Дебра Гинсбърг
Порок (29)

Глава 28

Мадлин си бодна парченце манго от красиво аранжираното плато в кухнята и го лапна. Беше вкусно, сладко и свежо, затова тя си взе още едно и после още едно. Симетрията в платото беше развалена и понеже така и така щеше да се наложи да го преподреждат, тя нападна ягодите и бананите в средата, като ги тъпчеше в устата си почти без да ги дъвче. Умираше от глад, беше истински гладна за пръв път от цяла вечност, и не искаше нищо повече, освен да яде, докато не засити глада си. Е, имаше предостатъчно време преди партито и предостатъчно храна. Освен това организаторката на въпросното събитие трябваше да спечели невероятно високия си хонорар. А преподреждането на едно леко осакатено плато с плодове бе пренебрежимо дребна задача. Всъщност, помисли си Мадлин и се обърна към шишчетата с лангостино и с раци, можеше да се почерпи и с някои от другите ястия.

Но не. Тя си спомни, че морската храна с целия този живак и с какво ли още не, не е полезна за бебето. Колкото и добре да се чувстваше, този път нямаше да рискува. Странна работа, каза си Мадлин, посягайки към платото с ананаса. Цялото време, пари и тревоги, пръснати за свързано с плодовитостта лечение, бяха предизвикали болест, страдание и помятане. Не се бе чувствала добре нито минута, след като тялото й бе принудено да зачене потомството на Андрю. Сега обаче, когато дори не опитваше, бе забременяла лесно и ефикасно като зайка. И вместо да се чувства зле, кипеше от енергия. Дори не се чувстваше дебела или подпухнала. Макар все още да беше рано, Мадлин знаеше, че тази бременност няма да има усложнения. Нямаше да има мъчително пазене на леглото, кървене или гадене. Този път не.

Мадлин загреба една лъжичка пои от ярка чиния, завъртя хапката в уста и я изплю в салфетка. Изобщо не търсеше това. Хавайското пиршество беше нейна идея, обаче сега й се искаше да бе избрала тема на партито, която да предполага по-хубава храна. Наистина не беше в настроение за хавайско. Въпреки това обаче събирането щеше да е много празнично. Организаторката беше направила малък плаж в задния двор и бе осигурила дупка за огнище, раковини и хамаци. По нищо не личи, че не си в Мауи, помисли си Мадлин. С всички тези цветя пикаке в къщата дори миришеше като на тамошните острови. Мадлин отдавна искаше да се поотпусне и да се забавлява. Дори малко бе позакъсняла с партито. „Всеки момент ще дойде лятото — написала бе тя на поканите, — така че хайде да си направим едно хавайско пиршество!“ Трябваше да използва смяната на сезона като официално извинение за партито, защото й оставаше да реши съвсем не дребния въпрос как ще го убеди, че е бременна с неговото бебе, преди да оповести на всички истинската причина да празнува.

Мадлин избърса лепкавите си пръсти в една кърпа и реши, че е време да се махне от кухнята. Замисли се дали да не оправи след себе си, обаче хората от кетъринговата компания щяха да пристигнат скоро, те щяха да се справят. Наля си вода във висока чаша, прекоси боса своя наскоро станал тропически хол и излезе в задния двор, наслаждавайки се на усещането на чистия пясък под нозете си. За миг се запита дали е възможно да произвеждат фалшив пясък за подобни случаи. Несъмнено тези чисти и подобни на захарни кристали песъчинки под нозете й не бяха виждали истинска плаж или океан, сигурно бяха изкуствени. Отпи от чашата си с вода и я остави на ръба на изкопаната дупка за огъня. Нямаше време да размишлява над пясъка, трябваше да се занимае с фалшификацията, която й предстоеше.

