Джоан Харис
sineokomomche (78)

8

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в [email protected]

Публикуван в: 04:47, петък, 22 февруари

Достъп: публичен

Настроение: непочтено

Слуша: „Май Кемикъл Романс“: „Мама“

Надушила е какво предстои, естествено. Сигурно е знаела, че всичко ще свърши така. Само че Глория не разбира от детските проявления. За нея „проявление“ е онова, което той прави в тъмната си стаичка сам. Тя не обича много да разсъждава над това. Сравнява го с противната малка Синя тетрадка или с игричките, които той обича да играе онлайн с невидимите си приятелчета. Надниквала е един-два пъти със същото смътно и прилежно отвращение, както когато переше чаршафите му, но само за да го защити; понеже другите хора не разбираха, че sineokomomche е чувствителен, че той просто не е способен сам да се отбранява…

От тази мисъл очите й се пълнят със сълзи. Въпреки стоманеното си твърдоглавие понякога Глория е необяснимо сантиментална и дори да е гневна, мисълта за неговата безпомощност я трогва. Казва си, че точно в такива мигове го обича най-много, когато е болен или плаче, или го боли нещо, когато всички други са срещу него, когато никой друг не го обича, само тя; когато целият свят го смята за виновен.

Разбира се, тя знае, че той е невинен. Е, поне за убийство. Другото, за което може да е виновен — въображаемите престъпления — са само между sineokomomche и майка му, която през целия си живот го е бранила дори в свой ущърб. Но в крайна сметка той й е син, казва си тя, стои в гнездото, което тя е построила, като дебело и неспособно да лети кукувиче с постоянно зейнала човка.

Не, той не й е любимец. Обаче винаги е бил най-щастливото от трите й нещастни момчета, умее да оцелява въпреки дарбата си, така смята тя; цял майчинко.

В крайна сметка майката е длъжна да защитава сина си. Понякога трябва да го накаже, знае го, но това си е между sineokomomche и майка му. Нито един непознат няма право да му вдига ръка. Никой — нито училището, нито законът — няма право да се намесва. Нима не го е защитавала винаги? От хулигани, от разбойници и от хищници?

Да вземем Триша Голдблум, кучката, която съблазни най-големия й син — и причини смъртта на най-малкия. Удоволствие е да се погрижи за нея. Пък и се оказа лесно — електрическите кабели са толкова ненадеждни.

После хипи приятелката на госпожа Уайт, която се мислеше за нещо повече от всички. И самата Катрин Уайт, разбира се, която толкова лесно можеш да извадиш от равновесие. И Джеф Джоунс от квартала, осиновителят на онова ирландско момиче, който няколко години по-късно в кръчмата дръзна да вдигне ръка срещу сина й. А също и Елинор Вайн, подлата доносница, която шпионираше Брен в Имението, и Греъм Пийкок, който ги измами и когото момчето обичаше…

С него изпита най-голямо удовлетворение. Паднал с инвалидната си количка и оставен да издъхне сам на алеята като костенурка, наполовина показала се от черупката. След това тя се качи горе и го освободи от неговата фигурка от времето на династия Тан, с която я дразнеше преди толкова много години и която тя грижливо сложи в своя шкаф до другите си порцеланови кучета. Уверяваше себе си, че това не е кражба. Старецът й дължеше нещо, така смяташе, заради всички неприятности, които причини на сина й.

Само че въпреки всичко, което направи за него, каква благодарност прояви sineokomomche? Вместо да подкрепи майка си, той си позволи да насочи обичта си към онова ирландско момиче от Селото и което е още по-лошо, опита се да й внуши, че тя би могла да бъде негова закрилница…

Ще го накара да си плати заради това, мисли си тя. Но най-напред да се погрижи за деловите въпроси.

Сега отгоре чува гласа му, съпътстван от думкане и чукане по заключената врата на спалнята.

— Мамо, моля те! Отвори вратата!

— Не бъди такова бебе — отговаря му тя. — Ще говорим, като се върна.

— Моля те, мамо!

— Не ме карай да се качвам…

Шумът от спалнята рязко секва.

— Така е по-добре — казва Глория. — Имаме много да си говорим. Например за работата ти в болницата. За лъжите ти. И за това какво беше намислил с онова момиче. С онази ирландка с татуировките.

Той застива зад вратата. Усеща как всяко косъмче по тялото му щръква. Знае какъв е залогът и се страхува против волята си. Разбира се, че се страхува. Кой не би се боял? Хванал се е в бутилката капан, а най-лошото е, че има нужда да бъде в капан, нуждае се от това усещане за безпомощност. Тя обаче е от другата страна на вратата като паяк пазач, който ще го ухапе, и ако някаква част от плана се обърка, ако той не успее да компенсира някоя от незначителните променливи, тогава…

Ако. Ако.

Зловещ звук, обагрен от сиво-зеления мирис на дървета и на праха, който се събира под леглото. Под леглото е безопасно, мисли си, безопасно, тъмно и безмирисно. Слуша я как си обува ботушите, пъхва ключа в бравата, заключва вратата след себе си. Шумните й стъпки по снега. Отварянето на вратата на колата.

Както допусна той, тя взема колата. Понеже я помоли да не го прави, тя стори точно това. Затваря очи. Тя пали колата. Двигателят шумно се разбужда. Каква ирония на съдбата би било тя да претърпи катастрофа, казва си той. Ако се случи, вината няма да е негова. И тогава най-сетне той ще бъде свободен…

Изпратете коментар:

sineokomomche: Още ли няма никого? Добре тогава. Значи съм сам за етап 4…