Дебра Гинсбърг
Порок (14)

Глава 13

Беше най-голямото обедно оживление и претовареният персонал в „Дарлингс“ не смогваше. Еди седеше на ъглова маса, но не четеше вестника пред себе си, а чакаше бургера, който отдавна трябваше да му поднесат. Беше гладен и трябваше да се връща на работа след по-малко от половин час. Ако се забавеха още малко, нямаше да има време дори да изгълта набързо прекалено скъпото парче месо. Ама че скапан живот.

— Ей, извинете — провикна се Еди към келнерката, която знаеше, че не отговаря за неговия сектор. Момичето не си направи труда да му отговори, докато забързано мина покрай него с две кафета в едната ръка и с чиния пилешка салата в другата. Поведението й го вбеси, той се пресегна, стисна крайчеца на престилката и леко го подръпна. Тогава тя се закова на място, кафетата се заклатиха и малко от течността капна върху масата му. — Сладурче, можеш ли да ми кажеш какво става с обяда ми? Имам график. — Последва въпроса си с обичайната лъскава усмивка с трапчинките, но сега пък келнерката се вбеси.

— Господине, не ме дърпайте, ако обичате. Ще повикам вашата сервитьорка, само изчакайте една минутка.

— Точно това е проблемът. Вече изчаках една минутка. Чакам от много, много минутки.

— Ще повикам сервитьорката ви — намусено повтори тя и Еди разбра, че всъщност няма да го направи. Кльощава малка кучка, за каква се мислеше? Скапани жени с техните глупости. До гуша му беше дошло. Защо изобщо беше влязъл — храната не беше чак толкова хубава и обслужването беше лошо. По-добре да беше минал с колата през скапания „Бъргър Кинг“. Еди скръсти ръце и се облегна на твърдия дървен стол, от който вече започваше да го боли гърбът. Нямаше смисъл да се ядосва, нищо нямаше да постигне така. Никой не го бе карал насила да се храни в „Дарлингс“, където само хора без работа можеха да си позволят да чакат толкова дълго за храна. Дошъл бе тук, защото на това място бе седял в деня, когато се запозна с Марина, така че вече му бе станало навик. Еди си имаше навици и точно тези навици го бяха поставили в нелепото скапано положение, в което се намираше в момента.

Той прокара ръка през косата си и въздъхна ядосано. Не проумяваше как положението бе излязло извън контрол. Беше си просто лош късмет — както обикновено ставаше в живота му. Не беше лош човек. Просто невинаги преценяваше правилно. Като например онова, което му се бе случило като хлапе. На осемнайсет животът му тъкмо започваше, а го закопчаха, задето продава трева на ченге. Бяха му поставили капан, ама откъде пари за адвокат? Родителите му не ги беше грижа. Две години лежа във федералния заради това. Използваха го за назидание, макар да бе съвсем дребна риба и да не бе навредил на никого. Беше само хлапе, за бога!

След това положението можеше да се влоши още повече. Можеше да се забърка в още повече неприятности, ако бе допуснал това неописуемо противно преживяване да съсипе живота му, но той не го позволи. Работеше здраво, отгледа две деца, през повечето време се отнасяше добре с жена си. Беше и свестен шеф. Работниците му го харесваха, а някои от по-младите момчета дори търсеха съветите му за личния си живот. И точно затова Еди не можеше да се пребори с чувството, че не е направил нищо, за да заслужи тази бъркотия в живота си в момента. Струваше му се, че е в огромен възел и помръдне ли, възелът се затяга още повече. Най-лошото бе, че положението беше адски банално, все едно от долнопробен сапунен сериал.

Най-напред Каси. Еди все още не бе склонен да признае, че цялата му връзка с нея е била грешка, а само последната част, което си бе достатъчно зле. Доловил бе предупреждението и бе направил каквото трябва. Двамата здравата се скараха, след като той бе отишъл при Марина. Както допускаше Еди, Каси бе смятала, че Марина ще го посъветва да зареже жена си и да остане при нея. Нелепа мисъл от страна на Каси, но той осъзна, че надеждата и отчаянието са двете страни на една и съща монета и независимо на коя страна падне тя, когато я подхвърлиш, и двете могат да те накарат да повярваш в невъзможното. Затова когато Еди й каза, че гледачката само го е предупредила, че лошият му хранителен режим размътва аурата му и че планетите или нещо друго там определят тенденция към лошо кръвообращение, Каси първо се подразни, после наду гайдата. Това подразни Еди повече от всичко. Мразеше жените да реват. Сълзите означаваха отчаяние, а отчаянието определено не беше секси.

— Чуй ме — каза й той, — според мен прекалено много залагаш на тази гледачка. Подаръкът беше много хубав и аз го оценявам, Каси, наистина, но нали знаеш, че всичко това са пълни глупости?

