Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Grift, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
МаяК (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Дебра Гинсбърг. Порок

Американска. Първо издание

ИК „Ергон“ София, 2011

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-962-532-5

История

  1. — Добавяне

Порок — недостатък, слабост, страст.

Пророк — предвестник на бъдещи събития; човек, способен да предсказва предстоящото.

Пролог

Септември 1976 г.

Мадам З. седеше на мястото си на дъсчената крайбрежна пътека от часове, но единствените живи същества, които бе зърнала, бяха две неподвижни морски птици. Беше прекалено горещо и слънчево за непринудени разходки и прекалено извън сезона за почиващи. А за Мадам З. бе едновременно твърде горещо под смазващото синьо небе и твърде късно в дългия й живот, за да чака още дълго. Надали днес щеше да предскаже нечия съдба. Съмняваше се, че ще дойде отново тук на следващия ден или пък когато и да било. Ала това не я притесняваше. От известно време Мадам З. усещаше как собственият й край наистина се приближаваше и се бе примирила с този факт.

Една чайка кълвеше раковина на няколко метра от нея, после изгуби интерес и отлетя. Мадам З. вдигна глава да проследи полета й и видя жена и момиченце да вървят към нея в горещия трептящ въздух.

„Е, едно последно предсказание“, помисли си тя.

Когато приближиха към масата й, Мадам З. забеляза, че жената и детето са майка и дъщеря, но с разменени роли. Жената бе мърлява, сприхава и неспокойна, а момиченцето беше мълчаливо, сериозно и неестествено овладяно. Когато се приближиха, Мадам З. установи, че и двете са тъмнокоси и зеленооки, че и от двете нещастието се лее на вълни.

— Колко? — попита жената.

— Двайсет долара за бъдещето ви — отговори Мадам З.

— Много е — отвърна жената. — Твърде много.

— Става дума за бъдещето ви.

Жената се почеса отстрани по лицето и навъсено впери поглед в гадателката.

— Искам бъдеще за десет долара. Казаха ми, че предлагате такова нещо.

Мадам З. стисна устни и се опита да сдържи отвращението си. Вече усещаше мириса на химикали, примесен с вонята на застояла пот. И преди към нея се бяха приближавали отчаяни и неправилно осведомени купувачи на наркотици, но за пръв път й водеха и дете.

— Сбъркали сте — рече гадателката. — Нямам онова, което търсите.

Жената извади няколко мазни банкноти от предния джоб на мръсните си джинси.

— Виж, имам само петнайсет, а трябва да нахраня хлапето, ясно? Не се занасяй. Мога да ти дам десетачка. — Метна поглед назад към дъщеря си, която стоеше напълно неподвижна, с разширени безизразни очи и със скръстени отпред ръце. — Десет — повтори тя и в гласа й се прокрадна нотка на паника. — Става ли?

— Не ме разбрахте — каза Мадам З. — Нямам, каквото искате. Аз предсказвам бъдещето, това е.

Жената я изгледа подозрително, трепна, най-сетне проумяла истината, и ръцете й сломено се отпуснаха край тялото.

— Страхотно, няма що — каза тя и извади от задния си джоб смачкан пакет цигари и кибрит. — И какво да правя сега? — Отдалечи се на няколко крачки, седна на земята и запали цигара. — Какво да правя сега, по дяволите? — повтори тя на себе си.

След като известно време мълчаливо наблюдава майка си да пуши, момиченцето се приближи до Мадам З. и пусна четири лъскави монети от двайсет и пет цента върху избелелия зелен филц на масата на гадателката.

— Искам да узная бъдещето си — заяви момиченцето.

Мадам З. понечи да каже на детето да си задържи парите. Не й трябваха ясновидски способности, за да знае какво го очаква. Достатъчно й бе само бързо да стрелне с поглед майката, която продължаваше да пуши и тихичко да ругае. Обаче очите на момиченцето, същото искрящо зелено като цвета на морето, не допускаха никакво съжаление или съчувствие и Мадам З. се улови, че пъхва монетите в джоба си и дава знак на детето да седне на сгъваемото столче до нея.

