Том Кейн
Оцеляващият (8)

6.

Лев Юсов беше на петдесет и две, макар че според западните представи видът му беше на шейсетгодишен. Пушеше твърде силни цигари без филтър. Пиеше прекалено много евтина водка. Едностайното му жилище не се проветряваше през лятото и не се отопляваше през зимата. Стените се лющеха, а черчеветата на прозорците гниеха. Но Юсов не беше по-зле от всеки друг в 12-о ГУМО.

Работниците от 12-о главно управление в Министерството на отбраната бяха като всички други трудещи се в някога могъщата държава. Заплатите им бяха жалки, ако изобщо ги изплатяха. Условията им за живот се влошаваха с всеки изминал ден. Наскоро работниците в 12-о ГУМО бяха започнали гладна стачка, настоявайки да им бъдат изплатени заплатите и надбавките, които им дължаха от месеци. Дори офицерите започнаха да протестират, че ако не си намерят втора работа, не могат да свързват двата края.

Това недоволство беше важно по една много проста причина. 12-о ГУМО беше организацията, която отговаряше за администрирането, съхранението, безопасността и сигурността на руските ядрени оръжия. Когато личният състав на 12-о се ядосаше и обидеше, той можеше да причини сериозни неприятности. Ядът и обидата бяха постоянни чувства у Лев Юсов.

Цял живот в служба на родината и какво? Писар, седнал зад бюро в провинциален склад, който по цял ден проверява документи и получава заповеди от офицери, които не са нещо повече от него, или още по-лошо, от техните надути секретарки. Знаеше, че в техните очи е само безименен дърт черноработник, незначителен бюрократ, чието единствено средство да упражнява власт е да бъде неуслужлив. А Юсов упражняваше тази власт изцяло.

Злощастна участ постигаше искането, което не беше съставено изцяло според изискванията на правилниците, или неточно попълнения формуляр. Способността на Юсов да проявява дребнавост, да пречи и да бъде отвратителен, подхранвана от дългогодишния опит, беше станала пословична. Никой не слизаше в мрачното без прозорци мазе на Юсов, ако имаше начин да го избегне. Никой не общуваше с него, за да убият заедно времето. Когато Александър Лебед се показа по американската телевизия и заговори за липсващи ядрени оръжия, това предизвика трескаво пазене на гърбовете в 12-о ГУМО. Докато старшите офицери отчаяно се мъчеха да научат дали подобни бомби са съществували и ако е така, какво в действителност се е случило с тях (преди да предадат Черния Петър колкото може по-бързо и по-далеч), на никого не му хрумна да попита Лев Юсов дали при него няма документи по този въпрос, забравени някъде по редиците рафтове, простиращи се в мрака зад гърба му.

Това беше поредната капка в киселинното езеро на Юсовата горчивина. Колкото повече го пренебрегваха, толкова по-дълго размишляваше за всички документи, минали пред очите му, които ценеше като свое най-скъпо и педантично обгрижвано притежание. Нещо глождеше подсъзнанието му, несигурният спомен за компютърна разпечатка, връчена му преди много години, когато половината от тези перковци, които сега го командваха, още са ходели по къси гащи. Тя беше пъхната в картонен плик и съдържаше цяла поредица номера. Този плик беше безименен и имаше само изходящ номер. Нямаше дори описание на неговото съдържание. Човекът, който го беше предал на Юсов, бе настоял, че няма представа за какво става дума. Просто още един бюрократичен плавей, изхвърлен на брега на неговия отдел.

Четири месеца минаха в безкрайно търпеливо и обстоятелствено ровене, преди Юсов да намери плика.

Отгоре имаше надпис „Строго секретно“ и печат с емблемата на 12-о ГУМО.

Той извади компютърната разпечатка. Хартията беше тънка, мастилото на матричния принтер бе избеляло до светлосиво, но въпреки това успя да различи 127 записа, подредени вертикално на общо шест страници. Всеки запис се състоеше от трицифрени групички. Първите две групи се състояха от девет до единадесет еднозначни числа, разделени на три подгрупи от градуси, минути и секунди. Осмата група се състоеше от осем числа в една група. Един цял запис гласеше: 49.24.29.01=61 94 21 31=04-7 99875495.

Лев Юсов беше изкарал целия си трудов живот в 12-о ГУМО. Първите две числови групи разбра много лесно: можеше да различи географски координати, когато ги види. Обикновено тези координати описваха мишената на оръжието: или мястото, в което беше прицелено, или това, което беше вече улучило. Ами ако числата не сочеха мишени, а местоположение? Липсващите оръжия, описани от Александър Лебед, бяха преносими. Може да са били отнесени някъде. Може би тези числа сочеха къде се намират.

Колкото до последните осем цифри. Юсов предположи, че означават някакъв пусков код. Той знаеше, че нито едно ядрено оръжие, независимо дали е междуконтинентална ракета или прост артилерийски снаряд, не можеше да бъде взривено без специални предписания. Тези числа щяха да предоставят подходящата за всяка отделна бомба комбинация.

Късно през нощта, вкопчен в полупразната бутилка, Юсов обмисляше важността на онова, което беше открил. Ако беше прав за значението на тези числа, те бяха неговият изход от това лайняно жилище, от лайняната му работа и от лайнарите, с които трябваше да работи.

Някой някъде щеше да плати цяло състояние за този списък. Защото светът щеше да е изложен на милостта на всеки, който го притежаваше и имаше възможност да стигне до бомбите.