Том Кейн
Оцеляващият (1)

Благодарности

Самюъл Карвър продължава да оцелява само благодарение на хората, които внимателно се грижат за него в Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис. Сред тях са (но не са единствените) Айслин Кейси, Андрю Дънкан, Бен Петроне, Бил Скот Кър, Клеър Ферара, Гавин Хилцбрич, Джайлс Милбърн, Джош Кендъл, Джулиън Аликзандър, Лусинда Бетридж, Марк Лукас, Мартин Хигинс, Мишел Декокс, Ник Харис, Патси Ъруин, Пита Найтингейл, Сали Гаминара и Селина Уокър.

Както винаги, бях благословен с любезността и щедростта на хора, които с удоволствие споделяха своя професионален опит. Благодаря на всички тях. Смятам, че не трябва да го казвам специално, но за всяка грешка или изкривяване на действителността при превръщането на фактите в повествувание съм виновен единствено аз. Анди Мисън се опита да научи мен, невежия в областта на летателното дело, на основните принципи на летенето и самолетното устройство. В книгата на Дънкан Фалконър „Първи в действие“ се разказва за акция на Специалната флотска част в Ирак с американски тюлен като пътник, която ме вдъхнови за кошмара на Карвър. Книгите на Джон Кемзъл и Джон „Лофти“ Уазмън за Специалната флотска част и САС ми дадоха много информация за елитните части и обучението на войниците.

Професор Кери Купър щедро отдели от времето и познанията си, за да обсъдим травмите на Карвър и възможностите му за възстановяване. Личният опит на Дениъл Ней с подобен случай ми даде възможност да разбера какво изпитват хората, когато у любимия човек настъпи промяна на личността. Статията на Крейг Ънгър в декемврийския брой на „Венити Феър“ от 2005 година „Американско грабване“ ми отвори очите за апокалиптичната страна на американския евангелизъм и политическото му влияние. Ник Гаскел и Тони Търнбул споделиха с мен дългогодишния си опит от каране на ски в Нарвик. Пал Хансен не само ми позволи (за втори път) да открадна неговата самоличност и външен вид за образа на Тор Ларсон, но и ми обясни как се държат норвежките пътни полицаи. Чарли Брокет ми отстъпи назаем вилата в Южна Франция, което ми даде възможност като Карвър да обядвам на Райската скала. Раденко Попович ми предаде една напълно нова гледна точка за Косово (да, този изкопан в скалата хангар наистина съществува). Книгите на Тим Джудас „Косово: война и отмъщение“ и „Войник“ на генерал сър Майк Джексън ми дадоха ценна информация за конфликта. Екипите на „Бомбардир Бизнес Еъркрафт“ в Белфаст и Квебек сериозно обмислиха възможното преустройство на частен самолет, така че да има бомбена шахта, без да знаят какво възнамерявам да хвърля от нея. Д-р Франк Барнаби, консултант по въпросите на ядрената технология на Оксфордската изследователска група и автор на книгата „Как да си направим атомна бомба и други оръжия за масово поразяване“, ми помогна да построим една въображаема куфарна бомба.

И накрая искам да изкажа своята благодарност и любов на семейството си и най-вече на моята съпруга Клеър. Много други писатели са ми казвали, че втората книга е най-трудна за написване. Колкото и да е трудно за автора, не по-малко трудно е за хората, които живеят с него. Бог да ви благослови за вашата търпимост.