Джули Гарууд
Съкровището (29)

Глава 28

Гидиън им съобщи лошата новина.

Рамзи и Бродик тъкмо се бяха завърнали в земите на Синклер, когато командира ги посрещна. Един поглед към бледото му лице им показа, че се е случило нещо сериозно.

— Какво е станало? — поиска да узнае Рамзи.

Гидиън пребледня още по-силно, докато обясняваше:

— Лейди Бюканън и Бриджит Киркконъл са изчезнали. Търсихме ги навсякъде, но не ги намерихме.

— Какво, по дяволите, искаш да каже с това, че са изчезнали? — изкрещя Бродик.

— От колко време ги няма? — поиска да узнае Рамзи.

Гидиън поклати глава.

— Не съм сигурен. Когато се върнах от дома на баща си, Антъни вече бе напуснал крепостта заедно с група воини да ги търси. Тъкмо смятах да се присъединя към тях.

— Не може да са много далеч — обърна се Рамзи към Бродик. — Слънцето скоро ще залезе. Трябва да побързаме, ако искаме да ги намерим преди да падне нощта. В коя посока тръгна Антъни?

— На юг — отвърна той — Леърд, поемам пълна отговорност за случилото се. Ако бях тук…

Рамзи го спря.

— Трябваше да се прибереш у дома — озъби се той. — Никой ли не ги е видял да тръгват? — попита той, поклащайки невярващо глава. — Как е възможно да отидат някъде без никой да ги забележи?

Гидиън нямаше възможност да отговори. Бродик яхна жребеца си.

— Губим ценно време — изръмжа той. — Тръгвам на запад. Гидиън и воините му на изток, Рамзи на север.

— Няма причина да ходим на север — възрази Рамзи. — Ако са сами, никога няма да тръгнат към онзи пущинак. Бриджит познава земите.

Двама изплашени млади воини на Макферсън чакаха на конете си близо до долината. Те наблюдаваха как Гидиън излиза с воините си и поема на изток.

— Ти кажи на леърд Бюканън — прошепна Алан.

Кер поклати глава.

— Ти му кажи. Не искам отново да ми счупи носа. Аз ще кажа на Рамзи.

Бродик и Черният Робърт поеха напред, следвани от Дилън, Лиъм и Аарон. Тъкмо пресичаха обраслата с трева поляна, когато чуха вик. Дилън се обърна и видя един воин на Макферсън да идва към тях, той остана да го изчака, а останалите продължиха.

Със зачервено от страх лице, Алан побърза да съобщи важната новина.

— Простър… той последва дамите, тръгнаха на север.

Дилън изсвири и след секунда Бродик и останалите воини обградиха момчето.

— Простър е проследил жена ми? — Стоманеният поглед на леърда прикова младия воин и той едва успя да каже.

— Той видя жена ви и Бриджит Киркконъл да яздят на север.

— Имаше ли някакви воини с тях? — попита Аарон.

— Не, бяха сами, и точно затова Простър тръгна след тях. Каза, че ще ги върне… че там не е безопасно…

— Тогава защо, по дяволите, не ги е върнал? — изръмжа Лиъм.

— Не знам — заекна Алан. — Сигурно нещо им се е случило. Двамата с Кер смятахме да тръгнем да ги търсим, но тогава се появи Гидиън, а след миг и вие с Рамзи.

— Ако не ни казваш истината, ще те разкъсам на парчета — заплаши Черният Робърт.

— Господ ми е свидетел, казвам ви истината. Кълна се в гроба на майка си. Моят приятел… Кер… той отиде да каже на Рамзи да тръгне на север.

— Вземи го с нас — нареди Бродик. Пришпорвайки жребеца си, той се насочи на север към гората. Младият мъж си казваше, че не бива да се поддава на паниката, но това въобще не помагаше. Господи, какво си бе мислела, че е тръгнала да язди в незаселените райони без стража и защита? Само едно момче да защитава две жени? Нещо със сигурност се бе случило, иначе Простър щеше да ги е върнал досега.

За пръв път в живота си, Бродик се помоли. Милостиви Господи, нека тя да е добре. Той имаше нужда от нея.