Майкъл Крайтън
Джурасик парк (25)

Обиколката

— Оттук, моля, минете оттук — подкани ги Ед Реджис.

До него стоеше някаква жена — тя им раздаде тропически шлемове, на които пишеше „Юрски парк“ и беше нарисуван малък син динозавър.

От подземния гараж, разположен под сградата за посетители, излязоха два автомобила марка „Тойота“, които се движеха съвсем безшумно и бяха без шофьори. Когато колите спряха пред групата, двама чернокожи, облечени в екипи за сафари, отвориха вратите и поканиха гостите да се качат.

— От двама до четирима души във всяка кола, моля, от двама до четирима души — повтаряше някакъв записан глас.

— Деца под десетгодишна възраст трябва да пътуват с придружител. От двама до четирима души, моля…

Тим видя, че Грант, Сатлър и Малкълм се качват в първия автомобил заедно с адвоката Дженаро. После хвърли поглед към Лекс, която удряше с юмрук ръкавицата си. Тим посочи първата кола и запита:

— Мога ли да отида с тях?

— Боя се, че имат да обсъждат някои неща — каза Ед Реджис. — Някои технически подробности.

— Но аз се интересувам от техника — настоя Тим. — Предпочитам да отида с тях.

— Ще чуваш разговора им — успокои го Реджис. — Между колите има радиовръзка.

Пред тях спря втората кола. Тим и Лекс се качиха, Ед Реджис ги последва.

— Това са електрически автомобили — обясни Реджис. — Направляват се от кабел, монтиран по трасето.

Тим беше доволен, че е седнал на предната седалка, защото на таблото бяха монтирани два компютърни екрана и кутия, която му заприлича на CD-ROM — компактдисково устройство, управлявано от компютър. Видя също портативна радиостанция и някакъв радиопредавател. На покрива имаше две антени, а в жабката — чифт странни очила с изпъкнали стъкла.

Чернокожите затвориха вратите на автомобила и той потегли с тихо бръмчене. Пред тях се виждаше другата кола с тримата учени и Дженаро, които оживено разговаряха и ръкомахаха.

— Да чуем за какво става дума — каза Ед Реджис и включи радиовръзката.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите тук! — чу се ядосаният глас на Дженаро.

— Много добре знам защо съм тук — отвърна Малкълм.

— Тук сте, за да ме съветвате, а не да ми задавате гатанки. Притежавам пет процента от компанията и съм длъжен да се уверя, че Хамънд разумно си гледа работата. А вие сте дошли тук…

Ед Реджис натисна копчето на радиовръзката и каза:

— В съответствие с екологичната политика на нашия парк тези леки електрически автомобили са изработени специално за нас от фирмата „Тойота“ в Осака. Надяваме се, че в бъдеще ще се минава с кола направо между животните, както е в африканските резервати, но засега се отпуснете и се насладете на обиколката с автоматично управление. — Той се поколеба. — А, между другото, оттук чуваме разговора ви.

— По дяволите — ядоса се Дженаро. — Човек не може спокойно да говори. Не съм молил тези проклети деца да идват…

Ед Реджис се усмихна любезно и натисна копчето.

— Да започваме с представлението, искате ли?

Чуха тържествена музика от тромпети и на екраните в колите просветна надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЮРСКИЯ ПАРК“. После звучен мъжки глас каза: „Добре дошли в Юрския парк. Навлизате в изгубения свят на праисторическото минало, свят на огромни същества, отдавна изчезнали от лицето на Земята, които имате преимуществото да видите за пръв път.“

— Това е Ричард Кайли — каза Ед Реджис. — Както виждате, не сме жалили средствата.

Колите минаха през горичка от ниски палми с дебели стволове. Ричард Кайли продължи: „Най-напред обърнете внимание на забележителната растителност около вас. Дърветата вляво и вдясно от пътя се наричат сагови палми, праисторическите предшественици на днешните палми. Саговите палми били любима храна на динозаврите. Виждате също bennettitaleans и гинко. В света на динозаврите имало и някои съвременни растения, например борове, ели и блатни кипариси. Ще ги видите по-нататък.“

Автомобилите бавно напредваха сред зеленината. Тим забеляза, че оградите и подпорните стени са покрити с растителност, за да се създаде впечатление, че се движат сред истинска джунгла.

