Джоан Харис
sineokomomche (63)

9

Разглеждате уебдневника на sineokomomche.

Публикуван в: 00:07, сряда, 20 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: наранен

Слуша: „Пинк Флойд“: „Плюй си на петите“

Кучка. Улучи ме. Точно в китката — имам късмет, че не е счупена. Ако ме беше уцелила в главата — както несъмнено си искала — щеше да бъде лека нощ, прекрасни принце, или каквото друго клише си избереш.

Трябва да призная, че съм малко изненадан. Не исках да ти навредя. Просто снимах. Определено не очаквах да реагираш толкова агресивно. За щастие познавам тази градина прекрасно. Знам как да минавам между лехите и откъде да наблюдавам, без да ме виждат. Знаех и как да избягам — както съм бягал много пъти досега: през зида на улицата, притиснал силно ранената си китка към корема и полузаслепен от сълзите, които болката извика в очите ми, така че всичко изглеждаше увенчано с дъги в мръснооранжево.

Хукнах към къщи, опитвайки се да се убеждавам, че не припкам при мама, и се прибрах точно когато тя приключваше в кухнята.

— Как беше курсът? — провикна се през вратата.

— Добре, мамо — отговорих с надеждата да се кача горе, преди тя да ме види. Имах кал по маратонките, по джинсите, китката ми започваше да се подува и да пулсира — затова все още пиша на клавиатурата с една ръка — а лицето ми бе същинска карта на мястото, където съм бил. Точно където мама ме предупреждаваше да не стъпвам…

— Говори ли с Тери? — попита тя. — Сигурно е разстроена заради Елинор.

Странно, но мама го понасяше добре. Много по-добре, отколкото очаквах. Прекара по-голяма част от днешния ден в разглеждане на шапки и избиране на химни за погребението. Мама обича погребенията си, разбира се. Разчита на драматичния елемент. Треперещата ръка, усмивката през сълзи, притиснатата към начервените устни кърпичка. Как пристъпва залитаща между Адел и Морийн, придържащи я за лактите…

Глория е страшно издръжлива.

Спря ме на средата на стълбите. Отгоре виждах темето й, пътя в черната й коса, който с течение на времето се бе превърнал от тясна алейка в четирилентова магистрала. Мама си боядисва косата, разбира се — едно от нещата, за които не би трябвало да знам, както за дамските превръзки в банята и за това какво се е случило с баща ми. На мен обаче не ми е позволено да имам тайни от нея, затова тя насочи пълната сила на наблюдателността си към виновния ми профил, докато стоях като сърна в лъча на фаровете в очакване на удара.

Когато заговори обаче, установих, че мама звучи изненадващо бодро:

— Защо не си вземеш една хубава вана? Вечерята ти е във фурната. Направих пиле с чили, каквото обичаш, и малко лимонов пай. — Нито думичка за калта по стълбите и дори за факта, че съм закъснял с половин час.

Понякога това е най-лошото. Мога да я изтърпя, когато е зла. Но най-мъчително е, когато е нормална, понеже тогава чувството за вина пропълзява обратно и донася със себе си мигрената, болестта. Когато е нормална, усещам артритните подутини по ръцете й и болките в гърба, когато се изправи, а тогава си спомням каква беше някога, преди да се роди брат ми, в дните, когато аз бях нейното sineokomomche…

— В момента наистина не съм гладен, мамо.

Очаквах да реагира на думите ми. Но този път тя се усмихна и каза:

— Добре, С. М., почини си — и се върна в кухнята.

Учудих се (и малко се притесних), задето ме пусна от въдицата толкова лесно, но пък ми беше приятно да си остана в стаята с чаша вино, сандвич и пакет лед върху ранената ръка.

Най-напред влязох в интернет. В badguysrock беше празно, но пък пощенската ми кутия беше пълна със съобщения, най-вече от Клеър и от Криси. Нищо от Albertine. Е, добре. Може би е разстроена. Не е лесно да се изправиш пред факта, че си способен на убийство. Тя обаче винаги е обичала да вярва в абсолютни неща. Всъщност разделителната линия между доброто и злото е толкова размита, че е станала почти неразличима, и разбираш за съществуването й много след като си я прекрачил.

Albertine, о, Albertine. Днес се чувствам толкова близо до теб. В пулсиращата си китка усещам как тупти сърцето ти. Пожелавам ти всичко най-хубаво. Надявам се да намериш каквото търсиш. А когато всичко свърши, се надявам да намериш място в сърцето си и за мен, sineokomomche, което разбира много повече неща, отколкото смяташ…