Том Кейн
Оцеляващият (45)

43.

В корпуса на това му казваха „първокласно домуване“: настаняването у местно семейство вместо издивяването с останалата част от ротата в излезли от употреба бунгала, които наемаше Министерството на отбраната. Карвър и Ларсон бяха отседнали у една от неговите братовчедки, Ева Рол, омъжена за местен земеделец. Тя беше от жените, които с еднаква лекота могат да сложат под мишница дете или чувал с храна за животните. Имаше силно развит майчински инстинкт, но без демонстрации на твърде голяма привързаност или очи, пълни със сълзи от загриженост. Изразяваше го чрез резултатните грижи, които полагаше за мъжа и децата си (към които се отнасяше като към обични, но по същество безпомощни създания), за да бъдат чисти, облечени топло и сити през цялото време.

Двамата с Ларсон вече бяха постигнали рутина. Ставаха не по-късно от пет и половина и закусваха така, че да им държи сито през целия ден. Овесена каша и плодове, варени или бъркани яйца, студени меса и сирене, препечени филийки с конфитюр. Понякога си хапваха от всичко това наведнъж и го прокарваха с литри портокалов сок, кафе и (по настояване на Карвър) силен подсладен чай.

Докато храносмилаха, Ларсон работеше върху психическата форма на Карвър: упражнения за трениране на паметта, за откриване на разликите и всичко друго, което усилваше способността му да възприема бързо информация, да забелязва характерни насоки и аномалии и да си спомня какво е видял току–що. За да може следващия път, когато проверява околността или попадне в нова обстановка, да се ориентира бързо и без затруднения.

Преди обед излизаха на пистите и стрелбищата. Зимите в Северна Норвегия са тъмни. Имаше само няколко часа синкава светлина през деня. Слънцето се доказваше над планинските вериги едва в края на януари. В последните месеци на март то изгряваше в пет сутринта и залязваше едва в седем вечерта и неговата светлина върху снега можеше да бъде замайващо силна. Природата бе сурова, но вълнуваща. Белият сняг, синьото небе, сиво–черният гранит и тъмнозеленото море се сблъскваха във фиордите. В тях се хвърляха и скалите, за да се изложат на вечните ерозивни атаки от вълните на Северно море.

С минаването на времето Карвър осъзна, че няма ски бягане, което да не включва постепенно нарастваща болка, завършваща с пищен финал от измъчени мускули и парещи дробове, но агонията започваше все по-късно и по-късно. Малко по малко той започна да се наслаждава на тренировките. Започна да се гордее със засилващата се спортна форма и все по-голямото умение, което показваше на стрелковите позиции. Затова му оставаше време да забележи величието на пейзажа около тях. Имаше дни, когато успяваше да завърши тренировката без нито веднъж да пожелае смъртта на Тор Ларсон.

Това обаче не беше добър знак, защото норвежецът винаги забелязваше намаляването на омразата У него. На следващия ден той увеличаваше още малко натоварването, така че Карвър да остане в плен на болката и омразата му да се увеличи до нужното равнище.

На обед утоляваха глада си със спагети, картофи или черен хляб. Пилетата и рибата им доставяха протеини, а ако Ева решеше да ги поглези, тази роля поемаха големи, силно подправени късове лос или северен елен.

С пълен стомах и болящо го от умора тяло, Карвър се хвърляше на леглото за няколко часа сън, след което се заемаха с вдигане на тежести, стрелба с пистолет и ръкопашен бой в една от външните постройки на фермата. В сравнение с по-голямата част от Европа в Норвегия оръжията са разрешени и леснодостъпни. След десет дни Карвър вече разглобяваше пушка или пистолет със същата бързина като Ларсон и често го изпреварваше. Тялото му постепенно си възвръщаше обичайната форма: шейсет и шест килограма мускули и кости в съотношение, което гарантираше издръжливост и сила. Той отново започна да се чувства като боец.

В продължение на три седмици температурата редовно беше над нулата и снегът започна да се топи. След поредния тридесеткилометров преход Ларсон обяви:

— Добре, вече си готов. Утре ще подготвим екипировката, а вдругиден тръгваме.

— Къде ще ходим?

Ларсон се обърна надясно и посочи към планините.

— Там горе ще прекараме четири нощи. Ще вземем всичко, от което имаме нужда. Там ще се види доколко си във форма.