Том Кейн
Оцеляващият (80)

78.

Първото чувство, което Карвър изпита, когато Алекс излезе от хотела, беше болезнена празнота, пълна самота, една зееща дупка в живота му, където досега се намираше любовта му към нея. После получи силен пристъп на страх. Сети се за предупреждението на д-р Гайзел, че едно травматично преживяване може да го запрати обратно в адската примка на лудостта. Някога шокът от изчезването на Алекс го беше върнал в живота. Когато сега я изгуби отново, щеше ли това да има обратно въздействие?

Карвър беше смел мъж. Толкова пъти се беше изправял срещу смъртта, че не можеше да ги преброи. Но вероятността да полудее и да попадне завинаги в омагьосания кръг на забравата беше много по-плашеща.

Майната му. Имаше нужда от питие.

Той се отправи към бара и поръча двойно „Джони Уокър“. Тогава си спомни, че последния път, когато беше пил уиски, беше с Алекс в нощта на убийството. Боже, защо трябваше всичко да му напомня за нея.

— Е, май не се получи, а?

Беше женски глас с американски акцент. Седнала бе на няколко метра по-надолу пред бар плота. Дългата й блестяща коса с наситен тъмен цвят на шоколад се спускаше до раменете и падаше върху челото и на бретон, почти напълно закривайки чистите кафяви очи. Скулите й бяха високи, а устните начервени с блестящо розово червило, от което изглеждаха така сякаш току–що ги беше облизала. Роклята й имаше една презрамка, но извивката на деколтето беше така пресметната, че да се вижда прекрасният чифт гърди.

Полата й имаше цепка отстрани и жената беше седнала на столчето с кръстосани крака, показвайки доста нещо.

Погледът му беше чистосърдечна оценка, сметките, които всеки мъж си прави, като балансира между привлекателността на предлаганото и вероятността за успех. Сякаш прочела мислите му, тя вдигна лявата си ръка, за да види диамантения пръстен на четвъртия пръст. После повдигна рамене, сякаш искаме да каже: и какво от това.

Карвър се засмя. Всяка жена, на която попадаше тази вечер, показваше пръстени. Тази не изглежда толкова омъжена, колкото предишната, помисли си той. Той взе питието си и отиде да седне до нея, поглъщайки с поглед всяка подробност от нейния външен вид. На всичко отгоре, тя излъчваше богат, пикантен, много женствен мирис, което го накара да осъзнае колко отдавна не беше спал с жена. Защо да не си навакса. Можеха да пийнат по няколко питиета на бара, след това да вечерят в ресторанта долу на брега, а после да се чукат до оглупяване цяла нощ. Може би това щеше да прогони болката му.

— Здравей — каза той. — Казвам се Самюъл Карвър.

Тя протегна слаба ръка с яркочервен маникюр.

— Маделин Крос. Радвам се да се запознаем.

— И ти ли, Маделин, ще ме запознаеш с господин Крос?

— Искрено се надявам да не се налага.

— Не ми казвай, че те е оставил сама в непознат хотел в чужда страна. Това ми се струва опасно.

Тя се засмя.

— За кого?

— Вероятно и за трима ни.

Тя огледа Карвър от главата до краката.

— Не, мисля, че ще можеш да се справиш с него.

— В това не се съмнявам — усмихна се той, — но с теб дали ще мога? Това е въпросът.

Разбира се, това бяха глупости. Той го знаеше, тя също. Но точно от това имаше нужда, а може би и тя. Тя беше голямо момиче и можеше сама да взима решения. Той поръча по още едно питие за двамата и Маделин му разказа своята история.

Съпругът й спечелил милиони от продажбата лекарства и медицински материали. Тя била чиновничка в една от болниците, която била сред неговите най-големи клиенти. Момиче от Бойзи, Айдахо, вече от десет години в Чикаго, което се бори да свърже двата края. Той я измъкнал от всичко това и я сложил в красив дом в Уинекта, за да пазарува, обзавежда и да клюкарства с другите скучаещи жени от богаташките предградия. И сега бяха дошли на това скъпо европейско летуване, а той бе отпрашил за казиното в Кан, оставяйки я тук наконтена, без други занимания, освен да се напие.

— Посещението в казиното звучи доста вълнуващо. Защо не отиде с него? — попита Карвър.

— Повярвай ми, не го бива. Прекарва цялата нощ на масата за „Блек Джек“, играе с по три карти наведнъж и ругае всеки път, когато не му дадат нужната карта. Не обръща грам внимание на нищо друго. Или на някого другиго.

Карвър си придаде подходящо ужасено изражение.

— Всеки мъж, който е готов да прекара нощта, като гледа карти за игра вместо теб, трябва да си прегледа главата.

— Знаеш ли какво? И аз мисля така — обяви тя.

Двамата се засмяха и се доближаха малко един към друг. Карвър почувства ръката й на коляното си. Това беше лекото докосване, което кара мъжете да се чувстват толкова добре.

— Искаш ли да идем да хапнем нещо?

Тя го погледна право в очите.

— Предпочитам първо да си изработя апетита.