Джули Гарууд
Съкровището (33)

Глава 32

Бойният вик на Рамзи отекна из въздуха, предупреждавайки стражите на входа на портата да сграбчат оръжията си. Само след миг всички възможни изходи бяха преградени. Воини изскочиха на върха на защитните стени с лъкове, готови за стрелба, а много от последователите на Рамзи яхнаха конете си и в галоп излязоха навън, обграждайки крепостта. Никой не можеше да влезе или излезе от там.

Всеки мъж излезе навън, за да подкрепи своя леърд, и за пръв път откакто воините на Макферсън се присъединиха към клана Синклер, мъжете не бяха предубедени и не си съперничиха с воините на Синклер. Обединени, те стояха заедно — пет големи, плътни кръга в центъра на вътрешния двор — чакаха и наблюдаваха с едно-единствено намерение… да защитят Рамзи.

Гидиън чакаше в средата на двора, с единадесет предатели на негова страна, всичките до един от клана Синклер, за които се вярваше, че са лоялни поданици на леърда. Гидиън бе горд и сигурен в себе си. Най-после бе дошъл и неговият миг, много скоро той щеше да стане леърд на клана Синклер и той нетърпеливо очакваше мига, в който ще убие Рамзи. Той вярваше, че щом убие леърда, клана ще му отдаде своята лоялност.

Бродик нареди на Лиъм и Аарон да отведат жените в къщата, но Джилиън оспори заповедта му, като на свой ред нареди:

— Ще стоите тук и ще пазите леърда си.

Бродик чу командата й и кимна, давайки съгласието си. Джилиън повика Бриджит и двете тръгнаха към колибата. Искаше й се да извика съпруга си, да му каже да се пази и да не поема глупави рискове, но сега мислите му бяха насочени към предстоящата битка и тя не искаше да го разсейва. Вместо това, реши да се помоли на Господ да опази Бродик и Рамзи живи и здрави. Когато се обърна към Бриджит тя забеляза, че приятелката й прави знак на кръст, и разбра, че и тя се моли за живота им.

Рамзи и Бродик скочиха от конете още преди да са спрели и веднага измъкнаха мечовете си.

Простър опита да последва леърда си, но Дилън го спря.

— Още не си заслужил честта да пазиш гърба на своя леърд.

— Тогава кой ще го направи? — поиска да узнае воинът.

— Естествено, че Бюканън. Гледай и се учи, момче.

Лиъм сложи ръка на рамото на Простър.

— Справи се добре, като защити нашата лейди — каза той. — И ние сме ти благодарни, но докато не бъдеш обучен както трябва, ти само ще се пречкаш на своя леърд, защото ще го принуждаваш да те защитава. Имай търпение, момче. Прави това, което ти нареди командира ни. Гледай и се учи.

Гидиън смело пристъпи напред, предизвиквайки Рамзи.

— Предизвиквам те, Рамзи, за правото да управлявам клана Синклер — изкрещя той.

Рамзи се разсмя и смехът му отекна силно в настъпилата тишина.

— Вече ме предизвика веднъж, копеле. Трябваше още тогава да те убия.

— Ти посмя да дойдеш тук и да откраднеш онова, което принадлежеше на мен. На мен! — крещеше Гидиън. — Аз трябваше да съм леърд, не ти. Аз съм достоен.

— Достоен? — изкрещя Рамзи. — Мислиш, че си достоен? Нападаш деца и жени и смяташ, че това те прави достоен? Само страхливец може да сключи сделка с английските боклуци, за да отвлече брат ми и да се опита да го убие. Когато Алек Мейтланд бе отвлечен по погрешка, ти реши, че можеш да отидеш в Англия и да уредиш смъртта на едно петгодишно дете. Не, ти не си достоен. Ти си страхливец и предател, копеле такова.

— Направих това, което бе нужно, за да спечеля лоялността на клана Синклер. И ти, и Мичъл ще умрете. Аз съм силният, Рамзи, не съм слабак като теб. Ти позволи на Бриджит Киркконъл да ми откаже — изкрещя той. — Огъна се пред един стар глупак и позволи на земите ни да се настанят тези отрепки Макферсън. Как смееш да вярваш, че могат да ни бъдат равни. Когато станал леърд, ще се отърва от тази измет.

Подканвайки го с пръст, Рамзи предизвика Гидиън да го нападне.

— Ела и ме убий — каза той. — Покажи ми, колко си силен.

Крещейки, Гидиън вдигна меча си и нападна. В същия миг нападнаха и приятели му, плана им бе всички едновременно да нападнат леърда, но Бродик и Дилън също се спуснаха напред и мечовете им посякоха двама от нападателите, преди те дори да успеят да реагират. Няколко опитни вони на Синклер, подкрепяни от двама воина на Макферсън, също се хвърлиха в боя с намерението да изравнят бройката. Бродик нито за миг не откъсна поглед от Антъни и преднамерено се приближаваше към него. Виждайки погледа в очите му, Антъни се обърна и хукна да бяга, но Дилън блокира пътят му. Бродик загуби малко време, като се дуелира с мъжа преди да му омръзне и с един бърз удар да разреже гърлото му. Мъжът беше мъртъв, преди да падне на земята. Бродик се изплю на трупа, като последна обида към мъжа, опитал да убие жена му, преди да се обърне, за да гледа Рамзи.

От гърлото на Гидиън отекна силен писък, когато меча на Рамзи го съсече от рамото до кръста, почти разполовявайки го на две. Командирът падна на колене, а на лицето му бе изписано недоверие. Тъй като мъжа си поемаше последен дъх, Рамзи го ритна, за да падне по гръб, вдигна меча си с две ръце и промърмори:

— Губиш! — След което с все сила заби меча си в черното сърце на Гидиън.

Рамзи остана за миг неподвижен, докато обуздае гнева си. Тишината около него натежа и единственият звук, който се чуваше, беше тежкото му дишане. Миризмата на кръв се понесе из въздуха и изпълни ноздрите му. Той се изтръска веднъж, също както кучетата изтръскват водата от козината си, след което се изправи и извади меча от тялото на Гидиън.

— Има ли друг, който иска да ме предизвика? — изкрещя той.

— Не — чу се вик откъм тълпата. — Нашата лоялност принадлежи на вас, леърд.

След тези думи последваха силни приветствия и викове, но Рамзи не им обърна особено внимание. Земята около тях бе осеяна с трупове, а пръста и растенията бяха оплискани с кръвта, която проляха. Обръщайки се към тримата воини, които бяха пристъпили напред, за да се бият редом с него, той каза:

— Завлечете ги извън стените на крепостта ми и ги оставете да изгният там.

В следващия миг забеляза, че ръцете и краката му, подобно на тези на Бродик, са изпръскани с кръв.

— Искам да измия вонята им от себе си.

След като хвърли един поглед през рамо, Бродик последва приятеля си до езерото.

Когато се отдалечиха от останалите, Рамзи се обърна към него.

— Утре тръгваме към Англия.

Бродик кимна.

— Още по изгрев-слънце.