Майкъл Крайтън
Джурасик парк (15)

Летището

Луис Доджсън влезе в кафенето на сградата за заминаващи на летището в Сан Франсиско и бързо се огледа. Неговият човек вече беше там и го чакаше на бара. Доджсън седна до него и остави куфарчето на пода между двамата.

— Закъсняваш, приятелче — каза онзи и огледа със смях сламената шапка на главата на Доджсън. — Това пък какво е, дегизировка ли?

— За всеки случай — отвърна Доджсън, потискайки яда си.

От половин година търпеше този тип, който с всяка следваща среща ставаше все по-противен и безочлив. Но Доджсън нямаше друг избор — и двамата много добре знаеха на какво залагат.

Биоинженеринговата ДНК беше буквално най-ценното вещество в света. Една-единствена микроскопична бактерия, невидима с просто око, но съдържаща гени на стрептокиназа, ензим, предизвикващ сърдечна криза, или на „лед-минус“, вещество, предпазващо земеделските култури от замръзване, можеше да струва пет милиарда долара, ако се намереше подходящ клиент. И този житейски факт беше създал един нов особен свят на индустриален шпионаж. Доджсън нямаше равен в това отношение. През 1987 година беше убедил някаква недоволна генетичка да напусне компанията „Ситъс“ и да постъпи в „Биосин“, като изнесе пет вида бактерии. Жената само капнала по капка от всеки препарат върху ноктите на едната си ръка и спокойно си излязла.

Но с „ИнДжен“ не бе толкова просто. Доджсън не искаше само бактерийна ДНК. Той искаше замразени ембриони и знаеше, че „ИнДжен“ съхранява своите при най-строги мерки за сигурност. За да се сдобие с тях, трябваше да открие служител на „ИнДжен“, който да има достъп до ембрионите, да е готов да ги открадне и да е в състояние да се справи с охраната. Такъв човек не се намираше лесно.

В началото на годината най-после откри служител в „ИнДжен“, готов да изпълни задачата. Макар че той нямаше достъп до генетичния материал, Доджсън поддържаше връзка с него. Срещаха се всеки месец в заведението на Карлос и Чарли в Силикон Вали и Доджсън му вършеше дребни услуги. Ето че сега „ИнДжен“ канеше на острова консултанти и съдружници. Доджсън отдавна чакаше този момент, защото неговият човек щеше да има достъп до ембрионите.

— Да не протакаме — каза човекът. — Имам десет минути до полета.

— Искаш да повторим плана ли? — попита Доджсън.

— По дяволите, не, доктор Доджсън — рече мъжът. — Искам да видя скапаните пари.

Доджсън щракна ключалката на куфарчето и го отвори едва-едва. Човекът небрежно погледна вътре.

— Всичките ли са?

— Само половината. Седемстотин и петдесет хиляди долара.

— Чудесно. — Мъжът се извърна и отпи от кафето си. — Чудесно, доктор Доджсън.

Доджсън бързо затвори куфарчето.

— Това е за всичките петнайсет вида, нали така?

— Да. Петнайсет вида замразени ембриони. А как ще ги пренеса?

Доджсън му подаде голям флакон с пяна за бръснене „Жилет“.

— В това ли?

— Да.

— Има вероятност да ми проверят багажа…

— Натисни бутона — каза Доджсън.

Човекът го натисна и дланта му се покри с бяла пяна.

— Не е лошо — рече той и избърса пяната в ръба на чинийката. — И то никак.

— Флаконът е малко по-тежък от обичайното, това е всичко.

От две денонощия хората на Доджсън не бяха правили нищо друго, освен да майсторят този флакон. Той бързо му обясни как действа.

— Колко охладителен газ има вътре?

— Ще стигне за трийсет и шест часа. Дотогава ембрионите трябва да са в Сан Хосе.

— Зависи от вашия човек с лодката — каза другият. — По-добре е да се погрижиш на борда да има фризер.

— Ще го направя — обеща Доджсън.

— Дай пак да поговорим за цената…

— Условията са същите — каза Доджсън. — Петдесет хиляди при получаването на всеки ембрион. Ако са жизнеспособни, още по петдесет хиляди за всеки.

— Добре. Само гледай в петък вечер лодката да ме чака на източното пристанище. Не на северното, където акостират големите кораби, а на източното. То е малко помощно пристанище. Разбра ли?

— Разбрах — отвърна Доджсън. — Кога ще бъдеш в Сан Хосе?

— Сигурно в неделя — каза оня и стана.

Доджсън явно бе притеснен.

— Сигурен ли си, че знаеш как да боравиш…

— Зная — потвърди мъжът. — Не се безпокой.

— И още нещо — продължи Доджсън. — Имаме информация, че на острова се поддържа постоянна радиовръзка със седалището на „ИнДжен“ в Калифорния, така че…

— Виж какво, взел съм мерки — каза човекът. — Само се успокой и приготви парите. Искам да получа всичко в неделя сутрин на летището в Сан Хосе, в брой.

— Ще те чакам там — рече Доджсън. — Не се тревожи.