Джули Гарууд
Съкровището (13)

Глава 12

Шокът едва не уби родителите му. За пръв път в живота си, Иън Мейтланд бе напълно изгубен. Той се почувства така, сякаш си бе ударил главата в каменната стена. Отстъпи крачка назад и поклати невярващо глава. Тъмните му очи се замъглиха.

— Алек? — прошепна той пресипнало. И след това изкрещя с цяло гърло: — Алек!

Джудит Мейтланд скочи на крака и проплака от радост. Забравената кошница с шивашки материали се разсипа на пода. Жената вдигна ръка към сърцето си. Трепереща, тя направи само една крачка към сина си, преди да припадне.

За нещастие Бродик бе прекалено далеч, за да я хване, преди да падне на пода, а съпруга й бе прекалено разтреперан, за да направи нещо повече от това да я гледа как пада на пода.

Алек за малко не събори баща си, когато се хвърли към него и прегърна краката му. Иън се опитваше да се отърси от вцепенението си. Треперещ, могъщия воин падна на колене и с наведена глава и затворени очи обви силните си ръце около сина си.

Малкото момче отпусна глава на рамото на баща си и разтревожено погледна към майка си.

— Тате, не трябва ли да вдигнеш мама от пода?

Иън се изправи, но просто не можеше да се насили да се отдалечи от детето си, затова нареди на Бродик да направи нещо с жена му.

Бродих сложи ръце под мишниците й и бавно я вдигна на ръце. Лицето й бе бяло и без значение колко я разтърсваше, тя нямаше да се събуди, докато не станеше готова.

— Доста изненада майка си, Алек — отбеляза Бродик. — Мислела е, че си мъртъв.

Иън поклати глава.

— Не, все още таеше надежда в сърцето си, че е жив.

Джудит отвори очи и се намери в ръцете на Бродик.

— Защо ме…

— Мамо, будна ли си?

Бродик бавно изправи Джудит на крака, но я задържа за кръста, ако случайно тръгне пак да припада. Превъзбудена от емоциите, които я владееха, тя избуха неконтролируемо в сълзи. Иън се пресегна и хвана ръката й, докато Алек я гледаше.

— Не бива да плачеш, мамо. Не съм умрял. У дома съм. Тате, кажи й да не плаче.

Иън се засмя.

— Тя е щастлива, че си си у дома. Дай й минута и ще ти го каже сама.

Джудит докосна лицето на Алек с треперещата си ръка.

— Молех се, да си…

Бродик отстъпи назад. Искаше да даде малко уединение на семейството и искаше да открие къде се дяна Джилиън. Когато влезе в залата мислеше, че тя е зад него, но сега осъзна, че я няма. Намери я да седи на пейката, близо до стълбището. Ръцете й бяха отпуснати в скута й, а погледа й бе забит в пода.

— Какво правиш? — попита я той, намръщен.

— Чакам семейството да се наслади на срещата си. Реших, че ще се натрапя, ако ги гледам. Трябва да останат малко насаме.

Бродик седна до нея, запълвайки цялото свободно място на пейката. Тя се намери притисната към него. Преди го оприличаваше на мечка и сега тази картина бе по-жива от всякога.

Той хвана ръката й и бавно повдигна ръкава на роклята й.

— Ще трябва да свалиш превръзката, преди да си легнеш довечера.

— Добре.

Той не пусна ръката й, а тя не я отдръпна.

— Бродик?

— Да?

Тя се вгледа в очите му, преди да проговори:

— Искам да ти благодаря за помощта. Без теб, Алек никога нямаше да се прибере у дома при родителите си.

Той не се съгласи.

— Не аз го доведох у дома, Джилиън. А ти. Аз само помогнах малко — добави той. — Но дори и да не бях, пак щеше да намериш начин.

Иън го повика, но тя подръпна ръката му, за да го накара да я погледне отново.

— Да?

— След като говориш с родителите на Алек… у дома ли се прибираш?

Той се изправи и я издърпа на крака. Делеше ги едва сантиметър, той наведе глава към нея, лицето му се приближи до нейното, подобно на любовници, които се събираха. По дяволите, неочаквано му се прииска да я целуне.

Дълга гореща целувка, която щеше да доведе до втора, а тя до трета, после до четвърта…

Начина, по който я гледаше, я кара да се разтрепери цялата.

— Ще се прибереш ли? — прошепна тя.

