Дебра Гинсбърг
Порок (7)

Глава 6

Беше си чиста случайност, че Еди вдигна поглед от своя „Сан Диего Юниън Трибюн“ точно когато двете жени притичаха през шосе 101. Ако бе отделил още три секунди от времето си на дясната републиканска простотия на първа страница, щеше да пропусне прелестна гледка: два комплекта мокри, подскачащи и красиви цици, които се носят право към него.

Ед погледна през замъгления от дъжда прозорец на „Дарлингс“ и попромени мнението си, когато жените пресякоха и влетяха в ресторанта, засмени и подгизнали. Всъщност само едните гърди без сутиен бяха наистина впечатляващи — твърди, заоблени и най-вероятно изкуствени, обаче той не се оплакваше. Мокри фланелки в кафене във вторник сутринта бяха наистина рядък шанс.

Еди наблюдаваше с наслада как двете жени молят управителката за маса до прозореца. Жената отдясно имаше обикновено лице — Еди най-сетне бе вдигнал поглед до височината на лицето, — но пък тялото й бе хубаво и в тонус. Жената вляво обаче беше превъзходна — дългокрака, загоряла от слънцето, с влажна и разрошена руса коса. Изглеждаше изключително добре поддържана, каза си Еди, което вероятно означаваше, че у дома има мъж… и пари. Сякаш за да докаже правотата му, русокосата вдигна лявата си ръка, за да дръпне косата от очите си, и на безименния й пръст проблесна огромен камък. Беше най-малко три или четири карата, допусна Еди, макар че никога не бе припарвал до толкова голям диамант, за да може да прецени. Неговата съпруга носеше обикновена златна халка, същата като неговата, от вътрешната страна на която бе гравирана датата на сватбата им. Еди знаеше от опит, че колкото по-голям е диамантът, толкова по-голяма кучка е тази, която го носи, и толкова по-голям задник й го е подарил. Пак от опит знаеше, че жените се гърчат и мятат ръце, когато свършват, а тези проклети камъни адски дращят.

Еди забеляза, че двете жени и нисичката чернокоса салонна управителка го зяпат, задето ги зяпа, затова пусна своята неповторима усмивка. Беше благословен с две трапчинки и с хубави зъби, които никога не пропускаше да използва в своя полза. Управителката се приближи към масата му, притиснала към плоските си гърди две ламинирани менюта.

— Здравейте, как сте? — попита тя.

— Много добре — отвърна Еди. — А щом закуся, ще бъда още по-добре.

— О, още ли не сте хапнали?

Еди забеляза, че двете жени продължават да стоят на вратата, наострили уши, за да чуят разговора.

— Не, не съм — отговори той на управителката. — Какъв е проблемът? — отново погледна към жените на вратата.

— А, нищо, аз само… Питахме се дали ще имате нещо против… тези дами… — посочи тя към вратата — много биха искали да седнат до прозореца и тъй като само вие седите сам на маса за четирима, се питахме дали бихте имали нещо против да се преместите на бара?

Еди обмисли положението и се опита да прецени какви са вариантите.

— Предпочитам да не се местя на бара — каза той на управителката и видя как тя се намусва. — Гърбът ме боли и не се чувствам удобно на висок стол, ако ме разбирате. Но ще се радвам дамите да седнат при мен. — Усмивката му засия с пълна сила и той се провикна през ресторанта: — Дами, тук има предостатъчно място за още двама!

— Ще видим… — каза управителката и се запъти към вратата, където предаде съобщението му. Той не се учуди много, когато не приеха предложението му. Госпожица Обикновено лице изглежда би го приела, но госпожа Диамантен пръстен беше просто вбесена.

— Все пак благодаря — провикна се тя, когато салонната управителка ги поведе към две сбутани високи столчета на бара. Равният й тон бе самото въплъщение на неискреността. Майната й тогава.

Еди сви рамене, обърна се отново към прозореца и вдигна вестника си. По дяволите, жените са такава досада! Но той ги обичаше — всички до една! Жените бяха любимият наркотик на Еди и като всяко друго страстно увлечение му доставяха огромно удоволствие, караха го да върши глупости и ставаха причина да съжалява дълбоко. Точно заради жена седеше тук в момента и допускаше да бъде срязан от жени като госпожа Диамантен пръстен.

