Джули Гарууд
Съкровището (27)

Глава 26

Никой не бе по-изненадан от Бродик, когато сладката му тя-ще-направи-всичко-което-й-кажа съпруга отказа да му даде имената на англичаните. Удивен, че тя му отказва, той нямаше идея как да процедира.

Джилиън седеше на масата с ръце в скута си и бе спокойна под погледа му, в който сякаш бушуваше буря.

— Какво имаш предвид с това „не“? — поиска да узнае той.

— Забрави да ме целунеш, когато влезе. А смятам, че е редно да го правиш.

— Какво?

— Забрави да ме целунеш.

— За бога, жено… — Той я сграбчи, целуна я силно и страстно, а после я стовари отново на стола й. — Ще ми кажеш имената на онези английски копелета.

— Да — съгласи се тя. — Все някога.

— Какво значи това?

Тя отказа да му отговори. Вместо това вдигна гребена си и започна да разресва косата си. По дяволите, тази вечер е много красива, помисли си той. Беше облечена с ефирна синя нощница, която деликатно подчертаваше извивките на тялото й. Бузите й розовееха, очите й блестяха, а устните й бяха извити в усмивка и приличаха на роза. Тази жена бе неустоима.

Той погледна към леглото, а след това към нея, без да осъзнава накъде го водеха мислите му. Слънцето вече бе залязло, а той не бе взел имената на мъжете от нея, и макар да не я бе виждал през целия ден, той бе прекалено зает, за да мисли за това. Но сега бе решен да получи това, за което бе дошъл, преди да я отведе в леглото и с това на ума, той каза:

— Съпругата, трябва да прави това, което й нарежда мъжът.

Командата му не й се отрази особено добре.

— Тази съпруга няма да го направи.

— По дяволите, Джилиън, престани да ми се инатиш.

— Съпрузите не ругаят пред жените си.

— Този съпруг го прави — озъби й се той.

На нея и това не й допадна. Хвърляйки гребена на масата тя се изправи, заобиколи го отдалече и отиде към леглото. Там събу пантофките си и седна. Все пак Рамзи се бе оказал прав. Съпругите наистина не обичаха да получават заповеди от мъжете си и очевидно Джилиън също попадаше в тази категория. Той забеляза, че очите й се напълниха със сълзи и знаеше, че е наранил чувствата й. Бракът бе много по-сложен, отколкото си го бе представял.

— Не го прави.

— Какво да не правя?

— Не плачи.

— Ще си помисля — надменно му заяви тя. После се изправи, отметна завивката и се вмъкна в леглото.

Той изгаси свещта и се канеше да стори същото и с огъня в камината, когато тя го помоли да сложи още едно дърво.

— Тук е топло.

— На мен ми е студено.

— Аз ще те стопля.

Когато той седна на леглото, за да събуе ботушите си, тя се обърна настрани с лице към стената, преди да го попита с тих шепот:

— Съжаляваш ли, че се ожени за мен?

Въпроса го свари неподготвен. Очевидно Джилиън се чувстваше малко несигурна и той знаеше, че вината е негова, тъй като се бе държал като разярена мечка от мига, в който се прибра.

— Прекалено рано е да се каже — каза й той, ухилен.

Тя не оцени чувството му за хумор.

— Съжаляваш ли?

Той сложи ръце на талията й и я завъртя към себе си.

— Съжалявам, че си толкова твърдоглава, но съм щастлив, че се ожених за теб.

— Не се държиш така, сякаш си щастлив.

— Ти отказа да ми дадеш имената.

— Досега никой не ти е отказвал нищо, нали?

Той сви рамене.

— Истина е, да, никой не ми е отказвал.

— Бродик, когато сме в компанията на други хора, никога няма да споря с теб, но когато сме насаме, ще ти казвам точно това, което е в ума ми.

Той се замисли за миг над това, след което кимна.

— Да не би днес да се е случило нещо, което те е разстроило? Когато те оставих сутринта, беше щастлива.

— Когато ме остави сутринта спях.

— Да, но на лицето ти грееше усмивка — подкачи я той. — Със сигурност си ме сънувала.

— Днес преживях един отчайващ ден.

— Разкажи ми — предложи й той.

— Наистина ли искаш да слушаш оплакванията ми? — попита тя изумена.

Кимването му бе всичко, от което се нуждаеше тя, затова Джилиън седна и се подготви да му разкаже всичко.

