Джоан Харис
sineokomomche (80)

10

Разглеждате уебдневника на sineokomomche.

Публикуван в: 05:17, петък, 22 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: болен

Слуша: Волтер: „Змии“

Най-сетне. Вратата се отдели от пантите. Мога да си тръгна. Вземам си чантата. Обаче болката в корема ми се е влошила, сякаш трънка раздира лигавицата ми. Отивам в банята, наплисквам лицето си, изпивам чаша вода.

Божичко, боли. Какво става? Целият се потя. Изглеждам ужасно. В огледалото съм същински труп, с дълбоки сенки под очите, с извити от погнуса устни. Какво ми е, по дяволите? Толкова добре се чувствах на закуска.

Закуска. Ах. Трябваше да се досетя. Твърде късно си спомних изражението на лицето й, онзи почти щастлив израз. Искаше да ми приготви закуска тази сутрин. Сготвила ми беше любимите неща. И бдеше над мен, докато се хранех. Витаминната напитка имаше различен вкус — пък и мама каза, че е променила рецептата.

За бога, беше очевидно. Как можах да не забележа какво се случва? Мама отново беше прибягнала до стария си номер — как можах да проявя такава небрежност?

И сега сякаш парчета стъкло разкъсват вътрешностите ми. Опитвам да се изправя, но болката е твърде силна и се сгъвам на две като джобно ножче. Проверявам списъка с приятелите си. Все някой трябва вече да се е събудил. Някой, който да ми помогне.

Съобщение, изпратено през WeJay, ще извика помощ. Мама ми е взела мобилния. Напечатвам своя зов за помощ и чакам. Никой ли не е онлайн?

Captainbunnykiller е добре.

Да, този скапаняк. Прекалено се страхува да излиза от къщи, да не би да попадне на момчетата от квартала. Мимоходом забелязвам, че kidcobalt е изтрит от списъка с приятели на Капитана. Е, добре. Оцветете ме в изненадано.

ClairDeLune се чувства отблъсната. Да, сигурно. На Ейнджъл най-сетне му е дошло до гуша и й е писал лично. Тонът му, хладен и професионален, е оставил Клеър без никакви илюзии. Винаги е болезнено да те отхвърлят, но за Клеър унижението е още по-тежък удар. От списъка й е изчезнал sapphiregirl. А също и sineokomomche.

Ами Криси? Пак е болна. Този път почти й съчувствам. Като гледам списъка с приятелите й тази сутрин, забелязвам с намаляваща изненада, че azurechild е изтрит. Веднага проверявам за sineokomomche. Ето, и мен ме няма.

Три фала, едва ли е съвпадение. Спускам се надолу по списъка си, преглеждам акаунти и аватари. BombNumber20. Purepwnage9. Toxic69. Всичките ми приятели. Като че ли всички до един са решили да ме зарежат на badguysrock…

Разбира се, няма нищо от Albertine. Нейният акаунт е маркиран като „спящ“, а мястото й в WeJay — „изтрито“. Все още бих могъл да прегледам по-старите й постинги — онлайн нищо никога не се губи, всяка дума е скрита в кеширани страници и кодирани файлове, призраците в машината. Но Albertine вече я няма. За пръв път от двайсет години — може би за пръв път през живота си — sineokomomche е съвсем само.

Сам. Горчива кафява дума като сухи листа, натикани от вятъра в капан. Има вкус на утайка от кафе и на мръсотия и мирише на пепел от цигари. Внезапно изпитвам страх. Не толкова задето съм сам, а заради отсъствието на онези гласчета, които ми казваха, че съм реален, онези, които твърдяха, че ме виждат…

Разбирате, че това е измислица, нали? Нали знаете, че никога никого не съм убил? Да, част от постингите ми бяха проява на лош вкус, може би дори бяха малко извратени, но нали не смятате, че съм извършил нещо подобно…

Нали, Криси?

