Джоан Харис
sineokomomche (38)

11

Разглеждате уебдневника на Albertine в [email protected]

Публикуван в: 01:45, вторник, 12 февруари

Достъп: публичен

Настроение: престъпно

Разбира се, голяма част от това са чисти спекулации. Тези спомени не са мои, те са на Емили Уайт. То пък като че ли Емили изобщо би могла да бъде благонадежден свидетел. Въпреки това гласът й — жаловитото й трептящо сопрано — ме зове през годините. „Моля, помогнете! Още съм жива! Вие ме погребахте жива!“

— Червено. Тъмночервено. Волска кръв с пурпурни нишки.

Шопен, опус 52, Балада в ми бемол мажор. Тя има добър музикален слух и шестгодишна вече е в състояние да различава повечето акорди, макар че капризните акорди от хроматичния звукоред все още не са по силите на пълничките й пръсти. Това не тревожи д-р Пийкок. Много повече го интересува художническата й дарба, а не евентуален музикален талант.

Според Катрин той вече е рамкирал и е окачил половин дузина платна на Емили в Къщата с камината — включително нейния „Тореадор“, „Вариации по Голдбърг“ и (любимата на майка й) „Ноктюрно във виолетова охра“.

— В тях има толкова много енергия — мълви Катрин с треперещ глас. — Толкова много опит. Почти мистично е. Как само извличаш цветове от музиката и ги пренасяш върху платното — знаеш ли, Емили? Завиждам ти. Как ми се иска да видя каквото виждаш ти сега.

Всяко дете би се почувствало поласкано от такава похвала. Картините й носят щастие на хората, припечелват й подаръчета от д-р Пийкок и одобрението на многобройните му приятели. Тя разбира, че той възнамерява да напише втора книга, основана в по-голямата си част на най-новите му открития.

Тя знае, че не е единственият човек, с когото той се е сприятелил по време на своите изследвания на синестезията. В книгата си „Отвъд сетивата“ д-р Пийкок обяснява, че вече е описал подробно случая на един младеж, когото в цялото изследване нарича просто Момче X, проявяващо признаци на придобита обонятелно-вкусова синестезия.

— Какво означава това? — пита Емили.

— Той усеща нещата по специален начин. Или поне така твърди. Сега се съсредоточи над тези бележки, ако обичаш.

— Какви неща вижда? — пита тя.

— Според мен нищо не вижда.

До появата на Емили на сцената Момчето X е любимият проект на д-р Пийкок. Само че и дума не може да става за съревнование между невръстно сляпо дете-чудо, което чува цветове (и ги рисува), и тийнейджър с афинитет към миризмите. Освен това момчето е използвач, твърди Катрин, и е склонно да изфабрикува какви ли не измислени симптоми, само и само да привлече внимание. А майката е още по-зле, твърди тя, и глупак би прозрял, че е нагнездила сина си в цялата работа с надеждата да сложи ръка на парите на д-р Пийкок.

— Прекалено си доверчив, Грей — казва тя. — Човек ги надушва от километри. Те са те набелязали, скъпи. Измамили са те.

— Но изследванията ясно показват, че момчето реагира…

— Момчето реагира на пари, Грей. Майка му също. Няколко лири за едно, десет лири за друго. И парите се трупат, без да се усетиш.

— Но, Кати, тя работи на пазара, за бога, има три деца и един бог знае къде е баща им. Има нужда от някого…

— И какво? Същото важи за половината майки в квартала. Да не смяташ да плащаш на това момче до края на живота му?

След като го притиска, д-р Пийкок признава, че вече е помогнал за училищните такси на момчето, освен това е отделил хиляда лири в попечителски фонд. За колеж, Кати, младежът е доста умен…

Катрин Уайт се вбеси. Парите не бяха нейни, но въпреки това се разгневи, все едно бяха откраднати от собствения й джоб. Пък и било едва ли не жестоко да вдъхнат на момчето такива големи очаквания, така каза тя. Сигурно щял да си бъде достатъчно щастлив, ако никой не се опитвал да му внушава разни идеи. Само че д-р Пийкок го насърчавал, превърнал го в недоволен бунтар.

— Така ти се пада, Грей, задето се опитваш да се правиш на Пигмалион — заяви тя. — Не очаквай благодарност от това момче, всъщност ти му вредиш, като го оставяш да вярва, че може да те цеди за пари, вместо да си намери свястна работа. Може дори да стане опасен. Знаеш ли какво правят такива хора, ако им дадеш пари? Купуват си алкохол и наркотици. И положението става неуправляемо. Няма да си първата добра душа, убита в леглото си точно от онези, на които се е опитвала да помогне…

И така нататък. Накрая след разпалено обсъждане между д-р Пийкок и Катрин Момчето X престана да посещава Къщата с камината и повече не стъпи там.

Катрин беше великодушна в победата си. Момчето X било грешка, така каза. Било му заплатено от щедро по-щедро за участието му в научните опити на д-р Пийкок, а за човек като него било напълно естествено да се опита да извлече полза от това положение. Но сега докторът разполагал с истинското явление, с най-рядкото явление — сляп по рождение синестет, прероден за зримото посредством музиката. Изумителна история, която заслужавала да изпъква самичка. Никой не бивало да засенчва уникалността на явлението Емили Уайт.

Изпратете коментар:

sineokomomche: Ох! Това беше удар под кръста…

Albertine: Ще престана, когато се наситиш…

sineokomomche: Наистина ли мислиш, че можеш?

Albertine: Не знам, sineokomomche. Въпросът е ти можеш ли?