Джули Гарууд
Съкровището (25)

Глава 24

Той я вдигна на ръце и я понесе в нощта. Тя обви ръце около тила му и търпеливо го зачака да й кажа на къде я носи. Истината бе, че тя вече бе приела неизбежното. Обичаше този мъж с цялото си сърце и в този миг само това бе от значение.

С крайчеца на пръста си, тя прокара линия по лицето му, за да му привлече вниманието.

— Бродик?

— Няма да спориш с мен — заповяда й той. — Ще спиш с мен тази нощ и всяка друга нощ до края на дните ни. Разбра ли ме?

Тя не възрази, нито изпищя и това го изненада.

Измина дълъг миг преди тя да каже:

— Имам само един въпрос към теб.

Той погледна предпазливо надолу към нея.

— Какъв е въпросът.

— Какво ще кажа на децата ни?

Той се закова на място.

— Какво?

— Чу ме. Какво ще кажа на децата ни? Отказвам да им призная, че съм се венчала за баща им, докато съм била на гърба на коня, но ти сигурно очакваш и да ги родя върху кон, нали?

Погледа му преливаше от нежност, когато той отговори на нелепия й въпрос.

— Смятам, че първо трябва да се съсредоточим върху създаването на сина ми, преди да се тревожим какво ще му кажем.

Тя го целуна по врата.

— Значи съм загазила.

— Защо? — попита той.

— Когато съм около теб не мога да се съсредоточавам, но ще дам най-доброто от себе си.

Той се разсмя.

— Това е всичко, което би могъл да иска един мъж.

— Да знаеш, невинаги нещата ще стават по твоя начин.

— Разбира се, че ще стават по моя.

— В брака се правят компромиси.

— Не и в този.

Тя лекичко го гризна по ухото.

— Нищо не се е променило, нали знаеш? Все още ще трябва да се върна в Англия, за да довърша започнатото.

— Всичко се промени, скъпа…

Следвайки наставленията на Рамзи, Бродик мина през главния път и заслиза надолу по хълма. В далечината, изолирана от останалите имаше сива каменна колиба, обградена от тънки високи борчета.

Той отвори вратата и внесе вътре невястата си. След това ритна вратата след себе си, затваряйки я, облегна се на нея и въздъхна с чисто мъжко задоволство.

Колибата бе топла, уютна и ухаеше леко на току-що отрязано дърво. В огнището гореше огън, който хвърляше кехлибарени отблясъци в стаята. На рамката на камината бяха наредени свещи и след като пусна Джилиън да стъпи на пода, Бродик отиде да ги запали. Тя остана да го наблюдава от прага на вратата, неочаквано бе почувствала срам и неудобство, цялото й внимание се насочи към застланото с плейд легло, сложено в близост до камината. Колибата й изглеждаше доста просторна, докато Бродик не се засуети из нея. Той заемаше голяма част от пространството, а огромното легло, сякаш заемаше останалата площ.

Джилиън забеляза вещите си на пода до малката маса в единия ъгъл на колибата. Тя си помисли, че би трябвало да извади нощницата си, но как би могла да се преоблече с Бродик на няколко крачки от нея, та там нямаше дори параван за преобличане.

Нямаше как да успее. Стените сякаш започнаха да се приближават към нея. Тя заотстъпва назад, докато гърба й не се опря във вратата. Тогава посегна назад за дружката на вратата. Успокой се, каза си тя, и си пое рязко дъх. Изведнъж й бе станало трудно да поеме достатъчно въздух и не можеше да разбере причината за това. Колкото по бързо вдишваше, толкова по-малко въздух поемаше.

Бродик й хвърли един поглед и веднага разбра, че тя изпада в паника. Обвини себе си, задето й бе дал време да мисли над това, което ще се случи, отбелязвайки, че това е най-голямата му грешка. Той отиде до нея, накара я да вдигне глава и да го погледне, преди нежно да отстрани ръката й от дръжката на вратата. Тя се задъха и разтрепери.

— Малко си притеснена, нали, мила?

Веселието в гласа му я раздразни.

— Не мога да дишам — задъха се тя. — Можеш да покажеш малко съпричастност.

Той се изсмя в лицето й. Изумена от държанието му, тя спря да се паникьосва.

— Нима страховете ми те забавляват, Бродик?

— Да, но ти все пак ме обичаш, нали?

Ръцете му обгърнаха талията й и той я придърпа към себе си, докато устата му не се озова на милиметри от устните й. Тя се скова пред него, но той не бързаше за никъде и след като лениво обходи устните й и не предприе никакви други действия, тя се поуспокои в ръцете му.

