Включено в книгата
Оригинално заглавие
blueeyedboy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 12 гласа)
Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джоан Харис. sineokomomche

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2010

Редактор: Вергил Немчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-684-1


На Кевин, който също има сини очи

„… и това, което искам да знам, е как ти харесва твоето синеоко момче, господин Смърт“

е. е. къмингс[1], „Бъфало Бил“

Първа част
Синьо

Живяла някога вдовица с трима синове и казвали се те Черен, Кафяв и Син. Черен бил най-големият, мрачен и агресивен. Кафяв бил средният, плахо и глуповато дете. Обаче Син бил любимецът на майка си. Освен това бил и убиец.

1

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в [email protected]

Публикувано в: 02:56, понеделник, 28 януари

Достъп: публичен

Настроение: носталгично

Слуша: Каптън Бийфхарт: „Сладолед за гарван“

Убийството е синьо, размишлява той. Синьо като лед, като димна завеса, като измръзнала плът, като мъртвец, като чувал за трупове. Синьото е и неговият цвят в редица отношения, протича през тялото му като електрически заряд и неспирно крещи за синьо убийство.

Синьото обагря всичко. Той го съзира и долавя навсякъде — от синия компютърен екран до сините вени на дланите й, вече изпъкнали криволици като следите от пясъчните червеи на плажа Блакпул, където преди четиримата ходеха заедно всяка година на рождения му ден, той ближеше сладолед във фунийка и шляпаше в морето, търсеше скрити под водораслите рачета и ги пускаше в кофичката си, за да умрат под палещата жар в деня на собственото му раждане.

Само на четири години е и извършва тези дребни и безобидни убийства със своеобразна невинност. Постъпката му е лишена от злоба, в нея се таи само силно любопитство към уплашената твар, която се мъчи да избяга, обикаля боязливо дъното на синята пластмасова кофичка и чак след часове престава да се бори, разперва щипци и се гътва със светлото коремче нагоре в безполезна вече капитулация, понеже момчето отдавна е изгубило интерес към рачето и ближе сладоледа си с аромат на кафе (изтънчен избор за такова невръстно дете, но той не обича ванилия). Затова в края на деня, когато настъпва време да изпразни кофичката и да се прибира, момчето е смътно изненадано от смъртта на морската твар и дори недоумява как изобщо е живяла.

Майка му го заварва да стои ококорен на пясъка и да побутва мъртвото раче с върха на пръста си. Тревожи я не фактът, че синът й е убиец, а че лесно се поддава на внушение и че неразбираемо за нея много неща го разстройват.

— Не си играй с това — казва му. — Противно е. Махни се от там.

— Защо? — пита той.

Добър въпрос. Съществата в кофичката цял ден са стояли безгрижно. Момчето се позамисля.

— Мъртви са. Събрах си ги, а сега са мъртви.

Майка му го обгръща с ръце. Точно от това се е бояла. От някакъв изблик, може би дори сълзи, които ще станат причина другите майки да я гледат високомерно и да се подхилкват.

Утешава го.

— Не си виновен, станало е случайно. Не си виновен.

Случайно, казва си той. Вече съзнава, че е това е лъжа. Не беше случайно, той беше виновен, а фактът, че майка му отрича, го обърква повече от пронизителния глас и трескавата й прегръдка, след която по фланелката му остават петна от слънцезащитния лосион. Момчето се отдръпва — не обича да се цапа — а тя притеснено го следи с поглед дали ще се разплаче.

Той се пита дали пък да не го направи. Може би тя очаква това от него. Обаче долавя колко е тревожна, как се мъчи да го предпази от болката. Мирисът на майчиното страдание прилича на кокосовото ухание на лосиона й за слънце, примесено с тропически плодове, и в този миг той внезапно проумява — Смърт! Смърт! — и наистина се разплаква.

Майката зарива с пясък останалата част от улова му — охлювът, скаридата и мъничката писия са извадени на брега, а устата на рибката е увиснала в трагичен полумесец — усмихва се, изрича напевно: „Опа! Нищо не остана!“, опитвайки се да превърне всичко в игра, и през цялото време го притиска силно, за да не може дори сянка от вина да помрачи погледа на синеокото й момченце.

Толкова е чувствителен, мисли си тя. Надарен е с такова смайващо въображение. Братята му са от друга порода с техните ожулени колене, с чорлавите си коси и с вечното боричкане в леглото. Братята му не се нуждаят от нейната закрила. Разчитат един на друг. Имат си приятели. Обичат ванилов сладолед, а когато си играят на каубои (изпънали два пръста в подобие на пистолет), винаги са от добрите и карат лошите да си платят.

Той обаче открай време е различен. Любознателен. Чувствителен. „Прекалено разсъждаваш“, казва му тя понякога с изражението на жена, която обича твърде силно, за да признае истинския недостатък на обекта на своето обожание. Той вече долавя, че тя го боготвори, че иска да го предпази от всичко, от всяка сянка, плъзнала по синия небосклон на живота му, от всяка евентуална рана, дори ако си я причинява сам.

Защото майчината обич е безкритична, безкористна и саможертвена, майчината обич прощава всичко: гневни изблици, безразличие, неблагодарност или жестокост. Майчината обич е черна дупка, която поглъща всяка критика, опрощава всяка вина, оневинява всяко светотатство, кражба и лъжа и превръща и най-долната постъпка в нещо невинно…

Опа! Нищо не остана!

Дори убийството.

 

 

Напишете коментар:

Captainbunnykiller: Голям смях, пич. Върхът си!

ClairDeLune: Чудесно, sineokomomche. Мисля, че трябва да разкажеш повече за взаимоотношенията с майка си и за начина, по който са ти повлияли. Не вярвам, че човек се ражда лош. Просто прави лош избор, това е. С нетърпение чакам да прочета следващата глава!

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Ами, благодаря ти…

Бележки

[1] Едуард Естлин Къмингс (1894–1962), известен също като е. е. къмингс. Американски поет, прочул се с новаторските си езикови похвати, особената пунктуация и липсата на главни букви в произведенията си. Настоявал името му да се изписва само с малки букви. — Б.р.