Том Кейн
Оцеляващият (78)

76.

Агентът на М16, който следваше нейната кола, най-сетне се свърза с главната квартира. Неговият началник не си губеше времето с любезности.

— Взе ли документа? — попита Грентъм.

— Съжалявам, но не съм. Карвър изобщо не напусна хотела. Онази Петрова излезе заобиколена от група мъже, но не изглеждаше като действаща по принуда. В ръката си носеше кафяв плик. Вероятно това беше документът, който искахме.

— Мамка му… къде си сега?

— Следвам Петрова. Тя е в кола, карана от човек на генерала. Останалите са в микробус, който се движи пред автомобила. Чакай малко… слизат от пътя и влизат в летище „Кан Мандильо“. По-голямата част от тамошния трафик е от частни или наети самолети. Да ги последвам ли вътре?

— Разбира се. Ако излети, искам регистрационния номер на самолета. Ще го проследим оттук.

Агентът затвори телефона и влезе в летищния комплекс.

В Лондон Грентъм телефонира на помощник културния аташе в посолството на Руската федерация. Работното време за дипломатическата и консулска работа завършваше в четири и половина, но помощник–аташето не беше обикновен дипломат. Като резидент На ФСБ в страната и най-старши агент в Лондон, той беше непрекъснато на повикване.

— Коля — каза Грентъм. — Имам нужда от малка услуга. Намери ми телефона на Олга Жуковская. Обясни й, че трябва да говоря лично с нея. Искам да обсъдим въпрос от особена важност за нашите две служби, който се нуждае от незабавни действия.