— Какво ме питаш? — поиска да узнае той.

Стресната от острия му тон, тя направи крачка назад и коленете й се удариха в пейката.

— След като говориш с Мейтланд, у дома ли се прибираш? — После погледна към ръцете си, когато добави: — Все пак ти си леърд. Сигурно имаш много важни задачи за вършене.

— Да, имам страшно много задачи — съгласи се той.

— Да — каза тя, опитвайки да скрие разочарованието си. — Искам да ти благодаря, Бродик, за всичко, което направи за Алек, но сега задълженията ти свършиха и можеш да се прибереш у дома. Не знам какво щях да… правя… без теб. — Знаеше, че заеква, но не можеше да направи нищо по въпроса. — Разбира се, че трябва да се прибереш у дома. Просто си помислих…

— Да?

Тя повдигна рамене.

— Помислих си, че може би ще искаш да видиш приятеля си Рамзи Синклер отново.

Той потупа с пръст брадичката си.

— Видях го, преди да си тръгна от Мейтланд. Много скоро ще е тук.

— Какво те кара да мислиш…

Той не й позволи да довърши въпроса си.

— Изпратих Дилън да го предупреди, не помниш ли?

— Да, но…

— Рамзи ще тръгне насам възможно най-скоро. Ще дойде тук — повтори той.

— Но след това ще си отидеш ли у дома? — попита тя.

— Както казах, имам много работа.

Раздразнена, тя извика:

— Не можеш ли да ми дадеш един прост отговор?

Иън отново изкрещя името на Бродик.

— Ела, Джилиън. Иън ще иска да се срещне с теб. Имаше достатъчно време да преодолее изненадата си.

— А жена му?

— На нея ще й трябва поне седмица да преживее шока. През това време съм сигурен, че няма да изпусне Алек от поглед.

Джилиън изтупа праха от роклята си.

— Изглеждам ужасно.

— Да, така е.

Тя повдигна полите си тръгна към стълбите, но Бродик я спря, хващайки я за ръката.

— Попита ме дали мога да ти дам прост отговор. Сега се чудя, защо ти не можеш да ми зададеш един прост въпрос.

— За бога, какво значат тези безсмислици? Какво мислиш, че трябва да те попитам?

— Това, което искаш да узнаеш — отвърна той.

— Ти си най-вбесяващият мъж на света.

— Чувал съм го и преди — каза той. — Освен това съм нетърпелив. Но точно сега съм склонен да почакам.

— Ето я, мамо. Това е Джилиън. — Викът на Алек прокънтя в залата.

Джилиън се отдръпна от Бродик и се усмихна, виждайки Алек да тича към нея. Той хвана ръката й и я задърпа.

— Не се страхувай от татко. Повечето дами ги е страх, но теб няма, защото не си като останалите дами — каза детето.

Тя не бе убедена, че е толкова уверена, колкото смяташе Алек, защото баща му бе доста внушителен човек. Той беше висок, мускулест мъж с пронизващи сиви очи. Тъмната му коса се къдреше около лицето му и леко омекотяваше смръщеното му изражение. Ако не бе толкова величествен, тя би решила, че е красив почти колкото Бродик.

Усмивката на Джудит Мейтланд успя леко да смекчи ефекта от намръщеното изражение на съпруга й. Тя бе красива жена, но цвета на очите й бе този, който се забелязваше най-много. Те бяха виолетови. Тя бе доста дребничка, но имаше толкова царствен маниер, че Джилиън имаше чувството, че се намира в присъствието на кралица.

В мига, в който Бродик я представи, Джудит се втурна напред, за да стисне ръката на Джилиън. Гласът й трепереше, когато каза:

— Ти намери сина ни и ни го върна обратно у дома. Не знам как някога ще мога да ти се отблагодаря.

Джилиън хвърли бърз поглед към Бродик. Мейтланд очевидно вярваха, че сина им се е бил изгубил, и господ да й е на помощ, как щеше да успее да им обясни случилото се?

— Ела и седни до нас на масата — покани я Джудит. — Сигурно си гладна и жадна от дългото пътуване. Алек ни каза, че идвате чак от Англия — отбеляза тя, докато водеше Джилиън към един от столовете до масата.

— Да, идваме от Англия.

— И аз съм англичанка — каза й Джудит.

— Не, Джудит — поправи я съпругът й. — Беше англичанка.

Съпругата му се усмихна.

