Том Кейн
Оцеляващият (54)

52.

Кени Уинтър се трудеше здраво, за да стане уважаван гражданин. Членуваше в местната асоциация на консерваторите, дари пари за реставрацията на църквата и членуваше в клубовете по голф и тенис. Дамите, които живееха в съседство с къщата му, бяха подразнени от множеството жени, които влизаха и излизаха от нея. Същинското им раздразнение обаче бе насочено срещу откритата завист на собствените им съпрузи за харема на Кени и желанието, с което участваха в приемите, организирани от него край басейна, за да могат да плакнат очи с младите същества по бикини, които чуруликаха около домакина.

Получаваше се така, че Кени Уинтър едновременно се подчиняваше на социалните правила и даваше храна за множество клюки. Той беше съвършеният жител на това зелено предградие в северен Лондон с разпръснати къщи, заобиколени от големи паркове и гаражи със скъпи автомобили.

Във вторник вечер Уинтър ходеше в клуба по тенис. Той беше редовен участник в среща по двойки. Играеха три сета, за да се изпотят хубаво, след това отиваха в пъба „Ориндж Трий“ в село Тотъридж. В осем часа вечерта чисто новото му червено „Порше 911 Карера С“ вече стоеше на паркинга зад заведението. Уинтър беше на бара и поръчваше първите четири бири.

До поршето спря кола. Беше десетгодишна светлосиня избеляла „Хонда Акорд“. Всеки минувач можеше да различи поршето, но за всички, освен най-отчаяните любители на марката „Хонда“, светлосиният автомобил беше поредната трошка от неизвестна марка. Точно затова Карвър я беше купил този следобед за 450 паунда в брой по малка обява в „Ауто Трейдър“. Носеше сив вълнен костюм и бяла найлонова риза. Синята вратовръзка на светлосини и бели райета беше изработена от изкуствена коприна. На кравата си имаше сиви мокасини със златисти шноли, които се бяха изтрили по краищата и отдолу се виждаше бял метал. Чантата на задната седалка беше стара и омачкана. Замърсените му очила с телени рамки бяха жалък опит за придаване на индивидуалност и решителност.

Карвър беше небръснат. Посивяла перука покриваше главата му и се спускаше по врата. Тя засилваше впечатлението за безличие с бяла якичка и скриваше истинската му коса, която беше късо подстригана и боядисана, за да прилича на Уинтъровата. В момента, в който се качеше на самолета за Франция, Карвър щеше да стане Кени Уинтър.

Сега слезе от хондата. Вратата на шофьора се отвори към вратата на пътника в поршето. Карвър стъпи на асфалта, след което се обърна да вземе чантата от задната седалка, където лежеше. Когато я извади навън, чантата се отвори и съдържанието й — неизяден сандвич в картонена кутия, увита с целофан, евтина сметачна машинка, доста изгризана писалка и вестник „Дейли Експрес“, се изсипа на земята между двете коли.

Като изруга под нос, Карвър се отпусна на колене и започна да събира вещите си. След секунда вдигна глава и внимателно огледа паркинга. Беше единственият човек там. Наведе се отново и измъкна от вътрешния джоб на сакото си прозрачен найлонов плик с цип. Извади малък инструмент, дълъг около шест–седем сантиметра. В единия край плосък пластмасов диск. Позволяваше инструментът да стои изправен на земята. От диска стърчеше къса ос, подобна на малка отвертка, обаче краят й не беше сплескан, а срязан по средата, образувайки П–образен отвор. Карвър отви капачката на вентила на поршето и я остави на асфалта. След това пъхна инструмента във вентила, където той се намести върху игличката, и го завъртя обратно на часовниковата стрелка. Игличката изскочи от гумения накрайник, залепнала за намагнетизирания връх на инструмента. От вентила със съскане започна да излиза въздух. Карвър затисна отвора с палец, за да му попречи. Последното, което искаше, беше да причини видимо спадане на налягането в гумата. С дясната си ръка остави инструмента на земята, като игличката сочеше към небето. Той я взе и я пъхна в джоба на панталона си. След това зарови пръсти в найлоновия плик и измъкна оттам друга игличка, която приличаше на първата. Закрепи я на върха на инструмента, дръпна палеца си и я завинти на мястото й във вентила. Когато свърши, зави на място капачката. Цялата операция му отне не повече от тридесет секунди.

В този момент една кола влезе в паркинга и спря на десетина метра от него. От нея слязоха мъж и жена, а Карвър започна да събира изпадналите от чантата боклуци. Можеше и да не си прави труда, защото двойката беше прекалено заета със себе си, за да забележи неговото присъствие. Те влязоха ръка за ръка в заведението.

Карвър им даде няколко секунди преднина, докато не напъха всички изпаднали нещо обратно в чантата. След това и той се запъти натам, за да изпие халба бира.

Никой не обърна грам внимание на облечения в сиво мъж, докато седеше на масата си, отпивайки бира и прелиствайки вестника. Уинтър и неговите партньори по тенис седяха на съседната маса. Карвър наблюдаваше и подслушваше. Както винаги, Кени Уинтър беше облечен с небрежна елегантност: избелели джинси, тънък тъмносин кашмирен пуловер, нахлузен върху бяла тениска, модерен и скъп хронометър „Таг & Хойер“. Той не се опитваше да се налага в разговора, но когато заговореше, излъчваше спокойствие и добро настроение. В говора му, който като цяло беше неутрален, се долавяше лек акцент от работническите квартали на Лондон. От време на време го засилваше за по-голям комичен ефект. Но ако се подиграваше на нещо, казано от някого от комшията, го правеше винаги с приятелска усмивка, за да разберат, че се занася и че няма защо да се обиждат. Никой не се сърдеше, защото изпълнението му беше блестящо.

Карвър беше прекарал последните няколко дни в изучаване на всички страни от живота на Кени Уинтър. Грентъм го беше снабдил с основните данни още докато бяха в Норвегия.

— Нашият човек е роден на 16 май 1951 в Кензал Райс, северен Лондон. Баща му, Реджиналд Лудия Уинтър, бил разбойник, който ограбвал банки и транспортите на пари. Не му пукало дали някой ще бъде ранен или убит, стига да не е той. Осъден е на двадесет години малко след раждането на Кени и умира в затвора след петнадесет излежани. Кени е отгледан от майка си Норийн. Като малък е будно дете, завършва гимназия и попада в Оксфорд. Завършва през 1982 година с отлична диплома, акцент на човек от средната класа и вкус към хубавите вина. Тогава се отдава на семейния занаят. Нашият Кени поема по стъпките на добрия стар татко и става крадец. Но тъй като е умен, подхваща работата по съвсем различен начин.

О, да, под този мек кашмирен пуловер се криеше хладнокръвен и пресметлив копелдак. Независимо колко приятелски се държеше, една част от него винаги стоеше настрана и наблюдава безпристрастно. Той беше напълно доволен да използва жените за секс и украса, без да изпита нужда от по-голяма емоционална привързаност. Последното, което искаше, бяха усложнения, които биха могли да попречат на неговата работа. А когато получаваше работа, изпълняваше я без никакви колебания, без да се съобразява с възможните последствия или да изпитва някакви морални скрупули.

Карвър много добре знаеше какво е усещането.