— Първо, Рамзи ме накара цяла сутрин да стоя в залата и да оглеждам лицата на последователите му. И когато не разпознах никъде лицето на предателя, ме завлече из цялата околност да гледам още лица. Беше прекалено зает, за да отиде да говори със сестра ми — добави тя. — А Брисбейн каза, че Кристин все още не си е променила решението. Не мога да продължа да бъда толкова търпелива, Бродик. Давам на Рамзи срок до утре вечерта да нареди на Кристин да дойде тук, ако не го направи, ще поема нещата в свои ръце.

Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи:

— Най-после се срещнах с Бриджит на езерото, но това беше чак преди вечеря, и когато дойде при мен, ми донесе много разочароващи новини.

— Какви новини? — попита той.

— Тя помоли един свой приятел да проследи Брисбейн до дома на Кристин, но приятеля й не се върнал. Бриджит смята, че той е забравил.

Бродик се изправи и се изтегна. Джилиън наблюдаваше в захлас как мускулите по раменете му се разпъват и свиват, докато той движеше тялото си. Той махна колана си и започна да съблича дрехите си, карайки я да забрави за какво мислеше. Съпругът й бе толкова невероятно красив.

— Значи мислиш, че ако знаеше къде живее Кристин, просто ще можеш да отидеш при нея?

Той изчака цяла минута и когато не получи отговор, повтори въпроса си.

— Да — заекна тя, зачервена. — Точно така мислех.

— Кристин е Макферсън и вече е част от Синклер.

— Знам това.

— Рамзи е неин леърд и той трябва да се намеси. Остави го да се справи с това. Вече ти обеща, че ще я доведе. — Той се просна на леглото по корем и едва не я събори на пода. Макар да не бе склонен да го признае, той бе изтощен до крайност.

— Рамзи ми обеща, че ще говори с нея днес, но не го направи.

С шумна прозявка, той й каза:

— Той е зает мъж, Джилиън.

— Знам това. Хората тук постоянно го занимават с проблемите си, а необвързаните жени не го оставят насаме нито за миг. Измислят си хиляди оправдания, за да говорят с него. Сигурно това отвлича вниманието му. И все пак той ми обеща, Бродик, и трябва преди утре на обед да говори с Кристин.

Той не искаше Джилиън да спира да говори, тъй като обожаваше леко дрезгавият й глас.

— Какво друго се случи днес?

— Криех се от отец Лаган — призна тя.

Бродик се разсмя и тя го изчака да спре, преди да го попита:

— Случайно да си имал възможност да говориш с него?

— Да — отвърна той. — Имаше страхотен махмурлук.

— Рамзи нарочно го напи, нали?

— Лаган вече си беше добре почерпен, но и Рамзи помогна.

— Това е грях — заяви тя. — Защо го е направил?

— Защото е най-добрият ми приятел и знаеше, че по един или друг начин, ще те отведа в леглото си.

Тя сложи ръка на раменете му, забеляза колко са напрегнати и започна да ги разтрива. Той изръмжа доволно, затова тя вдигна полите на нощницата си, яхна бедрата му и се зае да успокои напрегнатите му мускули.

— По дяволите, това е страшно приятно.

Тя също се чувстваше по-спокойна, и осъзна, че причината за това е, че сподели с Бродик как е прекарала деня си.

— А ти какво прави днес?

— Ходих до дома.

— Но ти ми каза, че дома ти е доста далеч от тук.

— Яздих като луд — отвърна й. — Но се свечери, докато се прибера.

— Какво прави у дома?

— Реших няколко проблема — каза й той.

Тя си спомни за още нещо, което искаше да сподели с него.

— Знаеш ли какво ми кажа днес Бриджит?

— Какво?

— Една жена се опитала да се промъкне в спалнята на Рамзи, или поне така си помислила Бриджит, миналата вечер. Затова тя отишла след нея, а онази порочна жена си била свалила дрехите и се канела да… знаеш ли какво?

Ухилен, той каза.

— Не, кажи ми.

— Канела се да съблазни Рамзи, разбира се. Бриджит я изхвърлила и направила голям скандал. Сега е бясна на леърда си, защото той най-безочливо й казал, че е поканил жената да сподели леглото му. Ако всяка вечер ще минава парад от жени през спалнята му, Бриджит сериозно обмисля да се махне от там.

— И къде ще отиде?

— Обсъдихме този проблем, докато бяхме в параклиса. Искахме да запалим свещ за бащата на Гидиън и за душата на Рамзи. Бриджит се тревожи, че той ще отиде в чистилището.

