Том Кейн
Оцеляващият (89)

87.

— Добре дошли в „Рок Сити“, госпожо.

Кейди Джоунс беше пристигнала с пряк полет от Вашингтон във военновъздушната база „Рамщайн“ в Южна Германия. Там я информираха за положението. Имало причини да смятат, че още едно от руските преносими ядрени оръжия е открито в Косово. Тя трябваше да определи дали е истинско или не. Тонът на разговора бе настоятелен, но доста спокоен: нямало защо да се тревожи. След като срещата завърши, тя получи нареждане, в което я молеха да съобщи телесните си мерки: височина, гръдна обиколка, номер на обувките. Голямата врата се отвори и я поведоха право към един военен самолет, на който вече се намираше пълен армейски екип сапьори с оборудване. Друга група от десетина мъже във футуристични черни униформи седеше в мълчание. Щом излетяха, единият от мъжете в черни униформи дойде при нея, за да се представи.

— Аз съм майор Дейв Греч — представи се той. — Исках да знаете, че аз и моите момчета ще поемем тази нощ охраната на района. Възможно е да се стигне до сблъсък, затова правете, каквото ви кажем, и ние ще се погрижим да се приберете невредима. Междувременно, ако имате нужда от нещо, само кажете.

— Какви са момчетата ви? — полюбопитства Кейди.

Греч се усмихна извинително.

— Съжалявам, но не мога да ви кажа. Но трябва да знаете, че сме най-добрите.

— О… а къде отиваме?

— И това не мога да ви кажа. Още не са ми съобщили. Всъщност се надявах вие да знаете повече.

— Значи мога да питам, но вие не можете да ми отговорите?

— Да, така излиза, но в армията е така.

Беше десет вечерта, когато кацнаха на базата край Тузла в Босна. Докато войниците бяха заети да разтоварват своите оръжия и екипировка, нея я посрещна жена, старшина от военновъздушните сили, която я поведе към чакащото „Хъмви“^[1].

— Наричаме базата „Рок Сити“ заради всичкия натрошен камък наоколо — обясни тя. — Преди да пресушим терена, тук имаше море от кал. Определили са ви стая в офицерския блок, макар че не вярвам да успеете да се наспите.

Тя заведе Кейди в стаята, която представляваше малък куб, оборудван със сгъваемо легло, поставено в готовия модул. Любезно я посъветва да се преоблече и да чака по-нататъшни разпореждания. На леглото лежаха бойна униформа, тениска, бронежилетка и каска, а пред него бяха оставени войнишки обувки. Сега Кейди разбра защо я бяха попитали за мерките й.

За кое ли бойно поле се беше запътила?