Майкъл Крайтън
Джурасик парк (42)

Контролът

Мълдун и Дженаро влязоха в контролната зала и в същия миг Арнолд плесна с ръце.

— Спипах го тоя мърльо!

— Какво има? — попита Дженаро.

Арнолд посочи екрана:

Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}

Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}

if Link(Vg1,Vg2) set Lim(Vg1,Vg2) return

if Link(Vg2,Vg1) set Lim(Vg2,Vg1) return

→on whte_rbt.obj link set security (Vg1), perimeter (Vg2)

limitDat.1 = maxBits (%22) to {limit .04} set on

limitDat.2 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}

→on finLobj call link.sst {security, perimeter} set to on

→on finLobj set link.sst {security, perimeter} restore

→on fmi.obj delete line rf whte_rbt.obj fini.obj

Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}

Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}

limitDat.4 = maxBits (%33) to {limit .04} set on

limitDat.5 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}

— Ето — доволно каза Арнолд.

— Какво е това? — попита Дженаро, загледан в екрана.

— Най-сетне намерих командата за възстановяване на първоначалния код. Командата, която се нарича „fini.obj“, връща в изходно състояние свързаните параметри, а именно оградата и захранването.

— Чудесно — зарадва се Мълдун.

— Но тази команда прави и друго — поясни Арнолд. — Впоследствие изтрива редовете от кода, които се отнасят до нея. Унищожава всички доказателства, че някога я е имало. Много хитро!

— Не разбирам много от компютри — поклати глава Дженаро.

Все пак разбираше достатъчно, че да знае за какво става дума, когато една компания, занимаваща се с високи технологии, се връща към първоначалния код. Това означаваше, че има огромни проблеми.

— Добре, гледайте — каза Арнолд и въведе командата:

FINI.OBJ

Екранът примигна и веднага се промени.

Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}

Vg2 = GetHandl {dat.it!} tempCall {itm.temp}

if Link(Vg1,Vg2) set Lim(Vg1,Vg2) return

if Link(Vg2,Vg1) set Lim(Vg2,Vg1) return

limitDat.1 = maxBits (%22) to {limit .04} set on

limitDat.2 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}

Vg1 = GetHandl {dat.dt} tempCall {itm.temp}

Vg2 = GetHandl {dat.itl} tempCall {itm.temp}

limitDat.4 = maxBits (% 33) to {limit .04} set on

limitDat.5 = setzero, setfive, 0 {limit .2-var(dzh)}

— Вижте! — възкликна Мълдун и посочи прозорците.

Големите кварцови прожектори засветиха из целия парк. Всички се приближиха към прозорците и впериха поглед навън.

— Страхотно! — зарадва се Арнолд.

— Значи ли това, че действат и оградите с електричество? — попита Дженаро.

— Бас държа, че е така — рече Арнолд. — Нужни са няколко секунди да се достигне пълната мощност, защото оградите са с дължина осемдесет километра, а генераторът трябва да зареди и кондензаторите. Но след половин минута всичко ще работи.

Арнолд посочи прозрачната карта на парка. От електростанцията излизаха яркочервени линии, които се извиваха като змии из целия парк и показваха движението на електричеството по оградите.

— А сензорите за движение? — попита Дженаро.

— И те. Ще заработят след няколко минути, когато компютърът приключи с преброяването. Но всичко вече е в действие — каза Арнолд. — Девет и половина е, а ние се справихме с повредите и паркът функционира нормално.

 

 

Грант отвори очи. През решетките на входа струеше яркосиня светлина. Кварцова светлина. Захранването беше възстановено! Все още замаян от съня, той погледна часовника си. Беше едва девет и половина. Беше спал само няколко минути. Реши да поспи още съвсем малко, после да излезе на поляната, да застане пред някой от сензорите за движение и да махне с ръка, за да ги задейства. От контролната зала щяха да го забележат, щяха да изпратят кола да прибере него и децата, той щеше да каже на Арнолд да върне на острова товарния кораб и всички щяха да прекарат нощта в леглата си, в луксозната хижа за посетители.

Веднага щеше да се заеме с това. Само няколко минути.

Прозя се и пак затвори очи.

 

 

— Не е чак толкова страшно — каза Арнолд в контролната зала, загледан в светещата карта. — В целия парк има само три прекъсвания. Дори по-малко, отколкото се надявах.

— Какви прекъсвания? — попита Дженаро.

— Оградата автоматично прекъсва онези участъци, в които има късо съединение — обясни той. — Ето тук, при главния път, виждате най-големия участък.

— Там тиранозавърът е съборил оградата — каза Мълдун.

— Точно така. Ето още един тук, в единайсети сектор, при склада в зоната на зауроподите.

— Защо е прекъснат този участък? — поинтересува се Дженаро.

— Знам ли! — отвърна Арнолд. — Вероятно е повреден от бурята или от паднало дърво. Третото прекъсване е ето там, точно до реката. Не знаем причината и за него.

Докато гледаше картата, Дженаро забеляза, че тя става все по-подробна и се изпълва със зелени точици и номера.

— Какво е това?

— Животните. Сензорите за движение отново са се задействали и компютърът започва да открива местоположението на всички животни в парка. А също и на другите движещи се обекти.

— Имате предвид Грант и децата — рече Дженаро, вторачен в картата.

— Да. Пренастроихме компютъра да търси повече от четиристотин обекта. Така че ако те се движат някъде из парка — каза Арнолд, — сензорите ще ги засекат като допълнителни животни. — Той внимателно огледа картата. — Но засега не виждам животни в повече.

— А защо преброяването трае толкова дълго? — полюбопитства Дженаро.

