Джули Гарууд
Съкровището (31)

Глава 30

Беше късно, минаваше полунощ и Бриджит и Джилиън вече бяха толкова изтощени след дългия ден и премеждията през него, че едва успяваха да държат очите си отворени. Те седяха рамо до рамо, облегнати на стеблото на едно дърво, с протегнати напред крака и се опитваха да чуят за какво си говорят леърдите.

Всички останали бяха легнали да спят и земята бе покрита с тела увити в плейдове. Рамзи и Бродик седяха пред огъня с преведени глави и обсъждаха нещо шепнешком. От време на време Рамзи разбъркваше жаравата с дълга пръчка, сякаш търсеше нещо във въглените, докато Бродик бе вперил поглед някъде в далечината, кимайки от време на време, съгласявайки се с това, което му казва Рамзи.

Джилиън се помръдна леко и се загледа в изсечения профил на съпруга си. Въпреки разстоянието, тя можеше да види колко са напрегнати раменете му и макар сега да бе напълно неподвижен, след миг можеше да скочи бързо на крака.

Бриджит я побутна и прошепна:

— Рамзи мисли, че се е отнесъл ужасно несправедливо към Макферсън, тъй като е мислил, че някой от тях е отвлякъл Алек Мейтланд. Мислиш ли, че в това има някакъв смисъл?

— Да — отвърна Джилиън. — По-късно ще ти обясня. Сега стой и слушай.

— Слушам — прошепна тя в отговор и след минута отново се обърна към Джилиън. — Той каза, че когато се е върнал у дома и приел предизвикателството да стане леърд, направил голяма грешка, като позволил предишните командири да останат на поста си. Знае, че е действал милосърдно и че е сгрешил.

Бриджит продължи да слуша, докато Джилиън не я сръчка, да й напомни да каже какво чува.

— Рамзи каза, че ще спре да се съпротивлява. Той ще… О, господи.

— Какво?

Само един поглед към лицето на Бриджит бе достатъчен на Джилиън да разбере, че новината я е опустошила.

— Той ще се ожени за Мегън Макферсън.

Гласът й трепереше.

— О, Бриджит, той е, нали? Той е мъжа, който обичаш.

По лицето на приятелката си започнаха да се стичат сълзи.

— Да. Обичам го и то от много дълго време.

Джилиън хвана ръката й.

— Толкова съжалявам.

Бриджит изтри сълзите си.

— Мъжете са идиоти.

— Да, такива са — съгласи се Джилиън. — Какво казва Бродик?

— Той се опитва да разубеди Рамзи. Съветва го да помисли добре, преди да предприеме толкова важна крачка. — След миг, прошепна: — Е, в това вече няма никакъв смисъл.

— В кое?

— Рамзи казва, че жертвата, която е направил Бродик е имала смисъл, защото е получил имената на англичаните. Знаеш ли за какво говорят?

Изведнъж Джилиън се разгневи.

— Да, знам. Рамзи казва, че според него, Бродик се е оженил за мен, само за да му дам имената на едни англичани.

— Какви са тези англичани?

— Ще ти обясня по-късно — обеща тя. — Кажи ми. Какво казва сега?

Осъзнавайки, че това е важно за приятелката й, тя побърза да каже:

— Рамзи каза „да“, а съпругът ти се съгласи с него.

Джилиън затвори очи.

— Не искам да слушам повече.

— Какво не е наред? — прошепна Бриджит. — Можеш да ми кажеш. Аз съм ти най-добрата приятелка, не е ли така?

— Ти си единствената ми приятелка — отвърна й Джилиън. — Няма да повярвам на това.

— На кое?

— Че Бродик се е оженил за мен, само за да научи имената на англичаните. Не, не вярвам. Никой не би се оженил по такава глупава причина. Това би било грях.

Бриджит помисли върху думите на Джилиън и после прошепна:

— Тези англичани, да не би да са обидили нашите леърди?

— Обидили? О, Бриджит, те направиха нещо много по-лошо.

— Тогава ще ти кажа едно. Не може да бръкнеш в окото на мечка и да очакваш, че ще се измъкнеш невредим. Те ще си отмъстят. Един мъж никога не забравя злото, което са му сторили, и ще направи каквото е нужно, за да получи онова, което иска.

— И все пак отказвам да повярвам, че Бродик се е оженил за мен, само заради имената. Не, не го вярвам. Бракът е свещен съюз, и той не би… не, не би го направил. Сега в него говори гнева. Това е всичко.

— Поиска ли ти имената на англичаните преди да се ожените?

— Да.

— А ти каза ли му ги?

— Не, не му ги казах — раздразнено добави тя. — И дори след като се оженихме, го накарах да ми обещае, че няма да отмъщава, преди да изпълня задачата си. Чак тогава му казах имената, а той ми даде думата си, и вярвам, че ще удържи на нея. Знам, че го е грижа за мен, просто е прекалено упорит, за да го признае. Каза ми, че се чувства отговорен за мен.

— Разбира се, че го е грижа за теб.

— Може би Бродик ще разубеди Рамзи и той няма да се ожени за Мегън Макферсън.

— Не, съмнявам се. Рамзи звучеше така, сякаш вече е решил. Той поставя интересите на клана пред своите собствени и така трябва да бъде, защото е леърд. Ще направи това, което смята за правилно. Но не мисля, че ще мога да стоя и да го гледам заедно с нея. Вече бях решила, че трябва да замина и сега осъзнавам, че трябва да го направя много скоро.

— Къде ще отидеш?

Бриджит затвори очи.

— Не знам. Не мога да остана в помещенията на слугите. На новата господарка няма да й допадне.

— Може би майка ти ще те приюти обратно у дома.

— Не. Тя показа достатъчно ясно, че не ме иска около себе си. Никой не ме иска — добави тя, знаейки колко жалко звучи. Изтривайки сълзите от очите си, тя прошепна: — След като паднах, само рева.

Джилиън се престори, че вярва на тази глупост. Рамзи бе причината Бриджит да е с разбито сърце. Тя се завъртя настрани, за да облекчи болката в раненият си крак и затвори очи. Заспа, с мисълта, че Бриджит беше напълно права.

Мъжете са идиоти.