Том Кейн
Оцеляващият (59)

57.

По пътя към Турет–сюр–Луп Карвър заобиколи през Кан. Той остави боклука, който беше наел на летището, и се отби в специализираната фирма за отдаване под наем на скъпи автомобили, която обслужваше звездите, продуцентите и шефовете от музикалната индустрия с бъкащи от сметки глави, които се тълпят на фестивалите и търговските изложения в града. Тук нае лимузина „Ауди А6“, любимото му средство за придвижване. Харесваше тази кола, защото външният й вид беше скучен като на „Форд Мондео“, но можеше да се движи със скоростта на „Ферари“, а по много пътища и по-бързо, благодарение на сцеплението, осигурявано от постоянното двойно предаване. Това беше най-добрата кола за бягство.

Той се отби в хипермаркета „Карфур“, който се намираше в покрайнините на града, за да си купи провизии, подходящи дрехи и екипировка за лагеруване, включително бинокъл и туристически обувки. После пое към хълмовете. Тези грузински бандити със сигурност си бяха избрали вълнуващо място за скривалище в подножието на Средиземноморските Алпи. Пейзаж с неравни склонове, обрасли с дъбове и борове, прорязани от внушителни клисури, по които се виеха пътища, а по високите скали живописно бяха накацали къщи.

Най-прекият път до къщата беше шосето между Венс и Грас и след това през село Турет. Карвър обаче пое по панорамния път, който се виеше по склоновете на Пюи дьо Турет — хиляда и триста метровия хълм, в чието подножие бяха сгушени селото и къщата. Той кара, докато асфалтът отстъпи мястото си на черен път, но след няколко километра попадна на такива коловози, които дори лек автомобил с двойно предаване не можеше да преодолее. Остави колата, взе лагерната си екипировка и пое нагоре към онази част от хълма, която се извисяваше непосредствено над къщата. Последните метри мина пълзешком, докато не намери най-удобното място за своя наблюдателен пост.

Долу виждаше хората, които беше дошъл да ограби. Ветрецът донасяше гласовете им тук горе заедно с кучешкия лай. Не го бяха забелязали.

Карвър извади бинокъла. Сега трябваше единствено да наблюдава и да чака. И да измисли как, по дяволите, да задигне ценния документ на Кърт Вермюлен.