Том Кейн
Оцеляващият (96)

94.

Франческо Рива се върна в канцеларията, където чакаше Уейлън Макейб. По пътя се размина със сърбина Даркович, който точно излизаше от нея с доволна усмивка на лицето като добре нахранена хиена. Рива отвори вратата и влезе вътре, последван от двамината въоръжени телохранители, които пазеха пред вратата.

— Свърши ли? — раздразнено попита Макейб.

На Рива му беше ясно, че това е един много болен човек, който се намира на крачка от смъртта. Лицето му, което винаги е било слабо, сега приличаше на череп, покрит с толкова опъната кожа, сякаш всеки момент ще се скъса. От време на време неволно се свиваше в болезнена гримаса, когато поредният пристъп на болка пронизваше тялото му. Раменете му бяха прегърбени, а юмруците стиснати. Обаче очите му проблясваха с дива увереност и мъжете под негово командване, всеки от които би могъл да го убие с един удар, бяха все още под пълната му власт.

— Да — кимна Рива. — Бомбата е натоварена и разположена в бомбената шахта в задната част на самолета. Още не е въведен пусковият код, но е въведен кодът за дистанционното радиоуправление. Когато самолетът излети, трябва само да натиснеш червения бутон и пусковият код ще бъде въведен автоматично. Щом стигнеш до мишената, отвори люка и освободи оръжието. То ще пада свободно до височина хиляда и петстотин метра, когато ще се задейства парашутът. Както видя, малко преди да бъде натоварено на самолета, монтирах на оръжието сензор за измерване на въздушното налягане. На височина деветстотин метра той ще изпрати електрически импулс, който ще сложи начало на процеса по взривяването. Ти каза, че мишената е малко под осемстотин метра. Мога да те уверя, че ще бъде напълно разрушена от взривната вълна на оръжието.

А сега, господин Макейб, ще ме извиниш, но трябва да си вървя. Ти беше твърде щедър и бих искал да започна да се наслаждавам на парите си.

Макейб кимна на един от телохранителите си, който препречи пътя на Рива.

— Не мога да позволя това. Моята съвест не ми позволява да те лиша от спасение и вечен живот в обществото на Христос и неговите ангели. Знаеш ли за къде сме поели днес? За самия рай!

Телохранителите на Макейб измърмориха „амин“, а Рива беше прекалено шокиран, за да може да говори. Следващото нещо, което усети, беше как единият телохранител изви едната му ръка зад гърба и насочи пистолет срещу него.

— Но ти пусна Даркович да си върви! — опита се да възрази Рива, като гласът му стана пронизителен до писък, защото телохранителят го сграбчи още по-здраво.

— Разбира се — съгласи се Макейб. — Този човек го чака проклятието на ада за извършените от него грехове на насилие, кражби и измами тук на земята. Единствената му надежда за спасение е да остане тук и да се бие срещу силите на антихриста в битката, която предстои.

— Ти си луд! — изпищя Рива и започна да върти глава насам–натам с надеждата да види някого, който би могъл да му помогне.

Генерал Вермюлен беше захвърлен в единия ъгъл на помещението. Той имаше вид на победен и деморализиран. Жена му седеше до него и почти докосваше тялото му, но въпреки това гледаше встрани с измъчен и празен поглед, потънала в своите собствени мисли и на светлинни години от него.

— Хора, хайде да тръгваме — нареди Макейб. — Д-р Рива, искам да знаеш, че ще се моля за душата ти въпреки че ти липсва вяра. А вас, генерале, моля да помислите отново, ако кроите някакви планове да се биете. Зная, че сте смел човек, и смятам, че не ви е страх да поемете куршума. Обаче погледнете красивата си съпруга. Ако се опитате да направите нещо, моите момчета имат заповед да застрелят първо нея, в или извън самолета. Трябва да знаете, че те никога не пропускат целта.

В Ерусалим утринната служба беше свършила и започваше даването на светото причастие, което щеше да продължи до ранна утрин. Точно преди съмване повикът за молитва щеше да се понесе из града, когато мюсюлманите трябваше да изпълнят фажр, молитвата на зазоряване за споменаването на Господ, която е първата от петте официални молитви през деня. В ранната утринна светлина първите евреи щяха да се съберат край Западната стена и да се окажат в голямо малцинство спрямо гледащите ги туристи неевреи. Това беше поредният ден в живота на най-почитания, сложен и възпламеним град на света.

На двадесет километра от Слатина хеликоптерите „Блек Хоук“ се подготвяха за наближаването на летище Прищина. Бойните части зареждаха и поставяха оръжията си на предпазител. Специалистите по разминиране проверяваха за последен път своята екипировка. Стомахът на Кейди Джоунс се обръщаше, откакто бяха пресекли границата откъм Босна. Сега тя се съсредоточи върху това да успокои дишането и да отпусне мускулите си, точно както беше направила край езерото Гъл. Беше стояла лице в лице с атомна бомба. След нещо такова със сигурност щеше да успее да се справи с всичко.

В планинския самолетен хангар Уейлън Макейб излезе от офиса и тръгна към своя самолет. Екипажът вече беше на борда. Системите бяха проверени, резервоарите допълнени. Бяха готови за тръгване.