Искаше му се да я ухажва със сладки, нежни думи, за да й покаже, колко много значи тя за него, но нямаше представа какво да каже, тъй като никога не се бе старал да бъде нежен. Той бе див, първичен воин, езичник, както обичаше да го нарича отец Лаган, и за пръв път в живота си му се прииска да умее да говори поетично като Рамзи.

За нея той беше готов на жертва. За пръв път в живота си, той щеше да действа бавно, но това беше важно и наложително, тъй като тя бе девствена и се страхуваше от неизвестното.

Бродик я подлудяваше с нежните си ласки и сладките си целувки. Откъсвайки устни от неговите, тя му заповяда да престане да я измъчва. Хвана го за косата и го издърпа към себе си, а Бродик я възнагради богато, заради нетърпението й. С нисък стон, премесен със смях, той й даде точно това, което искаше. Целуна я дълбоко и гладно, езикът му проникваше в устата й, галеше нейният, а по цялото й тяло плъзнаха тръпки. Сърцето й биеше забързано, в стомаха й пърхаха пеперуди, и й се наложи да се хване за раменете му, за да не падне на пода.

Господи, той наистина знаеше как да се целува. Тя се размърда неспокойно срещу него, давайки му насърчението, от което се нуждаеше, и той продължи да я влудява. Тя бе толкова погълната от страстта, че дори не осъзна какво прави той, докато горната част на роклята й не се плъзна по раменете й.

Тя се опита да се откъсне от прегръдките му и да му каже да почака, докато легнат под завивките, но той продължи да я целува и да сваля една по една дрехите й, и преди да успее да си поеме дъх и да го накара да спре, вече бе чисто гола. Как бе успял да свали обувките и чорапите й, бе напълно непонятно за нея.

След миг той също беше без дрехи. Тя го осъзна, когато Бродик разпалено обви ръце около нея и я притисна към гърдите си. Тялото му бе като твърда стена срещу меките й гърди, а топлината излъчваща се от него бе толкова силна, че я накара да въздъхне.

Изведнъж ръцете му забродиха по цялото й тяло. Той докосваше раменете й, прокарваше пръсти по очертанията на гръбнака й, по копринените й бедра.

Целувката им стана дива, ненаситна, и когато се откъснаха един от друг, жадуваха за още. Хващайки я за раменете, той й прошепна:

— Подлудяваш ме.

Тя не бе сигурна дали това е добре или не, но не я бе грижа. Тя го прегърна и го целуна дълго с цялата страст, която той бе възпламенил в тялото й.

Бродик трепереше силно от нуждата, изискваща да бъде задоволена, никога до сега тялото му не бе пламвало толкова силно заради някоя жена, както бе с малката му, сладка невеста. Той потърка лице в шията й, вдиша женственото й ухание, и реши, че това е раят, или поне най-близкото нещо до рая, което някога ще изживее.

— По дяволите — прошепна той. — Трябва да забавим темпото.

— Защо? — възпротиви се тя.

Наложи му се да събере цялата си воля, за да се концентрира и да й отговори.

— Защото искам първият път да бъде перфектен.

Тя погали гърба му и почти изсмука силите от тялото му. Джилиън можеше да почувства как мускулите се стягат под гладката му кожа, а горещината излъчваща се от тялото му, така интимно притиснато към нейното, бе толкова интензивна, че й се искаше да затвори очи и да се остави на чувствата да завладеят тялото й.

— Вече всичко е перфектно — прошепна му тя. — Отведи ме в леглото.

Прекрасните й зелени очи бяха замъглени от страстта. Арогантно доволен от факта, че може да я доведе до това състояние, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото.

Ръцете й трепереха, когато обхвана лицето му и го дръпна към себе си за поредната изпепеляваща целувка. Той не прекъсна целувката, докато отмяташе завивката от леглото и падна на леглото още притискайки я в обятията си, преди нежно да се завърти и да я положи по гръб, покривайки я с тялото си. Да почувства меката й кожа срещу своята беше повече, отколкото можеше да понесе и той буквално трепереше от незадоволеното желание. Тя го притискаше силно към себе си, но Бродик внимаваше да прехвърли по-голямата част от теглото си върху ръцете, за да не я смаже под себе си.

Прекрасната й коса се разпростря по плейда, с който бе застлано леглото, и когато мъжът вдигна глава, за да погледне лицето й, видя, че Джилиън се усмихва.

— Отведох те точно там, където исках да бъдеш, Бродик — прошепна му тя.

— Не, сладка моя, аз те отведох точно там, където исках да бъдеш. — След това потърка лице в шията й, отново опитвайки да измисли някакви романтични слова, защото тя ги заслужаваше. — Доставяш ми огромно удоволствие, Джилиън.