— Мъжете тук променят историята така, както им е удобно.

— Ти си Мейтланд — продължи Иън. — И само това е от значение. Бродик, сипи си малко вино и седни. Искам да чуя всичко, което се е случило, преди да отворя вратите за семейството и приятелите. Алек, ела седни до баща си — добави той с обич в гласа.

Детето притича около масата и издърпа стола си до този на баща му. Джудит забеляза, че ръката на Иън потрепери, когато докосна рамото на сина си. Алек му се усмихна и седна, но веднага му бе наредено да се изправи и да не сяда, докато дамите не се настанят.

Командирът на Мейтланд, Уинслоу, влезе в залата, поклони се на леърда и съпругата му, и обяви:

— Рамзи Синклер току-що пресече границата и ще е тук до час.

— Нима вече е разбрал за щастливата ни новина? — попита Иън.

— Изпратих Дилън при него — обясни Бродик, преди да се обърне към брат си. — Джилиън, искам да се запознаеш с брат ми. Уинслоу, това е лейди Джилиън.

Уинслоу се поклони.

— Лейди Джилиън, от Англия ли сте? — попита той намръщен.

— Да, от Англия съм. Истината е, че не мога и не искам да променя този факт, сър. Това разстройва ли ви?

Уинслоу я изненада с усмивката си.

— Зависи, милейди.

— Зависи от какво?

— От брат ми. — Преди да й обясни каквото й да е било, Уинслоу смени темата, обръщайки се към брат си. — Ще дойдеш ли да видиш жена ми и момчетата? Ще бъдат разочаровани, ако не ни посетиш.

— Разбира се, че ще дойда.

— Доведи ги тук, Уинслоу — нареди Иън. — Трябва да празнуваме. Децата може да останат будни до по-късно.

— Уинслоу, случайно да знаеш дали братът на Рамзи, Мичъл, язди с леърда? — попита Джилиън, и ако воина си помисли, че въпроса й е странен, не го показа.

— Не знам, милейди, но ще разберем много скоро. — Той се поклони за втори път и излезе от залата.

Джудит се зае лично да сипе по чаша вода на гостите.

— Татко, къде е Греъм? — попита Алек.

— Брат ти е с чичо ти Патрик, но много скоро ще се върне. Ще бъде страшно щастлив, да те види.

— Защото съм му липсвал? — попита той доволен.

Иън се усмихна.

— Липсваше на всички ни, Алек.

— Най-много съм липсвал на мама. Тя все още трепери, тъй като я изненадах. Виж, тате. Дори не може да налее вода. Отново ли ще започне да плаче?

Иън се засмя.

— Вероятно — каза той. — На майка ти… и на мен, ще ни отнеме известно време да се възстановим след щастливата изненада.

Алек не преувеличи състоянието на Джудит. Съпругата на леърда вече бе разляла голяма част от водата на масата и досега не бе изсипала нито капка вода в чашата. Ръцете й започваха да треперят неконтролируемо всеки път щом погледнеше към сина си, а очите й се пълнеха със сълзи.

Иън хвана ръката на жена си.

— Седни, любима — каза той тихо. Тя премести стола си близо до този на мъжа си, срина се на него и се облегна назад. Иън предложи чаша вода на Джилиън, но когато тя посегна за нея и забеляза колко са мръсни ръцете й, побърза да ги скрие, отпускайки ги в скута си.

Иън обви ръка около жена си и я прегърна. Вниманието му обаче бе насочени към Джилиън.

— Започни от самото начало и ми кажи къде и как намери сина ми. Искам всеки малък детайл — нареди той. Той спря, за да погали Алек, преди да добави: — Цяло чудо е петгодишно момче да преживее падане от водопадите.

— Той е само на пет? — попита Джилиън.

— Но ще стана на седем.

— Брат ти е на седем — напомни му Иън.

— Но и аз ще стана на седем — каза Алек и изтича до масата при Джилиън. Без да иска позволени се качи в скута й и дръпна ръцете й около себе си, за да я накара да го прегърне, като й се усмихваше ангелски.

— Двамата с Алек сте станали големи приятели — отбеляза с усмивка Джудит.

— Иън, може би ще е по-добре да изчакаш Алек да си легне, преди да искаш обяснение — предложи Бродик.

— Но аз ще остана до късно, защото татко каза, че ще празнуваме — рече Алек. — Нали каза така, тате?

— Да — съгласи се баща му.

