Том Кейн
Оцеляващият (24)

22.

Уейлън Макейб притежаваше 5000 акра в Кър Каунти, Тексас, едно частно царство, разположено между Остин и Сан Антонио, засенчено от древни живи дъбове и напоявано от лъкатушещи рекички и изкуствени езера. Сред хълмовете на няколко километра от главния комплекс сгради се издигаше вила, която Макейб пазеше за своите специални гости. Там заведе Кърт Вермюлен, защото искаше да си поговорят насаме.

— Каза, че имаш нещо за мен. Какво е то?

Вермюлен го погледна в очите.

— Атомна бомба.

В първия момент Макейб сметна, че се подиграва с него.

— Генерале, това някаква нова шега ли е?

— Съвсем не. Има повече от сто, разпръснати из цял свят. Били са скрити повече от десет години. Но аз мога да се сдобия с документа, в който пише къде се намират.

— Значи още го нямаш?

— Не, но в течение на няколко седмици очаквам да се сдобия с тази информация, както и с кодовете за активиране на зарядите. На този етап става дума за сдобиване с действащо оръжие.

— И какво възнамеряваш да правиш с него?

— Да го пъхна в ръцете на ислямски терористи.

Очите на Макейб се разшириха.

— Ти да не си се побъркал?

— Не се тревожи… Ще го дам на изобретени от нас терористи. Световните информационни агенции ще получат видеозапис от крайно радикално разклонение на „Ислямски джихад“. Това разклонение не съществува и ще бъде създадено за тази операция. Във видеото терористите ще заплашат да взривят бомбата в някой голям град. Тя ще бъде заснета така, че военните специалисти веднага да разберат, че е истинска.

— И какво?

— Тогава светът ще види, че ислямските терористи разполагат с ядрено оръжие, и ще бъде принуден да погледне сериозно на тази заплаха.

— А какво ще стане, ако президентът каже на хората, че няма защо да се тревожат. Че това не е бомба, а някакъв фалшификат. Какво правим тогава?

— Не мисля, че това може да се случи. Доказателството ще бъде твърде силно. Но както и да е. Възнамерявам да организирам нещата така, че бомбата да бъде открита. Разбира се, преди да бъде взривена.

Макейб си оставаше скептичен.

— Проблемът си остава. Ако ЦРУ или специалните части намерят това нещо, ще обявят, че е фалшификат. Генерале, ако искаш хората да разберат за какво става дума, ще трябва да го взривиш.

— И да нанеса удар по голям град? Може да умрат десетки хиляди. Тогава няма да се различаваме от самите терористи.

— Да, ако гръмне в град. Но защо да се случи там? Тези ислямисти сигурно имат някакво скривалище. Взривете бомбата някъде из пустошта. Така никой няма да пострада, но със сигурност ще бъдеш забелязан… Мамка му!

Той пак се разкашля.

— Не е лошо да идеш на лекар — подхвърли Вермюлен.

Макейб се изхрачи на пода.

— Имам някакво белодробно възпаление. Ще мине. Един последен въпрос. Колко ще ми струва това?

— Още не съм теглил чертата. Но ще трябва да приготвиш няколко милиона долара.

Макейб се засмя.

— Няколко милиона долара? Божичко, аз си мислех, че ще ми поискаш сериозни пари.

Уейлън Макейб беше впечатлен. Беше отправил предизвикателство на Вермюлен и той се бе справил. Този списък с ядрени оръжия щеше да приближи доста войната срещу антихриста. Сега оставаше само да намери място, където една от бомбите може да стане фитила, който да превърне целия свят в прах и пепел. Щом изпрати Вермюлен да си върви във Вашингтон, Макейб се върна в господарската къща в сърцето на имението, където си беше направил библиотека с религиозна литература. Сипа си няколко пръста бърбън и започна проучванията си.

Първата мисъл, която му хрумна, беше за самия хълм Мегидо. Той беше обикновено парче земя на изток от Тел Авив, а наоколо нямаше почти нищо. Вярно, че беше мястото, където битката щеше да завърши, но не бе подходящо за започване на войната. За тази цел му трябваше територия, която вече е център на напрежение. Например нещо свято както за Христос, така и за антихриста.

Той седеше зад писалището и точно се чудеше къде да започне да търси, когато нещо привлече погледа му. Наскоро бе получил писмо, в което го молеха да подпомогне опазването на Храмовия хълм в Ерусалим. Напоследък евангелското движение беше намерило общ език с евреите, защото и двете общности мразеха арабите. Към арабите бяха отправени обвинения, че проявяват неуважение към еврейските реликви на хълма. Много хора бяха възмутени от това. Една мисъл започна да се оформя в главата на Макейб. Той не знаеше нищо нито за еврейската теология, нито за ислямската, но имаше набито око за всяка добра възможност. Ясно беше, че различните религии са в спор за Храмовия хълм. Това май си струваше да бъде проучено по-подробно.

Скоро важността на Храмовия хълм му се изясни. Евреите вярваха, че голата скала на върха му е основният камък, от който е бил създаден светът, че е Центърът на всичко. Когато Авраам иска да принесе сина си Исаак в жертва, това също се случва на този хълм. Соломон издига тук своя храм, като поставя ковчега на Завета в светая светих точно върху основния камък. Затова хълмът е най-святото място за юдаизма.

Обаче мюсюлманската гледна точка направо му завъртя главата. Той смяташе мюсюлманите за безбожни диваци, но онова, което замая главата му, бяха не отликите между тяхното учение и юдаизма, а големите прилики. Те също вярваха в основния камък. Куполът на скалата, най-старото ислямско здание в света, е построен точно над него. Мюсюлманите също вярват, че Авраам (Ибрахим) е идвал на хълма, и затова го наричат Благородно убежище. Разликата е, че според тях той е предложил за жертва Исмаил, който пак е наследник на пророка Мохамед.

Свещеното писание на мюсюлманите разказва, че в Мека Пророкът бил посетен от архангел Гавраил, който му довел кон на име Ал–Бурак. С него той стигнал през нощта до скалата на хълма. Оттам се възнесъл на небето, където срещнал Адам, Иисус и Йоан, Йосиф, Енох, Арон и Авраам, преди да се изправи пред самия Аллах.

Макейб не можеше да разбере как мюсюлманите си позволяват да предявяват претенции върху пророци и ангели от Светата Библия. И какво прави Иисус в техните небеса? Обаче в резултат на това сега на Храмовия хълм имаше две мюсюлмански светилища: Куполът на скалата на джамията „Ал Акса“, което го нареждаше наред с Мека и Медина сред най-светите за мюсюлманите места.

Докато оглеждаше картата на Ерусалим, погледът на Макейб попадна и върху църквата на Светия гроб, издигната върху гроба на Христос. Това беше най-важното и свято място за целия християнски свят и се намираше на няколкостотин метра от джамията в сърцето на стария град и в обсега на ядрения взрив.

Внезапно болките и сълзите заради неговото заболяване бяха заменени от искрата на истинско задоволство. Храмовият хълм беше конфликтното място, което търсеше. Вдигни го във въздуха с атомната бомба и на земята ще настане ад. О, да, точно това е номерът.