Нали, Клеър?

Сериозно. Не беше истинско. Художествена измислица, да ви говори нещо? Ако е звучало реалистично, ако ви е убедило, тогава — е, несъмнено е комплимент, доказателство, че sineokomomche пипа здравата…

Нали, момчета? Токсик? Капитане?

Отново опитвам да сляза по стълбите. Трябва да повикам такси. Трябва да изляза. Трябва да избягам. Трябва да се кача на самолета на обяд. Обаче сякаш са ме прерязали на две, краката едва ме държат. Успявам да стигна до банята, където повръщам, докато в корема ми не остане нищичко.

От опит знам, че това не помага. Каквото и да ми е дала този път, то си е проправило път до кръвта и е прекъснало всичките ми системи. Понякога трае с дни, друг път със седмици, зависи от дозата. Какво е използвала? Не знам. Трябва да повикам такси. Ако пропълзя, ще стигна до телефона. В салона е, при кучетата. Само че мисълта, че ще лежа там безпомощен под погледа на тези порцеланови кучета, е повече, отколкото измъчените ми нерви могат да понесат. Змиите са плъзнали в корема ми и нищо не може да ги спре…

По дяволите, гади ми се. Вие ми се свят. Стаята се върти променливо. Пред очите ми разцъфват черни цветя. Ако просто си лежа кротичко, нещата може и да се оправят. Може би след време ще си възстановя силите колкото да стигна до летището поне…

Дрън! Сигналът на пощенската ми кутия. Този сладникаво-горчив електронен звук. Някой приятел ми е изпратил съобщение. Знаех си, че няма да ме зарежат тук. Знаех си, че най-накрая ще дойдат.

Пропълзявам обратно до клавиатурата. Кликвам на иконката за съобщения.

Изпратен коментар на постинга ви!

Отивам на последния си постинг. Добавен е само един ред. Без аватар, само картинката от програмата — син силует в квадратче.

 

 

Изпратете коментар:

JennyTricks: НИКАК НЕ Е ЗЛЕ ЗА АМАТЬОР. ОБАЧЕ НЕ Е МНОГО РЕАЛИСТИЧНО.

 

 

Накрая е сложила емотикон, малко намигащо личице.

Няма начин. Няма начин! Струйка пот плъзва по гръбнака ми. Коремът ми е пълен с натрошено стъкло. Това е шега, нали? Просто лоша шега. Още от първия път, когато се логна и се мислеше за много умна.

О, моля ви, като че ли бих могъл да я пропусна с това странно потребителско име…

JennyTricks.

Генитрикс^[1].

А и цветът й понякога е девствено синьо, друг път е зелено като сукното на сергията на пазара, и мирише на „Синият час“ и на „Марлборо“, и на зелеви листа, и на солена вода…

 

 

Изпратете коментар:

sineokomomche: Мамо?

 

 

Не, не, разбира се, че не. Чух взрива, за бога. Мама няма да се върне — нито днес, нито когато и да било. А дори да е успяла някак да избяга, тогава защо ще избира този начин, вместо просто да се върне вкъщи и да се разправя с мен лице в лице?

Не, някой просто се опитва да ме подлуди. Най-вероятно Albertine. Добър опит, Albertine. Само че играя тази игра достатъчно дълго, за да допусна да ме уплаши аматьор.

Дрън! Изпратен коментар на постинга ви!

Чудя се дали да не изтрия съобщението. Обаче…

 

 

Изпратете коментар:

JennyTricks: Е КАК СЕ ЧУВСТВАШ, sineokomomche?

sineokomomche: По-добре няма накъде, Jenny, благодаря.

JennyTricks: НЕ БИ МОГЪЛ ДА ИЗЛЪЖЕШ ДОРИ ЗА ДА ОТЪРВЕШ КОЖАТА.