Тя наклони глава настрани, давайки му пълен достъп, и потръпна леко, когато той целуна чувствителното местенце под ухото й.

— Кажи ми какво харесваш — нареди той дрезгаво.

От устните й се отрони дълга въздишка, преди да отговори:

— Теб. Харесвам теб.

Той продължи нежно да я изтезава, милвайки и целувайки кожата й, карайки я да забрави всичко около себе си. Краката й се отъркваха в неговите и тя започна да милва гърба му, обожавайки допира на твърдото му тяло под пръстите си. Как може някой, толкова силен като него, да бъде толкова нежен?

Езикът му стана по-настоятелен и много по-интимен, изтръгвайки я от омаята, в която бе потънала. Ръцете му разделиха нежно бедрата й и се притиснаха към най-горещото местенце от тялото й. Тя едва не падна от леглото. Опита се да махне ръката му от себе си, но той заглуши протеста си с още една дълбока целувка, преди да продължи еротичната си любовна игра, с която я накара да трепери силно от нужда.

Тя сграбчи раменете му и на свой ред го зацелува ненаситно, отчаяно желаейки да му достави също толкова удоволствие, колкото й доставяше и той, но не знаеше какво точно трябва да направи и не можеше да се концентрира за достатъчно дълго време, че да го попита.

Той буквално я подлудяваше и тя можеше да почувства как крехкият й контрол бавно и сигурно й се изплъзва. Изплашена от инстинктивните първични емоции, завладели тялото й, тя проплака:

— Бродик, редно ли е да правим това?

Тялото му се плъзна надолу по нейното и той нежно погали с устни ключицата й.

— Замълчи, любима. Всичко е наред. Може да правим всичко, което пожелаем — каза той пресипнало. Той се опита да контролира желанията си, но това бе най-трудното нещо, което някога бе правил. Сърцето му препускаше лудешки и той бе твърд и силно възбуден. Нуждата да бъде в нея, бе по-силна от всякога.

Да я обича, щеше да го погуби, но, по дяволите, той бе най-щастливият мъж на света.

— Искам да ти доставя удоволствие — прошепна й той. — Кажи ми — нареди й той, докато едната му ръка се плъзгаше в браздата между гърдите й. — Това доставя ли ти удоволствие?

Секунда след като зададе въпроса, устата му покри връхчето на едната й гърда. Тя реагира така, сякаш бе поразена от нажежено до бяло мълния. Дъхът секна в гърлото й и тя простена, забивайки пръсти в раменете му.

Тя стисна очи и задъхано му отговори.

— О, да, много ми харесва.

Пръстите му потъркаха кожата около пъпа й и тялото й се стегна. Накъсаната й въздишка му подсказа, че й е харесало, затова го направи отново.

— Тогава това ще те накара да изпаднеш в екстаз — каза той, използвайки думите й от по-рано през деня. Той бавно се снижи надолу, като я галеше и целуваше толкова интимно, че я накара да се гърчи в ръцете му.

Никога, дори и в най-смелите си мечти, не си бе представяла, че ще се чувства така, когато се люби за първи път. Освен това, никога не бе вярвала, че ще изгуби контрол, но и това се случи. Той не й позволяваше да се въздържа, любеше я с устните си, а тя се извиваше срещу него, крещеше името му и драскаше раменете му с нокти.

Пламенният й отклик само разпалваше неговият. Бродик вече не можеше да чака да я направи своя. Ръцете му трепереха и той не бе никак нежен, когато раздалечи краката й и се настани между тях. Покривайки устните й със своите, ръцете му, сграбчиха бедрата й, и се опита бавно да проникне в нея, смятайки, че така ще е по-безболезнено, но му бе достатъчно само леко да проникне в нея и това беше краят. Той бе изгубен. Тласкайки се дълбоко, той потъна в нея и пое лекият й вик с гладните си целувки. Езикът му се гмурна в сладката й уста, карайки я да му отвърне, и да забрави за болката, която й бе причинил.

Той остана напълно неподвижен, дисциплината му висеше на една тънка нишка и той зарови лице в шията й, пое си дълбоко дъх и се помъчи да остане напълно неподвижен. Тя имаше нужда от време да привикне, но, по дяволите, ако скоро не се раздвижеше, сигурно щеше да умре. Тя бе толкова гореща и влажна, толкова тясна, толкова перфектна. Много добре знаеше, че я е наранил и се молеше на господ скоро болката да изчезне. По дяволите, чувстваше се толкова добре.