Макар че бе управител на голяма фирма за железария и за ремонти по домовете, която се намираше в Лукадия, на една отбивка от магистралата по-нагоре, той никога не се навърташе в този лъскав ню ейдж квартал на Сан Диего, където хората си падаха по тофу, а предпочиташе да стои настрани от глупавите краткотрайни модни увлечения, характерни за тази част от обществения спектър. Той живееше по на юг и далеч от брега в Ел Кахон заедно със съпругата си Тина и с двамата им синове тийнейджъри. Тина също работеше там като секретарка в училището на момчетата. Идеално положение — тя ги държеше под око, беше близо до тях и никой не се притесняваше за него. Заради тази самостоятелност си струваше да изтърпи всяка минута от всекидневното пътуване на работа, което държеше двата свята на Еди отделно един от друг, макар че цените на бензина за пътуването от общо 110 километра направо го съсипваха. Обикновено би се възползвал от случаен свободен работен ден като този, за да свърши нещо в дома си. Сякаш от години поставяше шкафовете в кухнята, жена му непрекъснато му триеше сол на главата заради тях, но бе казал на Каси — не, беше й обещал, — че днес ще направи другото нещо.

Келнерката прекъсна размислите му, като му поднесе закуската — бъркани яйца, бекон и картофи със сирене. Нито едно от тези неща не му бе достъпно у дома. Съпругата на Еди му бе забранила да яде червено месо и всичко друго, което си струваше да си хапва човек, след като при последните изследвания холестеролът му беше почти триста. Тя не му позволяваше и да пие. Прониза го чувство за вина, задето я мамеше с обилната си закуска. Странно, но това чувство за вина му бе по-неприятно, отколкото когато я мамеше с Каси.

Обаче Каси… Нямаше начин да й устои, дори да опиташе. Сърцевидно личице с червени устни и сърцевиден палат на насладите между краката й. Каси бе съгласна да го правят навсякъде и по всяко време — и й доставяше удоволствие. По дяволите, много беше готина. И много навита. Еди така и не разбра защо.

Отдавна бе схванал, че няма смисъл да се преструва, че не е женен или да подвежда момичето да се надява, че ги очаква някакво друго бъдеще, освен приятния разговор и превъзходното чукане. Скромността настрана, но той знаеше, че е великолепен в леглото — с Еди жените никога не се преструваха. Освен това имаше чувство за хумор — не се боеше да се присмива дори на себе си, — което също им допадаше. Но ако човек не е в състояние да се надсмива на себе си след онова, което той бе преживял (макар че никога не говореше за престоя си в затвора с никого, дори със съпругата си), тогава значи бавно е поел по пътя към ада.

Но макар да знаеше, че никога няма да напусне жена си, макар да съзнаваше, че обича жена си — защото Еди не сервираше обичайните глупости, че жена му не го разбира или вече не иска да прави секс с него, — та въпреки всичко това двамата все още искаха да получат каквото могат и да се възползват от него максимално дълго. Ето това адски много го объркваше. Ако си страхотен в леглото, можеш да стигнеш дотук, нали? Никога не им оставаше време за гушкане, кино и уикенди. Грабваш и бягаш. Защо толкова много жени се съгласяваха на това?

Но наистина го правеха. И той трябваше да внимава, защото понякога те се държаха така, сякаш всичко е наред, сякаш самите те искат да е така, но след това и те се обвързваха прекалено. Да вземем Каси например. Тя така добре умееше винаги да насочва разговора обратно към него, да го пита какви книги е чел като дете, какви филми обича да гледа, каква музика обича да слуша сега и с какво тя е различна от музиката, която е слушал като по-млад. Разпитваше го за татуировките му, на колко години си ги е направил и за какво си е мислел тогава. Еди бе навикнал да избягва темата за онзи период от живота си и бе установил, че болезненото и категорично мълчание обикновено възпира задаването на още въпроси. Само че с жените беше различно — те се възбуждаха от тъмните тайни, докато са в неведение с какво са свързани те. Все пак на Каси работата й беше такава. Тя подстригваше коси и през целия ден трябваше да говори с хората за самите тях — нали точно така и той се запозна с нея.

