Том Кейн
Оцеляващият (42)

40.

Осмина мъже бяха насядали около махагоновата маса в една от заседателните зали, която беше част от комплекса с площ 1500 квадратни метра, известен сред своите ползватели като „дървената колиба“, а на останалите простосмъртни като Ситуационна зала на Белия дом. Сред тях беше и съветникът по националната сигурност на президента Лио Хорабин. Останалите бяха представители на федералните агенции, включително ФБР и ЦРУ. Това бяха хора, които бяха успели да се изкачат до командните висоти на управляващата класа. Всички имаха властен и авторитетен вид, но бяха дошли да изслушат д-р Кейди Джоунс.

Тя започна срещата с описание на откриването и анализа на устройството, намерено в Минесота. Една от снимките на вътрешността на куфара беше прожектирана върху екрана на стената.

— Най-добрият начин да се опише бомбата, е да се каже, че тя представлява класически образец на руска военна конструкция: проста, но резултатна. Онова, което са сглобили, е копие на идеята за „Малкото момче“, бомбата, която хвърлихме върху Хирошима преди повече от петдесет години. Това е конструкция, известна като „оръжеен тип“. Това… — тя посочи металната тръба, която изпълваше куфара по дължина — е цевта. Тя „стреля“ след сигнал, изпратен от контролния панел тук под формата на електрически заряд. Той минава по този кабел и влиза в задната част на цевта, след което възпламенява обикновен заряд. Точно до него са разположени петнадесет килограма обогатен уран.

Тя пусна следващия слайд. Едната страна на „цевта“ беше отрязана, за да се види вътрешността на тръбата.

— Точно както барутният заряд засилва оръдейния снаряд, така обикновеният взрив изстрелва парчето уран, което след къс преход се блъска в петнадесетте килограма обогатен уран в другия край. Тридесет килограма обогатен уран не биха били достатъчни при нормални обстоятелства да създадат критична маса уран 235 — това е количеството, необходимо, за да се предизвика верижна ядрена реакция. Обаче руснаците са хитри и са сложили пръстен от берилий в задния край. Виждате ли това удебеление? Берилият играе ролята на отразител, който съсредоточава силите, освободени при сблъсъка, така че реакцията се извършва при по-ниска маса. Така ще се стигне до ядрен взрив, който според нас ще има мощност от един до пет килотона. Разбира се, това е нищо в сравнение с бойната глава на стратегическа ракета, обаче е достатъчно, за да опустоши центъра на голям град, да унищожи военна база или да срути някоя рафинерия.

— Мили Боже… — измърмори Хорабин и удълженото му разтревожено лице с провиснала брадичка и торбички под очите стана пепеляво. — И сте сигурна, че това нещо е руско?

— Със сигурност е изработено с руски части и техен уран. Смятаме, че е поне на десетина години, значи от съветско време, когато държавата още имаше пълен контрол върху всички запаси от обогатен уран. Така че или е изработено от някоя съветска правителствена агенция, или от човек с много високо равнище на достъп.

— И все още работи?

— Да, слава Богу, не избухна, когато… ъъъ… — тя се поколеба за миг и се надяваше, че никой няма да забележи кръвта, която нахлу в бузите й, — беше ударено от тежък обект. При огледа всичко в бомбата беше наред. Всеки с нейния пусков код би могъл да я взриви.

— Извинете, д-р Джоунс… — Човекът, който заговори беше Тед Яворски и представляваше ЦРУ. — Когато проучихме изявлението на Лебед в Ленгли, нашият анализ показа, че ако бомбите наистина съществуват, повечето вече ще бъдат недействащи. Обаче вие твърдите, че това не е вярно. Можете ли да обясните защо?

Кейди почувства как атмосферата в стаята се наелектризира в очакване на нейния отговор. Яворски разиграваше сценка, противопоставяйки своята служба на нейната. Хората около масата бяха вашингтонски ветерани. Те сякаш се наклониха леко напред, за да видят дали новодошлата ще успее да се защити.

— Много просто — отговори тя, показвайки на публиката, че въпросът не я е притеснил. — Вашите хора са направили същите предположения, както и ние в Лос Аламос, преди обаче да видим оригинала. Бяхме предположили, че руснаците ще използват плутоний за малките оръжия, защото ние бихме постъпили така. Плутоният е много по-резултатен от урана. Получаваш много по-голям взрив на килограм вещество. Обаче той се разпада по-бързо. След десетина години губи взривната си сила, устройството ще трябва да бъде обслужено и зарядът сменен. Обаче уранът има трайност стотици хиляди години. Той е груб и неефикасен, но може да се взриви и след сто години.

Кейди видя как Яворски кимна отсечено с глава, сякаш искаше да й подскаже, че е издържала изпита.

— Добре — намеси се Хорабин, — разбрах за какво става дума. След това огледа представителите на различните служби около масата. — Ще трябва да докладвам на президента за станалото и не ми се иска да вляза в Овалния кабинет само с лоши новини. Ние знаем, че някъде навън има още оръжия. Налага се да стигнем до тях, до всички устройства, преди нашите врагове да го направят. Нужна ми е стратегия. Какво можете да ми предложите?

Преди да се осъществи срещата, агенциите бяха получили предварителна информация. В резултат на ведомственото съперничество и гордост, те вече бяха сработили планове за действие. Петима от мъжете извадиха от чантите си съответните разработки. Единствено Яворски не помръдна, а продължаваше невъзмутимо да седи.

— Тед, нищо ли не си ми донесъл? — попита Хорабин.

— Напротив, имам един много добър съвет.

— Чудесно. Да го чуем.

— Нищо не правете.

Около масата се понесе неодобрителен шепот.

Хорабин го погледна ядосано.

— Само това ли можахте да измислите?

Човекът на ЦРУ остана невъзмутим.

— Това мога да препоръчам засега, или най-малкото публично. Единственото положително нещо за нас е, че никой не знае какво сме намерили. Ако започнем да организираме операции по издирване на устройствата, хората ще започнат да се питат какво търсим. И повярвайте ми, ще разберат. Тогава ще се окажем в голям дипломатически скандал с руснаците. По телевизията ще започнат да обясняват на хората, че може да намерят атомна бомба в задния си двор или на тавана. Тогава всички терористи по земята ще започнат да си блъскат главите как да се докопат до някое от тези устройства. Това означава, че трябва да бъдем дискретни. Предлагам да се сформира малък, отдаден на задачата си екип, подкрепен с всички ресурси на нашите организации. Екипът трябва да се посвети на задачата да разбере къде са тези бомби и кой знае кода за активиране. Но това трябва да се направи много тихо, наистина тихо.