Джоан Харис
sineokomomche (28)

1

Разглеждате уебдневника на Albertine в [email protected]

Публикувано в: 21:39, четвъртък, 7 февруари

Достъп: публичен

Настроение: напрегнато

Първият й записан спомен е свързан с парче грънчарска глина. Мека като масло, по-късно засъхнала като грапава коричка по ръцете и лактите й, мирише като реката зад къщата — на мокър от дъжд тротоар, на мазето, където тя никога, ама никога не бива да слиза и където майка й държи зимните картофи в техните малки ковчези и с прораснали към светлината дълги слепи очи.

Синя глина, така казва майка й. Размачква я под разперените си като морска звезда пръсти. Направи нещо, Емили. Създай някаква форма.

Глината е мека, усеща я под дланите си като хлъзгава кожа. Поднася я към устата си — на вкус е като стената на ваната, когато я близне: топла, сапунена, леко кисела. Създай форма, заръчва майка й и ръчичките на малкото момиче се заемат да изследват парчето хлъзгава синя глина, да го галят като мокро кутре, да го милват и да напипват формата вътре.

Разбира се, това е пълна глупост. Не си спомня парчето глина. Всъщност няма никакви достоверни спомени от онези години. Научила се е чрез имитация, може да изрече думите на един дъх. Знае, че наистина е имало парче глина: години наред стоеше в ателието, твърдо и плътно като глава на вкаменелост.

По-късно го продадоха на една галерия, където бе изложено красиво и излято от бронз. Прекалено скъпо може би, но винаги има пазар за подобни неща. Сувенири, свързани с убийства, примки от бесило, парчета кости, джунджурии с привкус на лошата слава, разграбвани от колекционерите като топъл хляб.

Надявала се бе на по-хубав паметник, но явно трябваше да се задоволи с това. Поради липсата на истински спомени щеше да вземе отлятата от бронз глинена глава и издълбаните в месинга букви преди почти трийсет години.

Първи отпечатъци, гласеше надписът.

Емили Уайт, 3 год.

Изпратете коментар:

sineokomomche: Albertine, нямам думи. Нямаш представа колко много означава това за мен. Ще има ли още? Моля те?

Albertine: Може би. Щом толкова много искаш…