Струваше му се, че говори много разумно, много убедително. Разбира се, пропусна да спомене, че още на часа е изпитал толкова силна възбуда от Марина, че почти не е бил в състояние да слуша какво му говори.

Каси продължи да го манипулира, без да спира да плаче, а това му дойде в повече. Най-накрая бяха стигнали лентата на финала, така че колкото и да му беше трудно, Еди трябваше веднага да я скъса. Изнесе й обичайната реч, че е прекрасен човек и заслужава много повече, отколкото получава от него. Че е млада и красива, че целият живот е пред нея и че никога не е търсел от нея само секс. И колкото и да му било трудно да го каже…

Тя прие нещата добре, всъщност много по-добре, отколкото бе допускал. Сякаш бе очаквала това да се случи. След това правиха любов, защото сексът за сбогуване е най-страстният и сладък секс на света, а после наистина се сбогуваха. И с това би трябвало всичко да приключи.

Келнерката на Еди, която всеки момент щеше да избухне (явно другата й се бе оплакала), се появи и стовари бургера пред него, без да обели и дума. Личеше си, че чинията е стояла под нагряващите лампи прекалено дълго. Месото беше изсъхнало и препечено, а картофките бяха меки и мазни. Еди обаче не даваше и пет пари. Вече дори не беше гладен. Изгубил бе апетита си, мислейки за онова, което се бе случило, след като си бе тръгнал от Каси онзи ден и как това вероятно щеше да се окаже най-огромната грешка в живота му.

Тя го остави на мира за месеци. Еди дори успя да свърши с проклетите кухненски шкафове и бе отишъл на почивка със семейството си през лятото, както обещаваше на жена си от години — цяла седмица в Лас Вегас. Да, в пустинята беше нечовешка жега през лятото, но цените бяха добри и човек можеше изобщо да не става от басейна, ако не иска. Децата си прекараха добре, а жена му се отдаде на спа процедури. Еди се почувства като добър съпруг. Но после, малко преди следващия си рожден ден, той се озова в салона на Каси. Дали бе минало едно денонощие, преди двамата отново да се озоват в леглото? Еди се съмняваше. Направиха го само веднъж. Един-единствен път. И двамата бяха съвсем наясно по въпроса.

Еди проклинаше собствената си глупост. Единствената причина да отиде там бе, защото се чувстваше невероятно изтормозен заради Марина. Да, Марина гледачката, на която не вярваше, се бе превърнала в център на всяка фантазия, която съзнанието му раждаше. Марина обаче се държеше хладно и го отблъсна, както никоя жена не го бе отблъсквала. Да не забравяме обаче, че нямаше нищо против да му прибира парите. Оказа се, че си плаща добре, за да се радва на компанията й. Във Вегас можеше да си вземе най-скъпата проститутка за парите, които плащаше на нея. Разбира се, студенината на Марина само бе разпалила още повече страстта му към нея. Мислеше си, че дори може би е влюбен в нея. Точно това го бе тласнало към Каси. Наречете го его, нуждата да има до себе си жена, която го желае, както той желаеше Марина. Наречете го сексуално безсилие. Наречете го каквото наистина бе — чиста лудост. Защото в отплата на това дребно прегрешение получи огромна купчина лайна.

Каси забременя. Поне така твърдеше. Това бе най-старият номер на света. И сега той трябваше да се погрижи за нея, понеже не го ли направеше, все едно я принуждаваше да се обади на жена му и двете хубавичко да си поговорят. Еди дори не беше сигурен дали вярва, че Каси е бременна, а ако е — че бебето е от него. Не че възнамеряваше да чака, за да разбере. Знаеше как ще се развият нещата. Заплахата от бременността и нейната несигурност как ще постъпи бяха достатъчни, за да държат Еди на линия, и тя го знаеше. Трябваше да остане при нея достатъчно дълго, докато абортира или му каже, че е било фалшива тревога, а след това щеше отново да се махне. Сам си беше виновен.

Но съкрушителният удар и причината в момента Еди да свива ръцете си в юмруци пред недокоснатия бургер бе фактът, че всичко това не му беше помогнало да престане да мисли за Марина. Мислеше за нея дори още повече. Дори в кулминацията на връзката им не бе мислил толкова за Каси. Не му се искаше дори да си го помисли, но положението граничеше с обсебеност. Трябваше да измисли начин да се сближи с нея, защото знаеше, че няма да има мира, докато не го направи. Опита се да го обмисли разумно, да се убеди, че я желае само защото тя не го желае, или понеже е страшно екзотична и сексапилна. Но беше сигурен, че у Марина има нещо — дълбоко под повърхността — което го познава по-добре, отколкото той сам се познава. То не бе свързано с никакви гадателства и вуду магии, защото Еди нито за миг не вярваше, че Марина наистина има такива способности. Тя печелеше добре, като разказваше на хората красиви приказки, и в това нямаше нищо лошо. Влечението му към нея не бе свързано с това. То бе нещо, което не можеше да назове и дори не искаше да разбира.