— Знаеш ли какво, Джилиън? — попита тихо Алек.

Тя се наведе към него.

— Не, какво?

— Когато си легна в леглото, мама ще стои до мен, докато заспя, и брат ми ще спи в същата стая и може би няма да имам лоши сънища и няма да се уплаша.

— Може би въобще няма да сънуваш тази нощ.

— Но някой трябва да спи при теб, за да не се изплашиш, след като мен няма да ме има да те пазя.

— Ще бъда добре — увери го тя.

Алек не бе убеден.

— Ами ако се изплашиш? Трябва да има някой до теб, който да те събуди. Може би ще е добре да попиташ чичо Бродик да спи при теб, както тези дни.

Тя побърза да сложи ръка на устата му, за да го накара да замълчи и почувства как лицето й почервенява. Знаеше, че Бродик я наблюдава, и не посмя да го погледне.

Джудит се засмя.

— Алек, миличък, засрамваш Джилиън.

— Мамо, знаеш ли как ме нарича Джилиън?

— Не, как?

Кискайки се, детето каза:

— Меченце.

Погледа на Иън кръстосваше между Джилиън и Бродик.

— Отец Лаган се завърна — каза той. — И с него има още един по-млад свещеник на име Стивън.

— Защо ми казваш това? — попита Бродик.

— Просто искам да знаеш, че имаме на разположение двама свещеници — обясни Иън, насочил многозначителен поглед към Джилиън.

— Не съм спала с Бродик — възкликна тя. — Не ни е нужен свещеник.

— Напротив, спа с него.

— Алек, не е учтиво да възразяваш на възрастните.

— Но, мамо…

— Замълчи, скъпи.

Джилиън погледна към Бродик. Той много лесно можеше да поправи това ужасно объркване, само ако с две думи обясни случилото се.

Той, изглежда, не искаше да сътрудничи. Дори й намигна.

— Не познавам друг човек, чието лице може да стане толкова червено — отбеляза той.

— Обясни — нареди тя.

— Какво да обясня? — попита той с невинно изражение.

Тя се обърна към Джудит.

— Бяхме направили лагер… и не е така както звучи… Аз спях и когато се събудих… всички те бяха там…

— Те? — попита Иън.

— Воините му.

— Нима си спала и с останалите воини?

Тя не осъзна, че Иън се шегува с нея.

— Не… просто ние… спяхме. Това е всичко, леърд.

— Престани да я измъчваш — нареди Джудит. — Не виждаш ли, че това я стресира. Джилиън не разбира хумора ви. Какво се е случило с ръката ти? — попита Джудит, мислейки, че темата е по-безопасна. — Забелязах, че ти е превързана и съм любопитна…

Алек прекъсна майка си. Той скочи от скута на Джилиън и проплака.

— Тате, трябва да поговорим.

— Сега ли?

— Да, тате, сега.

— Алек, искам да говоря с Бродик и Джилиън. Нетърпелив съм да узная къде те е намерила.

— Но, тате, трябва да ти кажа какво сторих, и ти много ще ми се ядосаш. Трябва да отидем да се разходим, за да ти обясня всичко.

— Ела тук, сине — нареди той, разтревожен от мъката, която видя в очите на Алек. Малкото дете завлачи крака към баща си, навело глава към пода. Иън сложи ръка на рамото му и се наведе напред.

Алек се разплака.

— Много се изплаших, тате, и порязах ръката на Джилиън, и тя се наду, и Ани я оправи и само аз съм виновен, задето нараних една дама, а знам, че никога не бива да го правя, но бях много изплашен. Не ми харесваше в Англия и исках да се прибера у дома. — Алек обви ръце около тила на баща си и избухна в ридание.

— Алек беше много разтревожен, че ще ви разочарова, леърд — обясни Джилиън. — По онова време не разбираше, че се опитвах да му помогна. Висеше на едно въже над пропаст, а въжето беше много старо и започна да се къса, и… — Тя погледна към Бродик за помощ. Задачата да обясни случилото се изведнъж й се видя толкова сложна, че тя не знаеше откъде да започне.

— Това, което казва сина ми, няма смисъл — каза Иън. — Той каза, че е бил в Англия.

Джилиън реши да се хвърли с главата напред и каза тихо:

— Той казва истината. Алек наистина беше в Англия.

— Казах ти, тате.

Иън кимна, но вниманието му бе насочено към Джилиън.