Натиска на бедрата й му пречеше да се концентрира.

— Защо си палила свещ за бащата на Гидиън? Ти не го познаваш.

— Защото здравето на горкия човек се е влошило. Бриджит е чула, когато Фаудрон е казал на Рамзи защо Гидиън се бави. Фаудрон и Антъни ще си споделят задълженията на командира, докато той се върне.

— Имаш добро сърце, мила.

— Ти щеше ли да запалиш свещ за мен, ако умирах?

— Дори не си помисляй за подобни неща. Няма да ти позволя да умреш — каза той разпалено.

Тя се наведе и целуна рамото му.

— Казах на Бриджит, че може да дойде да живее с нас при Бюканън. Тя се опита да скрие реакцията си от думите ми, но бе очевидно, че е ужасена от идеята ми. Не е ли много странно?

— За нея ще е трудно да се приспособи. Рамзи се отнася към хората си като към деца, а аз не.

— На мен няма да ми е трудно да се приспособя.

— Напротив.

— Не, няма, защото ти ще бъдеш там. Не ме е грижа къде ще живея, нито как, стига ти да си до мен.

Вярата й, любовта й го смириха.

— Но сега, след като съм женен, ще трябва да направя някои промени — отбеляза той.

— Като какво например?

— Вероятно ще искаш къща.

— Ти нямаш ли къща?

— Не.

— Но тогава къде спиш? — попита тя, опитвайки се да не звучи ужасена.

— На земята. Предпочитам го пред мекото легло.

— Но какво правиш, когато завали? — Гласът й стана неестествено тънък и той знаеше, че й е много трудно да преглътне новината. Ръцете й вече не размачкваха раменете му, а направи го удряха.

— Когато завали се намокрям.

Тя се молеше Бродик да се шегува с нея.

— Ами последователите ти? И те ли спят навън?

— Повечето да, но онези, които имат жени, си правят колиби като тази, където живеят с жените си.

— Но ти си леърд, защо нямаш дом.

— Досега не ми е бил нужен.

— Но вече е. Не искам да спя навън.

— Ще спиш с мен.

— Да, но искам къща.

— Като тази на Рамзи ли? — попита той.

— Не — отвърна тя. — Не е нужно да е внушителна крепост. Ще е достатъчно да е и една колиба точно като тази. — Тя спря да го разтрива и проследи с пръст един назъбен голям белег под дясното му рамо. — Как получи този белег?

— Не си спомням. Случи се преди много време.

— Сигурно много е боляло — каза тя, после целуна назъбената сивкава линия, усети как мускулите му потръпнаха и го целуна отново. След това се излегна върху него и отпусна глава на рамото му.

Той простена.

— Убиваш ме, Джилиън.

— Да не съм прекалено тежка?

— Не това имах предвид. Ако не спреш да се мърдаш, ще те любя, а знам, че в момента си прекалено разранена.

Топлината, излъчваща се от тялото му, я стопли.

— Не съм чак толкова разранена — прошепна тя. — А и снощи не се тревожеше за това.

— Значи си спомняш? Помислих, че си проспала всичко.

Тя знаеше, че мъжът й се шегува с нея.

— Да, проспах я. Сигурно съм сънувала това, че ме накара да крещя.

— Да, крещеше — каза той, усмихвайки се на спомена. — Накарах те да гориш, нали?

— От къде да знам? През това време спях. — Тя започна да гали ръцете му, обожавайки допира до кожата му. — Толкова си твърд — прошепна тя.

Тази дума го описваше много по-точно, отколкото тя би могла да предположи. Той бе възбуден и я желаеше, но бе доволен от смелостта и любопитството й.

— Бродик?

— Да?

— Можем ли… ако не си много изморен… и не е нужно да се движиш… аз мога…

— Какво можеш? — попита той.

Тя най-после събра смелост да каже на глас думите.

— Искаш ли да се любиш с мен?

— Но не трябва да се движа?

— Не — настоя тя.

Той се засмя.

— Но, скъпа, движението определено е препоръчително.

Ръцете й галеха гърба му, докато бавно се спускаше надолу по тялото му. Искаше й се да го целува навсякъде.

— Джилиън — започна той дрезгаво.

— Мълчи — прошепна тя. — Сега се любя с теб. Вече ми разреши.

— Може ли да вметна едно предложение?

— Какво?

— Ще е по-добре, ако ми позволиш да легна по гръб.

Той се извъртя, прегърна я и я целуна страстно, докато развързваше връзките на нощницата й, а после я загледа как се изчервява, докато той събличаше дрехата през главата й и я захвърля надалеч.