„За нас светът на динозаврите — продължи гласът на Ричард Кайли — е свят на огромни тревопасни, които бродят из безкрайните блатисти гори през периодите юра и креда, преди сто милиона години. Но повечето динозаври не са били толкова големи, както си представят хората. Най-малките са били колкото домашна котка, а средно големите — горе-долу, колкото пони. Най-напред ще отидем при едно от тези средно големи животни, което се нарича хипсилофодонт. Ако погледнете наляво, ще видите няколко от тях.“

Всички обърнаха глави наляво.

Автомобилите спряха на ниско възвишение, откъдето през процеп в зеленината се откриваше гледка на изток. Пътниците видяха горист склон, който се спускаше към поляна, покрита с жълта трева, висока около метър. Но не се виждаха динозаври.

— Къде са? — попита Лекс.

Тим погледна таблото. Лампичките на предавателя примигнаха и компактдисковото устройство забръмча. Очевидно дискът бе установил връзка с някаква автоматична система. Момчето предположи, че сензорите, които проследяват движението на животните, контролират и екраните в колите. Сега на тях се виждаха изображения на хипсилофодонти с данни за тях.

„В света на динозаврите хипсилофодонтите са нещо като газели — продължи гласът. — Малки и бързи животни, които някога са бродели къде ли не из планетата: Англия, Централна Азия и Северна Америка. Според нас са били толкова многобройни, защото в сравнение с другите животни по онова време са имали по-добре развити челюсти и зъби. Всъщност «хипсилофодонт» означава «зъб с остри ръбове», което се дължи на особеността на зъбите им да се острят сами. Ще ги видите на поляната, която е точно пред вас, или може би по клоните на дърветата.“

— По дърветата ли? — учуди се Лекс. — Динозаври по дърветата?

Тим внимателно огледа дърветата с бинокъл.

— Вдясно — каза той. — По средата на онзи, големия ствол…

На един от клоните под шарената сянка бе застинало тъмнозелено животно горе-долу колкото песоглавец. Приличаше на гущер, изправен на задни крака. Поддържаше равновесие с дългата си увиснала опашка.

— Това е отниелия — поясни Тим.

„Малките животни, които виждате, са наречени отниелии — каза гласът, — в чест на Отниел Марш от Йейл, изследовател на динозаври, живял през миналия век.“

Тим забеляза още две животни на същото дърво, но на по-високи клони. Бяха приблизително със същата големина. Нито едно не помръдваше.

— Колко досадно — каза Лекс. — Защо не правят нищо?

„Най-голямото стадо хипсилофодонти се намира в тревистата равна местност под вас — продължи гласът. — Ще ги накараме да се покажат, като пуснем запис на любовния им зов.“ От един от високоговорителите край оградата се чу протяжен носов звук, който приличаше на крякането на гъска. От гъстата трева вляво се подадоха една след друга шест глави на хипсилофодонти. Ефектът беше комичен и Тим се засмя. Главите изчезнаха. Високоговорителят повтори същия зов и главите пак се показаха над тревата — по абсолютно същия начин, една след друга. Точното повторение на действията им беше удивително.

„Хипсилофодонтите не са особено умни животни — обясни гласът. — Притежават ум, кажи-речи, колкото кравата.“

Главите им бяха матовозелени, изпъстрени с тъмнокафяви и черни точици, които продължаваха надолу по източените шии. Съдейки по размерите на главата, Тим реши, че тялото им сигурно е дълго около метър и двайсет, колкото на елен.

Някои от хипсилофодонтите дъвчеха, енергично мърдайки челюсти. Един от тях вдигна горния си крайник с пет пръста и се почеса по главата. Жестът придаде на животното тъжен и дълбокомислен вид.

„Ако забележите животните да се чешат, значи имат кожно заболяване — каза гласът. — Нашите специалисти по ветеринарна медицина смятат, че то се дължи на гъбички или е някаква алергична реакция. Още не са установили със сигурност. Все пак това са първите динозаври в историята, които биват проучвани живи.“

Електрическият двигател на колата забръмча и се чу триене в предавателния механизъм. Стреснати от необичайния шум, хипсилофодонтите подскочиха високо във въздуха и се стрелнаха над избуялата трева като кенгура. Сега Тим успя да види целите им тела с масивни задни крака и дълги опашки. С няколко подскока те се изгубиха сред тревите.

„След като видяхме тези чудесни тревопасни, ще продължим нататък към други, по-големи динозаври. Всъщност значително по-големи.“

Автомобилите продължиха на юг през Юрския парк.