— Как е стигнал сина ми до Англия.

— Алек не е паднал от водопадите. Бил е отвлечен по време на фестивала и доведен в Англия. Така го срещнах.

Чувайки думите й, изражението на Иън се промени напълно. Той сложи Алек в скута на майка му и се изправи. За да не стряска сина си, той се постара да говори тихо, когато всъщност му се искаше да изкрещи.

— Кой отвлече сина ми?

Джудит се почувства истински изплашена, когато леърда тръгна към нея, защото виждаше, че според него, тя е виновна за случилото се с детето му.

— Било е грешка — започна тя.

— Дяволски права си, че е било грешка — изкрещя той.

Очите на Алек се разшириха.

— Ядосан ли си, тате?

Баща му си пое дълбоко дъх.

— Да — озъби се той.

— Не е ядосан на теб, Алек — прошепна Джилиън.

— Знам това.

— Не нападай Джилиън. — Бродик, който до сега си мълча, изглеждаше ядосан, колкото и Иън, когато даде нареждането. — Тя е невинна, колкото и сина ти. Седни и й позволи да обясни това, което вече каза на мен. Знам, че си разтревожен, но не ти позволявам да й повишаваш глас.

Джилиън можеше да види как Иън всеки миг ще избухне и побърза да заговори, преди двамата леърда да се сбият.

— Както казах, било е грешка…

— Да? — попита Иън.

— Мъжете, които са отвлекли Алек, са мислили, че отвличат братът на Рамзи, Мичъл. Просто са объркали децата.

— Милостиви боже… — започна Иън, но гласа му се прекърши.

— Седни, съпруже — предложи Джудит. — Остави Джилиън да ни обясни всичко.

Той едва не катурна стола, след като се откъсна от масата и се срина, сядайки. Облягайки се назад, той безмълвно гледаше Джилиън за няколко секунди, след което заповяда:

— Започвай да говориш.

— Историята е доста дълга, леърд, а Рамзи, трябва да се появи всеки момент, нали? Моля ви, ако може да го изчакаме…

Иън стисна зъби, поклащайки глава.

— Тате, знаеш ли какво? — Детето сме усмихваше докато говореше и Иън се пресегна, за да го погали.

— Не, Алек, какво? — попита той намръщен.

— Избягахме два пъти, но първият ни хванаха, защото аз не изчаках, както трябваше, и вината беше моя.

Иън премигна, защото не разбра нищо от обяснението.

— Какво стана, когато избяга за пръв път?

— Спуснах се в една клисура, ето какво направих — похвали се детето. — Но не бях взел хубаво въже.

— Беше износено — намеси се Джилиън.

— Сина ми се е спуснал в клисура, висящ на овехтяло въже? — изкрещя Иън. — И къде беше ти, когато Алек го е правел?

— Тате, тя ми каза да я изчакам и не смяташе да се спускаме в каньона, но аз реших, че ще е по-бързо. Тогава те порязах, нали, Джилиън?

— Да.

— Трябваше да я чакам в конюшните.

— Но не си — каза майка му.

— Не, и помислих, че Джилиън ще повърне, защото като ме видя да вися на въжето, лицето й позеленя. Каза ми, че й е прилошало, когато слезе долу при мен и изглеждаше доста замаяна.

— Ти се боиш от… — започна Джудит.

Съпругът й я прекъсна, когато на свой ред зададе въпрос:

— Но си слязла, за да вземеш Алек?

— Нямах друг избор.

— Тя ме хвана, тате — обясни Алек. — И точно на време, защото въжето се скъса в мига, в който тя ме хвана. Каза ми, че е била много изплашена, но не повърна. — Изглежда детето бе разочаровано от този факт.

Нито един от родителите му не се усмихна, тъй като и двамата мислеха колко близо до смъртта е бил сина им.

Освен това, осъзнаха, че сега той е жив само благодарение на Джилиън.

— Ще се насиля и ще бъда търпелив, за да дочакаме Рамзи да дойде, за да чуе с нас историята ти — обяви Иън. — Но искам да науча имената на негодниците, който отвлякоха детето ми — заяви той. — За бога, искам да знам кои са още сега.

— Предупредих те, да внимаваш с какъв тон говориш на Джилиън. Сега ти заповядвам, Иън. Не искам да я разстройваш.