 

 

Е, можем да поспорим по този въпрос, JennyTricks. Всъщност оцелях доста дълго, като правех точно това. Като принцеса Шехеразада не спирах да лъжа, за да си спася кожата, и то за много повече от хиляда и една нощ. Така че, Джени, която и да си…

 

 

Изпратете коментар:

sineokomomche: Кажи, познавам ли те?

JennyTricks: НЕ ТОЛКОВА ДОБРЕ, КОЛКОТО A3 ТЕБ.

 

 

Не, сериозно, съмнявам се. Но вече съм заинтригуван въпреки болката, която идва и си отива на вълни, като водата под пристана в Блакпул. Болка. Каква дума. Като мишка в бутилка. Във всеки случай, затворен съм тук и вместо да обмисля положението си — което, да си го кажем, не изглежда розово — ми е по-лесно да стоя тук, да се хвана за спасителния пояс, който ми подхвърлиха, да продължа разговора, поне е за предпочитане пред мълчанието…

 

 

Изпратете коментар:

sineokomomche: Значи мислиш, че ме познаваш?

JennyTricks: О, ДА. ПОЗНАВАМ ТЕ.

sineokomomche: Ти ли си, Albertine?

 

 

Тя отговаря с още едно усмихнато личице. Прилича ми на ухилен таласъм. Боли ме, като пиша, но мълчанието е още по-неприятно.

 

 

Изпратете коментар:

sineokomomche: Albertine? Ти ли си?

JennyTricks: НЕ, ТАЗИ КУЧКА Я НЯМА ВЕЧЕ.

 

 

Вече съм убеден, че Бетан е там. Как се е докопала до паролата на мама? Откъде се е логнала? Добре, че не знае, че ми е зле. Може дори да не знае, че съм тук. Сигурно си мисли, че съм на летището и съм влязъл в нета от някой бизнес салон.

 

 

Изпратете коментар:

sineokomomche: Е, интересно беше, но трябва да вървя.

JennyTricks: НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ.

sineokomomche: Не, ще замина. Политам на юг.

JennyTricks: НЕ И В ТОЗИ ЖИВОТ, МАЛЪК МРЪСНИКО. ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ.

 

 

Кучка, не се страхувам от теб. Всъщност се чувствам по-добре. След минутка ще стана, ще си събера багажа, ще извикам такси и заминавам за летището. Кой знае, може дори да ми остане време да се оправя с кучетата ти преди това. Засега обаче ще остана тук, сгънат като акробат, и ще удържам болката с помощта на думи, понеже е зинала да ме погълне…

 

 

Изпратете коментар:

JennyTricks: ЧАКАЙ ТУК. ИДВАМ СИ У ДОМА. ИДВАМ ДА СЕ ПОГРИЖА ЗА ТЕБ.

 

 

Блъфира, разбира се. Тя няма представа. Само че ако не знаех как стоят нещата, сега можеше и да се уплаша мъничко. Толкова успешно имитира гласа на мама, че косъмчетата на врата ми настръхват, а гърбът на ризата ми е мокър от пот. Въпреки това си е само блъф, основан на нещата, които знае за мен. Знае, че имам тази слабост, това е. Стреля напосоки. Спечелих и тя нищо не може да направи…

 

 

Изпратете коментар:

JennyTricks: МИСЛИШ СЕ ЗА ГОЛЯМ УМНИК, НАЛИ? НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ОПИТВАШ ДА МЕ МАМИШ. САМО ДА СИ ПИПНАЛ ПОРЦЕЛАНОВИТЕ МИ ФИГУРКИ, ЩЕ ТИ СЧУПЯ ВРАТА, ЯСНО?

 

 

Добре, JennyTricks. Мисля, че търпението ми се изчерпи. Имам да ходя насам-натам, да върша престъпления и всякакви такива. За човек с моите способности на Хаваите има колкото щеш възможности. Чакат ме нови места. Може и да ти изпратя съобщение оттам. А дотогава, Джени, която и да си…