Нуждаеше се от причина да я види отново, извън кабинета й. Само да можеше да я спипа навън, на собствена територия, щеше да му бъде много лесно, затова Еди си блъскаше главата как да го направи. Вече го бе предупредила веднъж, в началото на ноември. Беше отишъл да му гледа и двамата си пробутваха взаимно обичайните глупости. В края на сеанса тя му бе казала, че това е достатъчно, че се среща с клиентите си веднъж или два пъти годишно, при това със сериозните. Не вярваше, че Еди я посещава, за да се консултира с нея в качеството й на медиум. Откажи се, беше го посъветвала тя, спести си парите.

Той обаче не го бе направил. А при следващото му посещение пред вратата на кабинета й се мотаеше някакъв здравеняк. На Еди никак не му хареса как изглежда този тип. Помисли си, че онзи вероятно я сваля, и направо побесня. Колко пъти му бе казвала, че никога не излиза с клиенти? А този сигурно беше клиент, понеже кой иначе ще седи там, все едно чака тя да му гледа? Този път Еди стигна само до вратата.

— Как си? — попита той мъжа.

— Добре. А ти как си?

— Добре — отговори Еди. — Тя вътре ли е? — посочи той с палец към вратата на Марина.

— Още не — отговори типът. — Чакам я. Още е рано. Имаш ли записан час?

— Аха. Всъщност не точно. Обаче тя ме познава. — Еди се подразни, задето се обяснява на този задник. Само че преди да успее да каже каквото и да било, се появи Марина съвсем делова.

— Здравей, Гидиън — поздрави тя здравеняка, после се обърна към Еди: — Няма да го правим отново, нали, Ед?

Еди не искаше да си припомня останалите срамни подробности. Например как типът беше попитал дали има някакъв проблем, как Еди му беше казал да не си вре носа в чужди работи, как разговорът им наистина бе подразнил Марина, която пък бе помолила здравеняка, Гидиън, да ги остави за малко насаме, а когато той го направи, тя заяви на Еди, че вече ясно му е показала, че не е необходимо да идва повече.

Когато отиде следващия път, той дори не слезе от пикапа си — просто паркира от отсрещната страна на улицата и остана в колата. Тъкмо мислеше какво да каже, когато видя някаква жена да влиза при Марина, което означаваше, че нямаше какво друго да направи, освен да зяпа движението и да планира следващия си ход. В тази част на града се срещаха всякакви хора: богаташи, почасови работници и съвсем пропаднали типове. Досега не бе забелязвал огромното разнообразие. Имаше например един тип в лъскаво сребристо порше, издаващо кризата на средната възраст, която преживяваше, който обикаляше квартала, търсейки къде да паркира. На третия или на четвъртия път, когато той мина с колата си, Еди започна да става подозрителен и го обзе параноя. Съвсем ясно бе, че онзи не търси място за паркиране, понеже имаше предостатъчно свободни места. Не, той наблюдаваше. Еди се опита да разгледа шофьора, когато колата намали пред кабинета на Марина, но гледната му точка не беше достатъчно добра, за да види подробностите. Реши при следващата обиколка на колата да запише регистрационния номер, но така и не получи тази възможност. Сепна го почукване по страничното стъкло и когато погледна натам, видя, че изневиделица е изникнал Гидиън. Еди си помисли, че Марина сигурно си е наела бодигард. Странно. Отпраши, преди онзи тип да го подхване. Десетилетия след излизането си от затвора Еди продължаваше инстинктивно да се страхува да не го тикнат зад решетките, въпреки че не се занимаваше с нищо незаконно.

И ето че сега седеше в „Дарлингс“, място, което, честно казано, ненавиждаше, и се опитваше да измисли как да се доближи до нея. Трябваше да направи някакъв голям жест, нещо, с което да я накара да промени отношението си. Дразнеше се и дори го болеше, че Марина позволява на онзи тип да се навърта наоколо и да прави каквото там прави. Едва ли не имаше чувството, че тя му изневерява, колкото и налудничаво да звучеше. Трябваше да предприеме нещо, за да спечели благоразположението й, макар донякъде да негодуваше срещу нея, задето го бе накарала… да се моли, това май бе най-подходящата дума. Но най-напред трябваше да отиде при Каси, защото му висеше като воденичен камък на шията. Не бе нужно дори да поглежда часовника си, и бездруго знаеше, че ще закъснее за работа. Даде знак на сервитьорката с широк жест. Майната й на учтивостта.

— Какво мога да направя за вас? — попита тя, отвръщайки му точно със същото отношение.

Еди посочи изстиналата си непокътната храна:

— Искам да ми опаковате това за вкъщи. Наистина ще съм признателен, ако го направите веднага.