Джудит Мейтланд не можа да реши кой бе по-изненадан от гневното избухване на Бродик. Иън изгледаше поразен, а очевидно Джилиън не можеше да повярва на ушите си.

Иън пръв се възстанови. Наведе се напред и побеснял попита:

— Смееш да ми заповядваш?

Бродик също се наведе напред.

— Точно това…

Надявайки се, че с това ще намали враждебността, Джилиън ги прекъсна с думите.

— Няма да се разстроя, ако някой ми крещи.

— Но аз се разстройвам, Джилиън.

Тя се зачуди дали Бродик осъзнава, че току-що и той почти й изкрещя. Тя погледна Джудит за помощ, но Алек бе този, който привлече вниманието на баща си.

— Тате, не крещи на Джилиън — проплака детето, изтича около масата и се покатери в скута й. — Тя никога не ми крещи, дори не и когато мъжа я наби. Тя го изигра, тате.

— Някой я е ударил? — попита Иън.

Алек кимна.

— Тя го накара да я набие, за да не набие мен.

Изведнъж детето си спомни за пръстена, който му даде Джилиън, и издърпа с ръка панделката.

— Джилиън каза, че ще бъде моя защитник, точно като чичо Бродик, и ми позволи да задържа пръстена й, докато се прибера у дома. Обеща ми, че няма да позволи никой да ме нарани, и не го позволи. Пръстена не ми е нужен вече, за да ми напомня, че съм в безопасност, но все пак искам да го задържа.

— Не може, Алек — каза меко Джилиън.

Неохотно, той й подаде пръстена.

— Чичо Бродик ми каза, че мога да задържа камата завинаги.

Тя се засмя.

— И все пак няма да ти позволя да задържиш пръстена на баба ми.

Джудит постави ръка върху тази на съпруга си.

— Осъзнаваш ли, че ако не бе тази мила дама, сина ни щеше да е мъртъв?

— Разбира се, че осъзнавам…

— Тогава ти предлагам, вместо да й крещиш и да се държиш с нея така, сякаш тя е виновна за действията на други хора, отиди и й благодари. Аз смятам да падна на колене и да благодаря на Господ, че я е изпратил при Алек. Тя е ангел-хранител.

Поласкана от емоционалната реч, Джилиън поклати глава. Джудит попи сълзите си ленена кърпичка и се изправи.

— Джилиън — започна Иън колебливо. — Благодаря ти, че си защитила сина ми, и не съм искал да те държа отговорна за случилото се. Ако съм създал такова впечатление, моля за извинение. Колкото и да ми е трудно, ще дочакам Рамзи, за да чуя какво се е случило.

Джудит цялата засия от удоволствие.

— Това е първият път, в който те чувам да се извиняваш. И моментът е много подходящ. Тъй като си в щедро настроение, може ли да предложа двамата с Рамзи да изчакате да чуете всичко за случилото се след празника. Тази вечер ще празнуваме завръщането на Алек и скоро всичките ни роднини и приятели ще са тук. — Тя не дочака съгласието на съпруга си. — Джилиън, искаш ли да се освежиш?

— Джилиън обича да се къпе, мамо — каза Алек. — Тя постоянно ме караше да се мия. Аз не исках, ама те ме принуждаваше.

Джудит се засмя.

— Тя просто се е грижила за теб, Алек — каза тя, докато хващаше ръката на Джилиън. — Какво ще кажеш за една баня?

— Много добре ще ми дойде.

— Ще ти дам чисти дрехи, а тези веднага ще отнеса за пране — обеща тя. — С плейда на Мейтланд ще ти бъде удобно и топло — добави тя. — Макар дните да са топли, нощите тук са мразовити.

Чувайки, че Джилиън ще носи плейда на Мейтланд, Бродик не бе никак очарован. Без да мисли как ще се приемат думите му, той заяви:

— На празненството Джилиън ще е облечена с плейда на Бюканън.

Иън скръсти ръце и се облегна на стола си.

— Защо искаш да носи твоите цветове? Да не би да предявяваш…

Бродик го сряза.

— Моите воини ще са… разстроени. Със сигурност ще се разбунтуват, ако я видят облечена в твоя плейд, Иън. Започнаха да харесват момичето и изпитват доста собственически чувства към нея. Докато е в планините, тя ще носи нашите цветове. Не искаме воините на Бюканън да се обидят.

Иън се ухили.