— Толкова си красива — прошепна той и я целуна отново.

Когато страстта ги погълна изцяло, той я превъртя, сменяйки позициите им. Треперейки в ръцете му тя стана по-ненаситна. Той проникна в нея, изпълни я докрай, и удоволствието бе толкова интензивно, толкова прекрасно, че той затвори очи и простена силно.

— Господи, колко е хубаво.

И тогава започна да се движи в нея, умишлено бавно, докато тя изгуби целият си самоконтрол. Тогава вълнуващите усещания завладяха и него, и когато усети как тялото й се стяга и я чу да проплаква името му, той експлодира дълбоко в нея.

Изтощен, той се срина върху нея и остана там една дълга минута, докато сърцето му успокои бесният си ритъм и докато успее да си поеме дъх.

— Изтощи ме — прошепна той дрезгаво, после се претърколи на мястото си и я придърпа в прегръдките си. Гърбът й се притисна към гърдите му, а сладкото й дупе опря в слабините му. Аромата от любенето им бе полепнал по телата им, единствения звук, който се чуваше бе забързаното туптене на сърцата им и неволните въздишки на Джилиън.

— Нямах никаква представа, че любенето ще ми хареса толкова много.

— Аз имах — каза й той. — Разбрах го от първия път, когато те целунах. Можех да почувствам страстта в теб. Сигурен бях, че ще бъдеш доста дива, и се оказах прав.

— Това е така, защото те обичам — каза му тя. — Не мисля, че бих била толкова… свободна… с друг мъж.

— И никога няма да разбереш дали е така или не — заяви й той. — Никой мъж няма да те докосне.

Преди той да успее да се разпали, тя го успокои:

— Аз и не искам друг мъж. Желая само теб. Обичам те, сега и завинаги.

Страстните й думи му допаднаха извънредно много. Вдигайки ръката й, той я целуна по китката.

— Боли ли те още? — попита той, гледайки към белезите по кожата й.

— Не — отвърна тя, после се опита да издърпа ръката си. — Но са неприятни за гледане.

Той я целуна по ухото.

— Нищо в теб не е неприятно.

След тези думи той се зае да целуне всеки белег по ръката й и докато стигна до лакътя й, тя вече трепереше цялата.

Джилиън вече се унасяше, когато Бродик я побутна.

— Вярваш ли ми?

— Знаеш, че ти вярвам.

— Тогава ми кажи имената на англичаните.

Това я разбуди напълно. Обръщайки се в прегръдките му, тя го погледна право в очите.

— Но преди това искам да ми обещаеш нещо.

— Какво?

Тя седна, загърна се със завивката и се облегна на стената.

— Знаеш, че трябва да се върна в Англия. Преди да се венчаем, разбра, че е наложително, нали?

Той знаеше накъде ще потръгне този разговор и се намръщи.

— Да — съгласи се той. — Знаех, че искаш да се върнеш в Англия.

— Ще ти кажа имената им, след като ми обещаеш, че ти, Иън и Рамзи няма да се намесите, докато не изпълня задачата си и докато чичо Морган не е в безопасност. Ти си мъж на честта, Бродик. Обещай ми.

— Джилиън, не мога да ти позволя да се върнеш. Ако отидеш, ще изложиш живота си на опасност и аз не мога…

— Не можеш да ме спреш.

— О, да, мога. — Сега гласът му бе по-силен и гневен. Той също седна и грубо я придърпа в обятията си.

— Трябва да отида.

— Не.

— Бродик, сега Морган е и твой чичо. Твой дълг е да се грижиш за него, нали така?

— Аз ще го намеря, вместо теб, Джилиън, ще се погрижа да не му се случи нищо лошо.

Тя поклати глава.

— Няма да знаеш къде да го търсиш. Трябва да се върна и да свърша сама това, което трябва да бъде сторено.

Той се опита да я вразуми.

— Ти ми обясни, че копелето иска ти да се върнеш с кутията на краля и със сестра ти. А ти ще се върнеш с празни ръце. Как очакваш, че така ще спасиш чичо си.

— Баронът се интересува силно от намирането на кутията за бижута. Смятам да се опита да го убедя, че сестра ми е мъртва.

— Но кутията не е в теб. И не знаеш къде да я намериш, нали?

— Надявам се, че сестра ми ще си спомни къде е кутията — каза тя тихо.

— А ако не си спомни?