— Сигурно разбирате, господин Дженаро — обясни Арнолд, — че освен динозаврите в парка се движат и много други обекти. Клонки, разлюлени от вятъра, прелитащи птици, какво ли не. Налага се компютърът да елиминира тези допълнителни движения, а това може би ще трае… А, ето! Преброяването приключи.

— Не виждате ли децата? — попита Дженаро.

Арнолд се завъртя на стола и пак погледна картата.

— Не — каза той, — в момента на картата няма допълнителни обекти. Компютърът е регистрирал всички обекти, отбелязани на нея, като динозаври. Може би са се покатерили на някое дърво или са се скрили някъде, където не можем да ги видим. Още е рано да се притесняваме. Няколко животни също не са се показали, например големият рекс. Сигурно е заспал и не се движи. Възможно е и хората да спят. Още нищо не се знае.

— Да се залавяме за работа! — решително каза Мълдун. — Трябва да поправим оградите и да върнем животните по местата им. Според компютъра пет животни са напуснали своите зони. Ще събера ремонтната група и ще тръгнем веднага.

Арнолд се обърна към Дженаро.

— Вероятно искате да видите как е Малкълм. Кажете на доктор Хардинг, че Мълдун ще има нужда от него след около час, за да ръководи прибирането на животните. Аз пък ще уведомя господин Хамънд, че скоро положението ще бъде овладяно напълно.

 

 

Дженаро мина през външната желязна врата и влезе през главния вход в хижата за сафари. Видя Ели Сатлър, която идваше по коридора, понесла няколко пешкира и тенджера с гореща вода.

— В другия край има кухня — каза тя. — Оттам взимаме вряла вода за превръзките.

— Как е той? — запита Дженаро.

— Неочаквано добре — отвърна тя.

Дженаро тръгна след Ели към стаята на Малкълм и се сепна, когато отвътре дочу смях. Математикът лежеше по гръб на леглото, а Хардинг му поставяше система.

— И тогава другият рекъл: „Право да ти кажа, не ми харесва, Бил. Започнах пак да използвам тоалетна хартия!“ Хардинг също се разсмя.

— Не е лош, нали? — усмихна се Малкълм. — А, господин Дженаро, дошли сте да ме видите. Сега вече знаете какви са последствията от опитите ми да оправя положението.

Дженаро предпазливо пристъпи в стаята.

— Това настроение се дължи на големите дози морфин — поясни Хардинг.

— Не бяха достатъчно големи, уверявам ви — каза Малкълм. — Божичко, нямате представа колко е стиснат с наркотичните средства. Намериха ли останалите?

— Не, още не — отвърна Дженаро. — Но се радвам, че вие сте добре.

— А как иначе — отвърна Малкълм, — със счупена кост и отворена рана на крака, която по всяка вероятност е инфектирана и започва доста силно да намирисва. Но винаги съм казвал, ако нямаш чувство за хумор…

— Спомняте ли си какво се случи? — усмихнато попита Дженаро.

— То оставаше и да не помня — възкликна Малкълм. — Нима допускате, че ще забравите, ако ви ухапе тиранозавър рекс? Ще го помните цял живот, уверявам ви. Макар че в моя случай това няма да продължи дълго… да, спомням си.

Малкълм описа как е избягал под дъжда от автомобила и как го е преследвал тиранозавърът.

— Сам си бях виновен. Беше много близо, но аз бях изпаднал в паника. Накрая той ме сграбчи между челюстите си и ме вдигна във въздуха.

— Как така ви сграбчи? — учуди се Дженаро.

— За тялото — отвърна Малкълм и повдигна ризата си. От рамото до пъпа му минаваше широк полукръг прободни рани, оставени от зъбите на динозавъра. — Вдигна ме между челюстите си, разтърси ме ужасно силно и ме хвърли на земята. А на мен ми нямаше нищо… Бях ужасѐн, естествено, но иначе бях добре, докато не ме просна на земята. При падането си счупих крака. И все пак ухапването не беше чак толкова страшно. — Той въздъхна.

— Повечето едри месоядни животни нямат много силни челюсти — обясни Хардинг. — Истинската им сила е в мускулатурата на врата. Челюстите само придържат жертвата, докато вратът се извива и я разкъсва. Но тъй като доктор Малкълм е дребна плячка, динозавърът просто го е разтърсил и го е подхвърлил.

— Точно така — потвърди Малкълм. — Иначе едва ли щях да оживея. Само че онова едро приятелче не изгаряше от желание да ме убива. Честно казано, останах с впечатление, че не е особено сръчен, когато напада нещо по-дребно от автомобил или малка жилищна кооперация.

— Значи според вас ви е нападнал без особен ентусиазъм?

— Болно ми е да го призная — каза Малкълм, — но съм дълбоко убеден, че не ми посвети цялото си внимание. Моето, естествено, беше изцяло погълнато от него. От друга страна обаче, той тежи осем тона, а аз не.

Дженаро се обърна към Хардинг.

— Отидоха да оправят оградите. Арнолд каза, че Мълдун ще има нужда от вас при прибирането на животните.

— Добре — отвърна Хардинг.

— Щом ми оставяте доктор Сатлър и достатъчно морфин — рече Малкълм, — и щом засега не действа Ефектът на Малкълм…

— Какъв е този Ефект на Малкълм? — попита Дженаро.

— Скромността не ми позволява да ви опиша надълго и нашироко това явление, което носи моето име.

Той пак въздъхна и затвори очи. След миг вече спеше.

Ели излезе в коридора заедно с Дженаро.

— Не се заблуждавайте — каза тя. — Никак не му е леко. Кога на острова ще пристигне хеликоптер?

— Хеликоптер ли?

— Кракът му трябва да бъде опериран. Накарайте ги да извикат хеликоптер, който да го откара от острова.