— Тревожиш се, че воините ти ще се разстроят? Това ли каза? За бога, те са воини, а не…

Той се кажеше да каже „жени“, но улови острия поглед на жена си, и все още ухилен, той замени думата с „деца“.

Джудит се разсмя, защото знаеше, че мъжът й е толкова дипломатичен само заради нея. Тя тръгна към стълбите, но Джилиън спря до Бродик.

— Бродик, обеща на брат си, Уинслоу, че ще се видиш с жена му и децата му, нали?

— Помня какво обещах.

— Значи ще бъдеш тук, като се върна, така ли?

Раздразнен, задето тя не може да се престраши да му зададе директно въпроса си, той каза:

— Да.

Тя кимна и забърза след Джудит. Опита се да скрие облекчението си, че Бродик ще остане за по-дълго, и след това се ядоса на себе си, задето се чувства така. Държеше се като глупачка, за това че се оставя да зависи от него, тъй като нямаше никакви право да разчита на този мъж. Не, не можеше да иска повече от него.

Тя се опитваше да го прогони от ума си през следващия час, докато се къпеше и миеше косата си. Джудит й донесе бледожълта рокля, която да облече. Беше й леко тясна около гърдите и показваше прекалено много от едрия й бюст, но според Джудит въпреки това изглеждаше подобаващо.

Бродик бе изпратил плейда на Бюканън и Джудит показа на Джилиън как да го надипли около кръста си. После преметна плата над лявото й рамо и го пристегна с колан на кръста й, обяснявайки:

— Доста време ми отне да се науча как да го правя. През повечето време не можех да надипля плисетата. Единственият начин да се научи човек да го прави е като практикува — добави тя.

— Плейда е много важен в планините, нали?

— О, да — каза Джудит. — Те… искам да кажа ние… сме доста капризни хора. Плейда винаги трябва да покрива сърцето ни — добави тя. — Носим гордо цветовете си. — Тя отстъпи, за да огледа Джилиън. — Изглеждаш прекрасно — обяви тя. — Сега ела и седни до огъня, за да ти среша косата. Изглежда, че почти е изсъхнала. Имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса? — Тя се наведе към нея. — Ужасна съм, признавам си. Накарах съпруга си да чака, а сега аз съм нетърпелива.

— Нямам нищо против да отговоря на въпросите ти. Какво искаш да знаеш?

— Как се озова на едно място с Алек? И ти ли беше пленена.

— Да, бях.

— Но защо? Ти си англичанка и можеш да отидеш при краля за помощ.

— Кралят е пръв приятел с мъжа, който отвлече Алек и задържа мен. Дори в известна степен, той е отговорен за всичко.

Докато Джудит решеше косата й, Джилиън й разказа за кутията на Ариана. Джудит изгледаше пленена от историята и тогава Джилиън й разказа за смъртта на баща й, шокирайки другата жена.

— Принц Джон се влюбил в Ариана и всичко това звучи много романтично, но той не се е оженил за нея, когато увлечението му е било много силно. Трагично е, че Ариана е загинала, но не изпитвам симпатия към краля. Той е предал клетвите, които е дал на съпругата си.

— Досега се е оженил два пъти, нали? Не мога да разбера това, при положение, че първата му жена е все още жива.

— Да, жива е — отвърна Джилиън. — Джон издейства анулиране след много години брачен живот. Нямаха деца — добави тя. — И бяха втори братовчеди. Архиепископът от Кентърбъри беше забранил брака им, но Джон получи позволение от Рим.

— Щом бракът на Джон е бил признат от църквата, как е успял да се ожени повторно?

— Архиепископът на Бордо и епископите на Поатие и Сейнтс обявиха първият брак за невалиден.

— Поради каква причина?

— Кръвно родство — отвърна тя.

— Защото са били прекалено близки роднини, като втори братовчеди.

— Да — каза Джилиън. — Джон веднага се оженил за Изабела и се забъркал в по-големи неприятности, тъй като тя вече е била сгодена за друг. Била е едва на дванадесет години, когато Джон се оженил за нея.

— Джон винаги взима това, което желае — отбеляза Джудит. — Нали?

— Да — съгласи се Джилиън.

Другата жена поклати глава.

— Англия доста се е променила от времето, когато живеех там.

— Джон е отговорен за всичките промени. Той се отчужди от много влиятелни барони и започна да се шепне за въстание. Проблемите са съсредоточени около позицията на архиепископа на Кентърбъри. Джон иска епископът на Норич, Джон де Грей, да бъде избран, но младите монаси от Кентърбъри вече са избрали Реджиналд и са го изпратили да се яви пред папата.