— Не знам — изплака тя. — Трябва да се върна. Животът на чичо е заложен на карта. Защо не можеш ли да го разбереш?

— Не мога да ти позволя да се изложиш на опасност. Ако ти се случи нещо… — Гласът му се прекърши и той не можа да продължи, дори мисълта да изгуби Джилиън го караше да изтръпва от ужас. — Няма да ми хареса — промърмори той.

— Бродик, обещай ми.

— Не.

— Бъди разумен — настоя тя.

— Аз съм разумен. Но ти не си.

— Знаеше… преди да се венчаеш за мен… знаеше какво трябва да направя.

— Джилиън, нещата се промениха.

Тя опита нова стратегия.

— Можеш да ме защитиш. Можеш да направиш така, че да съм в безопасност, нали?

Той не й отговори.

— Ако ти, Рамзи и Иън дойдете с мен, аз ще съм в пълна безопасност. След като открия чичо си, ще можете да си отмъстите… но не и преди това.

— Значи смяташ да влезеш сама в леговището на демона? Явно си се побъркала, ако смяташ, че…

— Можеш да ме опазиш.

Тя щеше да се предаде и той щеше да получи имената.

— Добре — съгласи се най-после той, но преди тя да успее да се зарадва, че е получила обещанието му, той я попита: — Ако сестра ти знае къде е кутията и така ти осигури нещо, което можеш да му предложиш, и ако следваш стриктно напътствията ми, ще ти позволя да дойдеш с нас.

— И преди да нападнете, за да си отмъстите, ще изчакате да отведа чичо в безопасност?

— Да. Давам ти думата си.

Тя бе толкова доволна, че го целуна.

— Благодаря ти.

— Кълна се в Господ, Джилиън, ако нещо се случи с теб, няма да мога да го преживея.

— Ти ще ме защитиш.

Господ да му е на помощ, вече съжаляваше, че й даде думата си. Как, за бога, щеше да й позволи да се доближи до тези копелета.

Тя отпусна глава на рамото му.

— Трима са — прошепна тя, и почувства как той потръпна в отговор. — Всичките са барони и са приближени на крал Джон. Когато бяха момчета се забавляваха да нараняват живи същества. Барон Алфорд от Локмейн е най-могъщият от тримата. Той е съветник на краля. Чичо Морган ми каза, че именно той е запознал Ариана с крал Джон и поради тази причина, Джон винаги ще го защитава. Трябва да бъдеш много хитър и предпазлив, Бродик. Кралят няма да го е грижа, поради каква причина си убил Алфорд.

— Алфорд ли е мъжа, който е убил баща ти и е превзел крепостта ви?

— Да — отвърна му тя. — Наричат го Червеният Алфорд, заради цвета на косата и темперамента му. Той е мъжа, сключил сделката с планинеца, но другите двама също му помагат. Хю от Барлоу и Едуин от Балд винаги са плътно зад Алфорд. И двамата имат имение в съседство със земите на Алфорд.

— Къде е сега Алфорд?

— Чака ме, в Дънханшайер — отвърна тя.

— Смяташ ли, че и чичо ти е там?

— Не знам.

— Трябва да имаш предвид, че Алфорд може би вече е убил чичо ти.

— Не — отвърна тя. — Знам, че Алфорд би го направил, ако можеше, и нямаше да съжалява нито за миг, освен това го чух да се хвали най-гордо, че никога не спазва думата си, но е длъжен да остави чичо ми жив, за да получи съдействието ми. Алфорд знае, че няма да получи кутията, ако не видя чичо жив… и здрав.

— А тогава ще убие и двама ви.

— Ти няма да позволиш да се случи.

— Не, няма да позволя — съгласи се той. — Играта, която се опитваш да играеш, е много опасна, Джилиън, и ти обещах, че ще можеш да дойдеш с нас, но само при условие, че имаш какво да му предложиш в замяна.

— Ще ме вземеш със себе си — заяви тя. — Без значение дали имам кутия или не.

Бродик нито се съгласи, нито възрази. През следващия час той я накара да му опише в детайли дома на чичо й Морган и крепостта Дънханшайер и след като остана доволен, започна да я разпитва колко воини има под командването на Алфорд. Чак късно след полунощ най-после я остави на мира. Тя заспа, удобно разположена върху Бродик, добре защитена от силните му ръце.

Той остана буден още час, докато оформяше плана си, и когато най-после заспа, той сънува как убива мъжа дръзнал да докосне жена му.

Да, той бе повече от решен да отмъсти.