Преди година, когато вече трябваше да се подстриже, а фризьорът, който го обслужваше обикновено, бе в почивка, Еди се отби в малкото салонче в търговския център, където работеше Каси, и се оказа, че тя има свободен час. Той веднага разбра, че рано или късно двамата ще се окажат голи. Тя ухаеше прекалено хубаво, като току-що откъснати цветя, освен това прочете съгласието в погледа й, когато тя се навеждаше над него, отъркваше сочните си малки гърди в рамото му, прокарваше пръсти по тила му.

Остави й десет долара бакшиш за подстригване за двайсет долара и й каза:

— Прекрасна си и много ме привличаш.

— Благодаря — отвърна тя, — и аз изпитвам същото към теб.

— Ще направим ли нещо по въпроса?

Тя докосна брачната му халка с върха на пръста си.

— А дали това няма да е проблем?

— За мен не — отговори той. Останалото бяха просто подробности.

Като си помислеше за нея сега, направо му потичаха лигите. Често си мислеше за Каси — по-често, отколкото му се искаше, — а напоследък дори я сънуваше и се събуждаше възбуден. Съзнаваше, че се е обвързал прекалено с нея и че не след дълго ще трябва да намери начин да поохлади нещата. Тя беше сладка — много сладка, — но не беше глупава. Започваше да иска повече, отколкото той можеше да й даде. Познаваше признаците. Започнала бе да плаче — кротичко, но напоително, — след като правеха секс, а преди няколко седмици му каза, че го обича. Не, каза му, че се е влюбила в него. Все по-често започваше изреченията с фрази като „как ми се иска“ или „само ако“ и ги завършваше с „няма нищо, не е проблем“.

Каси знаеше правилата, но бе само въпрос на време, преди желанието й да стигне критичната маса, характерна за жените. Ако настъпеше този момент, щеше да се случи едно от следните две неща. Или тя щеше да му каже, че съжалява, но й е много трудно да продължи да се отдава емоционално на мъж, който не е свободен, поради което трябва да сложат край, или щеше да започне да му разиграва лудата от филма „Фатално привличане“ и да търси зайчета, които да свари.

Точно защото се боеше да не насочи Каси към втория сценарий, Еди се бе съгласил да отиде при онази гледачка, как й беше името. Каси още преди месец му беше подарила за рождения ден посещението при медиума с обяснението, че не би могла да му подари никакъв предмет, защото жена му ще го намери. Беше му казала, че ясновидството би могло да му помогне да прозре в миналото, а може би и донякъде в бъдещето си. За нея щяло да означава много, ако той не започне да натяква колко нелепи са тези работи, а просто отвори съзнанието си и отиде. Макар да подозираше, че Каси се надява гледачката да му каже да напусне съпругата си и да се хване с нея (може би дори го бе планирала предварително), Еди й обеща да отиде. Е, дължеше й поне това. И макар тя да бе разумно момиче, знае ли човек! Прекалено много неща в света го плашеха и едно от тях бяха непредсказуемите женски настроения.

Еди погледна часовника си, когато изгълта остатъка от кафето. Разполагаше с още един час преди сеанса си, а мястото се намираше буквално зад ъгъла и вече не му се оставаше в „Дарлингс“. Заведението започваше да се пълни въпреки проливния дъжд и вътре ставаше задушно и шумно. Каза си, че положението с Каси започва да му причинява главоболие, а пък от картофите със сирене му се бяха появили киселини. Привлече вниманието на келнерката и поиска сметката си.

Неприятно бе, че вали толкова силно. Би било идеално, ако можеше да поседи на брега, може би дори да запали цигара (макар че от Еди се очакваше отдавна да ги е отказал). Живееше съвсем близо до океана, но рядко го виждаше. На две-три пресечки от мястото, където седеше в момента, вълните се разбиваха в твърдия мокър пясък. Сигурно бяха излезли и сърфисти. Никакво време не можеше да уплаши тези типове.

Точно това ще направи, реши той. Ще се качи в пикапа, ще паркира на брега и ще се полюбува на вълните и на сърфистите. Може дори да си подремне. Имаше време, а океанът беше прекрасен под дъжда.