Основният проблем беше, че двамата с Андрю не бяха правили секс от месеци и че съпругът й явно не проявяваше никакъв интерес да промени това положение. Беше толкова отдавна, че Мадлин дори не можеше да си спомни как изглежда тялото му под дрехите и какво е усещането да го докосва. Все едно правенето на секс с Андрю бе нещо, за което беше чела отдавна, но всъщност никога не го беше изпитвала. Отначало той се извиняваше, че не я докосва, защото щяло да бъде опасно за бременността. След това — защото се възстановявала след травмиращо помятане. Но дори седмици по-късно, когато лекарят вече й бе позволил да прави секс, Андрю не се доближаваше до нея. Отначало започна да си ляга късно, стоеше долу, гледаше телевизия и пиеше, после се премести да спи в една от стаите за гости. Последното му извинение гласеше, че в момента му е напрегнато в работата. „Ройъл Рингс“ пускаха на пазара нов годежен пръстен, уникален модел. Той се поставяше в много рисковано положение с този пръстен, защото хората предпочитат традиционните пръстени, макар да твърдяха, че искат нови модели. Само че ако продажбите на този пръстен потръгнеха, това щеше да е голяма работа, много голяма. Беше й споменал нещо за Египет и за мощта на триъгълниците, но Мадлин не можеше да си спомни. Чу само, че той е зает и е под напрежение и че тя няма защо да го чака, за да заспи. Не беше точно рецепта за близост, макар че до неотдавна тя не даваше и пет пари за физическото разстояние помежду им.

Мадлин знаеше, че той й беше ядосан след помятането и че гневът му бушува под повърхността, но Андрю не си позволява да го излее навън. Не можеше. Кой мъж би наказал жена, току-що загубила бебето си? Мадлин обаче беше сигурна, че по онова време той бе започнал да обмисля да се разведе с нея. По-късно тя намери в бюрото му документите — предварителните стъпки към развода. Знаеше, че той е искал тя да намери документите. Не бяха скрити. Значи искаше да я изплаши по отношение на бъдещето й с него. Не се налагаше да й напомня за предбрачния им договор. Странно как тя изобщо не се бе противопоставила и го беше подписала. Кой да допусне, че ще се стигне до такова нещо?

Някой като Марина, ето кой.

Мадлин усети как нещо остро и неприятно пронизва мозъка й при мисълта за Марина, сякаш тази жена изведнъж се бе оказала в главата й. Не й се случваше за първи път. Няколко пъти след последната си среща с Марина в „Дарлингс“ Мадлин определено имаше усещането, че ясновидката я наблюдава… отвътре. Ето това се случва, когато дадеш власт на човек като Марина. Марина знаеше твърде много за Мадлин, а Мадлин пък се опитваше да крие твърде много. Прекалено много неща се случваха едновременно, каза си Мадлин. Кога ли някое щеше да се провали? Доста се бе дистанцирала от Марина преди пожара, обаче продължаваше да следи какво пишат вестниците след случилото се. Историята бе гореща новина за около пет минути и след това се изгуби във вихъра на безсмисленото вестникарско дърдорене. Хората се интересуваха повече дали кучетата им ще имат право да ходят на местните плажове, отколкото от пожара в някакъв кабинет на „Енсинитас“, нищо че в него бе загинал човек. Точно така, трупът не бе чак такава новина като удобството на домашния любимец. Пишеше, че бил някакъв бездомник, в момента водеха разследване. И после престанаха да пишат за случая, слава богу.

Мадлин изпита горчивина, толкова силна, че устата й се напълни със слюнка. Тази жена заслужаваше всичко, което й се бе случило, и който я познава — истински, както я познаваше Мадлин, — би се съгласил. Мадлин не съжаляваше за нищичко, що се отнася до Марина — твърде дълго си бе играла не с когото трябва. Надяваше се Марина да е точно толкова нещастна, колкото бе самата тя.

Престани, съсредоточи се. Мадлин отпусна челюсти. Трябваше да се съсредоточи. Чакаше я работа. Трябваше да помисли какво ще прави с Андрю.

Много внимаваше да не го ядосва, особено след като бе започнала да си колекционира следобедни наслади в поредица от мръсни мотелски стаи. Мадлин беше почти сигурна, че Андрю никога не би я заподозрял, че има връзка — нито пък, че ще му пука, — но дори най-дребното съмнение бе достатъчно, за да я направи допълнително предпазлива. Той обаче вече не се ядосваше и в известен смисъл това бе още по-тревожно от спотаената му ярост. Например не се бе нацупил заради разходите по това парти. Дори не я беше попитал защо иска да го организира. Беше станал мълчалив и странен. Поведението му я направи параноична, тя заряза Еди (явно беше изпълнил предназначението си) и отново се опита да стане съпругата, която искаше Андрю. Разбира се, каза си Мадлин язвително, всъщност Андрю никога не бе искал съпругата, а децата. Искаше наследник, точно както проклетия Хенри Осми. Е, Мадлин желаеше същото. Искаше бебето, искаше и парите. И Андрю щеше да получи каквото иска, само да се поотпуснеше малко.

