги поразсея през уикенда.

Момичето помаха нерешително с ръка.

— Здрасти, дядо. Пристигнахме.