Болката бе отнела дъха й, но това бе траяло само миг. Да го чувства така в себе си я изпълваше едновременно с възхита и страх. Той я караше да копнее за още, но Бродик не помръдваше и изглежда му бе трудно да си поеме дъх. Тя започна да се тревожи, че не му е доставила удоволствие.

— Бродик? — прошепна тя името му, оставяйки го да долови страха в гласа й.

— Всичко е наред, любима. Просто не мърдай… позволи ми… о, по дяволите, ти мръдна…

Тя помръдна леко, след което се задъха, шокирана от невероятните усещания, които породиха лекото й движение. Струя първично удоволствие премина през тялото й с такъв интензитет, че я накара да проплаче. Тя се опита да остане напълно неподвижна, но не можеше да обуздае огънят, който бушуваше вътре в нея. Тя отново помръдна и удоволствието бе двойно по-силно.

В отговор на действията й, той простена. Бродик бе дълбоко в нея и все още се опитваше да потиска повика на тялото си. Но тя помръдна отново и той започна бавно и сигурно да губи битката. Дисциплината му се изпари. Той се отдръпна леко назад и отново се тласна в тялото й.

Тя си помисли, че това е най-невероятното и изумително нещо, което той можеше да стори в този момент. Джилиън полудя от еротичното чувство, което бе превзело тялото й. Инстинктивно разтвори по-широко крака, за да му позволи да проникне по-дълбоко в нея. Колкото по-агресивен ставаше той, толкова по-бързо падаха задръжките й. В ума й нямаше нищо друго, освен нуждата да достигне освобождението. Повтаряйки името му отново и отново, тя се притискаше към него, когато се зададоха първите признаци на кулминацията му, и силно стисна бедра, за да го задържи вътре в себе си.

Ужасена от силата на освобождението, тя се опита да го спре, но той не й позволи. Той подклаждаше страстта в нея с всеки свой силен тласък. Тя отново изкрещя името му и чак тогава, когато бе сигурен, че е достигнала до върха, той се остави също да стигне до кулминацията. С бурно потръпване, той се заби за последно в нея и изля семето си в тялото й.

Една дълга минута Бродик не можа да помръдне. Единствения звук в стаята бе накъсаното им дишане, докато всеки от тях се опитваше да успокои забързаното си сърце. Джилиън бе поразена от това, което се бе случило току-що. Тя продължи да го прегръща силно, докато се опитваше да се успокои.

Бродик искаше да я целуне, да й каже колко голямо удоволствие му е доставила, но просто не можеше да намери сили да се помръдне. Чу я да прошепва „Милостиви Боже Господи“ и намери сили да се засмее, но все пак още не можеше да се раздвижи, затова я целуна по ухото и остана там, където си беше.

— Знаех, че ще си прекрасна, но, по дяволите, Джилиън, нямах представа, че едва ще ме убиеш.

— Това значи ли, че съм те направила щастлив?

Той отново се засмя и най-после вдигна глава, за да я погледне. Очите й все още бяха замъглени от страстта и изглеждаше толкова облекчена, че той сериозно се замисли, че е много добра идея отново да я люби.

— Да, направи ме много щастлив.

— Аз, не знаех… когато ти… и после аз… не знаех, че можем… това, което направихме… не знаех.

Той обгърна с ръце лицето й и я целуна лениво и много нежно. Бродик реши да смени позицията им и когато гърдите му се отъркаха в нейните тя простена силно в отговор. Той я целуна отново и легна от своята страна на леглото, придърпвайки я в прегръдките си. Собственическото му чувство се бе увеличило главоломно. Не можеше да си представи защо я бе открил и каква бе причината тя да го обича, но сега му принадлежеше. Тя бе негова съпруга и до края на живота си щеше да я защитава и почита.

Тя се отърка в гърдите му, като се сгуши в него, и затвори очи. Тъкмо щеше да заспи, когато в ума й изникна мисъл, която я разбуди напълно.

— Бродик, утре какво да кажа на отец Лаган?

Със стряскащи детайли, използвайки всяка порочна дума, която знаеше, той й описа това, което бяха правили и после й предложи просто да повтори думите пред свещеника. Тя му заяви, че не би сторила такова нещо и след като поумува няколко минути над този въпрос, тя реши в крайна сметка да не му казва нищо.

— Не искам отец Лаган да оттегля благословията, която даде на брака ни — разтревожено му каза тя.

Той се прозя, преди да отговори.

— Няма да го направи.

— Ти ще му го кажеш.

— Добре — съгласи се той. — Сега ти ми кажи.

— Какво да ти кажа? — прошепна тя.

— Че ме обичаш. Искам да те чуя да го казваш отново.

— Обичам те — каза тя и заспа, докато го чакаше да й се обясни в любов.