Веднага щом разбра, че е бременна, тя се опита да вкара Андрю в леглото — деликатна операция предвид отчуждението помежду им, но той изобщо не откликна. Отначало тя подходи нежно, гушна се в него, докато той пиеше „Джони Уокър“ син етикет пред плоския екран. Той я изгледа озадачен, все едно внезапно се бе сдобил с нов домашен любимец, който изисква внимание, и отново впери поглед в телевизора. След това тя бе станала малко по-смела и обикаляше из къщата в бельо на „Ла Перла“, промъкваше се зад него, докато се бръснеше, и плъзгаше ръце по гръдния му кош. Той не й обръщаше внимание, а когато вече не бе възможно, каза: „Нямам време за това“. Като последен опит Мадлин прибягна към романтичната носталгия. Тя пресъздаде сцената на най-силната им страст, когато се дегизира като негов личен подарък и му се представи. Андрю погледна панделките около гърдите й, блясъка по идеално обезкосмената й кожа и бавно прокара длан по ръката й:

— Съжалявам, Мадлин — каза той. — Просто не мога.

Мадлин допи водата си и се върна в кухнята. Още беше гладна, направо умираше от глад. Трябваше да хапне нещо съществено. Огромно. Докато ровеше из фризера, си даде сметка, че положението значително ще се улесни, ако Андрю просто изчезне. Не, помисли си тя, затваряйки хладилника и пресягайки се към бананова франзела с кокос, не просто да изчезне, а да престане да съществува. Ако той умреше неочаквано, край на проблемите й. Размисли се какви ли са шансовете това да се случи, докато си режеше една филия и я дъвчеше. Напоследък Андрю имаше много здравословни проблеми: високо кръвно налягане, висок холестерол, а и пиеше много. Само че нито едно от тези неща нямаше да го убие скоро. Тропическият хляб беше разочароващ. Грабна едно зеленчуково шишче и соево „пиле“, мариновано в сос за барбекю, и го захапа лакомо. Сосът покапа по тесния й бял потник, но тя не спря, за да го изтрие. Подозираше, че е възможно да се направи така, че Андрю да получи сърдечен пристъп, обаче не знаеше как. Разбира се, ако с него се случеше нещастие, например ако паднеше по стълбите пиян или се блъснеше с колата…

Мадлин спря да дъвче, за да се наслади с пълна сила на прозрението си. Статистиката сочеше, че жертвата най-често е убита от свой познат, от свой близък, но до този момент Мадлин всъщност не разбираше защо. Това толкова улесняваше нещата. Погледнато от този ъгъл, убийството не изискваше огромно мисловно усилие.

Все пак още разполагаше с време да скалъпи нещата така, че бебето да изглежда като на Андрю… съвсем малко време. Трябваше да го накара да прави секс с нея през следващите ден-два, защото иначе… Мадлин реши, че ще опита отново тази вечер, след партито. Щеше да се погрижи да е добра смазан с алкохол, който тя пък щеше да подправи с виагра. Макар да се бе убедила, че Андрю заслужава онова, което е получил, това бебе щеше да носи неговото име и щеше да получи неговите пари. Никой друг нямаше да разбере.

Мадлин изпита облекчение, когато чу звънеца. Хората от кетъринговата фирма най-сетне бяха тук и тя щеше да престане да се тъпче. Подреди отново храната върху платото и изплакна ръце. От фирмата звъннаха отново и започнаха да блъскат по вратата. Какво ставаше, по дяволите, закъде се бяха разбързали толкова?

— Един момент! — провикна се тя. — Идвам.

Докато вървеше към вратата, Мадлин се замисли какво да облече по-късно. Нещо прозрачно, реши тя, и никакъв сутиен. Докато отваряше вратата, се усмихваше, представяйки си въздействието на полуголите си гърди върху пияния и натъпкан с виагра Андрю. Само след секунда широката усмивка се стопи от лицето й, когато застана пред Еди Пъркинс, не пред хората от кетъринга. Той я огледа от горе на долу — изцапания й потник, босите крака, мазните пръсти.

— Много мило, че лично отваряш вратата — каза той. — Мислех, че имаш слуги за тази работа.

— Какво търсиш тук? — Гласът й прозвуча хрипливо и пронизително.

— Жено, по-добре ме пусни да вляза — нареди той с ясно доловима заплаха.