Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
blueeyedboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джоан Харис. sineokomomche

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2010

Редактор: Вергил Немчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-684-1

История

  1. — Добавяне

9

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в [email protected]

Публикувано в: 21:06, понеделник, 4 февруари

Достъп: публичен

Настроение: раздразнително

Слуша: „Пойзън“: „Розите имат бодли“

Раждането на малката Емили Уайт завари промяна у майката на sineokomomche. Тя открай време си беше раздразнителна, но в края на лятото сякаш непрекъснато се намираше на прага на някакво мощно изригване. Една от причините беше финансовият стрес — подрастващите момчета гълтат много пари, а по силата на някакво нещастно стечение на обстоятелствата все по-малко хора в Селото се нуждаеха от домашна помощница. Госпожа Френскосиньо също мина в редиците на бившите работодатели на мама, а госпожа Химическосиньо заяви, че не разполага със средства, и намали заетостта й до два часа седмично. Може би сега, когато Бен отново се върна на училище, хората не бяха толкова милосърдно предразположени да предлагат работа на семейството. Или пък просто им беше омръзнало да слушат колко талантлив и специален е той.

И тогава, точно преди Коледа, се натъкнаха на госпожа Електриковосиньо близо до покрития пазар на Танди, само че тя, изглежда, не ги забеляза дори когато мама я заговори.

Може би на госпожа Електриковосиньо не й беше приятно да я виждат толкова близо до пазара, където винаги имаше крещящи хора и пръснати по земята зелеви листа, където всичко беше осеяно с кафеникава мазнотия, а повсеместно използваното обръщение беше „миличка“. Вероятно всичко това й изглеждаше твърде простонародно. Може би се срамуваше от познанството си с мама, облечена със старо палто и с пригладена назад коса, от трите й мърляви момчета, от пълните й с покупки торби, които трябваше да отнесе у дома с автобуса, и от ръцете й, татуирани с мръсотия от слугуването по хорските къщи.

— Добро утро — поздрави мама и госпожа Електриковосиньо се сепна и придоби странна прилика с някоя от куклите на госпожа Уайт — наполовина учудена, наполовина не съвсем жива със стиснатите си розови устни, с извитите си вежди и дългото бяло палто с кожена яка, което й придаваше вид на Снежната кралица, макар да нямаше сняг.

Отначало им се стори, че май не ги е чула. Бен я стрелна с усмивка, която преди време му носеше заплахи. Госпожа Електриковосиньо не се усмихна в отговор, а се извърна и се престори, че разглежда някакви дрехи, провесени на съседната сергия, макар дори sineokomomche да виждаше, че това не са дрехи, каквито тя би облякла — торбести блузи и евтини лъскави обувки. Дали да не се обърне към нея по име…

Майка му обаче почервеня, каза „Хайде!“ и го задърпа за ръката. Той се помъчи да обясни, обаче Найджъл му фрасна един юмрук точно над лакътя, където боли най-много, Бен закри лицето си с ръка, мама перна Найджъл по главата, а sineokomomche видя как госпожа Електриковосиньо се отдалечава към магазините, където един млад мъж — много млад мъж — облечен с флотска зелена куртка и джинси я чака нетърпеливо и вероятно би я целунал, така поне си помисли момчето, ако не бяха чистачката и трите й деца, едно от които все още я гледаше укорително, сякаш знаеше нещо, което не би трябвало да му е известно. Това я накара да ускори крачка, потраквайки с високите си токчета — звук с мирис на цигари, на зелеви листа и на евтин парфюм, купен с огромна отстъпка.

Седмица след това тя освободи мама — представи го като проява на щедрост, заявявайки, че твърде дълго се е натрапвала — вследствие на което на мама й останаха само две от нейните дами и няколко смени в „Сейнт Осуалдс“ седмично, крайно недостатъчно за наема, камо ли за отглеждането на три деца.

