Джоан Харис
sineokomomche (49)

6

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в [email protected]

Публикуван в: 23:25, четвъртък, 14 февруари

Статут: публичен

Настроение: бароково

Слуша: „Ролинг Стоунс“: „Оцвети в черно“

Да го наречем господин Среднощносиньо. Човек на загадките и настроенията. Поет и любовник, джентълмен с вятърничава глава. Истината е, че тя живее в една фантазия. Фантазия, в която две изгубени души може и да се открият по силата на случайността и да бъдат спасени от истинската любов…

Ама че ирония. Горкото момиче. Всъщност гаджето й е луд с окървавени ръце, лъжец, страхливец, нагъл главорез. Нещо повече, тя смята, че той я е избрал, а истината е, че тя е избрана за него.

Смятате ли, че това е възможно? Хората са като карти, от мен да знаете. Изберете си карта. Която и да е. Номерът е да накараш другия да повярва, че картата, която е изтеглил, е по негов избор, собствената му дама пика…

Той кара черна тойота. Обикаля улиците с нея, както правеше и преди. Още мисли за времето преди и след — като че ли подобен катаклизъм би могъл да промени предопределената орбита на човешкия живот, като сблъсък на две планети, които след това поемат всяка по своя път.

Разбира се, това не е възможно. Няма как да измамиш съдбата. Престъплението му се е превърнало в част от самия него, като овала на лицето му и като белега на ръката му, който пресича линията на сърцето — единствената физическа следа от онова отвратително интермецо. Плитка рана, заздравяла бързо, за разлика от тази на жертвата му, горкия нещастник, който умря седмица по-късно със спукан череп.

Разбира се, Среднощносиньо не се мисли за убиец. Било нещастен случай, така твърди, препирня, която излязла от контрол. Не искал да се стига дотам, така казва — като че ли така по някакъв начин ще възкреси мъртвите, като че ли има някакво значение дали е действал импулсивно, дали е бил подведен, дали е бил едва двайсет и една годишен…

Адвокатът му е склонен да се съгласи. Представя като довод психическото му състояние — уж било лошо — твърди, че имало специални обстоятелства, и накрая дори опита да издейства присъда като за злополука — пъстра дума, наполовина червена, наполовина черна, която на мен отчетливо ми мирише на риба и звучи почти така, все едно е име. Госпожица Приключение, като Момчето X, авантюристка от комиксите…

Възможно ли е която и да е присъда да компенсира загубата на човешки живот? Съжалявам. Не исках. Всякакви такива лицемерни и жалки извинения. Петгодишна присъда — по-голямата част от която в тапицираното удобство на психиатричното отделение — и дългът на Среднощносиньо към обществото е изплатен, което не означава, че той е излекуван, нито пък че не е заслужил да умре…

Читателю, аз го убих. Нямах избор. Тази черна тойота просто бе твърде примамлива. Пък и този път исках нещо поетично, нещо, което да отбележи смъртта на жертвата с финални, триумфални фанфари…

Под таблото има сиди плейър, на който той обича да слуша музика, докато шофира. Среднощносиньо си пада по шумните групи, по рок музиката, която бумти и трещи. Обича шумна музика, неистови вокали, врещящи китари, обича да усеща дълбокия удар на баса в тъпанчетата си и като отговор — онзи ритник ниско в корема, като че ли е възможно нещо там все още да е живо…

Някои биха казали, че на неговата възраст следва да понамали малко децибелите, но Среднощносиньо знае, че бунтът е нещо, породено от опита, поука, усвоена по трудния начин, безполезна за младоците. Среднощносиньо винаги си е падал малко екзистенциалист, все размишлява за тленността и си изкарва на околните факта, че самият той ще умре.

Единственият принос на sineokomomche е малък стъклен буркан под седалката. Останалото е от Среднощносиньо, понеже той усилва звука, увеличава парното, шофира до дома си по обичайния начин, по обичайния си маршрут, на обичайната скорост. Вътре в буркана една оса лениво се мъкне по пода.

Оса ли? По това време на годината? Насекомото бавно се разбужда насред усиленото бръмчене на синтезатори и китари. Пролазва към източника на топлина, жилото му започва да пулсира в ритъм с баса и с барабаните. Среднощносиньо не я чува. Нито пък я вижда как пълзи по гърба на седалката и после по прозореца, където бавно разперва криле и започва да се блъска в стъклото…

Две минути по-късно осата се е окопитила. Съчетанието от музиката, топлината и светлината най-сетне я е разбудило напълно. Полита, блъска се в стъклото, отскача назад и упорито опитва отново. После полита към предното стъкло точно когато Среднощносиньо наближава кръстовището, шофирайки с присъщото си нетърпение, ругаейки останалите участници в движението и пътя и потропвайки по таблото в ритъма на нервността си…

Забелязва осата. Инстинктът му се задейства. Вдига ръка към лицето си. Усетило мига, насекомото се доближава още мъничко. Среднощносиньо замахва, стиснал волана с една ръка. Само че осата няма къде да избяга. Полита обратно към предното стъкло, откъдето започва да жужи гибелно. Вече изпаднал в паника, Среднощносиньо несръчно се опитва да напипа копчето за прозореца. Не успява и вместо това увеличава звука безбожно и…

Бум! Децибелите стават почти оглушителни, неочакван катаклизъм от звуци, който изтръгва волана от ръката му, трепереща спазматично… И докато Среднощносиньо се мъчи да овладее колата, тя се плъзва напряко на двете платна, гумите свистят беззвучно към банкета и политат към ада под воя на китарите…

Иска ми се да вярвам, че е помислил за мен. Точно в този момент, когато главата му е пробила предното стъкло, иска ми се да вярвам, че е видял нещо повече от измислено съзвездие или сянката на онази с косата. Иска ми се да вярвам, че е зърнал познато лице, че в онзи мигновен проблясък преди смъртта е разбрал кой го е убил и защо.

Но пък може и да не е станало така. Тези неща са толкова мимолетни. А Среднощносиньо е умрял мигновено или поне няколко секунди след удара, когато колата се е превърнала в огнено кълбо, унищожило всичко вътре.

Е, може пък осата да се е измъкнала жива.

Дори не го е ужилила.

Изпратете коментар:

Captainbunnykiller: И той се върна!!!

Toxic69: Върхът си!

chrysalisbaby: ау ау

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Albertine? Ти ли си?

JennyTricks: (изтрит постинг).

sineokomomche: Albertine?