— Как се казваш? — попита гадателката.

Момиченцето продължаваше да я гледа нетрепващо и уверено и протегна ръцете си с дланите нагоре към Мадам З. толкова бързо и непринудено, сякаш го бе правило много пъти досега.

— Ето, предскажете ми бъдещето — настоя детето, вместо да отговори на въпроса й.

Мадам З. пое малките меки ръчички в своите и сведе поглед уж силно съсредоточена, питайки се какво ли иска най-много да чуе това сериозно дете. Може би да получи любима играчка или нови дрехи, или пък… Очите на Мадам З. бяха остарели и й погаждаха номера. Линиите на съдбата се бяха врязали дълбоко в дланите на момиченцето и пресичаха линиите на ума и на сърцето. Имаше и нещо друго, което никога дотогава не бе виждала. Провери едната длан, после другата. И на двете липсваше линията на живота.

Мадам З. пусна ръцете на момичето и се пресегна към своята колода с карти таро.

— Ето какво ще направим: ти си избери една карта…

— Знам тази игра — прекъсна я момиченцето. — Избирам мъжа с осмицата над главата.

— С осмицата ли? — Мадам З. постави колодата пред момичето. — Какво имаш предвид?

— Ето този — заяви момиченцето, взе най-горната карта от тестето и я обърна, за да покаже Мага с вълшебна пръчица в ръка. Над главата му се виждаше символът на вечността — хоризонтална осморка.

— Много добре — заяви гадателката и пъхна картата най-отдолу в колодата. — Избери си още една.

Момичето избра следващата горна карта и я обърна. Невероятно, но на картата отново бе изобразен Магът.

Мадам З. повтори движенията си, отново постави картата най-отдолу в колодата и каза на момиченцето да си избере още една карта. То за трети път обърна картата на Мага най-отгоре в колодата.

— Тази игра е скучна — заяви детето. — Искам друга карта. Искам да ми предскажете бъдещето.

Разтреперана, Мадам З. вдигна поглед от картите и го впери в лицето на момиченцето, но вече пред себе си не виждаше детето. Гледаше собственото си отражение съвсем ясно, като в огледало. Видя как лицето й се сгърчва от болка и как ръката й се вдига към сърцето. Видя как в очите й пропълзява сянка и затулва светлината на живота. Там, върху лицето на момиченцето, Мадам З. съзря собствената си смърт.

— Ей. Ей! Какво си мислиш, че правиш?

Мадам З. примигна и очите й се навлажниха. Жената стоеше много близо до нея и крещеше. Дъщеря й, отново превърнала се в момиченце с големи зелени очи, се бе дръпнала от масата и стоеше до майка си.

— Какво й говориш ти, а? Какво си въобразяваш, че правиш?

Жената стисна ръката на момиченцето и го дръпна по-близо. Изражението на детето изобщо не се промени — все същият овладян и безстрастен поглед.

— Тя… — Дъхът на Мадам З. бе секнал, дишаше плитко и мъчително. Посочи към момиченцето. — Тя има дарба на пророк.

Жената изви вежди и по лицето й пробяга мимолетно любопитство.

— Какво означава това, мамо? — Мадам З. за пръв път забеляза колко дълбок е гласът на момиченцето.

— Нищо — сряза я жената, — нищо не означава. Тази откачалка не знае какво говори. Чуваш ли ме, откачалке? Нещо си чалната! — тросна се тя и понечи да се обърне. — Да се махаме оттук. Достатъчно време изгубих. — Жената бързо се отдалечи и повлече момиченцето в посоката, от която бяха дошли.

— Тя има дарба на пророк! — провикна се подире им Мадам З. Двете продължиха да крачат в огряната от слънцето далечина. Момиченцето се обърна веднъж и се вторачи съсредоточено, сякаш искаше да запечата в съзнанието си образа назад.

Мадам З. ги наблюдава как се смаляват пред погледа й. Гледаше ги, усещайки болките, започнали да я пробождат в гърдите, и не откъсна поглед от тях, докато светлината не стана прекалено ярка и пред очите й не се спусна черен мрак.