Затова мама се хвана на още една работа — продаваше на сергия на пазара, откъдето се връщаше измръзнала и изтощена, но с торба, пълна с полуизгнили плодове и други неща, които не бяха успели да продадат и които им поднасяше в най-различна форма през цялата седмица или пък, още по-лошо, слагаше всичко в блендера и приготвяше така наречената от нея „витаминна напитка“. Тя понякога съдържаше страшно разнообразни съставки като зеле, ябълки, цвекло, моркови, домати, праскова или целина, но за sineokomomche неизменно имаше вкус на сладникаво-гнила блатнозелена мътилка — на етикета на тубичката с боя може и да пишеше „Лешниковокафяво“, обаче говното си мирише на говно — а и винаги му напомняше за пазара, затова след време му се повдигаше дори само от звученето на думата па-зар с нейните две хъхрещи срички като двигател, който отказва да запали. И всичко това само защото бяха видели госпожа Електриковосиньо и нейния хубавелко на пазара онзи ден.

Ето защо, когато я срещнаха отново шест седмици по-късно на улицата, противният вкус нахлу в устата му, остра болка прониза слепоочията му, а предметите край него започнаха да добиват конична форма…

— О, Глория — възкликна госпожа Електриковосиньо с присъщия си отровно-сладникав маниер. — Колко се радвам да те видя. Изглеждаш добре. Как се справя Бен в училище?

Мама я изгледа остро.

— О, много добре се справя. Наставникът му казва, че е надарен…

Всички в Малбри знаеха, че синът на госпожа Електриковосиньо не е надарен, че е опитвал да влезе в „Сейнт Осуалдс“, но не е успял, че после се е провалил и на приемните изпити за Оксфорд въпреки частните уроци. Огромно разочарование, така говореха. Госпожа Електриковосиньо му възлагала големи надежди.

— Нима? — попита сега тя. От нейната уста думата прозвуча като нова и ледено свежа паста за зъби.

— Да. Синът ми има наставник. Ще опита да кандидатства в „Сейнт Осуалдс“.

sineokomomche скри гримасата си зад ръката, но майка му все пак забеляза.

— Ще учи на стипендия. — Това беше леко преиначаване на истината. Предложението на д-р Пийкок да обучава Бен беше отплата за неговото участие в научните му изследвания. Способностите на момчето засега си оставаха само предполагаеми.

Въпреки това госпожа Електриковосиньо се впечатли, а вероятно мама точно това целеше.

sineokomomche обаче вече се мъчеше да овладее гаденето, което го заливаше на вълни заедно с миризмите на пазара, с вонята на блатнокафявата витаминна напитка, на пукнатите домати, превърнали се в поръбена с бяло каша, и на наполовина изгнилите ябълки (най-сладката част от кафявото, така казваше тя), на почернели банани и на зелеви листа. Не беше само заради спомена, заради потракването на токчетата й по павираната улица, нито дори заради гласа й с неговите претенциозни пронизителни срички…

Не съм виновен, повтаряше си той, аз не съм лош човек. Наистина не съм.

Ала това не възпря противната миризма, нито цветовете, нито главоболието му. Напротив, влоши го по един особен начин, все едно си прелетял покрай нещо мъртво на пътя и ти се иска да го бе огледал както трябва…

Синьото е цветът на убийството, помисли си той и противното паническо усещане позаглъхна — съвсем леко. Представи си, че госпожа Електриковосиньо лежи мъртва на каменната маса в моргата с етикетче на палеца като красиво обозначен коледен подарък; и всеки път, когато си помислеше за това, тинестата миризма отново отслабваше, главоболието заглъхваше до глухо туптене, а околните цветове ставаха малко по-ярки и се сливаха, превръщайки се в едно-единствено синьо — като кислород, като пламък на газова горелка, като дънна платка, като аутопсия…

Опита да се усмихне. Почувства се добре. Миризмата на гнили плодове беше изчезнала, макар да се появяваше равномерно и периодично и през цялото му детство точно като фразите, с които майка му разговаряше с госпожа Електриковосиньо…

Бенджамин е добро момче.

Толкова се гордеем с Бенджамин.

И винаги се появяваше заедно със същата противна сигурност, че той не е добро момче; че е извратен във всяка своя клетка — и още по-лошо, че това му харесва…

Дори тогава би трябвало да е знаел…

Че някой ден ще я убие.

 

 

Изпратете коментар:

ClairDeLune: Много добре, sineokomomche!

Chrysalisbaby: супер адски си готин

JennyTricks: (изтрит постинг).

JennyTricks: (изтрит постинг).