— А папата одобри ли Реджиналд?

Джилиън поклати глава.

— Не, той сам избра кой ще заеме поста, Стефан Лангдън. Джон побесня и отказа да пусне Лангдън да стъпи на Английска земя и пое контрола над манастира на Кентърбъри и тогава нашият папа постави забрана над цялата страна. Беше забранено да се извършват всякакви религиозни ритуали. Църквите бяха затворени и заключени, а свещениците отказаха да благославят браковете. Не можеха да извършват никакви свещени тайнства, освен най-наложителните. В момента в Англия са настанали тъмни времена и се страхувам, че ще става все по-лошо.

— Чувала съм, че Джон реагира доста агресивно.

— Той е добре познат с избухливия си темперамент.

— Нищо чудно, че не си поискала помощта му.

— Не бих могла — каза Джилиън.

— Имаш ли семейство, което да се тревожи за теб?

— Сега чичо ми Морган е пленник — прошепна тя. — Възложиха ми… задача… и трябва да я завърша преди есенния фестивал. Ако се проваля, ще убият чичо ми.

— О, Джилиън има още време, нали?

— Имам нужда от помощта на съпруга ти.

— Той ще ти помогне с каквото може — обеща Джудит от името на Иън.

— Мъжът, който държи чичо ми, е близък на краля и Джон ще се вслуша в него, а не в мен. Мислех да поискам помощ от по-могъщите барони, но те се боят дори от сянката си, не знаят на кой могат да имат доверие. Англия — добави тя — е потънала в хаос и се страхувам много за бъдещето.

— Няма да те измъчвам с повече въпроси — каза Джудит. — Ще изчакам, докато разкажеш всичко пред съпруга ми и пред Рамзи.

— Благодаря ти за търпението — каза тя.

Преди Джудит да отговори на вратата се чу силно блъскане и Алек се втурна в стаята. Закова се на място щом зърна Джилиън.

Тя се изправи и му се усмихна.

— Има ли нещо нередно, Алек?

— Изглеждаш… красива — каза той.

Джудит се съгласи. Дългата коса на Джилиън бе подредена в красиви къдрици, които падаха на раменете й и обрамчваха деликатните черти на лицето й, като красива рамка. Тя бе забележителна жена и тази вечер щеше да наруши спокойствието на много мъже, предвиди Джудит.

— Мамо, татко ти заповядва да слезеш долу на минутата. Той каза: „Не може ли да чуе музиката?“. Всички са тук и са готови за сервирането на храната. Джилиън и ти трябва да дойдете долу. Така каза чичо Бродик.

— Джудит, ти върви първа — каза Джилиън. — Намокрила съм си цялата превръзка и смятам да я сваля.

Джудит искаше да помогне, но Джилиън настоя младата жена да отиде при съпруга си. Щом остана сама, тя седна и бавно махна превръзката, страхувайки се от това, което щеше да види. Раната бе по-ужасяваща, отколкото бе очаквала, но за щастие не бе възпалена и подуването бе изчезнало. Кожата бе зачервена, на някои места имаше мехури, които бяха ужасяващо грозни. Напомни си, че е грях да бъде суетна и не бива да се тревожи от белезите. Освен това, ръката й винаги щеше да е прикрита от ръкавите на роклята и никой никога нямаше да види белезите. Раната все още бе доста чувствителна на допир и тя се намръщи, докато почистваше ръката си със сапун и чиста вода. Когато свърши с тази задача, следвайки наставленията на Ани Дръмънд, ръката я болеше ужасно.

Тя внимателно подсуши кожата и издърпа ръкава на роклята до китката си, за да скрие раната. Имаше толкова много важни неща, за които да се тревожи. Мислите й се насочиха към чичо й Морган. Дали се отнасяха добре с него? Ако му бяха позволили да остане в дома си, при своите неща, Джилиън нямаше да се тревожи толкова за него, но Алфорд го бе преместил…

Тя захлупи лице в ръцете си. Моля, те Господи, грижи се за него. Не му позволявай да настине или да се разболее. И моля те, нека не се бои за мен.

Звука на далечен смях прекъсна молитвите й, и тя въздъхна, изправи се и неохотно тръгна да се присъедини към празнуващия клан Мейтланд.